Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Ц. Банинска, като разгледа гр.д. № 5299 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П.Ц.П.,
ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми: 16 752,53 лева
/шестнадесет хиляди седемстотин петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/
– главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за
потребителски паричен кредит № 1785488 от 16.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 31.08.2018 г.
до изплащане на вземането, сумата от 1 186,68 лева /хиляда сто осемдесет и
шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 21.08.2017 г. до 20.03.2018
г., сумата от 391,13 лева /триста деветдесет и един лева и тринадесет стотинки/
– лихва за забава върху главницата за периода от 21.08.2017 г. до 30.08.2018
г., за които суми е издадена Заповед № 2587/03.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4083/2018 г. по описа на РС –
гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното
и в настоящото производство разноски.
В условията на евентуалност са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника П.Ц.П., ЕГН **********, да
заплати на ищцовото дружество следните суми: 16 752,53 лева /шестнадесет
хиляди седемстотин петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ – главница, представляваща непогасено
задължение по сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за
потребителски паричен кредит № 1785488 от 16.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 19.12.2018
г. до изплащане на вземането, сумата от 1 186,68 лева /хиляда сто
осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 21.08.2017 г. до
20.03.2018 г., сумата от 391,13 лева /триста деветдесет и един лева и
тринадесет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от
21.08.2017 г. до 30.08.2018 г.
В исковата
молба се твърди, че въз основа на Договор за потребителски паричен кредит №
1785488/18.03.2015 г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, последното дружество в качеството му на заемател, предоставило
на П.П. паричен заем в размер на 21 435,12 лева, от които 15 000 лева
– чиста стойност на кредита, 750 лева – такса за разглеждане на кредита,
5 685,12 лева – еднократна застрахователна премия. Договорът бил сключен
при общи условия. Сочи се, че сумата от 15 000 лева била преведена на
18.03.2015 г. по посочената от кредитополучателя банкова сметка. ***елна лихва
била в размер на 12 477,84 лева при фиксиран за целия срок на договора
годишен лихвен процент в размер на 12,50%. Ответникът се задължил да върне
общата сума по кредита – главница, лихви и разноски в размер на 33 913,03
лева, на 96 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 353,26 лева, с
падеж на първата на 21.03.2015 г. и падеж на последната вноска – 21.02.2023 г.
Заявява, че
съгласно общите условия, в случай на забава в плащанията на погасителна вноска,
заемателят дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, начислена върху
просрочената главница. Ответникът дължи сумата от 391,13 лева лихва за забава
за периода от 21.08.2017 г. до 30.08.2018 г.
Твърди се,
че поради забава в плащанията и на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ –
поради неплащане на две последователни погасителни вноски, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Заявява, че волеизявлението за предсрочна изискуемост,
инкорпорирано в уведомлението за цесия, е връчено на ответника на 18.07.2018 г.
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Сочи, че на
20.03.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.03.2018 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на който вземанията спрямо ответника П. са прехвърлени в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Сочи, че от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до ответника
били изпратени уведомления за извършената цесия изх. №
УПЦ-П-УКФ/1785488/28.03.2018 г. по пощата и изх. № УПЦ-УПИ-С-УКФ/1785488/14.05.2018
г. чрез ЧСИ Дахлева. Освен това
заявява, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разполага с изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Към исковата молба се прилага уведомление с искане да бъде
връчено на ответника. Сочи, че към 18.12.2018 г. са падежирали погасителни
вноски от № 46 до № 96 в общ размер на 13 874,20 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника П.Ц.П. чрез назначения му
особен представител адв. Л., с който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Сочи, че исковете са предявени на основание
недействителен договор, съдържащ неравноправни клаузи, което води до
недопустимост на исковете. Заявява, че ответникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението, не е спазено изискването на чл. 5,
ал. 1 и 2 ЗПК, нито изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Оспорва твърдението, че
ответникът е получил на 18.07.2018 г. уведомлението за предсрочна изискуемост.
Счита, че договорът и общите условия съдържат неравноправни клаузи. Възразява
срещу уговорките за такса за разглеждане на кредита и за сключване на
застраховка и нейния размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приет договор за потребителски паричен кредит № 1785488 с общи условия към
него, сключен между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и П.Ц.П.
/кредитополучател/. По силата на договора на ответника бил предоставен кредит в
размер на 15 000 лева. Между страните било уговорено, че общата дължима сума от
потребителя възлиза на 33 913,03 лв., като в нея освен главницата, били включени
и такси за разглеждане на кредита в размер на 750 лв., застраховка към кредита в размер на 5685,12 лв. и лихви. Уговореният
годишен лихвен процент бил 12,50 %, а годишният процент на разходите - в размер
на 14,46 %. В договора било уговорено кредитът да бъде усвоен чрез превода му
по сметка на клиента, като погасяването се извършва на 96 месечни вноски, в
размер на 353,26 лв. всяка от тях от сметката на клиента. Падежната дата била
уговорена на 21-во число от месеца, като първата вноска следвало да бъде
погасена до 21.03.2015 г.
По делото е
представен и погасителен план към гореописания договор за потребителски кредит,
както и сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ № 1785488 с общи
условия по застрахователната програма и подписани от страните по договора.
Приети по
делото са и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016
г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.03.2018
г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който договор
кредитодателят „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент,
прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника П.Ц.П..
По делото е
представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД
всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Представени
от ищеца са и две уведомителни писма, адресирани до ответника по делото, с
които последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. Видно от
обратните разписки към писмата, адресатът не е открит на адреса, като пратките
не са ѝ е реално връчени.
По делото е
прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че във връзка с договора за потребителски кредит, на 18.03.2015 г. кредитодателят „УниКредит Кьнсюмър Файненсинг” ЕАД е превел
по сметката на кредитополучателя чиста сума в размер на 8 879,32 лв.,
представляваща разликата между чистата сума на кредита сума в размер на 15000,00
лв. и рефинансираните задължения - сума в размер на 233,10 лв. към „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по кредит № 1703685 и сума в размер на 5887,58 лв. към
УКБ АД по кредит № 578/0294. Посочено е, че част от задължението е и сумата от
750,00 лв., представляваща „такса за разглеждане на кредит”, която сума е
включена в главницата на кредита - сума в размер на 21435,12 лв. и е
разпределена за изплащане в месечните погасителни вноски, определени по погасителен
план. Установява се още от експертното заключение, че на 21.08.2017 г. кредитополучателят
е направил погасителна вноска - сума в размер на 325,46 лв., вместо
определената по Погасителен план месечна вноска в размер на 353,26 лв. На
същата падежна дата част от главницата - сума в размер на 27,80 лв. не е била
погасена. Посочено е, че от падежна дата 21.09.2017 г. до края на срока за погасяване
на кредита от страна на кредитополучателя не са постъпвали суми за погасяване
на задълженията по кредита за главница и договорна лихва.
Вещото лице е изчислило размера на непогасеното задължение по процесния договор
до датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в съда - главница и договорна лихва, съгласно клаузите на договора
са, както следва:
- за главница - сума в размер на 16752,53 лв., представляваща главницата по
67 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2017 г. до
21.02.2023 г. /крайния срок на изплащане на кредита/;
- за договорна лихва - сума в размер на 1186,68 лв., представляваща размера
на договорната лихва, определена по погасителен план за периода от 21.08.2017 г.
до 20.03.2018 г. /датата на цедиране на задължението/.
Според приетото по делото заключение, размерът на лихвата за забава,
вследствие на забавено плащане по процесния договор до датата на входиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в съда, представлява
сума в размер на 391,96 лв., включваща сумата от 359,60 лв. - размера на
лихвата за забава върху главницата и договорната лихва и сумата от 32,36 лв. - размера
на лихвата за просрочие.
Изчислено е от експертът счетоводител, че размерът на непогасеното
задължение по процесния договор от датата на забава на плащанията до изготвянето
на съдебно-счетоводната експертиза за главница, договорна лихва и
лихва/обезщетение/ за забава, съгласно клаузите на договора са, както следва:
- за главница - сума в размер на 4823,39 лв. - за периода от 22.08.2017 г.
до 21.08.2019 г.;
- за договорна лихва -
сума в размер на 3682,65 лв. - за периода от 22.08.2017 г. до 21.08.2019 г.;
- за лихва за забава - сума в размер 1757,90 лв.
Размерът на непогасеното задължение по процесния договор от датата на
забава на плащанията до изтичане на срока на договора, съгласно клаузите на договора
към датата на изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза са, както следва:
- за главница - сума в
размер на 16752,53 лв.;
- за договорна лихва - сума в размер на 6590,43 лв.;
- за лихва за забава – сума в размер на 3224,36 лв.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно
изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
На първо
място следва да се преценят възраженията на ответника относно липсата на
надлежното му уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по
кредита от страна на кредитора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, представляващи
неразделна част от процесния договор за кредит, при допуснато просрочие и/или
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, кредиторът има
право едностранно да прекрати кредитното правоотношение с потребителя и да
обяви всичките си вземания по кредита за предсрочно изискуеми.
За да се
приеме обаче, че кредитът е станал предсрочно изискуем, то следва да са налице
две предпоставки – обективна, свързана с изгубване на преимуществото на срока,
а именно неплащане от длъжника на вноски по кредита съгласно уговореното в
договора, и субективна - отправено от банката волеизявление до
кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно
задължителните разяснения в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на
предвидените в договора обстоятелства, но след като Банката - кредитодател е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната му изискуемост. Следователно правото на Банката -
кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало
до длъжника, за да породи целеното с него правно действие. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното
производство – едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната
характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма
характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем.
Що се касае до исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, то тя безспорно има характер
на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за
предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната
по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това
уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска по см. на чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност
на предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от
наличието на останалите правноважими обстоятелства, тъй като не може с обратна
сила да промени момента на изискуемост на задължението, а представлява
единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е и константната
практика на ВКС – напр. постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по т.д. № 362/15 на ІІ т.о. и по
т.д. № 1272/2015 г. на ІІ т.о.
Упражняването
на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква
уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо
връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за
откриване на длъжника – в този смисъл Решение
№ 40/17.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г. на I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според Решение на Съда на Европейския
съюз по дело С-327/10 от 17.11.11 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети
всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника,
съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да направи
преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от
обстоятелствата при всеки конкретен случай. В настоящия случай по делото са
представени два броя уведомления за обявена от кредитора предсрочна
изискуемост, изпратени ведно с уведомленията за извършената цесия. Двете
уведомителни писма са с изх. номера от 28.03.2018 г. и 09.07.2018 г., но нито
едно от тях не е фактически връчено на ответника. Не може да се приеме обаче,
че кредиторът е положил всички необходими усилия за откриването на ответника за
връчването на съобщенията. Видно от попълнената разписки от пощенската станция
по отношение на първото изпратено съобщение и от връчителя при ЧСИ Дахлева по
отношение на второто изпратено съобщение, адресатът не е открит на двата
адреса. Гражданският процесуален кодекс предвижда възможност за връчване на
книжа чрез залепване на уведомление при изпълнение на процедурата на чл. 47,
ал. 1 ГПК, както и връчване по месторабота. Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора
да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от
Гражданския процесуален кодекс. Тези процесуални възможности при връчването на
книжа са предоставени и на частните съдебни изпълнители съгласно ЗЧСИ. В случая
ищецът не е представил доказателства да е използвал и този способ за връчване
на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на ответника. Ето
защо, съдът не може да приеме, че ищецът е положил дължимата грижа за
фактическото достигане на изпратените до П. съобщения.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е изтекъл на 21.02.2023 г.
/падежна дата на последната погасителна вноска съгласно приложения по делото
погасителен план/. Ком момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /31.08.2018 г./ вземането по кредита не е било изцяло
изискуемо.
Поради
изложеното и предвид обусловеността на предмета на установителния иск по чл.422 ГПК от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение, то при позоваване от страна на заявителя на предсрочна изискуемост
на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е настъпила преди образуване
на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е
изискуемо, нито е възникнало на предявеното от заявителя основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа, че преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответника П. за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След като ищецът не
доказа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то искът не
може да бъде уважен на това основание.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените
между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове
за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните
книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и
за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само
за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира
цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо – датата на
приключване на съдебното дирене.
Следователно в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане
на падежиралите към датата на приключване на устните
състезания /към която дата се формира СПН/ вноски.
Видно от погасителния план, приложен към процесния договор, последната
погасителна вноска е с падеж 21.02.2023 г., т. е. към датата на провеждане на
устните състезания – 13.09.2019 г. е бил настъпил падежът на 54 погасителни
вноски с падежна дата на последната от тях на 21.08.2019 г.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявеният
иск е за главница в размер на 16 752,53 лв., представляваща главница по 67
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.08.2017 г. до
21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2018
г. – датата на депозиране на заявлението п чл. 410 ГПК.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответницата е възникнало облигационно отношение по процесния договор за потребителски
паричен кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в
претендирания размер; настъпилата цесия между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“
ЕАД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за процесното вземане, за която
ответникът е уведомен.
Установи се
по делото, че ответникът и „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД са страни по
процесния договор с обективираното в него съдържание, с което се явява доказан
първият елемент от фактическия състав на спорното материално право.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, която в случая е спазена. Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката
- договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по
делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а
е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Съдът
приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен
начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния
договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и
при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът П.Ц.П. не е
изпълнил насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер.
Съдът
намира, че направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за извършената цесия е неоснователно. С исковата молба цесионерът - кредитор е
представил и самото уведомление, изходящо от цедента до длъжника. Следва
да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в
този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014
г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС,
произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В случая двете уведомителни писма за
извършена цесия, връчени на ответника, изхождат от цедента чрез цесионера,
който, видно от чл. 4.3 от сключения между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД договор за цесия е упълномощен да
уведоми длъжника за настъпилата цесия. В случая е без значение фактът, че
ответникът не е получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения му
представител. Същият е назначен да го представлява изцяло в производството
именно поради факта, че ответникът не може да бъде открит след извършени
многократни процесуални усилия за това. Представителството предполага
извършването на процесуални действия вместо ответника, като получаването на
книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение
№ 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният
извод се споделя и от настоящия състав.
По
изложените съображения, съдът приема, че процесният договор установява
възникнали задължения на кредитополучателя /ответника/ по предоставения паричен
кредит. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на
кредитора - предаването на паричния кредит на кредитополучателя /ответника/.
Ангажираните в тази насока доказателства са безспорни, за да се приеме, че
сметката на П.Ц.П. е заверена по банков път и може да се иска изпълнение на
насрещното задължение - връщане на кредита по регламентиран от договора начин.
Видно е от
сключения между страните договор, че задължението за главница е формирано като
сбор от чистата стойност на кредита от 15 000 лева, такси за разглеждане
на кредита от 750,00 лева и еднократна застрахователна премия от 5685,12 лв.
Общият размер на главницата е в размер на сумата от 21 435,12 лева, като
ищецът сочи, че ответникът е погасил сумата от 4682,59 лева от нея. Претендираният
размер на главница е в размер на 16 752,53 лева, като както се посочи
по-горе, той включва и задължение за заплащане на еднократна застрахователна
премия и такса за разглеждане на кредита. От приетия по делото погасителен план
обаче не се установява всяка месечна вноска за главница каква част от
задължението по всеки един от тези три компонентна включва.
Разпоредбата
на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници
в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е оспорено от ответника /аргумент
в този смисъл може да се изведе от задължителните указания, дадени с т.1 на ТР
№ 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая
обаче такова възражение е направено от особения представител на ответника. При
извършената проверка относно действителността на сключения между страните
договор и като взе предвид наведените в тази насока доводи от ответника, съдът
констатира следното:
При
сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма
на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.11, ал.1, т.10, т. 11 и т.12 ЗПК.
На първо
място, в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
ЗПК начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
На второ
място, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
На следващо
място, както се посочи по-горе, общият размер на главницата включва освен
предоставената заемна сума, още и еднократна застрахователна премия и такса за
разглеждане на кредита. Изготвеният погасителен план към договора обаче не
съдържа яснота всяка една погасителна вноска за главница каква част от тези три
компонента поотделно включва, поради което не е налице предоставена информация
на потребителя относно начина на разпределение на вноската между различните
неизплатени суми съгл. изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Поради
изложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният
договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като не отговаря
на част от изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т. 11 и т.12 ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Ищецът
твърди, че при формирането на главницата е включена и сумата от 5685,12 лв.,
представляваща еднократна застрахователна премия. Ответникът оспорва
дължимостта и на тази сума. Договорът за кредит е подписан през м. март 2015 г.
по време на действието на Кодекса за застраховането /отм./. Съобразно
разпоредбата на чл.192, ал.1 КЗ /отм./ цялата застрахователна премия или
първата вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния
договор. В чл.184, ал.1 КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора, поради което, за да се приеме, че е налице валидно
сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг
писмен акт. В случая към договора за кредит е приложен единствено Декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция
плюс“ или „66 Плюс“ и сертификат за
застраховка „Кредитна протекция плюс“ № 1785488, в който е отразено, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се съгласяват да застраховат П.Ц.П. съгласно Общи
условия на застраховка „Кредитна протекция плюс“, както и че тази застраховка е
сключена с посредничеството на "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Следва да се посочи, че приетите по делото декларация и сертификат не
представляват застрахователна полица, нито могат да бъде разглеждани като друг
писмен документ, доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не
са подписани от представител на посочените застрахователи "Кардиф
Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон
България", респ. от представител на застрахователния агент "УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като декларацията носи единствено подпис на
ответника. Действително съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1, изр.2 КЗ /отм./
може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство, но този
документ се издава от застрахователя и има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор. Ето защо,
съдът приема, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по
силата на който ответникът да дължи месечни вноски за застрахователна премия,
заплащани като част от главницата по договора за потребителски кредит. При липсата
на каквито и да са доказателства за изразена конкретна воля от страна на
застраховател/и или застрахователен агент за сключването на застрахователен
договор, не може да бъде обсъждан въпроса относно спазването на формата за
действителност на същия и евентуалното приложение на разпоредбата на чл.293,
ал.3 ТЗ с оглед данните за извършени плащания на части от
посочената в договора застрахователна премия от ответницата към ищеца и
извършени преводи от ищеца към застрахователен агент. В този смисъл напр. Решение № 99/08.04.2019 г. по в. гр. дело №
104/2019 г. на ОС Враца.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав приема, че в подлежащата на връщане по
силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено сумата от 15
000 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че на 18.03.2015 г. кредитодателят „УниКредит Кьнсюмър Файненсинг” ЕАД е превел
по сметката на кредитополучателя чиста сума в размер на 8 879,32 лв.,
представляваща разликата между чистата сума на кредита сума в размер на
15000,00 лв. и рефинансираните задължения - сума в размер на 233,10 лв. към
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по кредит № 1703685 и сума в размер на
5887,58 лв. към УКБ АД по кредит № 578/0294. В чистата стойност на кредита не
следва да бъдат включвани останалите претендирани от ищеца суми.
Установи се,
че към момента на предявяване на исковата молба ответникът е погасил сумата от
10 578,36 лв., от която: 5887,41 лв. възнаградителна лихва, 4682,59 лв.
главница и 8,36 лв. лихва за забава /в този смисъл изрично признание на ищеца,
направено в исковата молба/. Предвидената в чл. 23 ЗПК последица от обявяване
недействителността на договора за потребителски кредит е дължимост на чистата
стойност на кредита и недължимост на лихва и други разходи по кредита. При това
положение извършените от ответника плащания в общ размер от 10 578,36 лв. следва
да бъдат отнесени към погасяването на единствено дължимата от ответника чиста
стойност на кредита в размер на 15 000,00 лв.
С оглед на
изложеното се налага извод, че дължимата от ответника главница до погасяване на
кредита е в размер на сумата от 4421,64 лв., представляваща чистата стойност на
кредита /разликата между сумата от 15 000 лв. и погасената от ответника
сума от 10 578,36 лв./. Предявеният установителен иск за главница обаче
може да бъде уважен единствено по отношение на вноските с настъпил падеж към
датата на устните състезания по делото /13.09.2019 г./, като последната падежна
вноска е 54-а по погасителния план с дата на падеж – 21.08.2019 г. Доколкото
обаче изчислената от вещото лице сума за главница към този момент в размер от
4823,39 лв. включва вноски, формирани освен от чистата стойност по кредита, още
и със застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита, за които съдът
стигна до извод, че не се дължат от ответника, то на осн. чл. 162 ГПК съдът
определя, че към 13.09.2019 г. падежиралата част от чистата стойност по кредита
възлиза на сумата от 3445,00 лв. Сумата е изчислена чрез извършена пропорция на
между размера на дължимата главница, от една страна, и размера на дължимите
застрахователни премии и такса, от друга страна. Следва да бъде присъдена и
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването. За
горницата до пълния предявен размер установителният иск за главница, както и
останалите кумулативно съединени установителни искове, следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът като
съобрази, че с предявяването на исковата молба ответникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, намира, че следва да бъде уважен
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за главница за сумата от
1378,39 лв., представляваща оставащата неизплатена главница до погасяване на
кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на исковата молба до погасяване на вземането. За горницата до пълния предявен
размер осъдителният иск за главница, както и останалите кумулативно съединени в
условията на евентуалност осъдителни искове, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски пропорционално на уважената част от исковете, а
именно сумата от 314,45 лв., включваща: сумата от 88,16 лв. държавна такса;
сумата от 57,89 лв. възнаграждение за вещо лице; сумата от 142,09 лв.
възнаграждение за особен представител и сумата от 26,31 лв. юрисконсултско
възнаграждение /от първоначално определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ/.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част
от исковете. Доказателство за сторени такива обаче не са представи по делото,
поради което не следва да бъдат присъждани.
Съдът в исковото производство се
произнася и по въпроса за разноските в проведеното заповедно производство. По
ч. гр. дело № 4083/2018 г. по описа на РС Враца е издадена заповед за
изпълнение, включваща разноски в размер на сумата от 416,61 лв. /държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение/. С оглед изхода на делото по установителните
искове и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 78,30 лв. пропорционално на уважената част от иска за
главница.
Така
мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че П.Ц.П.,
ЕГН: ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 3445,00 лв. –
представляваща главница за периода от 21.08.2017 г. до 13.09.2019 г. по договор
за потребителски паричен кредит № 1785488 от 18.03.2015 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, вземанията по които са прехвърлени
с договор за прехвърляне и продажба на вземания от 20.12.2016 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от 31.08.2018 г. до погасяване на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 2587/03.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4083/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 16 752,53 лв. и за периода
от 14.09.2019 г. до 21.02.2023 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* против П.Ц.П., ЕГН:
********** установителни искове с правно по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1 186,68 лева /хиляда сто осемдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 21.08.2017 г. до 20.03.2018 г. и сумата от 391,13 лева /триста
деветдесет и един лева и тринадесет стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за периода от 21.08.2017 г. до 30.08.2018 г., за които суми е
издадена Заповед № 2587/03.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4083/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД П.Ц.П., ЕГН: ********** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 1378,39 лв., представляваща
главница до погасяване за периода от 14.09.2019 г. до 21.02.2023 г. по договор
за потребителски паричен кредит № 1785488 от 18.03.2015 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени
с договор за прехвърляне и продажба на вземания от 20.12.2016 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.12.2018 г. до погасяване на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 16 752,53 лв. и за периода от 21.08.2017 г. до
13.09.2019 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
********* против П.Ц.П., ЕГН: ********** осъдителни искове с правно по чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1 186,68 лева /хиляда сто осемдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 21.08.2017 г. до 20.03.2018 г. и сумата от 391,13 лева /триста
деветдесет и един лева и тринадесет стотинки/ – лихва за забава върху
главницата за периода от 21.08.2017 г. до 30.08.2018 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК П.Ц.П., ЕГН: ********** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 314,45 лв.,
представляваща направени разноски по гр. дело № 5299/2018 г. по описа на РС
Враца пропорционално на уважената част от исковете, както и сумата от 78,30 лв., представляваща направени
разноски по ч. гр. дело № 4083/2018 г. по описа на РС Враца пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: