Присъда по дело №2693/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НОХД № 2693/2022г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Районна прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.М.Г. и
същият е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а именно за
това, че през периода от м. ноември 2019г. до м. януари 2022г. включително,
в с. С., обл. Пловдив, след като е осъден с Протоколно определение за
одобряване на спогодба от 29.10.2019г. по гр. дело № 8865 на Районен съд
Пловдив от 2016г., ІІІ бр. състав, влязло в законна сила в частта за одобряване
на спогодбата на 29.10.2019г. да издържа свой низходящ – малолетното си
дете М.М.Г. родена на **г., чрез нейната майка и законен представител –
И.С.С., на месечна издръжка в размер на 160 лева, съзнателно не е изпълнил
задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни
вноски, като общия размер на неизплатената издръжка възлиза на 4320 лева.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието, като по
отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на съда
наказанието да бъде определено при условията на чл. 54 от НК.
В съдебно заседание от страна на подсъдимия и защитника му адв.К. от
АК Пловдив бе направено искане делото да продължи по реда на чл. 371, т.2
от НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези
факти, а събраните от досъдебното производство доказателства – да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери
изразеното съгласие за съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК,
производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и
седма от НПК.
По делото бе конституиран частен обвинител, пострадалото лице, чрез
законния си представител-неговата майка, която заяви, че поддържа
обвинението и иска подсъдимия да бъде осъден, без да сочи конкретно
наказание.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.М.Г. е роден на **г. в ***, б.,б.гр. със средно
образование, неженен, неработещ, неосъждан, с адрес за призоваване: **,
ЕГН: **********.
Подсъдимият М.Г. и св. И.С. живеели на семейни начала, в продължение
на около четири години. От съвместното им съжителство им се родило дете –
М.М.Г. родена на **г., ЕГН: **********. Въпреки, че нямали сключен
граждански брак, обвиняемият припознал детето си и бил вписан в акта за
раждане. Първоначално взаимоотношенията между двамата били нормални, в
дух на разбирателство и единство, но в последствие през 2014г. – 2015г.
1

отношенията им се влошили и се стигнало до фактическата им раздяла.
Свид. С., заедно с детето заживели в с. С., обл. Пловдив, където живеят и
до момента. Подсъдимият не вземал често детето, не се грижел за него. Дори
и след раздялата отношенията между свид. С. и Г. не били добри. Поради
отказ на Г. да върне детето на майка му, през 2016г. тя подала жалба до РС –
Пловдив и било образувано гр.дело № 8865/2016г. по описа на ІІІ бр. състав.
По същото едва през 2019г. била постигната съдебна спогодба между свид. С.
и Г.. Постигнатата спогодба била одобрена от съда с Протоколно определение
от 29.10.2019г., а производството по гражданското дело било прекратено.
Съдебният акт, в частта за одобрената спогодба, влязъл в законна сила на
29.10.2019г., а в частта, с която се прекратявало производството - на
06.11.2019г. По силата на постановения съдебен акт упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете били предоставени на
майката - св. И.С., а спрямо бащата - М.Г. бил определен режим за лични
отношения с детето. Със съдебния акт, М.Г. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на дъщеря си си, чрез нейната майка и законен
представител – св. И.С., в размер на 160 лева (сто и шестдесет лева).
След влизане в сила на съдебния акт бил издаден изпълнителен лист №
10555/26.11.2019г., в полза на детето М.М.Г. чрез нейната майка и законен
представител – свид. И.С.. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по
молба на свид. С. било образувано изп. дело № 17/2020г. по описа на ЧСИ
А.А., с рег. № **, с район на действие – ОС – Пловдив. По изпълнителното
дело не са постъпвали суми от подсъдимия.
Г. бил работоспособен, притежавал недвижими имоти и лек автомобил.
За периода от 01.09.2019г. до 09.06.2020г. той работел на трудов договор към
търговското дружество „** ЕООД, гр. Пловдив, като получавал съответното
месечно възнаграждение. Въпреки това обаче, не заплащал дължимата от него
месечна издръжка за дъщеря си. Поради неплащането на нито една месечна
вноска, считано от м. ноември 2019г., свид. С. през 2020г. подала жалба до
Районна прокуратура - Пловдив. По случая първоначално била образувана
проверка, а в последствие и процесното наказателно производство.
В хода на образуваното ДП е установено, че М.Г. не е заплатил нито
една месечна издръжка на детето си, считано от влизане на съдебния акт в
законна сила. Била му е предоставена възможност да заплати в хода на
наказателното производство дължимите издръжки, но това не е било сторено.
Общо дължимите от обвиняемия месечни вноски за издръжка, до момента на
привличането му в качеството на обвиняем /31.01.2022г./ били за 27 месеца
/от м. ноември 2019г. до м. януари 2022г. включително/ по 160 лева /сто и
шестдесет лева/ месечно, като общата стойност на дължимите издръжки
възлизала на 4320 лв. /четири хиляди триста и двадесет лева/.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се
доказва от следните събрани по делото доказателствени материали –
2

самопризнанията на подсъдимия, показанията на св. И.С. и С. С., както и от
представените писмени доказателства, събрани в хода на воденото дознание,
прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – копие от протоколно определение за одобряване
на споразумение по гр. дело № № 8865/2016г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, заверени копия на документи от изпълнително дело, справка за
съдимост, характеристична справка.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства изброени по-
горе като неоспорени от страните.Кредитират се изцяло обясненията на
подсъдимия, които изцяло кореспондират с писмените доказателства и
гласните такива на свидетелите И.С. и С. С., които също се кредитират от
съда.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по
реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, както и авторството на деянието.
Спор по фактите, изложени в обвинителния акт на РП-Пловдив, съдът не
констатира, като намира в този смисъл, че от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива - се установява една безспорна
фактическа обстановка. За издръжката на детето се е грижила само майката,
без бащата да е предоставял ежемесечно парични средства или по друг начин
да е изпълнявал законовото си задължение да полага грижи за материалното
обезпечаване на детето.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че
с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Г. през периода от м. ноември 2019г.
до м. януари 2022г. включително, в с. С., обл. Пловдив, след като е осъден с
Протоколно определение за одобряване на спогодба от 29.10.2019г. по гр.
дело № 8865 на Районен съд Пловдив от 2016г., ІІІ бр. състав, влязло в
законна сила в частта за одобряване на спогодбата на 29.10.2019г. да издържа
свой низходящ – малолетното си дете М.М.Г. родена на **г., чрез нейната
майка и законен представител – И.С.С., на месечна издръжка в размер на 160
лева, съзнателно не е изпълнил задължението в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 27 месечни вноски, като общия размер на
неизплатената издръжка възлиза на 4320 лева.
С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването
им. В съзнанието му е съществувало знанието, че е осъден с влязло в сила
съдебно решение да издържа децата си, че дължи издръжка ежемесечно,
3

както и че не изпълнява това си задължение.
Подсъдимият е в работоспособна възраст, няма данни по делото да страда от
здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността му, не се
представиха доказателства, видно от които да не може да полага труд или да
реализира други доходи за обезпечаване на дължимата от него издръжка.
Задължението за издръжка е не само законовоутвърдено, но и морално
задължение. Същото се възлага на лицето, което няма да упражнява
родителските права, т.е. преимуществено да полага грижи по прехраната и
отглеждането на детето.
Като се има предвид, че издръжката се дава, за да се осигури
съществуването на съответното лице през месеца, то именно поради тази
причина изплащането й следва да стане през текущия месец, за да задоволи
естествените нужди на лицето, за което е предназначена. В този смисъл е и
застъпеното становище на ВКС, І н.о. в определение № 9/04.02.1977г. по н.д.
№54/77г. В противен случай нуждаещият се от издръжка се поставя в по-
неблагоприятно положение от задължения да я дава. В настоящия казус се
установява, че за периода от повече от две години подсъдимият не е заплатил
нито една от дължимите издръжки. Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е
продължено такова, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време. А
издръжката, както се посочи, е дължима ежемесечно и ненапразно
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК възможност
за съда да не накаже подсъдимия, само ако е изпълнил цялото си задължение,
като наред с това се оставя възможност за съда да прецени и дали не са
настъпили други вредни последици за нуждаещия се от издръжка.
Доказателства да е изпълнил задължението си за инкриминирания период,
дори и частично, подсъдимият не ангажира, въпреки, че му бе дадена такава
възможност.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази следните
обстоятелства: подсъдимият е пълнолетно, работоспособно лице, не е
осъждан, като е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а
от НК. Признава вината си, което съдът взема впредвид като смекчаващо
обстоятелство тъй като обективно при така определеното наказание няма как
да го редуцира с една трета.Съдът прие че следва да наложи по лекото
алтернативно предвидено наказание – „пробация”, визирано в санкционната
разпоредба на чл. 183, ал.1 от НК.Наказанието следва да бъде наложено в
граници към минимума му тъй като подсъдимия няма реално осъждане с
наказание което следва да търпи, има сравнително положителни
характеристични данни.Все пак наложеното наказание не следва да бъде на
предвидения минимум от 6 /шест/ месеца тъй като се касае за сравнително
дълъг период на неплащане на издръжка (27 месеца).Не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства за да бъде
приложен и чл.55 от НК.
4

Именно поради всичко изложено съдът наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно – ПРОБАЦИЯ при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес –за срок от
СЕДЕМ МЕСЕЦА с периодичност – два пъти седмично и за същия срок –
задължителни периодични срещи с пробационен служител. Именно това
наказание и в определения от съда размер се явява адекватно да санкционира
подсъдимия за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	139
Дата:	28 юни 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20225330202693
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 май 2022 г.

Присъда по дело №2693/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите