Решение по дело №139/2020 на Окръжен съд - Бургас

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 54                                  10.03.2021 година                    Град Бургас

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                    граждански състав

На единадесети февруари                   Година две хиляди двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:

                                                    

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                        

                                       Съдебни заседатели:   

Секретар            Стойка Вълкова 

Прокурор                              

като разгледа докладваното от                    С.Михов

търговско дело номер               139            по описа за     2020 година.

 

                   Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Каристо 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.169, ап.12, представлявано от управителя Григорий Живков Дараджанов с ЕГН **********, чрез пълномощник  адв. Марин Милев от АК - Бургас, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. ”Алеко Константинов” № 8, ет.1  против Община Сунгурларе, ЕИК *********, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. „Георги Димитров“ № 2, представлявана от кмета Георги Стефанов Кенов, да бъде осъдена да заплати сумата от общо 74 794.86 лв., представляваща сбор от стойностите на издадени и незаплатени фактури за доставка на стоки и сумата от 16 560 лв. платена гаранция, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, след проведена процедура по ЗОП, между община Сунгурларе като възложител и ищеца като изпълнител, е бил сключен Договор № 222/ 25.10.2018г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на хранителни продукти за нуждите на ДПЛД – с.Славянци, ДВХ – с.Лозарево, ДСП – Сунгурларе и детските заведения на територията на общината по обособени позиции“. Договорът е с уговорен срок от 12 месеца, който започнал да тече от 22.10.2018г. Общата прогнозна стойност на доставките е 331 200 лв. с ДДС, със срок на плащане до 30-то число на всеки следващ доставките месец. Ищецът изпълнил своето задължение и доставил уговорените стоки, като изпълнението продължило и след изтичане на срока на договора поради социалния му характер, до м.февруари 2020 г. До тази дата са останали неплатени подробно изброени 154 бр. съставени фактури на обща стойност 74 794.86 лв., върху която ищецът е заплатил дължимия ДДС. Ищцовото дружество е внесло и гаранция в размер на 16 560 лв., по силата на чл.9 от договора. Ответната община дължи и връщане на гаранцията на основание чл.11 от договора, за което са настъпили условията, вкл.изтичане срока на договора.   

Ответната страна счита претенцията за неоснователна, а в частта за търсената парична гаранция и за недопустима, като преждевременно заявена поради продължаващото действие на договора. Твърди, че сумите по приложените фактури с №№ 953, 1189, 1630, 1632 – 164 (?), 1644 - 1655, 1657 – 1667 са вече платени, а фактури с №№ 1702, 1703, 1715, 1726, 1724, 1726, 1727, 1732 – 1734 въобще не са били представяни за плащане в общината, поради което и ответната страна не дължи плащане по тях.

В допълнителната си искова молба, ищцовата страна твърди, че ако е налице някакво  плащане, то е било след завеждане на делото. Всички описани фактури са били представени на ответника за плащане. Към момента на предявяване на исковата молба, действието на договора е било преустановено и затова търсената гаранция следва да бъде върната на ищеца.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.

Ответната община чрез процесуалния си представител изрази становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като по някои от фактурите сумите са заплатени, а другите фактури не са били предявени за плащане. Поддържа направените възражения с отговора на исковата молба.

 

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Видно от приложения договор № 222/ 25.10.2018 г. (л.24-31) (по-нататък само „договорът“), община Сунгурларе е възложила, а „Каристо 2015“ ЕООД се е задължило да доставя периодично храни и хранителни продукти за нуждите на подробно изброени обекти. Прогнозната стойност на доставките е 276 000 лв. или 331 200 лв. с ДДС, като заплащането следва да става ежемесечно да 30-то число. Договорът е със срок на действие 12 месеца, считано от 22.10.2018г. Въпреки липсата на плащания от страна на общината, ищецът е продължил с доставките поради социалния характер на договора, до края на м.февруари 2020 г., което е видно от приложените фактури.

Според заключенията на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.640-648), приложените по делото фактури са включени в дневника за продажбите към съотв. месец. Всички фактури са били осчетоводени и при ответната община, с изключение на фактура № **********/ 06.11.2019г. на стойност 577.74 лв. Вещото лице е направило преглед на извършени частични плащания на суми, като към 27.02.2020г. общата дължима сума по всички неплатени фактури е 74 794.86 лв. В съдебно заседание вещото лице заяви, че деловодството на ищцовото дружество е водено редовно.

 

Представените доказателства водят до извод за основателност на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, като ответната страна се е задължила да заплаща извършените доставки на храни и хранителни продукти на описани обекти. Въпреки срочният характер на договора, ищецът е продължил да доставя стоки, без противопоставяне от ответната страна, която не отрича, че е правила заявките затова. Към 27.02.2020г. са останали дължими общо 74 794.86 лв. като сбор от издадени и осчетоводени като задължения в счетоводството на ответната община фактури. Доказателства за извършени плащания по тях по делото не бяха представени. При това положение съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени в пълен размер.

Договорът е срочен – началната дата е 22.10.2018г. и следователно е изтекъл към 22.10.2019г. Видно от приложеното към исковата молба потвърждение за плащане от „Прокредит банк“ ЕАД (л.32), ищцовото дружество е внесло изискуемата според чл.9 от раздел VII от договора парична гаранция в размер на 16 560 лв. Според клаузите на договора – чл.11 „Задържане и освобождаване на гаранциите“, окончателното освобождаване на гаранцията се извършва в срок от 30 дни след изтичане на срока на договора, т.е. след 22.11.2019г. Към момента на предявяване на исковата молба, този срок отдавна е изтекъл. Ответната община дължи като неизправна страна не само заплащане на извършените доставки, но и връщане на внесената гаранция, доколкото срокът на договора е изтекъл, а тя не е направила възражения за ангажиране на отговорността на доставчика. Или исковата молба е основателна и доказа и по отношение на претендираната като гаранция сума от 16 560 лв. На основание чл.86 от ЗЗД, ответната страна дължи и лихвите върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Възраженията на ответната страна са неоснователни. Доказателства за платени суми по някоя от фактурите, не бяха приложени. А както установи вещото лице, всички описани в исковата молба фактури са надлежно заведени в счетоводството на ответната община. Както беше изложено, договорът е срочен, няма данни страните да са подписали анекс за удължаване на действието му и 30 дни след изтичане на срока, ответната страна следва да възстанови на ищеца внесената парична гаранция. Това също не е било сторено.

Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Община Сунгурларе следва да заплати в полза на „Каристо 2015“ ЕООД направените разноски, които съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК са общо 8452 лв., от които 3652 лв. внесена държавна такса, 300 лв. възнаграждение на вещо лице и 4500 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.  

Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,  Бургаският окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК *********, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. „Георги Димитров“ № 2, представлявана от кмета Георги Стефанов Кенов да заплати в полза на „Каристо 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.169, ап.12, представлявано от управителя Григорий Живков Дараджанов с ЕГН **********, чрез пълномощник  адв. Марин Милев от АК - Бургас, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. ”Алеко Константинов” № 8, ет.1 сумата от 74 794.86 (седемдесет и четири хиляди седемстотин деветдесет и четири лв. осемдесет и шест ст.),  представляваща сбор от стойностите на издадени и незаплатени фактури за доставка на стоки и сумата от 16 560 (шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет) лв. внесена гаранция, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК *********, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. „Георги Димитров“ № 2, представлявана от кмета Георги Стефанов Кенов да заплати в полза на „Каристо 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.169, ап.12, представлявано от управителя Григорий Живков Дараджанов с ЕГН **********, чрез пълномощник  адв. Марин Милев от АК - Бургас, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. ”Алеко Константинов” № 8, ет.1 сумата от 8452 (осем хиляди четиристотин петдесет и два) лв. направени разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: