Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 227
гр. Габрово, 22.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 170 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от А.А.А. *** против Решение № 150 от 27.11.2023 година по АНД № 314/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 11.07.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на А.А. за нарушение на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ в размер на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба на А.А. се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и незаконосъобразно; развиват се доводи за противоречива и взаимноизключваща се описателна част на процесното НП, като се прави съпоставка с друго НП, издадено за друго нарушение, но извършено в същия имот, в което НП е посочен различен процент интензивност на маркирането; към момента на извършване на вмененото на касатора нарушение сочената горскостопанска програма за процесния имот не е била утвърдена, като е действала предходна такава, която е следвало да бъде прилагана; наличие на основания за квалифициране на процесния случай като маловажен. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП.
Директорът на РДГ – Велико Търново е депозирал отговор на касационната жалба, в който се развиват доводи за неоснователност на жалбата и се прави искане за отхвърлянето ѝ. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател А.А.А. не се явява и не се представлява.
Ответната страна Директор на РДГ – Велико Търново не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се заявява, че се поддържа позицията за неоснователност на жалбата, както и искането по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
На административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, описано в АУАН и НП, че на 18.08.2022 година извършва маркиране в посочен имот, в нарушение на предвижданията на горскостопанската програма, утвърдена със Заповед № РД 13-242 от 26.08.2022 година на Директора на РДГ – Велико Търново, по отношение интензивността на сечта. Според наказващия орган, с така описаното деяние наказаното лице е нарушило чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите.
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна; приел е за неоснователен довода на наказаното лице, че сочената ГСП не е влязла в сила към момента на маркирането, като е развил доводи, че А. като лице, изготвило ГСП, което изготвяне е станало преди маркирането на насажденията в имота, и внесло заявлението за нейното утвърждаване, което също е станало преди маркирането, е бил запознат с нейните предвиждания и е следвало да се съобрази с тях, което той не е сторил при извършеното от него маркиране.
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, съгласно който маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба.
Разпоредбата на чл. 13 от ЗГ предвижда изготвянето на горскостопански планове и програми, с които се определят допустим размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии. Съгласно ал. 8 на чл. 13 от ЗГ горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1 /горски територии – държавна собственост/, които попадат в района им на дейност, която заповед съгласно ал. 9 на чл. 13 от ЗГ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От посоченото следва, че заповедта на директора на компетентната регионална дирекция по горите за утвърждаване на горскостопанска програма за частен имот представлява индивидуален административен акт и като такъв същият подлежи на изпълнение след влизането му в сила, което настъпва след връчването му на адресатите и изтичане на срока за обжалване, тъй като липсва предвидено в закона предварително изпълнение на този вид актове. Следователно сочената в процесното НП ГСП за процесния имот, утвърдена със Заповед № РД 13-242 от 26.08.2022 година на Директора на РДГ – Велико Търново, каквото е фактическото обвинение в процесното НП, към момента на извършване на маркирането - 18.08.2022 година – не само не е била влязла в сила, а не е била още утвърдена. След като липсва влязла в сила ГСП за имота с посочените в процесното НП параметри по отношение интензивността на сечта, то липсва и осъществен от лесовъда на частна практика състав на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на определените с тази програма параметри. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че със Заповед № РД 13-242 от 26.08.2022 година на Директора на РДГ – Велико Търново е утвърдена не ГСП, а изменение на ГСП за процесния имот, утвърдена със Заповед № 279-ПУ от 05.05.2016 година на Директора на РДГ – Велико Търново, т.е. към момента на извършване на процесното маркиране е била в сила първоначалната ГСП, утвърдена през 2016 година, и именно с нейните предвиждания е следвало да се съобразява и лесовъдът при извършване на маркирането. Какви обаче са параметрите на първоначалната ГСП и дали извършеното от А. маркиране е било съобразено с тях е извън предмета на настоящото производство, доколкото на А. не е вменявано такова нарушение.
Основателността на коментираната касационна жалба налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде отменено.
При този изход на спора, доколкото липсва искане от страна на касатора
за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 150 от 27.11.2023 година по АНД № 314/2023 година по описа
на Районен съд – Севлиево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 11.07.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на А.А. за нарушение на чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.