Решение по дело №1761/2019 на Районен съд - Девня

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

 

№ 260060/7.6.2021г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1761/2019 г. на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че на 20.12.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* и “Агенция за събиране на вземания” АД ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит №337987 от 15.03.2018 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответника Р.Р.Б., ЕГН  **********, е прехвърлено в полза на “Агенция за събиране на вземания” АД ЕИК ********* (понастоящем “Агенция за събиране на вземания”EАД) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърля вземането си в полза на трети лица, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна „Банка ДСК” ЕАД. Твърди, че съгласно сключения на 15.03.2018 г. Договор за стоков кредит между „Банка ДСК” ЕАД и Р. Б., кредитодателят е предоставил на ответника стоков кредит в размер 2204.93 лв за закупуване на стоки. Твърди още, че на основание сключения договор кредитополучателя се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.12.2018 г. на 9 бр. месечни погасителни вноски, като първите 8 бр. вноски са в размер 287.55 лв всяка, а последната погасителна вноска в размер 237.77 лв. Твърди, че към настоящия момент отв. Р. Б. дължи сумите: 1727.67 лв - главница по Договор за стоков кредит №337987 от 15.03.2018 г.; 439.87 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.03.2018 г. до 15.12.2018 г.; 120.00 лв – такса разход при изискуем кредит, и 251.50 лв - лихва за забава за периода от 28.05.2018 г. до 04.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда, поради което предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. Р. Б. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 1727.67 лв - главница по 7 бр. погасителни вноски за периода от 28.05.2018 г. до 15.12.2018 г. по Договор за стоков кредит №337987 от 15.03.2018 г.; 439.87 лв. – договорна лихва за периода от 28.03.2018 г. до 15.12.2018 г.; 120.00 лв – такса разход при изискуем кредит, и 251.50 лв - лихва за забава за периода от 28.05.2018 г. до 04.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа за ответника, не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като взе предвид, че с редовно връчените съобщение по чл.131 ГПК с препис от исковата молба за подаване на писмен отговор (приложение №7) и призовка съобразно чл.142 ГПК за насрочено съдебно заседание (приложение №1), ведно с Определение №315 от 26.06.2020 г., на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание, и като прецени предявения иск с оглед твърдените в исковата молба обстоятелства и представените документи, за вероятно основателен, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и отправената молба, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, от които в исковото производство 48.65 лв държавна такса, 24.00 лв такса за връчване на съдебни книжа чрез ЧСИ и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт, и в заповедното производство 48.65 лв държавна такса и 350.00 лв възнаграждение за юрисконсулт.

В тежест на ответника следва да се възложи и недоплатената стойност на дължимата в исковото производство държавна такса 121.81 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Р.Б., ЕГН  **********, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумите: 1727.67 лв (хиляда седемстотин двадесет и седем лева, 67 ст.), представляваща главница по 7 бр. погасителни вноски за периода от 28.05.2018 г. до 15.12.2018 г. по Договор за стоков кредит №337987 от 15.03.2018 г.; 439.87 лв (четиристотин тридесети девет лева, 87 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2018 г. до 15.12.2018 г.; 120.00 лв (сто и двадесет лева, 00 ст.), представляваща такса разход при изискуем кредит; 251.50 лв (двеста петдесет и един лева, 59 ст.), представляваща лихва за забава за периода от 28.05.2018 г. до 04.07.2019 г., за които суми е издадена Заповед №634 от 05.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №960/2019 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН  **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 521.30 лв (петстотин двадесет и един лева, 30 ст.), обезщетение за направени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.Р.Б., ЕГН  **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 121.81 лв (сто двадесет и един лева, 81 ст.), представляваща недоплатена такса за разглеждане на делото.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: