№ 220
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110208044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕЛ. Г. ИЛ. против Наказателно постановление №
3629/03.01.2020 г., издадено от началник на 06 РУ-СДВР, с което, на основание чл. 45, ал. 2 от
Закона за закрила на детето (ЗЗДет), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 2 000
лева.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения:
несъответствие между словесно и цифрово описание; неправилно определена санкционна норма;
непрецизно описание на нарушенеито; липса на компетентност на АНО; ненадлежна
индивидуализация на актосъставителя; липса на мотиви за немаловажност. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски и прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.12.2019 г., около 22:20 ч. била извършена проверка на търговски обект – бистро
„Наргиле Блек хоук“, находящ се в гр. София, ул. „Солун” № 43, с управител – жалбоподателят И..
В заведението било установено непълнолетно лице – ......, което било клиент, заедно с други,
неустановени по делото лица.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Й.И.; АУАН; НП; заповед за компетентност.
Водеща роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на свидетеля И.,
доколкото същият е участвал в самата проверка. Казаното от него носи всички белези на
последователен и логичен разказ, тато тук е уместно да се отбележи, че самият жалбоподател не
оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, а прави възражения по приложението
на процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет съдържа и диспозиция, и санкция, като препратката към разпоредбите на чл.
8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет е във връзка с изключващо отговорността обстоятелство – когато
непълнолетното лице е придружавано от родител, настойник, попечител или друго лице,
натоварено с полагането на грижи. В този смисъл и не би могла да бъде споделена тезата на
жалбоподателя за ограничено право на защита, а привръзката е повече от уместна (чл. 8, ал. 3 и ал.
4 уреждат самостоятелно задължение за други субекти, но в случая са материалноправни
предпоставки за упражняване на задължението по чл. 45, ал. 2).
Касателно описанието, налице са твърдения за всички съставомерни белези: време, място
и начин на извършване, качество на субекта на отговорност, възраст на лицето-посетител, както и
2
отсъствие на лица по чл. 8,а л. 3 и ал. 4 ЗЗДет.
Материалната компетентност на наказващия орган се установява от наличната по
преписката Заповед № З-21015/02.12.2009 г. на Директора на СДВР, поради което и възражението
в тази насока не би могло да бъде споделено.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 9 ЗАНН обезпечава възможността актосъставителят да
бъда призован и разпитан, в случай на нужда – за разкриване на обективната истина. В този
смисъл и липсата на някой белег, когато не поражда съмнения в личността на актосъставителя, не
съставлява процесуално нарушение, от категорията на съществените.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН регламентира изключение от правилото за ангажиране
на отговорност (когато случаят е маловажен), поради което и излагането на мотиви е необходимо,
само когато тя следва да намери приложение, но не във всеки един отделен случай – защо не
следва да бъде прилагана. В този смисъл и отсъствие на мотиви за немаловажност (още повече, че
и след съставяне на АУАН подобно възражение не е било правено) не ограничава правото на
защита.
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че на 13.12.2019 г., около 22:20 ч. в
търговски обект – бистро „Наргиле Блек хоук“, находящ се в гр. София, ул. „Солун” № 43, с
управител – жалбоподателят И., се анмирало непълнолетно лице – ......, което било клиент, заедно с
други, неустановени по делото лица, които не били негови родители, настойници, попечители,
полагащи грижи за него или натоварени от посочените лица пълнолетни, дееспособни лица за
негови придружители.
Нарушението по чл. 45, ал. 2 ЗЗДет е формално и е довършено с факта на присъствие на
непридружавано непълнолетно лице в заведение, след 22:00ч. Същевременно, касателно
субективната страна, законодателят не е предвидил изискване за наличие на пряк умисъл, като
възрастта на посетителя не е такава, че да позволи погрешна преценка (ненавършила 16 г.).
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗЗДет задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
3
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с
обезпечаване сигурността на представител на особено уязвима група – деца, като се касае не за
стандартно заведение, а за бистро – наргиле (т. е. вредна среда), поради което следва да се приеме,
че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, който допусне от 22:00 ч. до 06:00 ч. дете в
управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена
санкция от 5 000 до 8 000 лв.. Доколкото санкцията е отмерена в предвидения законов минимум,
подробни разсъждения по размера й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и предвид
защитата от юрисконсулт, както и изричната претенция за присъждане, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а
именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против Наказателно постановление № 3629/03.01.2020 г., издадено от
началник на 06 РУ-СДВР, с което, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, на ЕЛ. Г. ИЛ. била наложена
глоба, в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. ИЛ., ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 (сто)
лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5