РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. Русе, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520105163 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът П.П.К., в качеството си на земеделски производител твърди, че
обработва земеделска земя в землището на с. Ш.. За площите ежегодно попълва
заявление за подпомагане, като описва всичко подробно, сочи правното основание, на
което ползва определена площ и за това му се полага и получава съответните суми за
подпомагане - СЕПП, СПП, ЗДП. Приблизителната сума, която е получавал, е била
около 2555.50 лева, като за стопанската 2021/ 2022 г. получил само 392.86 лева, от
които: за СЕП - 193.44 лв., СПП - 137.74 лева и за ЗДП - зелени директни плащания -
121.63 лв. От подпомагане бил „отрязан“ за 22 010 дка, от които: 1. Поземлен имот с
площ 12505 кв.м. в местността „Айвълък“, с ТПТ „Земеделска“ и НТП - „НИВА“,
втора категория, имот с идентификатор 83524.17.7, в землището на с.Ш.; 2. Поземлен
имот с площ 3501 кв.м. в местността „До селото“, с ТПТ „Земеделска“ и НТП -
„НИВА“, четвърта категория, имот с идентификатор 83524.14.123 в землището на
с.Ш.; 3. Поземлен имот с площ 3002 кв.м. в местността „КУЛАК - ЧЕШМА“, ТПТ
„Земеделска“ и НТП - „НИВА“, трета категория, имот с идентификатор 83524.9.3 в
землището на с. Ш. и 4. Поземлен имоти с площ 3001 кв.м. в местността „ВЕЗИР
ЙОЛУ“, ТПТ „Земеделска“ и НТП - „НИВА“, пета категория, имот с идентификатор
83524.9.91 в землището на с.Ш..
П.К. разбрал, че ответниците имали договор за наем с наемодател Й.Х.К. –
1
съпруга на ищеца, с която не живеели заедно от много години. Въпросната земя, която
тя уж им отдала под наем, била съсобствена между нея и двете й сестри - Д.Х.Р. и
М.Х.А. и в случая не би могло да се коментира сключване на договор за наем от лице,
което притежава толкова малка част. Според данните, наемният договор бил сключен
на 06.07.2018 г., а вписан на 18.07.2018 г. През годините назад П.К. ползвал земите,
обект както на договора, сключен с него от едната от сестрите на Й.К. – М.Х.А.
Винаги ищецът бил работил тази земя от момента на сключване на договора с него и
ответниците никога не я били ползвали и работили. За това нямали никакво право да я
очертават - освен правно основание, в този случай следвало и земята да се обработва
от претендиращия подпомагане. Ответниците явно само я очертали, без да са
изпълнили другата предпоставка - да обработват реално земята, защото винаги я е
обработвал П.К.. Проблемът възникнал за стопанската 2021/ 2022 г., като ответниците
умишлено довели до тази загуба за ищеца, изразяваща се в неполучаване на
посочената искова сума. Въпросът можел да се разгледа и като пропусната полза в
резултат на тяхното поведение: СЕП - 1092 лева , СЕПП - 776.85 лева и Зелени
плащания - 686.77 лева, общо 2555.62 лв., от които той получил само 392.86 лв.,
представляваща помощ за останалите имоти, които обработвал, а не и за тези четири
имота. Разликата се получавала, като се спадне посочената площ в договора на
ответниците от общо 22010 дка. За стопанската 2021/ 2022 г. ищецът реално
обработвал с два имота по-малко - имоти 00500296 и 00500300 с обща площ 0.2812 ха.
Предвид изложеното, първоначално моли ответниците солидарно да му заплатят
сумата 2162.76 лв., представляваща пропусната полза в резултат на противоправното
им поведение, изразяващо се в неполучаване на подпомагане за площ от 22010 дка,
съставляваща сбора от площта на имоти с идентификатори 83524.17.7, 83524.14.123,
83524.9.3 и 83524.9.91, всички в землището на с.Ш., подробно описани в исковата
молба, както следва: СЕП в размер 1092 лева , СЕПП - 776.85 лева и Зелени директни
плащания - 293.91 лева за стопанската 2021/ 2022 г. Впоследствие уточнява, че
претендира разделно осъждане на двамата ответници поравно да му заплатят горната
сума, както и че се отнася не за стопанската 2021/2022 г., а за кампания 2021 г.
В условията на евентуалност моли ответниците солидарно да му заплатят
сумата 2162.76 лв. - претърпяна загуба в резултат на противоправното им поведение,
изразяващо се в неполучаване на подпомагане за площ от 22010 дка, съставляваща
сбора от площта на имоти с идентификатори 83524.17.7, 83524.14.123 83524.9.3 и
83524.9.91, всички в землището на с.Ш., подробно описани в исковата молба, както
следва: СЕП в размер на 1092.00 лева, СЕПП - 776.85 лева и Зелени директни
плащания - 293.91 лева за стопанската 2021/ 2022 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В отговора на исковата молба двамата ответници Д. С. А. и И. Т. Т. оспорват
2
изложената фактическа обстановка от ищеца. Заявяват, че не са станали причина за
неполучаване на субсидия от негова страна със свое неправомерно поведение. За
стопанската 2021 - 2022 година ответниците не са заявявали и очертавали имотите.
Считат предявените искове в условията на евентуалност са неоснователни и ги
оспорват по основание и по размер.
Това, че едната от сестрите е сключила договор за аренда преди другите две
сестри не можело да се приеме като неправомерно поведение. Получаването на
субсидии било свързано с изпълнение на редица предпоставки и формална
административна процедура пред ДФЗ, а не само с факта на обработване на
земеделската земя. Дали са изпълнени предпоставките за получаване на субсидия или
отказа за изплащане на същата било от компетентността на административния орган и
не било свързано с поведение на трети лица. Същевременно ищецът нямал правно
основание да заявява, очертава и обработва имотите. Ответниците сключили договор
за наем през 2018 г., който бил сключен и вписан преди договорът, сключен с ищеца,
поради което само те имали правно основание да обработват земеделските земи.
Ищецът не е оспорвал действието на така сключения договор за наем по съдебен път,
поради което трябвало да се приеме, че вписаният договор е породил и има валидно
правно действие. Ако ищецът счита, че е следвало да получи субсидия, то той е имал
възможност да обжалва административния акт, с който такава му е отказана. Ищецът
имал възможност да оспорва правата на наемателя по сключения договор, което не
направил. Ако същият не е получил субсидия за стопанската 2021-2022 година, то това
било поради липса на правно основание да заявява, очертава и обработва земеделските
земи. В случая ако има неправомерно поведение, то било от страна на П.К..
Молят исковете като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, като
претендират направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът е регистриран като земеделски производител в Министерство на
земеделието и храните, ОД „Земеделие“, гр.Силистра.
На 18.07.2018 г. той сключва договор за аренда на земеделски земи с две от
трите наследници на Х.С.И.в, б.ж. на с.Ш., общ.Т., а именно М.Х.А. и Д.Х.Р.. Предмет
на контракта, сключен за срок от 10 години и вписан в СВп.-Т. на 19.07.2018 г., са
поземлени имоти с идентификатори №№ 83524.17.7, 83524.14.123, 83524.9.3, всички в
землището на с.Ш., с площи съответно от 12505 кв.м., 3502 кв.м. и 3002 кв.м.
Приложен е и договор за отдаване на земеделска земя под наем от м.юли 2020 г.,
сключен между М.Х.А. и Д.Х.Р. от една страна и от друга П.К., с предмет – отдаване
под наем на нива от 3.000 дка в с.Ш., представляваща имот 009091, за срок от една
3
година, от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г. За следващата стопанска година имотът е
отдаден под наем на ищеца само от М.А..
На 13.05.2021 г. ищецът подал Заявление за подпомагане 2021, Форма за
физически лица пред Държавен фонд „Земеделие“, Кампания 2021, като
декларираните площи са описани по номер на парцели. На 28.03.2022 г. П.К. отново
подал Заявление за подпомагане 2022.
Представени са две справки от извлечения на „Банка ДСК“ за изплатени
субсидии на ЗП П.К. за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. От същите е видно, че
за декларирани общо 56.400 дка през 2020/2021 стопанска година същият е получил
субсидии в общ размер 2644.57 лв., от които: 1130.39 лв. по схема за единно плащане
на площ /СЕПП/, 802.26 лв. по схема за преразпределително плащане /СПП/ и 711.92
лв. за зелени директни плащания /ЗДП/. За декларирани 53.710 дка за стопанската
2021/2022 г. ищецът е получил само 392.86 лв. за зелени директни плащания.
Първите три от процесните ниви се обработват от ищеца още от 2011 г. въз
основа на подписания между него и тогавашния им собственик Х.С.И.в договор за
аренда на зем.земи за срок от 7 години.
На 06.07.2018 г. Й.К. отдава под наем на двамата ответници по спора
процесните четири зем.имота за срок от 10 години. Договорът за наем с нот.заверка на
подписите, рег.№ 6064, т.II, акт № 19 по описа на нотариус Стефан Варамезов, е
вписан в Службата по вписванията, гр.Т. на 18.07.2018 г.
Ответниците представят и нот.акт № 20, т.II, рег.№ 6065, дело № 165/06.07.2018
г. по описа на нотариус Стефан Варамезов, с който третата наследница на Х.С.И.в –
Й.Х.К. прехвърля общо 1/12 ид.част от процесните 4 ниви на Д. С. А., съпругата му
М.П. А.а и И. Т. Т., в замяна на което от съпрузите получава 1/24 ид.част от друга нива
в с.Кошов.
От писмо, изпратено по делото от ДФЗ, автоматичните справки по кадастрални
имоти и писмо от МЗХ до ищеца се установяват следните обстоятелства: Стопанската
2021/2022 г. обхваща кампания 2022 по директни плащания. За процесните четири
кадастрални имота, за кампания 2021 заявления по схеми и мерки за директни
плащания са подадени както от П.К., така и от „Виагро Консулт“. Размерът на
субсидиите се изчислява на база общо допустима/установена за подпомагане площ по
схемите и/или мерките, включени в заявлението за подпомагане. За имоти 83524.17.7,
83524.14.123, 83524.9.13 и 83524.9.91 в землището на с.Ш. за стопанската 2021/2022 г.
правно основание имат И. Т. с многогодишен договор за наем, вписан в Службата по
вписванията на 18.07.2018 г. и П.К. с договор за аренда, вписан на 19.07.2018 г. и
едногодишен договор за наем за четвъртия имот. За Кампания 2022 г. имотите са
заявени/очертани от П.К. и не са констатирани застъпени площи.
С писмо до ответниците ОСЗ-Т. сочи още, че за процесните 4 имота има
4
подадено заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б от ЗСПЗЗ за
стопанската 2020/2021 г. от „Виагро Кондулт“ ЕООД на 30.07.2020 г. В ОСЗ Т. за
същата стопанска година има регистрирани договори от „Виагро Консулт“ ЕООД – за
пренаемане от 30.07.2020 г. и от П.К. - за аренда за първите три имота, вписан на
19.07.2018 г. и едногодишен договор за наем за четвъртия имот.
От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза по делото е
видно, че за Кампания 2021 заявените от ищеца площи за финансиране са: По схема за
единно плащане на площ – 5,6464 ха при ставка 193.44 лв. и очаквано финансиране
1092.24 лв., по схема за преразпределително плащане - 5,6464 ха при ставка 137.74 лв.
и очаквано финансиране 777.74 лв., по схема за плащане на селскостопански практики-
зелени директни плащания - 5,6464 ха при ставка 121.63 лв. и очаквано финансиране
686.77 лв. От общо очаквано плащане в размер на 2 556.75 лв. е заплатено такова от
392.86 лв. и отказано плащане в размер 2163.89 лв.
Разпитаните по делото свидетели Д.Й. и Г. А.а излагат твърдения, че от много
години П.К. обработва процесните 4 ниви в с.Ш., които първоначално били
собственост на тъста му, а след това на жена му и нейните сестри. Свидетелките не
знаят през всичките години някой друг да е работил тези имоти.
По делото е представен самият договор за пренаемане на земеделска земя,
сключен на 30.07.2020 г. между ответника И. Т. и „Виагро Консулт“ ЕООД,
представлявано от управителя В. П.. С него наемодателят предоставя на пренаемателя
процесните 4 зем.земи с обща площ 22,010 дка за срок от една стопанска година /от
01.10.2020 г. до 01.10.2021 г./.
В заявлението за подпомагане 2021 „Виагро Консулт“ ЕООД е декларирало
обща използвана площ 91.9375 ха, от които 2.2000 ха угари. Разпитан в качеството на
свидетел, управителят на това търговско дружество – В. П. заявява, че поради
изискване от Европейския съюз за субсидиране на земеделците 4 % от земите да се
оставят под угар /земя,която не се обработва, а се оставя да си почива/, той говорил с
Т., който му казал, че има такива земи в с.Ш. и свидетелят ги пренаел от него. В ОбСЗ-
Т. представили договора за наем на Т. от 2018 г. и договора за пренаемане, на база на
които заявил земите като угар. Свид.П. не е ходил на място, видял земята на карта.
Субсидията на дружеството за тези имоти за стопанската 2020/2021 г. също била
спряна, поради това, че и някой друг е заявил и обработвал земите.
Анализът на установените фактически положения, налага следните правни
изводи:
Съгласно правната уредба на деликтната отговорност, предвидена в чл.45-54 ЗЗД,
за да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице
едновременно следните предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2.
вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на
5
деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза.
Пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора,
респективно на увреденото от деликта лице. Като вид имуществена вреда,
пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. И при договорната, и при деликтната отговорност в закона няма
презумпция по силата, на която пропуснатата полза да се предполага за настъпила. На
обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда
само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй
като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Дали
пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване
и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила
вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на
пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото
допускане за закономерно настъпване на увеличението. При спор относно претърпяна
пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени
доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да
се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото
лице, което е осуетено от деликта.
В настоящия случай ищецът твърди, че вследствие противоправното действие
на ответниците, изразяващо се в очертаване на процесните четири земеделски земи,
без да имат право за това, тъй като никога не са ги обработвали, за Кампания 2021,
отговаряща на стопанската 2020/2021 г., е пропуснал полза, изразяваща се в
получаване на по-малко подпомагане за площ от 22.010 дка, със сумата 2162.76 лв.
Законът за подпомагане на земеделски производители и издадената въз основа
на него Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания предвиждат възможност за кандидатстване за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на онези земеделски
стопани, които ползват земеделска земя и са регистрирани чрез подаване на заявление
за подпомагане за съответната календарна година. Земеделските площи (блокове на
земеделско стопанство и земеделски парцели), с които се кандидатства за
подпомагане, трябва да са очертани в СРКЗПЗП чрез географски информационни
средства, като кандидатът посочва границите на всеки използван от него през
текущата стопанска година земеделски парцел. Земеделските земи, включени в
6
заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да
са на разположение на земеделските стопани, което се удостоверява с правно
основание за ползване, регистрирано по реда на ЗСПЗЗ в общинските служби по
земеделие по местонахождение на имотите, до изтичане на сроковете за подаване на
заявлението за подпомагане и извършване на промени в него. Министерството на
земеделието и храните степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция
еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на
земеделски земи. Разплащателната агенция извършва директни плащания по
подадените заявления, когато установи, че кандидатът ползва и извършва земеделска
дейност на заявените земеделски площи, че размерът на използваната от земеделското
стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от съответно 0,5
хектара и 0,1 хектара и че заявените за подпомагане площи са оценени като
отговарящи на условията за допустимост за подпомагане при извършваните проверки
на място. Част от причините Разплащателната агенция да намали размера на
плащането или откаже плащане по схемите за директни плащания са: кандидатът да е
заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ да са подадени две или
повече заявления и застъпването на площи да не е отстранено; кандидатът за
подпомагане да не е ползвател на заявените земеделски площи.
Както беше установено по-горе, за Кампания 2021, съответстваща на
стопанската 2020/2021 г., заявления за подпомагане по директни плащания за едни и
същи земеделски имоти - 83524.17.7, 83524.14.123, 83524.9.13 и 83524.9.91 в
землището на с.Ш. са подали както ищецът, в качеството си на земеделски
производител, така и „Виагро Консулт“ ЕООД.
Съгласно чл.37б от ЗСПЗЗ ползвателите на зем.земи в срок до 30.06 са длъжни
да представят в ОбСЗ копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на
земята. Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един
договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по земеделие
се регистрира договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата, както и
вписаният договор - при представяне за регистриране на вписан и невписан договор.
Правно основание за ползването на спорните 4 ниви, регистрирано от „Агро
Консулт“ ЕООД, е договорът за наем от 06.07.2018 г. с нот.заверка на подписите,
сключен между съпругата на ищеца Й.К. и двамата ответници, както и договорът за
пренаемане на земеделска земя от 30.07.2020 г., подписан между И. Т. и „Агро
Консулт“ ЕООД. Тъй като първият договор е за наем, а не за аренда, законът не
поставя изискване за неговата действителност да е сключен от съсобственик,
притежаващ повече от 50 % ид.части от собствеността. Безспорно е и че вписването на
същия е извършено на 18.07.2020 г. Страните по него в чл.5 са уговорили правото на
наемателя „да пренаема изцяло или частично наетия имот на трети лица“. Именно въз
7
основа на този наемен договор четирите земеделски имота са пренаети от „Агро
Консулт“ ЕООД, което ги е декларирало в заявлението за подпомагане като угар.
Управителят на дружеството не отрича факта, че през стопанската 2020/2021 г. не е
обработвал всичките 22.010 дка.
По делото безспорно се установява, че през процесната стопанска година, както и
преди, и след нея, нивите се ползват и обработват от ищеца, но въз основа на договор
за аренда за трите от тях, вписан ден след договора за наем на ответниците и на
договор за отдаване на зем.земя под наем от м.юли 2020 г. /без дата/ за четвъртата
нива, който не е вписан. Следователно, правно основание за ползване на въпросните
земеделски имоти са имали двамата ответници, сключили договора за наем на същите
в период, в който не е имало действащ договор за наем или аренда /предходния
договор за аренда на П.К. с наследодателя на настоящите собственици е имал срок на
действие до 30.09.2018 г. и се е отнасял само за имоти 83524.17.7, 83524.14.123 и
83524.9.13, без имот 83524.9.91/ и вписан преди договора за аренда на ищеца.
От всичко изложено съдът достига до извода, че не са налице предпоставките на
чл.45 ЗЗД за уважаване на предявените искове. Не е противоправно поведението на
двамата ответници, изразяващо се в сключването на договор за наем с един от
съсобствениците на четирите земеделски имота в период, в който не е имало действащ
друг наемен или аренден договор за тях и в преотдаването им под наем на трето лице -
„Агро Консулт“ ЕООД. Не ответниците, а цитираното търговско дружество е очертало
процесните земеделски площи и ги е вписало в Заявлението за подпомагане като угар.
„Пренаемателят“ е този, който преценява дали да участва в кампанията за
подпомагане на земеделски стопани с тези имоти или не.
От друга страна, изплащането на по-малка сума за подпомагане на ищеца се
дължи на това, че макар той да е обработвал земите, не е имал правно основание да ги
очертае.
Претенциите, освен неоснователни, са и недоказани по размер. Както беше
посочено по-горе, нормативната уредба за подпомагане на земеделските стопани
въвежда множество изисквания, въз основа на които се определя размерът на
отпусканите субсидии, като декларираните за подпомагане площи не се заявяват по
кадастрални имоти или по картата на възстановената собственост, на база
допустима/установена за подпомагане площ по схемите и/или мерките, включени в
заявлението за подпомагане. Освен това, от приложените справки /извлечение на
„Банка ДСК“ за изплащани субсидии от Фонд „Земеделие“/ на стр.17 и 18 от
първоначално образуваното пред РС-Силистра дело е видно, че за стопанската 2020-
2021 г. за 56.400 дка на ищеца е изплатена сумата 2644.57 лв., а за следващата
стопанска 2021-2022 г. само 392.86 лв.
Предвид отхвърлянето на предявените искове, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
8
тежест на ищеца са разноските, направени от двамата ответници, в общ размер 1025
лв., от които по 500 лв. заплатени адв.възнаграждения, 20 лв. депозит за свидетел и 5
лв. за съд.удостоверение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.К., като Земеделски производител, с Булстат
*********, против Д. С. А., с ЕГН ********** и И. Т. Т., с ЕГН **********, искове за
заплащане на сумата 2162.76 лв., представляваща пропусната полза, а в условията на
евентуалност - претърпяна загуба, изразяваща се в неполучаване на подпомагане за
площ от 22.010 дка, съставляваща сбора от площите на имоти с идентификатори
83524.17.7, 83524.14.123, 83524.9.3 и 83524.9.91, всички в землището на с.Ш., за
Кампания 2021, отговаряща на стопанската 2020/2021 г., в резултат на противоправно
поведение на ответниците, очертали същите имоти за същия период.
ОСЪЖДА Земеделски производител П.П.К., с Булстат *********, от с.Ш.,
ул.“Т.“ 38, да заплати на Д. С. А., с ЕГН ********** и И. Т. Т., с ЕГН **********, 1025
лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9