Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В.В.”, Б.П. - В., Сграда 6, ЕИК ...., че И. П. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Г. С. М. № 5, не дължи на посоченото дружество сумата 1 846.15 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и шест лв. и 15 ст.), представляваща начислената по партидата му с клиентски номер * корекция на основание чл.38 ал.3 т.3 от ОУ на ДПЕЕ на стойността на потребена, но неотчетена ел. енергия за периода 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г., във връзка с която е издадено дебитно известие № */ 28.06.2011 г. С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В.В.”, Б.П. - В., Сграда 6, ЕИК ... да заплати на И. П. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. Г. С. М. № 5, сумата 328.85 лв. (триста двадесет и осем лв. и 85 ст.), представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса за производството и адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б.П. – В. сграда № 6, ЕИК ... против Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстнционния съд бил приел, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика била лишена от законово основание, както и че не било доказано, че отклонението в точността на измерване на СТИ е следствие на виновно поведение на абоната. Излага се, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. По смисъла на ЗЕ, електроразпределителните дружества били енергийни предприятия, които след получен лиценз осъществявали дейност като оператори на електроразпределителаната мрежа, като с изрична законова делегация – чл. 88 от ЗЕ били издадени многобройни подзаконови актове били предвидени определени превилегии за гарантиране на финансовата стабилност за изпълнение навъзложените им функции. Излага се още, че съществувал изречен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговронст за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната oа заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електричиска енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотнешението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения и следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища. Съображенията за това били, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – Велеко Т. е образувано въз основа на предявен от И. П. И. от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б.П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1 846.15 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът бил потребител на електическа енергия на адрес - гр. В. Т., ул. „Г.С. М.” № 5, с клиентски номер *. Служители на “Е. Б. М.” съставили протокол № 031363/23.06.2011 г., на основание, на който била начислана електрическа енергия по партидата му. С писмо от 28.06.2011 г. на “Е. Б. М.” бил уведомен от ответното дружество за извършена корекция на сметката му по партидата за периода 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г., по която следвало да заплати сумата от 1 846.15 лв. Не бил съгласен с твърдяното в справката, поради което депозирал жалба до ответника на 05.07.2011 г., но в отговора от 21.07.2011 г. отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочената сума. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция, тъй като не бил потребил посоченото количество електроенергия. Оспорва констатациите в протокол № 031363/23.06.2011 г. Излага, че електромерът, заедно с таблата и шкафовете, където е поставен, са собственост на „Е. Б. М.” и същите са заключени и пломбирани от тях. Твърди, че за твърдяната в протокола „неправомерно външно въздействие” се изисквали специални знания и умения, съответна техническа квалификация, каквито той не притежавал. Твърди, че основанието за начисляване на ел. енергия, както и изполваната методика били приложени неправилно. В констативния протокол липсвали задължителните реквизити. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ за изчисляване и коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия. За извършената проверка не бил уведомен, нито бил упълномощавал определено лице, което да присъства при извършването й. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1 846.15 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 26.12.2010 г. - 23.06.2011 г., по фактура № */28.06.2011 г., както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването им имали силата на закон във връзка с облигационните отношения между страните. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът И. И. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „Г.С. М.” № 5. От представения по делото копие от констативен протокол № 031363/23.06.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ... и електромерното табло във входа. След демонтаж на капачката на клеменния блок се установило, че входящия и изходящия проводник на втора систама на електромера са събрани в едно, поради което няма измерване на консумираната електроенергия. Св. Леонид Шумелов, служител на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола правили проверка на обекти в гр. В. Т., ул. „С. М.”. На един от абонатите отрили нередности, за което съставили протокол. Преди да отворят натоварили втора фаза на изхода на електромера, но диодът не мигал, което било знак, че няма отчитане на втора фаза и това наложило да отворят таблото, като установили, че една фаза не се отчита на дисплея. Преди да отворят таблото потърсили абоната, но в дома му нямало никой, поради което извикали съсед и пред него, разпломбирали капачката на клеменния блок на електромера, която била пломбирана с пломба на фирмата – изпълнител, поставяла електромерите, свалили капачката и установили, че входящите и изходящите проводници на втора фаза били събрани в една клема. След това възстановили правилната схема на свързване. Свидетелят твърди, че проверката се извършила в присъствието на съседа. Въз основа на заключението от проток¯ла, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 26.12.2010 г. – 23.06.2011 г., общо 180 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */28.06.2011 г. за сумата от 1 846.15 лв. с ДДС. По делото са представени и справки за консумирана електроенергия от потребител, кл. № * за процесния период. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че процесното СТИ е преминало метрологична проверка през 2006 г., видно сигнатурата на пломбата му и че технически е възможно изчислената в спраката за корекция „електроенергия за доплащане” в размер ва 9 979 квтч. да бъде доставена и да премине през присъединителните съоръжения на абоната. Вещото леце дава заключение, че при така осъществената схема на свързване, при която входящия и изходящия проводник на втора систама на електромера са събрани в една клема, потребяваната електрическа енергия от електроуредите на абоната получаващи захранване от трета фаза на СТИ не се отчита. Дадено е заключение, че не може да се извлече точна информация за датата, на която електромера не е отчитал правилно потребената от абоната електрическа енергия, както и на процесното СТИ не е извършена и документирана друга проверка, като същото е монтирано на обекта през 2007 година. Вещото лице дава заключение, че в изготвената справка правилно е изчислено количесството електроенергия за корекция при неточно измерване на електрическа енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ НА ДПЕЕ в размер на 9 979.2 квтч. и правилно е определен периодът на корекция и остойностяването на изчислената справка. Вещото лице заявява, че заключението се е изготвил единствено по документи. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Настоящият състав на въззивната инстанция намира възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища, поради изложените съображения, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове, за неоснователно. Подведомствеността е от гледищото на органа неговата компетентност (власт) да издаде определен държавен акт, а от гледището на въпросите (делата), които органът е овластен да решава, подведомствеността е тяхното подчинение на неговата власт. Правата и задълженията, по които възникват спорове, се извеждат от правни норми, отнасящи се към гражданското, финансовото, административното и други отрасли на правото. Затова отделянето на гражданскоправните от административноправните спорове важат същите разграничителни критерии, въз основа на които нормите на действащото право се разпределят в азличните клонове на правото. Всеки правен отрасъл се характеризира с метода на регулиране на съответните обществени отношения. Определящо и типично за метода на гражданското право е равенството на участващите в правоотношението правни субекти, а за метода на административното право – неравенството между страните – власт на едната и подчинение на другата. От тези именно критерии трябва да се изходи, за да се определи към кой отрасъл на правото се отнасят нормите, от които се извежда спорното право, т.е дали искането за установяване на недължимостта на корегираната сметка е граждонскоправно или административноправно. Решаваща за тази цел е искането. Когато искането е така формулирано, че не се цели съдът да излезе извън пределите на компетентността си, като издаде, измени или отмени административен акт, делото ще е гражданско, ако цели защитата на претендираното право, какъвто е настоящия случай. В случая индивидуализираният с исковата молба спорен предмет на делото определя спора като гражданскоправен - искане за установяване на недължимостта на корегираната сметка, доколкото същата представлява насрещна престация срещу оказана услуга по сделка, и като такъв той е подведомствен на гражданските съдилища. То (делото) не се превръща в административно само защото разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси или от възражения на ответника черпени от административни актове – решението на ДКЕВР. Защото естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, а не от преюдициалните за това право въпроси и правоотношения или от възраженията на ответника. Споровете относно валидността на смесени фактически състави, съчетаващи граждански и административни елементи, са граждански даже когато са опорочени административните елементи, стига гражданския елемент да преобладава и последиците на целокупнния състав да са граждански. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова непраÔомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 031363/23.06.2011 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран с пломба на фирмата – изпълнител. Съставеният констативен протокол от 23.06.2011 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 23.06.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 23.06.2011 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. М.” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, протоколът следва да е подписан от абоната. За да е подписан той трябва да му е предявен за подпис. Смисълът е, че по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетена ел. енергия, за да могат тези фактически констатации и резултати от проверката да се доведат до знанието на потребителя, той трябва да присъстава на проверката от самото й начало. Едва, ако не може да бъде намерен и ако са положени достатъчно усилия той да бъде открит, проверката може да се извърши в присъствието на свидетел, които ще удостовери това с подписа си. Това би могло да бъде единственото тълкуване на чл. 61 от Общите условия. При положение, че при проверката не е присъствал ищецът, а проверката е извършена с участието на свидетел, преди да са положени достатъчно усилия потребителят да бъде открит, протоколът за проверката не е подписан от ищеца или негов пълномощник, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната, а посочения свидетел – съсед на потребителя, не се установи от гласните доказателства, да е упълномощаван от него да се подписва на такъв тип протоколи. Св. Леонид Шумелов – служител на ответното дружество свидетелства за действия, които той е извършвал, поради което съдът не кредетира показанията му. Съдът цени показанията на този свидетел, като съгласно съобразява факта, че е служител на ответното дружество и ги съпоставя с останалите, събрани по делото доказателства. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сме‗ки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че поддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (, поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1089/07.12.2011 г. по гр. д. № 3485/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |