Решение по дело №3034/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.***, 12.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

при секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3034 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делба първа фаза.

Иск с правно основание чл.341, ал.1 ГПК, вр.чл.34 ЗС.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.В.И.-Д., ЕГН**********,*** против Ц.Г.Ц., ЕГН**********,*** и С. Л.Д., ЕГН**********,***, в която се твърди, че ищцата е един от наследниците на Л.Г.Д., б.ж. на гр.***, починал на 13.01.18 год. Твърди, че другият негов наследник е втората ответница, която е негова дъщеря. Твърди, че на 01.03.80 год. Л.Д., който към посочената дата е в брак с първата ответница, придобиват при хипотезата на СИО следните имоти:

1. НОВОПОСТРОЕНО ЖЕЛИЩЕ №1, находящо се в жилищна сграда - ***на първия етаж, построена върху държавна земя квартал 103 на ***гр.***състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения на 60.93 кв.м. и прилежащите към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №29 и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26, както и 3.103% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж, при съседи на жилището: изток - двор, запад - стълбище, север - двор, юг - Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х.; за избеното помещение: изток - двор, запад - И.и Б.Й., север - общо помещение, юг - коридор; за таванското помещение: изток - двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т.и В.;

2. ГАРАЖ №1, находящ се в жилищна сграда-***, построена върху държавна земя квартал 103 на ***гр.***с площ от 15.76 кв.м., както и 0.673% ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.592% от правото на строеж, при съседи: изток - Ц.М.Ц., запад - двор, север - изба на А.П.Н., юг - ***

Излага съображения, че след прекратяване на брака на наследодателя на ищцата и втората ответницата Л.Д. с първата ответница правата на собственост върху описаните имоти се трансформират в обикновена съсобственост при равни права. Твърди, че тъй като не могат доброволно да поделят описаните имоти, за ищцата се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск. Моли да бъде постановено решене решение, с което да бъде допусната делба на следните недвижими имоти, а именно:

АПАРТАМЕНТ №1, представляващ самостоятелен обект в сграда с индификатор 56722.664.121.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 год. на ***на АГКК-***, находящ се на първия етаж на жилищна сграда на ***в гр.***, който самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.664.121, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документ 60,93 кв.м., който апартамент се състои от две стаи, кухня и др. сервизни помещения, брой нива:1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - 56722.664.121.2.2; под обекта - няма; над обекта - 56722.664.121.2.6 съгласно схема на СГКК-***, а съгласно документ за собственост, при съседи: изток - двор, запад - стълбище, север - двор, юг-Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №29 от 2.79 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - И.и Б.Й., север - общо помещение, юг-коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26 от 8.21 кв.м., при съседи изток - двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т.и В., както и 3.103% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж, при права: По един дяла за ищеца и втория ответник и два дяла за първия ответник.

ГАРАЖ №1, представляващ самостоятелен обект в сграда с индификатор 56722.664.121.2.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 год. на ***на АГКК-***, находящ се на приземния етаж на жилищна сграда на ***в гр.***, който самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.664.121, с предназначение - гараж в сграда, с площ по документ 15.76 кв.м., брой нива: 1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - 56722.664.121.2.35 под обекта - няма; над обекта - 56722.664.121.2.4 съгласно схема на СГКК-***, а съгласно документ за собственост, при съседи: изток - Ц.М.Ц., запад - двор, север - изба на А.П.Н., юг - ***както и 0.673% ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.592% от правото на строеж, при права: По един дяла за ищеца и втория ответник и два дяла за първия ответник.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц.Г.Ц., в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищцата не е съсобственик на процесиите имоти. Твърди, че ответницата Ц.Ц. е изключителен собственик на процесиите имоти. Твърди, че имотите са придобити от нея на основание давностно владение, което е осъществявано от нея е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да държи целия имот, като свой собствен и е продължило повече от десет години. Твърди, че упражнявайки фактическа власт върху целите имоти тя е извършила множество подобрения в процесиите имоти, от което счита, че е видно, че е владяла целите имоти изключително за себе си, без да се съобразява с ничии чужди права. Твърди, че тъй като нямала документ за придобитото от нея по давност право на собственост, с молба-декларация, на основание чл. 587, ал.2 от ГПК, поискала от нотариус И.И.с район на действие района на ***ския районен съд с per. № 007 на ИК да извърши обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност. Твърди, че нотариусът признал правото ѝ на собственост и на 23.04.2018г. ѝ издал нотариален акт за собственост върху придобитите от нея по давност по ½ една втора идеална част от процесиите недвижими имоти. Възразява срещу твърдението на ищцата, че тя е съсобственик на процесиите имоти, тъй като те са придобити от ответницата Ц. по давност. Поради изложеното, моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата С. Л.Д..

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от Договор за покупка на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 106, том.1 от 01.03.1980г. че Л.Г.Д. е закупил Апартамент № 1, в блок ***, на първи етаж, на ***, в гр.***, с площ от 60,93 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - стълбище, север - двор, юг-Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №29 от 2.79 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - И.и Б.Й., север - общо помещение, юг-коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26 от 8.21 кв.м., при съседи изток - двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т.и В., както и 3.103% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж.

Не се спори между страните и се установява от Договор за покупка на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ № 125, том.1 от 01.03.1980г. че Л.Г.Д. а закупил Гараж № 1, в блок ***, на първи етаж, на ***, в гр.***, с площ от 15,76 кв.м., при съседи: изток - Ц.М.Ц., запад - двор, север - изба на А.П.Н., юг - ***както и 0.673% ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.592% от правото на строеж.

Видно от удостоверение за наследници № 14-218/18.01.2018г., наследници на Л.Г.Д., починал на 14.01.2018г. са С.В.И.-Д.-съпруга и С. Л.Д.-дъщеря.

От Удостоверение № ГР.28-12/12.01.2018г. на Община-***се установява, че Л.Г.Д. е починал на 13.01.2018г., като към момента на смъртта му е бил женен. Първия му брак е сключен с акт № 264/08.05.1977г. с Ц.Г.Ц. и е прекратен на 31.07.1996г. с развод. Втория му брак е сключен на 24.11.2006г. със С.В.И.Д. и е прекратен със смъртта на Л.Д. на 13.01.2018г.

Установява се от Решение от 18.07.1996г. по гр.д. № 165/1995г. на РС-***, че с него е прекратен брака между Л.Д. и Ц.Ц. и на Ц.Ц. и вече пълнолетното им дете по време на постановяване на решението С.Д. е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***, ***, ***. Предоставянето на ползването не е ограничено със срок съгласно постановеното съдебно решение.

Установява се от Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 71, том. I, рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на нотарус И.И., че Ц.Г.Ц. е призната за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: ½ идеална част от следните недвижими имоти:

Видно е от Удостоверение № МДТ-2375/02.07.2018г., процесните недвижими имоти-Апартамент и Гараж са декларирани като съсобствени на Ц.Г.Ц. и Л.Г.Д. с декларация от 26.03.1998г. Последваща декларация е постъпила на 24.04.2018г., с която са декларирани като съсобственици Ц.Ц., С.И.-Д. и С.Д..

Съдът дава вяра на показанията на св.М.Г.С., въпреки, че е заинтересована от изхода на делото като сестра на Л.Д., както и лично и като като майка на дъщеря, имащи спор със С.Д. за съсобствени имоти. Показанията ѝ са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че след развода на Ц.Ц. и Л.Д., Ц.Ц. е останала да ползва процесния Апартамент и Гараж и от тогава ги е ползвала само тя, а след заминаването ѝ да живее в чужбина, в имота живеят нейните родители. По време на брака между Ц.Ц. и Л.Д., те са придобили процесните Апартамент и Гараж, както и друг апартамент, находящ се в гр.***на ***. След развода Л.Д. се изнесъл от процесното жилище и отишъл да живее в другото жилище. През 2000 г., когато С.Д. завършила висше образование, нейната майка Ц.Ц. споделила със св.М.С., че желае да си уредят отношенията във връзка със съсобствеността върху процесния апартамент и той да остане за нея, а този апартамент- на ***- за Л.Д.. Ц.Ц. е искала да заведе дело, за да си разделят жилището.Тъй като те не подържали лични контакти, това искане било предадено от св.С.и тогава Л.Д., че той има жилище и нека това жилище да остане за тях, като няма смисъл да се водят дела. Ц.Ц. е искала да се разберат за собствеността на жилището. Тя е искала апартамента на ***да остане за нея, а апартамента на ***- да остане за него- да си разделят апартаментите. Ц.Ц. е извършила основен ремонт в процесния апартамент през 2012г., след което е отишла да живее при дъщеря си в ***, от когато в имота живеят нейните родители.

От показанията на св.П.С.И., на които съдът дава вяра като преки, безпристрастни и логични се установява, че след развода на Ц.Ц. с Л.Д., св.И.не е виждала последния да посещава апартамента в гр.***, ***, където са съседи. След развода, в апартамента е останала да живее Ц.Ц., а сега там живеят нейните родители. Ц.Ц. е казвала пред свидетелката, че „апаратамента и гаража е приписан на нея“, но св.И.не знае, Ц.Ц. това да го е казвала и на Л.Д.. Ц.Ц. е направила през 2012 г. основен ремонт в жилището. Боядисала и гаража. След 2012г. Ц.Ц. е заминала за *** от тогава не се е връщала в България. По време на брака между Ц.Ц. и Л.Д. е предоставил под наем гаража на жена, която е имала магазин там. След развода, Ц.Ц. пожелала тя да напусне гаража, но жената отказала, но след време го освободила и Ц.Ц. го дала под наем на друг съсед.

Съдът кредитира показанията на св.И.Н.М.като преки, незаинтересовани, логични и непротиворечиви. От тях се установява, че в апартамента на *** са живели Ц.Ц. и Л.Д., а след развода им, в апартамента е останала да живее Ц.Ц.. Л.Д.не виждан от свидетеля да посещава апартамента след развода. Сега в апартамента живеят родителите на Ц.Ц., а тя от около 5 години живее в *** при дъщеря си. Ц.Ц. е направила основен ремонт на апартамента преди да замине за ***.

От показанията на св.Б.Л.К., които съдът кредитира като непортиворечиви и еднопосочни с останалите, кредитирани доказателства по делото, се установява, че след развода на Ц.Ц. и Л.Д. в апартамента на ***е останала да живее Ц.Ц. и тя го е ползвала, като никой не ѝ е пречил или оспорвал. Тя направила голям ремонт в апартамента и при въпрос от свидетелката, дали не се притеснява, Ц.Ц. ѝ обяснила, че по време на брака си, те са построили и друг апартамент на *** 20 и след като се развели, кооперацията била завършена не е имало документ за собственост. Съпрузите били имали устна уговорка жилището на ***да остане за нея, а това на ***- за Л.. Първоначално гаража Ц. го давала под наем безвъзмездно на съсед, а след като заминала за ***, го дала под наем на съсед, а наема се събира от друга съседка, която го предава на нейната майка. Ц.Ц. има право да ползва цялото жилище след развода по силата на решението за развод. Ц.Ц. никога не е препятствала Л.Д. да ползва апартамента, но той не е искал.

От показанията на св.П.К.и М.Т., които съдът кредитира като преки, логични и непротиворечиви се установява, че Л.Д. е посочвал пред тях, кое е неговото жилище, в което е живял преди развода, след което там са останали бившата му съпруга и детето им. Заявавал е желание, неговата собственост в процесните делбени имоти да остане за дъщеря му. Л.Д. е заплащал данъчните си задължения като собственик на идеални части от процесните недвижими имоти.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

С оглед на обсъдените доказателства се установи, че процесните делбени имоти –Апартамент №1 и Гараж № 1, находящи се в гр.***, *** са придобити в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака между Л.Д. и Ц.Ц.. С прекратяване на брака между тях съсобствеността върху процесниет имоти е преобразувана в обикновена съсобственост при ½ идеална част за Ц.Ц. и ½ идеална част за Л.Д. от двата имота. След смъртта на Л.Д., притежаваните от него по ½ идеална част от двата имота, предмет на предявения иск за делба са придобити по ¼ идеална част от наследниците му по закон съобразно представеното удостоверение за наследници С.И.-Д. и С.Д..

Ответницата Ц.Ц. е противопоставила възражение, че е придобила по давностно владение притежаваните от Л.Д. по ½ идеална част от процесните делбени имоти, за което е представила Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 71, том. I, рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на нотарус И.И.. Ищцата по делото е оспорила посочения нотариален акт и е направила искане за за откриване на производство по реда на чл.193 ГПК. Съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК и е разпределил доказателствената тежест. Откриването на производството по реда на чл.193 ГПК, обаче не следва да бъде съобразено, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Видно от представените доказателства, ищцата е придобила като наследник по закон от Л.Д. правото на собственост върху ¼ идеална част от процесните недвижими имоти. Ответницата се позовава на придобиването на ½ идеална част от процесните имоти на основание давностно владение. В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.

Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т. е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени./Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/.

Съдът намира, че в случая се доказа, че основанието на което е Ц.Ц. е установила фактическа власт върху идеалните части на Л.Д., изключва намерението те да се държат като собствени. Установи се по делото, че Ц.Д. е придобила фактическата власт върху идеалните части от Апартамент № 1, находящ се в гр.***, *** на основание Съдебно Решение от 18.07.1996г. по гр.д. № 165/1995г. на РС-***, с което е прекратен брака между Л.Д. и Ц.Ц. и на Ц.Ц. и вече пълнолетното им дете по време на постановяване на решението С.Д. е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***, ***, ***. Предоставянето на ползването не е ограничено със срок. Видно е, че основанието на което е възникнала съсобствеността между Л.Д. и Ц.Ц. –първоначално като съпружеска имуществена общност и трансформирана като обикновена съсобственост между тях след прекратяване на брака им, и че упражняването на фактическата власт от Ц.Ц. върху процесните Апартамент и Гараж е започнало за нея като собственик на ½ иделна част от тях и като държател на собствената на Л.Д. идеална част и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена на Ц.Ц.. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които не се установи Ц.Ц. да е променила намерението си и да е започнала да държи процесните делбени вещи като свои, включително иделните части на Л.Д.. От показанията на всички свидетели, непротиворечиво се установява, че само Ц.Ц. е ползвала делбените имоти след прекратяване на брака ѝ с Л.Д., както и че тя е искала апартамента и гаража да останат за нея, но през цялото време е твърдяла, че трябва да си уредат отношенията във връзка със собствеността с бившия си съпруг Л.Д.. В пряк разговор със св.М.С.- сестра на бившия ѝ съпруг, тя е изразявала желания да си поделят съсобственото имущество след прекратяване на брака между тях. Никога не е изразявала намерение да свои собствените на Л.Д. идеални части от недвижимите имоти, предмет на делбата. Процесния делбен апартамент е бил предоставен за ползване на Ц.Ц. след прекратяване на брака ѝ с Л.Д.. В съдебното решение предоставянето за ползване на апратамента не е ограничено със срок. Бракът между тях е прекратен през 1996 г. при действието на Семеен кодекс от 1985г., съгласно който в чл.107 СК/отм./ е предвидено, че при допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок. Видно е, че срок за предоставено на ползването на семейното жилище е задължително да бъде определен само в случаите, при които жилището е собствено на другия съпруг. В настоящия случай, семейното жилище – предмет на предявения иск за делба е съсобствено между двамата съпрузи. Предоставянето на жилището за ползване на Ц.Ц., тя осъществява фактическа власт върху него на основание на това предоставене за ползване, което основание показва съвладение и съсобственикът Ц.Ц. е започнала да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, поради което, тя е държател на идеалните части на Л.Д. и презумпцията, че държи цялата вещ като собствена се счита за оборена и беше доказано от ищцата С.Д., че е собственик на ¼ идеална част от процесните делбени имоти- Апартамент и Гараж. Не се установи правото на собственост на наследодателя ѝ Л. Д.да е било изгубено чрез придобиването му по давносттно владение от Ц.Ц.. Ответницата Ц.Ц. е била само държател на идеални части от процесните имоти на Л.Д., а не владелец, доколкото не е променилила намерението, с което е осъществявала фактическата власт върху имота и не е демонстрирала същото спрямо наследодателя на ищцата./В този смисъл Решение № 140/17.03.2006 г. по гр.д.№ 797/2005г на І Г.О., Решение № 508/29.07.2003г по гр.д.№ 740/2002г по описа на ВКС./

Втората ответница С.Д. не е оспорила представения Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 71, том. I, рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на нотарус И.И., в който е признато правото на собственост върху ½ иделна част върху процесните недвижими имоти на Ц.Ц., и доколкото никой не може да предявява чужди права, ослен ако не е изрично предвидено в закона, съдът приема, че по отношение на С. Духлевка следва да бъде зачетена материалната доказателствена сила на посочения нотариален акт за собственост.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че предявения иск за делба е основателен и доказан по отношение на ищцата С.И.-Д. и Ц.Ц. и неоснователен по отношение на втората ответница С. Д., поради което следва да бъде уважен и делбата да бъде допусната между С.И.-Д. и Ц.Ц., по отношение на двата делбени имота Апартамент и Гараж при делбени квоти ¼ иделна част за С.И.-Д. и ¾ идеални части за Ц.Ц., а по отношение на С.Д. следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора, следва на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде постановена отмяна на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 71, том. I, рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на нотарус И.И.за ¼ иделна част, а в останалата част до пълния предявен размер от ½ идеална част от правото на собственост върху процесните недвижими имоти да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответниците Ц.Ц. и С.Д. са направили искане за присъждане на разноски в размер на 1200 лв за адвокатско възнаграждение. В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК /чл.293а ГПК-отм./ съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК /чл.64 ГПК-отм./, в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е изразено в определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.№542/2010г. от тричленен състав на Второ ГО, както и в определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, определение №373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на Второ ГО на ВКС. В настоящия случай, ответниците Ц.Ц. и С.Д. са оспорили съществуването на съсобствеността върху процесните делбени имоти, но оспорването на съсобствеността на ищцата в процесните делбени имоти се явява неуспешно, поради което не следва в нейна тежест дабъдат възлагани разноски. Установи се, че С.Д. не е съсобственик в процесните делбени имоти, тъй като не оспорва представения констативен нотариален акт за придобиване на правото на собственост върху ¼ идеална част от процесните не движими имоти на Ц.Ц.. Понасянето на разноски в резултат на изхода по оспорването на правото на собственост между двете ответници не може да бъде възложено в тежест на ищцата по делото, поради което не следва да бъдат присъждани претендираните разноски на ответниците Ц.Ц. и С.Д..

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 ЗС да се извърши съдебна делба между С.В.И.-Д., ЕГН**********,*** и Ц.Г.Ц., ЕГН**********,***, а по отношение на С. Л.Д., ЕГН**********,*** отхвърля иска като неоснователен и недоказан,

на следните недвижими имоти:

1.АПАРТАМЕНТ №1, представляващ самостоятелен обект в сграда с индификатор 56722.664.121.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 год. на ***на АГКК-***, находящ се на първия етаж на жилищна сграда на ***в гр.***, който самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.664.121, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по документ 60,93 кв.м., който апартамент се състои от две стаи, кухня и др. сервизни помещения, брой нива:1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - 56722.664.121.2.2; под обекта - няма; над обекта - 56722.664.121.2.6 съгласно схема на СГКК-***, а съгласно документ за собственост, при съседи: изток - двор, запад - стълбище, север - двор, юг-Я.И.Х., отдолу - гаражи, отгоре - Х.К.Х., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №29 от 2.79 кв.м., при съседи: изток - двор, запад - И.и Б.Й., север - общо помещение, юг-коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №26 от 8.21 кв.м., при съседи изток - двор, запад - коридор, север - Т.С., юг - Т.и В., както и 3.103% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3.150% от правото на строеж и

2.ГАРАЖ №1, представляващ самостоятелен обект в сграда с индификатор 56722.664.121.2.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 год. на ***на АГКК-***, находящ се на приземния етаж на жилищна сграда на ***в гр.***, който самостоятелен обект попада в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.664.121, с предназначение - гараж в сграда, с площ по документ 15.76 кв.м., брой нива: 1 при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - 56722.664.121.2.35 под обекта - няма; над обекта - 56722.664.121.2.4 съгласно схема на СГКК-***, а съгласно документ за собственост, при съседи: изток - Ц.М.Ц., запад - двор, север - изба на А.П.Н., юг - ***както и 0.673% ид.ч. от общите части на сградата, както и 0.592% от правото на строеж,

при следните делбени квоти:

Ц.Г.Ц., ЕГН********** - 3/4 идеални часте и

С.В.И.-Д., ЕГН********** - 1/4 идеална част.

ОТМЕНЯ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 537, ал.2 ГПК ЧАСТИЧНО Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 71, том. I, рег.№ 1076, дело № 64 от 23.04.2018г. на нотарус И.И., по силата на който Ц.Г.Ц., ЕГН********** е призната за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: ½ идеална част от следните недвижими имоти:

до размер от ¼ иделна част от правото на собственост, а за разликата до предявения размер отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, делото да се докладва за последващи процесуални действия.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	1527
Дата:	12 октомври 2018 г. (в сила от 27 март 2019 г.)
Съдия:	Мариана Костадинова Тодорова Досева

Дело:	20184430103034
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	4 май 2018 г.

Решение по дело №3034/2018 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта Свали акта