Решение по дело №1022/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260141
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20215500501022
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260141 /23.04.2021 г.                                                Град Стара Загора

 

                                    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                              І  Граждански състав

На четиринадесети април                                                                       Година 2021

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                       Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

                  2. АТАНАС АТАНАСОВ

                  

Секретар  ТАНЯ КЕМЕРОВА

Прокурор …………………………………………………………………....

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1022 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивната жалба от Д.К.И. ***, чрез пълномощника си адв.Я.Ж.И. *** против решение № 260192 от 13.10.2020 г., постановено по гр.дело № 6337/2019г. по описа на РС Стара Загора.

            Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд. Счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбите на българското законодателство, както и в противоречие със събраните по делото доказателства, като излага подробни съображения.

            Моли съда да уважи въззивната жалба и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от Д.Д.Ц. иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира и направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания не са направени.

 

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Д.Д.Ц. чрез адв.А.М.-П. и адв.Р.Ж. вземат становище, че депозираната въззивна жалба е  неоснователна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения в тази насока.

Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

           

            След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна, поради което

 

Претендират и за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

 Въззивникът Д.К.И. редовно и своевременно призована, не се явява лично в съдебно заседание, вместо нея се явява   пълномощника й адв. Я.Ж. и молят съда да уважи тяхната въззивна жалба и да отмени отчасти решението на районния съд, обжалвано от тях в уважителната му част, като неправилно и незаконосъобразно в тази му част и да се отхвърли изцяло иска до пълния му размер. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски.

Подробни съображения и доводи са изложени в съдебното заседание по съществото на делото от датата 14.04.2015г.

 

Въззиваемият Д.Д.Ц. - редовно и своевременно призован, явява се лично, като заедно с него се явява и пълномощника му адв. М., която оспорва подадената от тях въззивна жалба, като неоснователна и недоказана, и поддържа изцяло подадения писмен отговор и молят същата жалба да бъде изцяло отхвърлена, като бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.  

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

  На първо място въззивният съд следва да отбележи, че първостепенният съд, на осн. Чл. 214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение на предявения от Д.Д.Ц. против Д.К.И. иск за причинените му имуществени вреди, като е приел, че същият е предявен за сумата от 634.00 лв., с вкл. ДДС и печалба, която сума е изцяло по заключението на вещото лице, в което поотделно е направен и разбора на сумите за СМР- за  събаряне на напуканата мазилка и полагането на новата такава; за шпакловката на повредените стени и тавани; за боядисването на стени и тавани.  В сумата не са включени СМР за демонтажа на вътрешна изолация на тавани и  за демонтаж на повредения гипсокартон.

              

       По делото не се спори, че ищецът е собственик на апартамент № 5, находящ се в ***, на четвъртия етаж, а ответницата е собственик на апартамент с № 7, находящ се над жилището на ищеца / в тази връзка са представените нот. актове за правото на собственост върху съответните жилища за всяка от страните по делото/.

       Не се спори също, че в жилището на ответницата, на тераса с площ от 19.69 кв.м., със северно и западно изложение към ап.7, на ет.5, е било извършено покриване с дървена конструкция - столици, ребра, дъсчена обшивка и покритие с битумни керемиди, по отношение на която конструкция е признато, че е незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ – видно от Констативен акт № 25/14.09.2018г. на отдел „Контрол по строителството“ към Община Стара Загора. Било е образувано административно производство по реда на ЗУТ за премахване на строежа, като със Заповед № 10 – 00 – 1748/15.10.2018г. на кмета на Община Стара Загора, е определен срок за доброволно премахване на така изградената дървена конструкция, за която е прието, че е съоръжение, което трайно променя субстанцията и начина  на използване на поземлен имот или сграда, променен е обема и покривната конструкция на сградата, както и фасадата й. Заповедта е връчена на ответницата на 17.10.2018 г.

              За изясняване на обстоятелствата по делото пред първоинстанционният съд е била назначена, изслушана и приета като доказателство по делото, съдебно техническа експертиза и са събрани съответните гласни доказателства.

  Видно от заключението на вещото лице, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно извършено, при направения оглед на място в апартамента на ищеца, са констатирани пукнатини, както следва: в дневната - диагонални пукнатини по западната стена, пукнатина по тавана, успоредна на северната стена; в детската стая – пукнатина непосредствено под гредата на южната стена и вертикална пукнатина между двата зида; в спалнята – пукнатина между гредата и зидарията от итонг, както и диагонални пукнатини между гредата и горния ръб на вратата. Част от таваните на посочените помещения представляват тераси на горния апартамент, собственост на ответницата. Дървената конструкция, която е била изградена на цялата тераса, която опасва целия апартамент от север и запад, в предния си край е стъпвала с колоните върху парапета, а в другия – захваната за фасадните зидове. При отстраняването на конструкцията /по предписание на Община Стара Загора, тъй като строежът е бил незаконен/ първоначално са премахнати само колоните, стъпващи на парапета, като е направено допълнително укрепване с разпонки /паянти/, за да се облекчи въздействието на усукването, което се появява след промяната на статическата схема на конструкцията. При много силен вятър са се получавали и предавали значителните вибрации, особено в югозападната част на терасата, където конзолата е била по- голяма от порядъка на 180 – 220 см. Вещото лице посочва, че на терасата на апартамента на ответницата има наличие на влага, като влагата, която е проникнала по тавана на дневната на ищеца се дължи именно на нарушената хидроизолация в ръба между стената и настилката от теракота върху горната тераса. В заключение вещото лице посочва, че наличието на дървената конструкция е оказало влиянието си за отварянето на пукнатините в жилището на ищеца. В същото време, от север козирката е предпазвала от попадане на дъждовна вода върху терасата, от там и евентуалното проникване на влага по таванската плоча на дневната на ищеца. В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че премахването на колоните на конструкцията, стъпващи върху парапета, са оказали решаващо влияние за появата на пукнатините.  Така пукнатините в западната част на апартамента са породени именно от смяната на статическата схема за предаването на товарите. Навесът на терасата от двустранно подпряно поле, след премахване на колоните, стъпващи върху парапета на балкона, е започнал да работи като конзола. По този начин товарът от него вече се предава само на фасадната стена, като същевременно се появяват и усилия на усукване. В комбинация с натоварването от подемната сила, причинена от силен вятър, са се получили вибрации, които са причинили пукнатините. Състоянието на фугата стена – подово покритие на терасата представлява друга предпоставка за поява на теч и впоследствие пукнатини по таваните на помещенията в долния апартамент. В Приложение № 1 към експертизата, вещото лице посочва поотделно стойностите на нужните ремонтни работи в жилището на ищеца: в дневна – 267.12 лв.; в детска стая – 127.56 лв.; в спалня – 64.65 лв. Общата сума за ремонтните работи, с вкл. ДДС и 15 % печалба, възлиза на 634 лв.

 

  Видно от показанията на изслушаните по делото свидетели Р.А.и Г.Д., се установява, че пукнатините в жилището на ищеца – и по стените и по таваните в дневната, в детската стая и в спалнята, са се появили след изграждането, а впоследствие и премахването, на дървена конструкция на горния етаж. Тези пукнатини са налични и към момента на събирането и проверката на съответните доказателства. Св. Д., който се занимава със строителство, предполага, че хващането на конструкцията не е било разпределено. Ако има компрометиране на сградата, то това ще даде отражение първо на жилището на ищеца, което според свидетеля, се е случило именно това.

       Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са вследствие на преките им впечатления, а и същите са последователни и непротиворечиви в своите показания пред първостепенния съд.

 

            С обжалваното решение под № 260192/13.10.2020 г., постановено по гр. дело с № 6337/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съдът е ОСЪДИЛ въззивницата Д.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на въззиваемия Д.Д.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 634 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пукнатини по стени и тавани  в дневна, детска стая и спалня, в собствения на Д.Ц. апартамент № 5, на ет.4, находящ се в ***, настъпили вследствие изграждане, а впоследствие и премахване на дървена конструкция, на тераса с площ от 19.69 кв.м., със северно и западно изложение в собствения на Д.И. апартамент № 7, на ет.5, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2019г. до окончателното и плащане, както и сумата от 820 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Основното оплакване във въззивна жалба касае въпроса, за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно наличието на причинно - следствената връзка между премахването на изградената дървена конструкция от въззивницата и причинените на въззиваемия реално настъпили вреди в жилището му.

 

Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно, тъй като в мотивите към обжалваното първоинстанционно решение районния съд е изложил подробни и обосновани мотиви относно съществото на спора, като е разгледал подробно и задълбочено свидетелските показания на посочените свидетели от страните по делото. Същият съд е разгледал пълно и точно и законовите предпоставки за уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗД,  като ги е свързал и със събраните по делото безспорни доказателства  относно нанасянето на процесните вреди от страна на въззивницата и виновността на нейните деяния.

В този смисъл неоснователно и необосновано е твърдението на жалбоподателката за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно наличието на причинно - следствена връзка между премахването на изградената дървена конструкция от ответницата и причинените на ищеца вреди в жилището му, поради следното:

Правилно и законосъобразно, Районен съд - Стара Загора е взел предвид заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза и уточненията на вещото лице Е.П., дадени в съдебно заседание и въз основа на тези доказателства е приел, че в апартамента на ищеца са констатирани пукнатини по тавана и западната стена в дневната; в детската стая: пукнатина непосредствено под гредата на южната стена и вертикална пукнатина между двата зида, а в спалнята - пукнатина между гредата и горния ръб на вратата. Част от таваните на посочените помещения представляват тераси на апартамента на ответницата, като дървената конструкция, изградена в нейния апартамент е обхващала целия апартамент от север на запад, в предния си край е стъпвала на колони върху парапета, а в другия - захваната за фасадните зидове. Правилно, съдът е приел, че наличието на тази дървена конструкция е оказало влияние за отварянето на пукнатините в жилището на ищеца, а премахването на колоните на конструкцията /по предписание на Община - Стара Загора, тъй като строежът бил незаконен/, стъпващи върху парапета, са оказали решаващо влияние за появата на пукнатините. Така пукнатините в западната част на апартамента са породени от смяната на статическата схема за предаване товарите, а навесът на терасата от двустранно подпряното поле, след премахване на колоните, стъпващи върху парапета на балкона, е започнал да работи като конзола. По този начин товарът от него вече се предава само на фасадната стена, като същевременно се появяват и усилия на усукване. В комбинация с натоварването от подемната сила, причинена от силен вятър, са се получили вибрации, които са причинили пукнатините.

Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че подовото покритие на терасата на ответницата и състоянието на фугите, представляват друга предпоставка за поява на теч и в последствие пукнатини от таваните на помещенията в апартамента на ищеца.

Правилно и законосъобразно, Районен съд - Стара Загора е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Р.А.и Г.Д., като е приел, че техните показания са вследствие именно на преките им впечатлени, които са и последователни и непротиворечиви.

И двамата разпитани свидетели твърдят, че пукнатините в апартамента на ищеца, както и петната по тавана и стените, се дължат както на самата дървена конструкция, така и на премахването й. Според св. А.: „..Във всекидневната има пукнатини и на тавана от северната страна. На 31.05.2019г., когато валя силен дъжд се появиха мокри петна и се обадихме. Тогава вече беше отстранена конструкцията от съседите. Мисля, че в началото на май 2019г. отстраниха конструкцията...” Свидетелят Д., който се занимава със строително - ремонтни работи, твърди: „...занимавам със строителство. В началото на 2020г. ходих у тях. Видях напукани стени и напукване по тавана. Това беше в спалнята,

детската и всекидневната. Петна имаше на тавана. Тази конструкция

на терасата над апартамента на ищеца може да доведе до тези пукнатини в цялото жилище на ищеца.. ”.

Следователно, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за безспорно установена причинно-следствената връзка между причинените на ищеца имуществени вреди и изградената в апартамента на въззивницата конструкция и съответно и впоследствие премахването й.

Правилно и законосъобразно, Районен съд - Стара Загора е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приел за безспорно установено, че именно и вследствие изграждането на дървената конструкция на терасата в жилището на ответницата /което се намира точно над жилището на ищеца/ и впоследствие премахването й, е причинена вредата, изразяваща се в пукнатини по стените и таваните във всички стаи в апартамента на ищеца. Именно тези вреди са причинени вследствие осъщественото на горния апартамент покриване на терасата с дървена конструкция, чийто строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Установено е, че тази дървена конструкция в предния си край е стъпвала на колони върху парапета, а в другия – е била захваната за фасадни зидове. Премахването на конструкцията е довело до появата на пукнатините в жилището на ищеца, както и до мокрите петна по таваните и стените на стаите.

Правилни и законосъобразни се явяват и изводите на първоинстанционния съд, че безспорно и несъмнено е установена причинно - следствената връзка между противоправните действия, извършени в апартамента ответницата и настъпилия в апартамента на ищеца вредоносен резултат.

Въззивният съд в заключение следва да отбележи, че са осъществени категорично всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно поведение на въззивницата, вредата, причинена в патримониума на въззиваемия, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда, както и виновността на въззивницата.

Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно и мотивирано, както самите действия на въззивницата, така и претърпените от  въззивамия реални щети, а именно имуществените вреди, които са настъпили в жилището му, като е стигнал до правилните и законосъобразни изводи, че ответницата И. със своите действия по време на осъществявания от нея ремонт на терасата си с изграждането на процесната дървена конструкция, а и после и с нейното премахване е нанесла горепосочените и цитирани както от свидетелите, така и от заключението на съдебно техническата експертиза материални увреждания, които от своя страна са оказали и крайно негативно въздействие върху конструкцията на цялата сграда и най-вече върху жилището и апартамента на въззивамия Ц..

 

В заключение въззивният съд намира, че решението на Старозагорския районен съд следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивният съд следва да присъди разноските по делото, в полза на въззиваемия за сметка на жалбподателката и въззивница, тъй като нейната въззивна жалба се оставя без уважение, и се потвърждава решението на първоинстанционния съд, поради което се налага извода, че следва да бъдат присъдени разноските в размер на 500 лева за въззивното производство, съобразно представения списък на разноските, направени от въззиваемия Д.Ц., представен своевременно от пълномощника му адв. М. /на лист 31 от настоящото въззивно дело./.

 

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК /изм. ДВ брой № 50/2015г./, настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2, предл.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела  с цена на иска до 5 000 лева за гражданските дела. Цената на настоящия иск е под 5000 лева, поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното, съдът

 

                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260192 от 13.10.2020 г., постановено по гр.дело № 6337/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Д.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от въззивамия разноски по делото пред въззивната инстанция.

       

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                             2.