РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Ивелина Солакова
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500931 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
против Решение № 260235/ 27.10.2020г., постановено по гр.д. № 1139 /2020г.
на ВТРС, с което е осъдено „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М. Д." №1, да
заплати на Е. К. У. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „**" №, вх. , ап. , на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по сметка с IBAN:
BG*RZBB*** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД -гр. София, сумите
от 1685 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.12.2019г. около 17:50 часа в гр. В. Търново на
кръстовище между ул. „*" и ул. „*", ведно със законната лихва считано от
13.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и 670,76 лв.
/шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща направени по делото разноски. Решението се обжалва за
сумата от 885 лв. , която представлява горницата над заплатените от
жалбоподателя доброволно 800 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Наведени са оплаквания за неправилност и незакосонъобразност на
обжалваното решение, както следва :
1
-Не е ясно от кои факти съдът е извел извод, че ищшцата е била с
нарушено емоционално състояние около три месеца.
- Съдът не е взел предвид показанията на св. Р., че ищцата е отказала
болничен и е продължила да ходи на работа и да се явява по дела, като по
този начин не е положила необходимата грижа за възстановяването си. Не се
е установило по делото ищцата да е получила тежки травми. Липсват
доказателства за проведени вторични прегледи. Определеното от съда
обезщетение не съответства на принципа на справедливостта. -Неправилно
съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Развиват се подробни съображения, като се отправя молба до съда да
отмени решението в обжалваната му част или да намали размера на
обезщетението. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност.
Развива подробни съображения по наведените от жалбоподателя оплаквания
и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл. 269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
2
решението за правилно в обжалваната част. Съображенията за този извод са
следните:
С исковата си молба ищцата Е. К. У. твърди, че на 10.12.2019г. около
17:50 часа в гр. В. Т. на кръстовище между ул. „*" и ул. „*", при управление
на лек автомобил „Фиат Браво" с рег. №ВТ**АР при разрешаващ сигнал
позволяващ преминаването му, водачът М. Й. А. е предизвикала
пътнотранспортно произшествие, като е ударила ищцата, докато преминава
по пешеходна пътека, при което й е причинила повърхностни травми в
областта на главата, лявата подбедрица и гърба, съпроводени с болки и
страдания. Ищцата посочва, че е преживяла силен стрес, който е довел до
нарушения в съня и страх при пресичане и при пътуване с автомобил, както и
че в хода на лечението си е направила разходи за медицински прегледи в
размер на 85 лв. Виновният за произшествието водач към 10.12.2019г. е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с
ответника, която следва да покрие причинените вреди. Твърди, че е предявена
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като на
13.05.2020г. последният е заплатил на ищцата сумата от 400 лв., която не
съответства на размера на претърпените вреди. С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и за имуществени вреди в размер
на 85 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба о
тветникът оспорва основателността на предявените искове и техния размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с водача М. Й. А. към
момента на пътнотранспортното произшествие и изплащането на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер
на 400 лв. Възразяава, че претенцията за имуществени вреди е неоснователна
с оглед погасяването й с платеното обезщетение и липсата на причинна
връзка с увреждането. Излага доводи, че обезщетението за неимуществени
вреди е прекомерно, че ищецът има вина за настъпване на вредите, тъй като е
нарушил правилата за движение при преминаване по пешеходната пътека,
както и че част от уврежданията не са настъпили в резултат от
произшествието. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
3
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 432 , ал. 1 КЗ обективно
съединен с иск по чл.86 ,ал. 1 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на предявения иск и размера, в който претенцията следва да
се уважи.
По оплакванията в жалбата :
По оплакването, че не е ясно от кои факти съдът е извел извод, че
ищшцата е била с нарушено емоционално състояние около три месеца,
настоящият състав намира, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели И. Р. и П. Р. по категоричен начин се установява горепосоченият
факт . Впрочем, от техните показания се установява един по- дълъг период на
психологически дискомфорт у ищцата, предвид факта, че разпитът на
свидетелите е проведен през септември 2020г. и към него момент те
съобщават, че все още ищцата се притеснява ( точно употребената дула от св.
Р. е „стряска се“ ) при пресичане на пешеходна пътека и пътуване с
автомобил. В рамките на три месеца след инцидента ( до пролетта на 2020г.),
видно от показанията на св. Р. ищцата е изпитвала интензивна тревога и
страхове, отключени и свързани с инцидента. Ето защо правилен е изводът
на първоинстанционния съд за продължителността на нарушенията в
психоемоционалното състояние на ищцата, предизвикани от процесното
ПТП.
По оплакването, че съдът не е взел предвид показанията на св. Р., че
ищцата е отказала болничен и е продължила да ходи на работа и да се явява
по дела, като по този начин не е положила необходимата грижа за
възстановяването си, съдът намира това оплакване за неоснователно.
Показанията на св. Р. не установяват фактите така, както са изложени от
ищеца. Св. Р. е посочила, че ищцата е отказала болничен, но работодателят й
е дал съгласието си тя да работи от дома си, предвид спецификата на
длъжността й. По този начин тя едновременно е можела да се лекува от
получените травми и да върши пряката си работа.Няма данни ищцата да се е
явявала по съдебни дела в периода на лечение на травмите от ПТП. Предвид
4
тежестта на травмите, няма основание да се счете, че ищцата не е положила
необходимата грижа за възстановяването си. Действително, физическите
травми, които ищцата е получила, не се отличават с особена тежест, но това
по никакъв начин не опровергава извода, че ищцата е претърпяла физическа
болка в рамките на 15 дни ( установено от заключението на СМЕ и от
показанията на свидетелите Р), както и че инцидентът се е отразил тежко
върху психиката й. Съобразявайки тези обстоятелства при определяне на
дължимото се обезщетение, възрастта на ищцата при настъпване на ПТП- 45г.
, както и начина й на живот, настоящият състав намира, че справедливият
размер на дължимото й се обезщетение за претърпени от процесното ПТП
неимуществени вреди е общо 2000 лв. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд, като е присъдил сумата от 1600 лв. , след
приспадане на изплатени от застрахователя 400 лв. обезщетение.
Ищцата е направила разходи за извършени прегледи и снабдяване с
медицински документи в размер на 85 лв. , които въззивният съд намира за
пряко свързани с процесното ПТП и представляват имуществени вреди,
произтекли за нея от произшествието. Тази сума следва да й бъде
възстановена от застрахователя – ответник, в пълен размер. Това, че тя е
посетила психиатър 9 дни след настъпване на ПТП , не обосновава извод, че
прегледът й е извършен по друг повод или касае получени при други
обстоятелства психологически травми. В самото медицинско направление,
издадено от психиатър и приложено като доказателство по делото е посочено,
че ищцата е била прегледана по повод процесното ПТП.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата е недоказано и правилно първоинстанционният съд го е приел за
такова. От изслушаното заключение на съдебна авто-техническа експертиза,
което съдът намира за компетентно и обосновано, по категоричен начин е
установен механизмът на настъпване на ПТП. Ищцата е пресичала пътното
платно на пешеходна пътека тип „зебра “при светещ разрешителен сигнал за
преминаване на пешеходци. Освен това към момента на удара тя е била с гръб
към лекия автомобил „Фиат Браво" с рег. №ВТ**АР и по никакъв начин не е
можела визуално да възприеме действията на водача на автомобила, чиято
вина не се оспорва от ответника. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на св. Р., която е пряк очевидец на инцидента. Цветът на
облеклото на ищцата по време на ПТП е без правно значение за изхода на
спора, доколкото законът не задължава пешеходците при пресичане на
пътното платно на разрешени за това места да бъдат облечени по специфичен
начин.
Имайки предвид горното, въззивният съд намира, че обезщетението, което
се дължи на ищцата за претърпените от нея имуществени и неимуществени
вреди от процесното ПТП не следва да се намалява.
5
Жалбоподателят е изплатил на ищцата част от това обезщетение след
постановяване на решението на първоинстанционния съд, като за тази част,
равняваща се на 800 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила.
Фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с
тези на първоинстанционния съд, поради което решението на този съд, в
обжалваната му част за сумата от 885 лв. , ведно със законната лихва върху
същата , считано от 13.05.2020г., която жалбоподателят дължи на основание
чл.- 497 от КЗ, подлежи на потвърждаване.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата
по жалба разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер
на 400 лв.възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260235/ 27.10.2020г., постановено по
гр.д. № 1139 /2020г. на ВТРС в частта му , с която Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад",
бул. „Г. М. Д." №1, е осъден да заплати на Е. К. У. с ЕГН: ********** от гр.
В. Т., ул. „*" №, вх. , ап. , на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, по сметка с 1ВА№ ** в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"
ЕАД-гр. София, сумите от 885 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от 800 лв. и
имуществени вреди от 85 лв. от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 10.12.2019г. около 17:50 часа в гр. В. Търново на кръстовище между ул.
„*" и ул. „*", ведно със законната лихва считано от 13.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София
да заплати на Е. К. У. с ЕГН: ********** сумата от 400 лв. ( четиристотин
лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7