Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04.02.2020 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На трети февруари 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. т. д. № 355 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 647 от 06.11.2019
година, постановено по гр. д. 394/2019 година по описа на Районен съд -
Търговище, съдът е осъдил Д.Т.С., ЕГН **********,***, представляван от
назначения му особен представител адв. Л.И., да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Коста Чолаков и
Бистра Василева, действащи чрез пълномощника си адв. П.П.-Д. ***, съдебен адрес
***, сумата от 7734.24 лв., представляваща изплатено обезщетение за причинени
на 07.04.2016 година имуществени вреди на товарен автомобил марка и модел
„Шкода Румстър“, peг. № СА 6963 ТМ, собственост на „Лаборатория за интегрални
системи ИСЛ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 15.00 лв., представляваща разноски
по ликвидация на щета № 44012131608232, ведно със законната лихва от 28.02.2019
година, на основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от
адв. Л.И.И., като особен представител на Д.Т.С. ***, в която се излага
следното:
Оспорва ответникът Д.С. да е
виновен за настъпването на ПТП на посочената в исковата молба дата, поради
което не дължи възстановяване на заплатеното от застрахователя обезщетение,
нито разноски по ликвидация на щетата. Счита, че единствено и изцяло виновен за настъпването на ПТП е водачът на
автомобила. Именно самият водач Кънчо Христов, който бил разпитан в съдебно
заседание, сам казал, че е видял животните край пътя. Същият заявил следното:
"С периферното си зрение забелязах някакво стадо крави...";
"Една от кравите се беше отделила и някой я гонеше..."; след което
пояснил "Стадото беше на 30 до 50 метра, а това животно бягаше успоредно
на платното...". Видно от приложеният по делото снимков материал, мястото
на ПТП е с изключително добра видимост от около 100-200 метра, събитието е
станало през светлата част на деня, при д. метеорологични условия, суха пътна
настилка. Според въззивника, в случая не се касае за непредвидимо препятствие и
това се доказва от събраните по делото доказателства категорично и необоримо. Дали
препятствието е предвидимо е от основно значение за решаване на спора в
конкретната ситуация, защото ако излязлата крава на пътя е предвидимо
препятствие, то водачът е обвързан от разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
е длъжен така да избере скоростта си на движение, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Точно от събраните доказателства и в
частност от гласните такива става ясно, според въззивника, че макар в този
участък да няма знак, предупреждаващ за преминаването на домашни животни,
водачът на автомобилът е имал изключително дълго време да предприеме адекватни
действия по намаляване на скоростта и при настъпилата обективна необходимост да
спре преди да настъпи удара с пътното препятствие. Според въззивника, поведението
на водача е абсурдно и небрежно, като с тези си действия виновно е нарушил чл. 20,
ал.2 от ЗДвП и е предизвикал настъпването на ПТП. Вина за настъпването на ПТП
има само и единствено водачът на автомобила, като именно неговите действия са в
пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради което
искът следва да се отхвърли.
Въззивникът, в условията на
евентуалност изразява становище, че ако съдът прецени, че вина за настъпването
има Д.Т.С., то следва да се отчете фактът, че С. е сторил всичко по силите си
да предотврати навлизането на животното на пътното платно, както и че с
действията си водачът на автомобилът е допринесъл за случилото се ПТП, като
степента на съпричиняване от негова страна е над или около 90%, поради което с
този размер следва да се редуцира сумата, която С. да заплати на застрахователя
за настъпилите имуществени вреди по процесния автомобил, заплатени от
дружеството. Затова в случай, че се приеме, че вина за настъпването има и С.,
то сумата, която той трябва да заплати следва да се определи на не повече от
775 лв., като за разликата до присъдения размер от 7749.24 лв. исковата
претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.
Постъпил е отговор на подадената
въззивна жалба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *********, представлявано от Коста Чолаков - Главен
изпълнителен директор и Бистра Василева - Изпълнителен директор чрез Адвокат П.П.-Д. – ВАК, служебен и съдебен
адрес:***, в който се излага следното:
В хода на съдебното производство
било изследвано и доказано, както събитието, при което са били нанесени щетите
по товарен автомобил „Шкода Румстър“, per. № СА 6963 ТМ, а именно удар със
стадно животно-крава, така и причинно-следствената връзка между описаните
повреди и виновното поведение на ответника. Приобщените към материалите по
делото свидетелски показания на водача на застрахования товарен автомобил
внасят яснота по отношение на няколко особено важни за спора обстоятелства. На
първо място, от показанията на Кънчо Кръстев става ясно, че същият не само че
се е движел по процесния пътен участък с много по-ниска от максимално
допустимата скорост от 90км/ч., но и възприемайки действията между пастира и
кравата, в съдебно заседание на 14.10.2019 год., споделя следното: „... Към
момента на удара от животното бях в движение, но бях намалил с ниска скорост...
според мен скоростта е била достатъчно убита. “. С така изложените показания на
водача на товарния автомобил, противно на изложеното във въззивната жалба, се
установи, че лицето е предприело адекватни действия, като последвалият удар
между животното и автомобила не е било вследствие на неговото неправомерно
поведение. Заявяват, че не е налице
виновно поведение на водача на товарен автомобил „Шкода Румстър“, per. №
СА 6963 ТМ, което да е единствената причина за настъпилото произшествие и
нанесените на застрахования автомобил щети. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили,
така, както е отразено в този документ. Като се е позовал на аналогични на така
изложените от тях доводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който молят да бъде потвърден изцяло от въззивния съд.
Доказателствени искания не са
направени.
В съдебно заседание въззивникът се
представлява от назначения му от съда особен представител – адвокат Л.И. от
Търговнищката адвокатска колегия, който моли съда да отмени обжалваното решение
и да отхвърли предявения иск, или в условията на евентуалност – да отмени
частично решението и да приеме, че водачът на застрахования автомобил е
основната причина за настъпилото застрахователно събитие и да бъде намалено
обезщетението, присъдено от първостепенния съд, с около 90%.
Насрещната страна не се
представлява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище, с което се
оспорва подадената въззивна жалба и се поддържа депозирания писмен отговор.
Моли се за потвърждаване на съдебното решение.
Съдът, след като констатира, че
жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Решението на ТРС е валидно макар
да не е посочена точно правната квалификация на предявения иск. Доколкото обаче
съдът е изхождал от фактите, които представляват основание на исковата
претенция, то не е налице произнасяне по непрядявен иск. Решението е валидно и
допустимо.
Пред ТРС ищецът „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД е предявил регресен иск срещу Д.Т.С. с правно основание в
разпоредбата на чл. 213 от КЗ /отм./, респ. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ. Съгласно
§ 22. от КЗ, в сила от 01.01.2016 година, „За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс.“ Следователно, доколкото в случая никоя от
страните не твърди подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че
споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди
01.01.2016 г. ще бъдат разрешавани по реда на глава ІV от КЗ /отм./ - т.е. по
Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2006 година, отменен ДВ. бр.102 от
29 Декември 2015 г. - 213, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД с твърдения,
че при настъпило на 07.04.2016 година в района на с. Беломорци, община Омуртаг,
ПТП водач на автомобил се удря в преминаваща през пътното платно крава,
оставена под надзора на ответника, при което причинените щети на автомобила са
заплатени от застрахователя и с предявяване на иска той претендира сумата,
платена като застрахователно обезщетение за увреждане на процесния автомобил. ТРС
е уважил изцяло предявения иск.
По фактите на спора съдът
съобрази следното:
На 07.04.2016 година в 10:30 ч.,
на главен път ПП-1 4 при км. 207,860, в близост до кръстовище за „Беломорска
среща“, е настъпило ПТП, при което са причинени щети на товарен автомобил
„Шкода Румстър“, за което ПТП е бил съставен протокол ПТП № 1553591/07.04.2016
год. Видно от протокола, ответникът като пастир на стадо крави е оставил без надзор една от тях, в обхвата
на пътя. Животното внезапно тръгва да пресича пътя, в резултат на което е настъпило ПТП и е било блъснато от товарния автомобил.
Протоколът е подписан и от ответника и от водача на товарния автомобил.
Ответникът е нарушил правилата на чл.106 от ЗДвП, за което с влязло в сила
наказателно постановление, му е наложено административно наказание „глоба“. На
следващия ден 08.04.2016 година, водачът на товарния автомобил е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като е образувана преписка по щета №
44012131608232. Съставен е опис на причинените щети, като автомобилът е бил
насочен към оторизиран, съгласно застрахователния договор, автомобилен сервиз,
където е бил отремонтиран. Щетите са
били оценени на 7 734.24 лв., като ищецът, в качеството му на застраховател на
пострадалия, е заплатил напълно стойността на щетите. По преписка по щета №
44012131608232, са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв.
Спорът в настоящото производство е дали
ответникът с действията си по надзор на надзираваното от него стадо е причинил
или съпричинил настъпилия вредоносен резултат – увреждане на автомобила.
В тази връзка съдът съобрази, че
с влязло в сила наказателно постановление ответникът е бил глобен заради неговото
поведение, защото е оставил кравите без надзор и е нарушил разпоредбата на чл.
106 от ЗДвП.
Основните възражения на
процесуалния представител на ответника са в насока, че водачът на застрахованато
МПС не се е съобразил с пътната обстановка, защото, макар и с периферното си
зрение е възприел стадото от крави, възприел е и факта, че една ок тях е била
извън стадото в близост до пътя, и че пастирът я е гонил.
Тежестта на доказване на наличие
на съпричиняване лежи върху ответника. За
да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на пострадалия,
следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение, изразяващо се
както в действие, така и в бездействие, пряко създаващо предпоставки за
настъпването на увреждането и без наличието на което вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, като съотношението му спрямо поведението на
деликвента следва да се преценява с оглед това кой е основният фактор за
причиняването на вредоносните последици.
В случая липсват установени по
делото факти, че водачът на застрахованото МПС е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Не се установява да се е движил със скорост, по-висока от
разрешената, която за пътния участък е 90 км/ч. Вярно е, че самият водач
заявява като свидетел в съдебно заседание, че с периферното си зрение възприел
стадото от крави и факта, че пастирът гони една от тях. Самият той обаче
заявява, че по-никакъв начин не е допускал, че е възможно тази крава да излезе
на пътното платно. В същото време, според неговите показания, причината кравата
да излезе на пътното платно е действията на пастира, който, като видял, че не
може да настигне кравата, я ударил отзад, а това довело до уплаха у животното и
му дало тласък да излезе на платното.
По делото е приета автотехническа
експертиза като вещото лице изрично заявява, че ако водачът на МПС се е движил
със скорост по-висока от разрешената, вредите върху автомобила биха били в
по-голям размер. Вещото лице изяснява механизма на настъпилото ПТП, както и
факта, че вредите върху автомобила са в пряка и причинна връзка с описаното
застрахователно събитие.
От правна гледна точка съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 213, ал.1 от КЗ
/отменен, но приложим в настоящия случай/ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на изплатеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. С тази норма е регламентирано
регресно по своя характер суброгационно право, което възниква при следните
условия: 1. наличие на валидно
застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя; 2. заплащане
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалото лице, в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение и 3. възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата по чл.45 от ЗЗД т.е. участие на
ответника в процесното ПТП, противоправност на действията му, наличие на вреди,
техния вид и размер, причинна връзка между поведението на ответника и
причинените вреди, както и вина на ответника предвид наведените в исковата
молба твърдения за противоправно поведение на ответника, допринесло за
причиняването на вредите върху автомобила от намиращото се под негов надзор
животно.
В тази връзка, доколкото в мотивите
на ТРС е налице позоваване на чл.50 от ЗЗД, съдът държи да подчертае следното:
С Решение №12 от 11.07.2012 година,
постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.дело №1139/2009 година на Второ
отделение на ТК на ВКС, съдът е отбелязал, че не във всички случаи на заплащане
на застрахователно обезщетение застрахователят се суброгира в правата на
застрахования, а само тогава, когато унищожаването или повредата на
застрахованата вещ се дължи на виновните действия или бездействия на третото
лице, чиято деликтна отговорност може да се реализира по реда на чл.45 - 49 ЗЗД. Заместването на застрахованото лице е допустимо в случаите, в които
увреждането на застрахованото имущество е причинено от трето лице, което е
действало виновно. За разлика от общата отговорност по чл.45 ЗЗД, която е за
виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл.50 ЗЗД не
се обуславя от вината на отговарящите /собственикът и надзираващият/, а от
връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Характеристиката на
отговорността по чл.50 ЗЗД като обективна и безвиновна е основанието да се
отрече правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования
срещу собственика и надзираващия вещта за вредите, които тя е причинила на
имуществото му. Вън от съмнение е, че когато вредите са възникнали не от
естеството и свойствата на вещта, а по вина на отговарящите за нея, отговорността
по чл.50 ЗЗД се изключва и собственикът или надзираващият вещта ще следва на
основание чл.45 ЗЗД да отговарят за причинените от тях вреди на застрахованото
имущество. В тази хипотеза на
застрахователя следва да се признае правото да реализира отговорността им чрез
предявяване на регресен иск, какъвто е настоящият иск.
По настоящото дело се установява,
че ответникът е нарушил изискванията на правилата, визирани в чл.106 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба „водачите на животни или на стада трябва непрекъснато
да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за
движението и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя”, поради което
деянието му е противоправно. Безспорно е, че ищецът в качеството му на
застраховател е репарирал застрахованото лице – собственикът на увредения автомобил
като е изплатил възнаграждение за ремонта на автомобила в размер на 7734.24
лева, както и разноски в размер на 15 лева.
Предявеният иск е основателен и
доказан. Като е стигнал до същия правен извод ТРС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски в общ размер от 1218 лева, от които 500 лева възнаграждение
за особен представител и 718 лева възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът, на
основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 647 от 06.11.2019 година, постановено по
гр. д. 394/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА
Д.Т.С., ЕГН **********,***, представляван от назначения му особен
представител адв. Л.И., да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* гр.София, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева,
действащи чрез пълномощника си адв. П.П.-Д. ***, съдебен адрес ***, сумата от 1218 /хиляда двеста и осемнадесет/ лева разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.