МОТИВИ към ПРИСЪДА № 252/12.11.2014
г.
по НОХД № 4457/2014 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото е по реда на чл. 370
и сл. НПК и е образувано повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор
при БРП, с който против подсъдимия С.А.Д. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. “а” и б. „б” НК - за това, че на 21.01.2014 в гр. Бургас, от
магазин за камини „Прити”, находящ се на ул. „Индустриална” № **, при условията
на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 175 лв. от
владението на С.К.В. с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на БРП поддържа обвинението против
подсъдимия, не ангажира допълнителни доказателства и пледира за определяне на подсъдимия
на наказание при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371,
т. 2 НПК и чл. 58а, вр. чл. 54 НК, а именно – на наказание ЛОС за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
което да бъде редуцирано с 1/3 – до ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и на осн. чл.
61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор при
определен първоначален СТРОГ режим.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по
обвинението, считайки обвинението срещу подсъдимия за изцяло доказано от
обективна и субективна страна, също не ангажира други доказателства, но счита,
че с оглед целите на чл. 36 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал 1, т. 1 НК, като също не ангажира
допълнителни доказателства.
Подсъдимият признава изцяло – по реда на чл. 371, т. 2 НПК - фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, като ангажира допълнителни доказателства.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подс. Д. е осъждан многократно за извършени от него тежки умишлени престъпления
– преимуществено против собствеността, като със споразумение по НОХД № 2974/2010
г. по описа на БРС, влязло в сила на 07.09.2010 г., е бил осъден на ЛОС за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА; с определение по НЧД № 2305/2012 г. на БРС, влязло в сила на
31.07.2012 г., на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му е било определено
и наложено едно общо увеличено наказание ЛОС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА по осъжданията му по НОХД № 4871/2010 г. и НОХД № 426/2011 г., двете по
описа на БРС; и с присъда по НОХД № 14731/2012 г. по описа на СРС, влязла в
сила от 01.05.2013 г., е бил осъден на ЛОС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На 05.05.2012 г. подс. Д. е започнал да търпи в Затвора – Бургас общото
увеличено наказание ЛОС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено му по
НЧД № 2305/2012 г. на БРС, като към м. 01/2014 г. изпълнението на това
наказание е било прекъснато, поради заболяване на подсъдимия.
Към м. 01/2014 г. Свид. С.К.В. работел като
продавач-консултант в магазин за камини “Прити”, стопанисван от “Макс ЕМ” ООД, гр.
София и находящ се в гр. Бургас, ул. „Индустриална” № **.
На 21.01.2014 г., около 14.40 часа, свид. В.,
който тогава бил сам на работа, влязъл в склада към магазина. Междувременно в
магазина влязъл подс. Д. и докато нямало никой в търговското помещение отнел
закачената на стелаж кожена чантичка на свид. В. ведно с намиращите се в нея вещи:
дамски часовник “Сейко 5” с кожена каишка със сериен № 494779, парична сума от 80 лв. и лични
документи на свид. В., след което излязъл.
Около 17.00 часа свид. В. потърсил чантичката
си и установил, че я няма, при което огледал целия магазин, но не я намерил.
Тогава свид. В. прегледал записите от охранителните камери за видеонаблюдение,
монтирани в магазина, на които видял извършителят на инкриминираното деяние и
начина на извършването. За инцидента свид. В. незабавно сигнализирал
полицейските органи, на които впоследствие предоставил и видеозаписа от
охранителните камери.
Междувременно подс. Д. изхвърлил до сградата
на Затвора – Бургас отнетата от магазина чантичка на свид. В. ведно с
намиращите се в нея лични документи, дамския часовник още същия ден подсъдимият
подарил на сестра си – свид. М.А.М., при която тогава живеел, а сумата от 80 лв.
задържал за себе си и впоследствие - похарчил.
След установяването на подсъдимия като
извършител на процесната кражба, чантичката ведно с личните документи и часовника
“Сейко 5“ били върнати на свид. В..
Към момента на отнемането им стойността на вещите, предмет на
процесната кражба била както следва: малка кожена чантичка
на стойност 45 лв., часовник “Сейко 5” с кожена каишка със сериен № 494779 на стойност 50 лв. и сума от 80 лв.,
или всички отнети вещи били на обща стойност 175 лв.
Към настоящия момент подс. Д. не е възстановил на свид. В. единствено
сумата от 80 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от самопризнанията на подс. Д., направени по реда на чл.
371, т. 2 НПК /на л. 25 по описа на материалите по НОХД № 4457/2014 г. на БРС/,
които самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства –
безпротиворечивите и незаинтересовани, както сами по себе си, така и едни
спрямо други, показания на свидетелите С.К.В., М.А.М. и К.Г.С. /на л. 25-29 по
описа на материалите по ДП № 01-132/2014 г. на 01 РУП при ОДМВР – Бургас/, в писмените
доказателства и доказателствени средства по делото /на л. 11-16, 34 и 59-62 по
описа на материалите по ДП № 01-132/2014 г. на 01 РУП при ОДМВР – Бургас и на л.
17-20 по описа на материалите по НОХД № 4457/2014 г. на БРС/, както и в заключенията
на вещите лица по изготвените в хода на досъдебното производство оценъчна и техническа
експертизи /на л. 31, 32 и 38-40 по описа на материалите по ДП № 01-132/2014 г.
на 01 РУП при ОДМВР – Бургас/.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед на така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подс. Д.
действително е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. “а” и б. „б” НК, тъй като на 21.01.2014 в гр. Бургас, от
магазин за камини „Прити”, находящ се на ул. „Индустриална” № **, при условията
на опасен рецидив, е отнел горепосочените чужди движими вещи на обща стойност
175 лв. от владението на С.К.В. с ЕГН **********, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Квалификацията на деянието на подсъдимия по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК в случая е обусловена от посочените по-горе в
настоящите мотиви осъждания на Д. /независимо от обстоятелството, че
осъжданията по НОХД № 4871/2010 г. и НОХД № 426/2011 г., двете по
описа на БРС; както и по НОХД № 14731/2012 г. по описа на СРС, следва да се
считат за едно осъждане на Д. предвид
наличието по отношение на тези осъждания на предпоставките по чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК/, като същевременно по отношение на наказанията,
наложени на подсъдимия по посочените осъждания, не е бил изтекъл срокът по чл. 30 НК към
момента на процесната кражба.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Д. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението на подсъдимия по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. “а” и б. „б” НК законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 2 до 10 години.
С оглед задължителното приложение на института на чл. 58а НК предвид
специалния характер на настоящото производство и последиците по чл. 373, ал. 2,
вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, съдът счита, че за целите по чл. 36 НК за така извършеното от подсъдимия престъпление, на последния следва да бъде
наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно –
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн. чл. 61, т.
2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при определен
първоначален СТРОГ режим на изтърпяването му.
При определянето на размера на наложеното наказание съдът от една
страна съобрази високата степен на обществена опасност на подсъдимия предвид
многобройните му други осъждания извън тези, обусловили квалификацията по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. „б” НК, както и предвид факта,
че процесната кражба е била извършена от подсъдимия в период на изтърпяване от
него на наказание ЛОС (макар с временно прекъсване на изпълнението му).
Многократно налаганите до този момент на подсъдимия наказания ЛОС по
предходните му осъждания очевидно не са спомогнали за постигане на целите на
чл. 36 НК по отношение на подсъдимия. От друга страна обаче съдът съобрази
обстоятелството, че понастоящем подс. Д. е с ампутирано ходило на левия крак,
което е наложило и продължава да налага провеждане на рехабилитационно лечение
и което сериозно затруднява придвижването и самообслужването на подсъдимия.
Именно последното обстоятелство по мнението на съда в случая се явява
изключително такова по см. на чл. 55, ал. 1 НК и обуславя несъразмерна тежест
на евентуално наложено на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 НК,
независимо от редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК.
РАЗНОСКИТЕ
Накрая съдът се произнесе относно направените в
хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски общо в размер на 45
лв. – за възнаграждение на вещото лице по извършената в хода на досъдебното
производство оценъчна експертиза, платими по сметка на ОДМВР – Бургас, които разноски,
предвид признаването на подс. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение, на
осн. чл. 189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИСКЪР ИСКЪРОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:В.П.