№ 3647
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100503657 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на „С.в.“ АД, ЕИК **** срещу Постановление за разноски от
26.01.2022 по изп.д. № 20228510400055 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на Камарата на
ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от взискателите адвокатско
възнаграждение и начислената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 700,00
лева е прекомерно, тъй като по делото не са предприети изпълнителни действия. Иска
отмяна на разпореждането в частта относно адвокатското възнаграждение, евентуално
намаляването му на минимума и преизчисляване на дължимата се съгласно т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса.
В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателите са депозирали възражение, с което
молят жалбата да се остави без уважение, като са изложили подробни аргументи.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 36 от ЗАдв и Наредба №
1/2004 г. за МРАВ, както и на Тарифата към ЗЧСИ.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
1
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и той е предмет на съдебен контрол.
Неоснователно е възражението на взискателите, за частична недопустимост на
подадената жалба относно размера на обжалваните разноски. По въпроса за разноските ЧСИ
се е произнесъл с цитираното по-горе Постановление за разноски от 26.01.2022 по изп.д. №
20228510400055, с което разноските на взискателите са намалени от 800,00 лева на 700,00
лева. В приложеното копие на изпълнителното дело липсва акт на повторно произнасяне на
ЧСИ и за намаляване на разноските до сумата от 400,00 лева, в каквато насока са
твърденията на взискателите. За пълнота следва да се отбележи, че в становището си самите
взискатели не конкретизират твърденията си за повторно произнасяне (не е посочена дата
или номер на постановление на ЧСИ за повторно намаляване на разноските), признание за
повторно намаляване на разноските не се съдържа и в становището на самия ЧСИ. С оглед
горното, и доколкото липсва акт на ЧСИ за намаляване на разноските до сумата от 400,00
лева, подадената жалба от длъжника е допустима, при наличие на правен интерес от
подаването й.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спорът се концентрира относно дължимостта и размера на претендираното
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в изпълнителното
производство на двамата взискатели „К.М.“ ЕООД, ЕИК **** и „С.У.“ ЕООД, ЕИК ****.
Последните се легитимират като взискатели по изпълнителното дело по силата на договор за
цесия от 10.09.2021 г., с който К.И.Б., като кредитор на вземане за разноски в размер на
150,00 лева, присъдено й с изпълнителен лист от 27.07.2021 г. по гр. дело №68339/2019 г. на
Софийски районен съд, им го прехвърля по равно, за която цесия длъжникът е надлежно
уведомен от цедента. По делото са представени и доказателства (Споразумение за
адвокатско възнаграждение и пълномощно от 10.01.2022г., платежно нареждане), от които
се установява, че уговореното възнаграждение на процесуалния представител на двамата
взискатели е в размер на 800,00 лева и е платено по банкова път.
Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не
само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по
искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.
2, предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на разноските за
възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвоката, той може да го намали съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, като при намаляването съгласно т. 1 от решение на СЕС от
23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 (задължително за съдилищата съгласно
чл. 633 ГПК), следва да прецени и дали с оглед на конкретните условия за прилагането на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение й уредбата с посоченото съдържание
отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до
2
необходимото за изпълнението на тези цели.
В случаи като процесния, при който действията на упълномощения адвокат се
изчерпват до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство,
присъждането на възнаграждение в претендирания размер (макар и съответен на
минималния съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения)
неизбежно ще има за последица ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, тъй като не е съответно нито на фактическата и
правна сложност на делото, нито извършените от адвоката действия по делото са
необходими, за защитата на страната, тъй като за дълг от 150,00 лева се прави разход за
адвокат в размер на 800,00 лева. Ето защо с оглед на изложеното настоящия състав намира,
че следва да намали адвокатското възнаграждение, което длъжникът дължи до размера на
дълга или до сумата от 150,00 лева.
Съгласно т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, изчислена по посочените в цитираната точка формули, на база
на материалния интерес по изпълнителното дело. А по аргумент за противното от Забележка
№ 4 към цитираната точка, в размера на паричното вземане се включват и останалите
разноски, в това число и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. В
посочения смисъл е и формираната трайна съдебна практика.
С оглед горното и предвид намаляване размера на адвокатско възнаграждение на
сумата от 150,00 лева, размерът на пропорционалната такса следва да се определи по
формулата на т.26, буква б) на ТТРЧСИ в размер на 30,00 лева без ДДС, респ. на 36,00 лева
с ДДС. Това е и сумата, която дължи длъжника като пропорционална такса по реда на т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ.
С оглед изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за
определяне на разноските по изпълнителното дело, с които на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над
сумата от 150,00 лева и е начислена пропорционална такса по т.26 над сумата от 36,00 лева с
ДДС се явява основателна и постановлението следва да се измени.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски има само жалбоподателя, като същият не
претендира такива, поради което и не му се присъждат.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Постановление за разноски от 26.01.2022 по изп.д. № 20228510400055 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, като определя разноски за
взискателите общо в размер на 150,00 лева – за адвокатско възнаграждение и
пропорционална такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ в размер на 36,00 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4