Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2921
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2921/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Държавата
представлявана от министъра на финансите /МФ/ срещу решение
№20002379 от
05.01.2021 г постановено
по гр.д.№80834/2018 г на СРС , 77 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.49 ЗЗД във вр.чл.7 КРБ
и чл.86 ал.1 ЗЗД на „Ф.“ ООД ЕИК ******** от с.Сноп , Община гр.Генерал
Тошево сумата от 10 118,05 лева обезщетение за имуществени
вреди за периода
01.01.2014 г – 09.08.2014 г от приемане от Народното събрание на
противоконституционните разпоредби на чл.35а-35в ЗЕВИ съгласно решение №13 от
31.07.2014 г по к.д.№1814 г на КС на РБ , ведно със законната лихва от 21.12.2018
г до окончателното заплащане на сумата и сумата от 3080,96 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
19.12.2015 г – 18.12.2018 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност
на решението на СРС .
Решението на СРС е недопустимо , защото гражданският съд не е компетентен да се
произнесе за възстановяване на публични държавни вземания , а редът е по ДОПК.
Решението на СРС е недопустимо , защото гражданският съд не може да се
произнася по конституциосъобразност на закон и по неговите последици с оглед
чл.22 ал.4 ЗКС . Държавата не е
легитимиран ответник , а такъв е НС .
Отделно гражданският съд не е компетентен да разгледа делото , а то трябва да
се разгледа от административните съдилища ако въобще съд има право да урежда
последици от противоконституционност на закон . Чл.7 от КРБ не предвижда
държавата да носи имуществена отговорност за вреди от законодателната дейност
на НС . Приемането на противоконституционен закон не е противоправно поведение
/деликт/ и нормите на чл.35а-35в ЗЕВИ не са увредили ищеца. Първоинстанционният
съд е нарушил чл.14 ал.6 ЗКС , а обявената противоконституционност няма обратно
действие /чл.151 ал.2 изр.3 КРБ/ . Не е налице възлагане от страна държавата на
народните представители и липсва вина . Само НС решава дали и как да уреди
последиците от обявената противоконституционност на разпоредби на закон /чл.22
ал.4 ЗКС/ като съдът не може да контролира действията на НС . Не са
настъпили вреди за ищеца , защото чл.35а-35в ЗЕВИ са били действащо право и
таксите са събрани правомерно .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Спорните вземания нямат публичен
характер и няма установян ред за възстановяването им по ДОПК . Въззивникът е
надлежен ответник и делото е извън хипотезите на ЗОДОВ . Безспорно ищецът е
заплатил /събрана му е/ такса по чл.35а-35в ЗЕВИ в размер на исковата сума и е
понесъл имуществени вреди . НС е приело противоконституционен закон , за което
отговорност носи държавата по чл.7 КРБ . Налице е деликт , а НС не е спазило
чл.151 ал.2 КРБ да уреди възникналите правни последици т.е. има противоправно
бездействие .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 08.01.2021 г и е обжалвано в срок на 22.01.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на посочената
част от решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяем източник -фотоволтаична централа . Трайна е практиката
на ВКС , че искове като процесните са подсъдни на гражданските съдилища . С
приемането на чл.35а-35в ЗЕВИ е предвидено задължение ищецът да заплаща такса в
размер на 20 % от преференциалната цена , като тази такса е събрана от „Е.ОН
България Продажби“ АД е преведена по сметка на КЕВР . По делото е приложена
справка от „Е.ОН България Продажби“ АД ,
че за процесния период е преведена
исковата сума . С решение №13 от 31.07.2014 г по к.д.№1814 г КС е обявил за противоконституционни чл.35а-35в
ЗЕВИ. Ответникът има процесуална лигитимация по чл.7 от КРБ , като хипотезата е извън тези по ЗОДОВ . НС
не е спазило задължението си по чл.22 ал.4 ЗКС да приема закон , с който да
уреди последиците от решението на КС .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно
, като мотивите му се
споделят напълно и от настоящия съд .
В случая гражданският съд не се
произнася за възстановяване на публични държавни вземания , а се произнася по
осъдителни искове произхождащи от деликт /чл.49 ЗЗД/ , които искове са му подсъдни . Както е прието в решение №
71/06.04.2020 г. по гр. дело № 3804/2019 г. на ІV ГО на ВКС , решение №
72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ІV ГО на ВКС и Решение №249 от
15.01.2021 г по гр.д.№4069/19 г на IV ГО на ВКС отговорност на НС е приетите от него
закони да съответстват на КРБ, защото народните представители поемат като
основно свое задължение да я спазват под клетва, която те полагат съгласно
чл.76 ал.2 от КРБ при конституирането на всяко новоизбрано НС. Приемането на
противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване
на КРБ от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл.4 ал.1 от КРБ
Република България е правова държава, която се управлява на първо място според
Конституцията и на следващо място според законите на страната.
Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно
деяние и приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди
на правните субекти, както на самата държава, така и на гражданите и
юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането
му в съответствие с КРБ. Държавата не би успявала да поддържа качеството си
„правова“, ако не съществува ред за хармонизиране на законите с КРБ и
осъществяването в действителност на правоотношенията в съответствие с нея. Ако
е противоправно това, което нарушава закона, във висша степен противоправно е
онова, което нарушава КРБ; и прекратяването на действието на
противоконституционния закон е само първата стъпка за възстановяване на
накърнеността на правовата държава. Възстановяването на правния ред може да
бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението на
противоконституционния закон. Ако действието на противоконституционния закон е
запазено в някаква част, за държавата
възниква задължението да възстанови правото и за тези отношения, които са
се осъществили в нарушение на КРБ. ЗКС в своя чл. 22, ал. 4 е съгласуван с
установеното в чл. 151, ал. 2 от КРБ действие занапред на решенията на съда.
Предвиденото в чл.151 ал.2 изр. 3 от КРБ неприлагане на обявения за
противоконституционен акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка
последица от самото решение. Същото има конститутивно действие, тъй като от
момента на влизането му в сила обявения за противоконституционен акт не се
прилага. То обаче има и
установително действие, доколкото установява несъответствието на акта с
конституцията. Това несъответствие съществува от момента на приемането на
обявения за противоконституционен акт и затова се счита установено от този
момент, а не възниква от момента на влизането на решението на КС в
сила. Тъй като обявеният за противоконституционен акт е такъв от момента
на приемането си, то и последиците от прилагането му също се явяват в
противоречие с КРБ и запазването им би противоречало на принципа на правовата
държава. Решението на КС за обявяването противоконституционността
на акта обаче не урежда пряко тези последици. Като последица от него възниква задължението по чл. 22, ал. 4 от
ЗКС на органа постановил акта да уреди възникналите правни последици от
прилагането му. Текстът на разпоредбата е формулиран като задължение, а не
като право на органа. Той установява не възможността НС да уреди възникналите
правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен
закон, но го задължава да направи това,
за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на НС да уреди правните
последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова
противоправно, колкото и приемането на такъв закон. С приемането на
противоконституционния закон НС нарушава конституционния ред, а с бездействието
си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, НС продължава да
поддържа нарушения конституционен ред. За НС в правовата държава
възниква същото задължение (да възстанови нарушения конституционен ред) и
когато то отмени занапред приет от него закон, защото е противоконституционен.
Правните последици на влезлите в сила
съдебни решения и присъди , индивидуалните административни актове и другите
публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон,
сключените правни сделки при неговото действие, извършените плащания и други
действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения,
възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от
публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие, не може да
продължат да съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния
ред. Ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала
накърнена по правно непоносим начин. Докато НС не уреди всички правни последици
от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на съответни
правни норми, които чрез приложението им да компенсират продължаващото
нарушение на правата, конституционният ред остава да бъде накърнен, което е
несъвместимо с правовата държава. Народните
представители имат задължението да спазват не само КРБ, но и закона, който
ги задължава да уредят възникналите правни последици от запазеното действие на
обявения за противоконституционен закон, за да бъде възстановен напълно
конституционния ред.
Продължаващите да съществуват правни
последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон
винаги се поддават на правна уредба (най-малкото може да бъде създаден облекчен
ред за определяне на вида и размера, както и за получаване на надлежното
обезщетение), но по различни причини релевантните правни последици може да
останат неуредени въобще или да бъдат уредени от НС непълно или неточно.
Последното не прави накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат
с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни
представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо
основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на КРБ.
Доколкото пожертваното при запазеното
действие на противоконституционния закон продължава да е на годно правно
основание, увреденият не може да иска връщането и/или надлежно обезщетение от
този, който е получил даденото или се е възползвал по друг начин от
пожертваното; за увредения остава открита възможността да предяви на общо основание иск срещу държавата пред гражданския съд за
обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Народното събрание е висш държавен орган, в чиято
компетентност КРБ е възложила осъществяването на най-важните държавни функции.
То е част от системата на държавните органи, която е изградена на принципа на
разделение на властите. В този смисъл НС е държавен орган олицетворяващ
законодателната власт, което определя мястото му сред другите държавни органи,
които имат своето място в изпълнителната и съдебната власт или са независими –
БНБ, КФН, Сметна палата и други. Народните представители са лица от състава на
НС, като държавен орган и са длъжностни лица, както лицата от състава на
другите държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично функциите на
държавен орган. Те имат своя статут със съответните особености: функционален
имунитет, имунитет от наказателно преследване и други.
Отговорността за вреди е имуществена.
Държавата може да освободи от тази отговорност и свои служители, които нямат
функционален имунитет, но с това тя не освобождава от отговорност себе си.
Освободените лица не отговарят имуществено за причинените вреди, нито пред
пострадалия, нито по регрес, но с това пострадалият не се лишава от дължимото
обезщетение (в натура или пари), тъй като за него отговаря държавата, когато са
налице съответните предпоставки за това. Съгласно чл.7 от КРБ държавата
отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на НС, като
държавен орган и на
народните представители, като длъжностни лица. Държавата и нейните органи не са различни
правни субекти в отношения на разделност, а са органически обединени и
интегрирани в едно цяло. Конкретният държавен орган не може да бъде
отделен от това цяло, тъй като неговите правомощия произтичат от държавата и
той ги упражнява от нейно име. Държавният орган не може да съществува извън
системата на държавните органи, нито пък може да упражнява правомощията си
отделно от държавата. С оглед на
това действията на държавния орган се явяват действия на самата държава.
Поради това
в случаите, когато от действията или бездействията на държавния орган бъдат
причинени вреди на трети лица то отговорността
за тях се носи от Държавата. Затова за държавния орган не възниква
самостоятелна отговорност за причинените на третите лица вреди, която да
съществува едновременно с отговорността на Държавата за същите вреди.
Отговорността
на Държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея
иск , а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск предявен против
причинилия увреждането нейн орган, в който случай последният има качеството на
процесуален субституент. Във втория случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от
постановеното по него решение. Когато вредите са причинени от действията или
бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение може да бъде
предявен против всички или някои от тях,
при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и
същи правен субект – Държавата. Недопустимо
е предявяването на иск за обезщетение против Държавата и против нейния орган,
който е причинил вредите, в едно и също производство. Предявеният иск не може
да бъде разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението и по
отношение на неговия процесуален субституент, който извършва действия в процеса
от свое име. Държавният орган е структура, която се формира по
установен в закона ред и на която са предоставени властнически правомощия във
връзка със задачите, които решава. Същият има определен персонален състав,
който може да бъде определен чрез избор или чрез назначение. От основно
значение да държавния орган са предоставените му от закона властнически
правомощия, които той упражнява по отношение на третите лица, а не неговия
персонален състав. Последният може да бъде променян по установения за това ред,
без това да се отрази на съществуването на държавния орган като структура от
системата на държавните органи и на предоставените му от закона правомощия.
Затова държавният орган не може да се идентифицира с персоналния си състав към
определен момент. В случаите когато отношенията възникват по повод действията
на даден държавен орган за третите лица е без значение персоналния състав на
този орган. Промяната на персоналния състав не води до прекратяване на държавния
орган и до възникването на нов такъв със същите правомощия. Длъжностните лица
са част от държавния орган, но не се идентифицират с него. В публичните
правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така осъществяват
своите правомощия, а в гражданските правоотношения, като отделен равнопоставен
правен субект, тя се представлява от министъра на финансите, освен когато в
закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган.
Държавата участва в съдебните
производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез
процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни
производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за вреди на
общо основание (чл. 49 от ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на
възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод
изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е
възприето от законодателя и в чл. 2в, ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ (нов-ДВ бр. 94/2019
година) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушаване
на правото на ЕС.
Ако държавата участва в съдебно
производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото
(каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да
е била страна. Конституирането
на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните
действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая
държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на
процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение.
В случая държавата чрез МФ е процесуално легитимиран ответник и участва по
делото лично , а не чрез процесуален субституент . Отговорността на държавата
за вреди, причинени от противоправни актове или действия на нейни органи или
длъжностни лица, пряко произтича от разпоредбата на чл.7 от КРБ, която има
непосредствено приложение съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ. Тази отговорност на
държавата е обективна (има гаранционно-обезпечителен характер) и се реализира,
без оглед обстоятелството, виновно ли е било поведението на съответните
длъжностни лица. Хипотезата е извън тези
на ЗОДОВ и се прилага общият граждански закон – чл.49 ЗЗД . Не е уредено в АПК , че настоящият иск е подсъден на административните съдилища , поради което
трябва да се приеме , че същият е подсъден
на гражданските съдилища .
Предвиденото в чл.151 ал.2 изр.3 от
КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен акт от момента на
влизането на решението на КС, е пряка последица от самото решение – неговото
конститутивно действие. Решението на КС обаче има и правно-установително
действие, тъй като установява несъответствието на закона с конституцията, а
това несъответствие съществува от момента на приемането на
противоконституционния закон и затова се счита установено от този момент, а не
възниква от момента на влизането в сила на решението на КС. Противоконституционният закон е такъв от
момента на приемането му и правните последиците от неговото прилагане също
се явяват в противоречие с КРБ, т.е. – във висша степен противоправни, и
запазването им би противоречало на принципа на правовата държава.
Неизпълненото задължение на НС по
чл.22 ал.4 от ЗКС – бездействието да уреди правните последици, възникнали от
противоконституционните разпоредби на чл.чл. 35а-35в от ЗЕВИ – е противоправно
поведение . В мотивите към решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело №5/2019 г.
на КС изрично е прието, че при контрола за конституционност на законите
предназначението на конституционното правосъдие да гарантира върховенството на
КРБ може да се постигне в пълнота, ако
правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт до
влизане на решението на КС в сила бъдат уредени от органа, постановил
акта, и то съобразно мотивите на
КС. В случая решаващите мотиви на КС към решение №
13/31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г. за това, че чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ
противоречи на чл.60 ал.1 от КРБ , са че основанието за плащането и събирането
на таксата е ползване на предоставяна услуга или предизвикване на действие или
дейност на държавен орган в полза на платеца на таксата, а с таксата,
установена с чл. 35а, ал 1 от ЗЕВИ законодателят (НС) е въвел задължение за
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия (35а, ал.
3 от ЗЕВИ) за безвъзмездно плащане, срещу което те не получават никаква услуга.
Решаващите мотиви на КС за това, че чл. 35а, ал. 3 от ЗЕВИ противоречи на чл.19
ал.2 и ал.3 от КРБ, са че от всички стопански субекти, които се занимават с
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, единствено
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са
задължени с таксата по чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ. Прието е и че разпоредбите на
чл. 35а, ал. 2, чл. 35б, чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ противоречат на чл. 4, ал. 1
от КРБ не сами по себе си, а тъй като са свързани и обслужват
противоконституционните разпоредби на 35а, ал.1 и ал.3 от ЗЕВИ.
Събраните от ищеца суми за такси по
чл. 35а ЗЕВИ са претърпени имуществени
вреди . По делото е установено и не се спори , че в течение на процесния
период от ищеца са удържани такси по чл. 35а от ЗЕВИ, в размер на исковата сума
, които са били преведени от крайния снабдител по сметка на КЕВР, откъдето са
прехвърлени към централния държавен бюджет. Т.е.имуществената вреда е в пряка причинно-следствена връзка от
противоправната законодателна дейност на НС, изразяваща се както в приемането
на противоконституционните разпоредби на чл.35а-35в от ЗЕВИ, така и в
неизпълнение на задължението му по чл.22 ал.4 от ЗКС да уреди противоправните
последици, настъпили вследствие прилагането на тези противоконституционни
разпоредби от ЗЕВИ.
Налага се изводът , че като е уважил
исковете СРС е постановил правилно решение , което трябва да бъде потвърдено .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК поради материален интерес под
20 000 лева по всеки от исковете по търговско дело настоящото решение не
подлежи на обжалване .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20002379 от 05.01.2021 г постановено по гр.д.№80834/2018 г на СРС , 77 състав ; в частта , с която Държавата представлявана от МФ е осъдена да заплати на
основание чл.49 ЗЗД във
вр.чл.7 КРБ и чл.86 ал.1 ЗЗД на „Ф.“ ООД ЕИК ******** от с.Сноп , Община гр.Генерал
Тошево сумата от 10 118,05 лева обезщетение за имуществени
вреди за периода
01.01.2014 г – 09.08.2014 г от приемане от Народното събрание на
противоконституционните разпоредби на чл.35а-35в ЗЕВИ съгласно решение №13 от
31.07.2014 г по к.д.№1814 г на КС на РБ , ведно със законната лихва от
21.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата и сумата от 3080,96 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 19.12.2015 г – 18.12.2018 г; както и в частта за
разноските .
ОСЪЖДА Държавата представлявана
от МФ да заплати на на „Ф.“ ООД ЕИК ******** от с.Сноп , Община гр.Генерал Тошево сумата
от 1155,60 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.