Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3335
08.08.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8896 по описа на
съда за 2019
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 18, във
връзка с чл. 4 ЗЗДН.
Постъпила е молба от 29.05.2019 г. за защита по
ЗЗДН, подадена от Д.Д.- н., действаща със съгласието на м. си О.Д., М.Д. и О.Д. срещу Д.К.Д..
Молителката посочва, че е б.с.на
ответника и имат д., поради което се
явява легитимирана да търси защита
по реда на
чл. 3 ЗЗДН, а ответникът
да отговаря по молбата. Предпоставките по чл. 3
ЗЗДН са налице и по отношение на
д.д.на ответника.
Следва
да се приеме,
че молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10 ЗЗНД, доколкото в декларациите
е посочено, че ответникът е извършил деянията на 27.05.2019г.
Твърди се, че ответникът
отишъл в дома на молителите около
20:00 часа, като между тях възникнал
скандал във връзка с отдаването по наем на
т. о. Ответникът започнал да повишава
тон, да вика
и крещи, да отправя обиди и нецензурни думи по отношение на
б си с. Нарекъл я „р.
к.“ в присъствието на д.
и се заканил със саморазправа, като блъснал с.
си. По-късно поискал от с.
си да опразни
намиращ се на адреса т.о.. Молителят започнал, като
ответникът продължил да вика и да
го обижда. След това влязъл в едно
от помещенията на т.о., в което
държал о. и се заканил, че ще
види какво ще му се
случи. Молителят изпратил съобщение
на м. си да викне полиция.
Тя отишла в обекта, където видяла, че ответникът
е насочил о/ към с. си, който едва
успял да затвори стъклената врата, когато произвел
и. Молителят бил прострелян в областта на к. и д.
р., откаран е в болница, където установили, че има * огнестрелни рани от с.
Молят
срещу ответника да бъде издадена
заповед за защита с прилагане на мерки по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.
В подкрепа на твърденията
си представят декларации по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Ответникът се ся явява в о.с.з. и излага становище по подадената молба,
като се твърди, че произведеният и. не е бил насочен към неговия с., а целта му
е била единствено да отвори вратата на помещението, в което е бил заключен.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че О.Д. е б.с.на ответника, а М.Д. и Д.Д. са негови д., поради което се явяват
легитимирани да търсят
защита по реда на чл.
3 ЗЗДН, а ответникът да отговаря по
молбата.
По делото са
приложени три декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които молителите са описали
поведението на ответника от процесната дата, като
обидите и заканите към О.Д. са отправени в присъствието на д.то Д.Д., както и че им е известна наказателната отговорност.
Съдът намира, че декларациите, взети предвид с подадената молба, имат
необходимото съдържание, за да служат като доказателствено средство в
настоящото производство и следва да бъдат възприети.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съдът може да издава заповед за защита само
на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Последната има
качеството на достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба,
като в настоящия случай описаните обстоятелства се подкрепят от приетите
писмени доказателства. Дори единствено декларациите водят до обоснован извод за
доказаност на акта на домашно насилие по отношение на
молителите О. и М. Д. Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно
насилие посредством декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова,
с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно доказването да се
осъществи с доказателствените средства, предвидени
единствено в ГПК. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН има за цел да защити
по-слабата по презумпция страна, като я подпомогне при установяването на акта
на насилие, извършен спрямо нея.
При така събраните
доказателства, настоящият състав приема, че спрямо молителите О. и М. Д. е било
осъществено психическо и емоционално, а спрямо последния и физическо, насилие
по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, което изцяло се дължи на действията на ответника. Съдът
намира, че с поведението си в къщата ответникът е осъществил акт на психическо
и емоционално домашно насилие и спрямо Д.Д., тъй като
действията спрямо м. й са били извършени в нейно присъствие, съгласно чл. 2,
ал. 2 ЗЗДН.
От страна на
ответника не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават изложеното в
декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, нито такива в подкрепа на изложеното
становище.
В настоящия случай,
съдът намира, че подходяща за осъществяване на защита се явява мярка по чл. 5,
ал. 1, точка 1 ЗЗДН, а именно- да се задължи нарушителят да се въздържа от
извършване на домашно насилие. Забраната за осъществяване на домашно насилие ще
гарантира правата и законните интереси на пострадалите лица. Относно молителите
О. и М. Д. следва да се наложи и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 за срок от съответно
6 и 12 месеца. Тя е необходима предвид установените действия на ответника и
данните за обтегнати взаимоотношения. Различните периоди се определят в
зависимост от тежестта на деянието спрямо всеки от молителите. Мярката по чл.
5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, съдът намира, че не следа да се налага спрямо Д.Д., доколкото спрямо нея не се установява да са били осъществени
преки посегателства. Тя не следва да се налага и поради необходимостта бащата
да осъществява лични контакти с д. си. Една евентуална забрана за приближаване дори
за минимален период, би довела до фактическо ограничаването на родителските му
права, а това не може да се приеме за допустимо, нито е в интерес на д.то, което
се нуждае от подкрепата и на двамата си родители.
Налагането на други
мерки за защита или определянето на по-дълъг срок не е целесъобразно, защото те
нямат характер на наказание и не може да бъдат самоцел или средство за принуда.
Отделно от това, при несъобразяване с наложените мерки или неспазването им дори
еднократно, законодателят е предвидил неблагоприятни последици за нарушителя,
свързани с намеса на органите на реда и сигнализиране на прокуратурата- чл. 21,
ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН. Следователно,
съществуват достатъчно механизми за въздействие и защита ако мерките бъдат
нарушени.
Предвид изхода на
делото, за сметка на нарушителя на основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН следва да се
възложат разходите за държавна такса за образуваното гражданско производство,
възлизащи в размер на 25 лева.
На основание чл. 5
ал. 4 ЗЗДН като последица по решението, нарушителят трябва да се осъди да
заплати глоба, която съдът намира, че следва да бъде в размер от 200 лева. От
една страна този размер е съобразен с личността на ответника и липсата на
доказателства за каквито и да било трудови доходи или средства за издръжка. От
друга- глобата е необходима заради извършеното от дееца по отношение на молителите
като задължителна реакция спрямо неправомерно и укоримо
поведение, което следва да се преустанови.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3
ЗЗДН следните
мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Д.К.Д. с ЕГН **********,
да се въздържа
от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и
друга форма на насилие спрямо Д.Д.Д. с ЕГН **********, М.Д.Д. с ЕГН ********** и О.
И. Д. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Д.К.Д. с ЕГН **********, да приближава М.Д.Д. с ЕГН **********, жилището
му, местоработата му
и местата за социални контакти и отдих на същия,
за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от влизането
в сила на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на Д.К.Д. с ЕГН **********, да приближава О. И. Д. с ЕГН **********, нейното жилище, месторабота и местата за социални контакти
и отдих на същата, за
срок от 6 /шест/ месеца, считано от влизането в сила на настоящото
решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за
защита, в която да се впише, че при неизпълнение на същата нарушителят ще бъде
задържан от органите на МВР съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъде уведомена
прокуратурата.
Препис
от заповедта да се изпрати
на съответното РУП при ОДМВР за изпълнение,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН **********,
да заплати глоба в размер на 200 /двеста/ лева в полза на бюджета
на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Д.К.Д. с ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по актуалната сметка на
Районен съд- Пловдив държавна такса за образуваното дело в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /П./
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
М.К.