МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 653 ОПИСА НА ВАРНЕСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019 ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.
На 07.02.2019год. и.ф. варненски районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт
№ 52 по който на 08.02.2019год. е било образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия А.А.Д. с оглед извършено
от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 343в, ал.2, от НК
за това, че на 30.12.2017г.в гр.Варна, като неправоспособен водач
управлявал моторно превозно средство - л.а. марка "Хюндай" с
рег.№В5961ВА, без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние с НП №
15-0819-003157/24.09.2015г. на Началник група с-р ПП ОД МВР Варна ,влязло в
законна сила на 05.01.2017г., НП №16-0819-003304/01.09.2016г. на Началник група
с-р ПП ОД МВР Варна, влязло в законна сила на 05.01.2017г., НП
№16-0819-005302/27.10.2016г. на Началник група с-р ПП ОД МВР Варна, влязло в
законна сила на 05.01.2017г. за управление на МПС без съответно свидетелство.
Съдебното следствие е проведено
по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по
безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд и изразява становище,
че в случая не са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на адм. наказание.
Предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание в хипотезата на чл.55 от НК,
а именно лишаване от свобода за срок от девет месеца, както и наказание глоба в
размер на 500лв. Алтернативно в отправя искане за налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК в максималния предвиден
в закона размер.
В пледоарията си по съществото
на делото защитникът на подсъдимия се солидаризира със становището на прокурора
както по отношение доказаността на обвинението. П
отношение на наказанието което следва да понесе подсъдимия счита, че в случая
са налице законовите предпоставки на чл.78а от НК и моли подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000лв. Алтернативно, ако съдът счете, че
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност не са налице се
солидаризира с предложеното от прокурора наказание в хипотезата на чл.55 от НК.
Подсъдимият признава изцяло
фактическите констатации изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и заявява, че съжалява. В дадената му последна дума заявява ,че съжалява.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. А.А.Д. не притежавал правоспособност за управление на МПС.
Въпреки, че бил неправоспособен водач на МПС обв. Д.
управлявал МПС-та като за това си неправомерно поведение бил санкциониран по
административен ред - НП №15-0819-003157/24.09.2015г. на Началник група с-р ПП
ОД МВР Варна, НП №16-0819-003304/01.09.2016г. на Началник група с-р ПП ОД МВР
Варна, НП№16-0819-005302/27.10.2016г. на Началник група с-р ПП ОД МВР Варна. И
трите описани по-горе НП били връчени лично на подс. Д.
на 28.12.2016г. и влезли в сила на 05.01.2017г.
На 30.12.2017г., въпреки, че бил
неправоспособен водач и въпреки
наложените му вече административни санкции, подс.
Д. отново управлявал МПС – л.а. „Хюндай“ с ДК№ В5961ВА по ул.“Прилеп“ в
гр.Варна в посока ВиК когато навлязъл лентата и за
насрещно движение, като последвал удар с л.а. марка „Мерцедес" с peг. №В8009АТ, с водач Стойчо Илиев Стойчев.
Произшествието било посетено от
екип на сектор ПП при ОД МВР-Варна в състав свидетелите Красен Евтимов и Янко
Мавродиев. Последните установили, че обвиняемият е неправоспособен, както и
извършени от него други нарушения на ЗДП и му съставили АУАН. Конкретно за
управлението на МПС без да е правоспособен водач на подсъдимият бил съставен
АУАН бланков №843492 от 30.12.2017г.
Към инкриминираната дата подс. Д.
бил неосъждан. (реабилитиран по чл. 88а,
ал.4 от НК на 07.12.2008год. ). С присъда постановена от РС Варна по НОХД №
2670/2014год., влязла в сила на 12.07.2014год. подс. Д.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК
за което престъпление е бил освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК като му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 1000лв. За събиране на сумата наложена като наказание бил
издаден ИЛ в полза на ВРС, който бил изпратен за изпълнение от ТД на НАП Варна.
ИЛ бил получен в ТД на НАП Варна и бил заведен там под № 39190/14 на
22.07.2014год. Вземането било присъединено за събиране по ИД **********/2009 с
преписка вх.№ 20-58-009-106753/23.07.2014год. От постъпването на ИЛ в ТД на НАП
Варна до 25.02.2019год. каквито и да било действия във връзка със събиране на
вземането от страна на публичния изпълнител не били предприемани. На посочената
дата, след получаване на писмо от страна ВРС във връзка с предоставяне на
информация публичния изпълнител е изготвил постановление за налагане на
обезпечителни мерки – запор върху МПС.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на
всички разпитани в хода на досъдебното
производство свидетели, справка за съдимост и бюлетините към нея, справка от
зам. директора на ТД на НАП Варна изх.№ С19003-178-0006785/25.02.2019год.,
писмо изх.№ С190003-178-0008682/14.03.2019год. от зам. Директора на ТД на НАП
Варна и приложените към него заверени преписи от книжата по ИД №
**********/2009год., препис от НП № 15-0819-003157/24.09.2015год. на началника
на група в Сектор ПП при ОД на МВР Варна влязло в сила на 05.01.2017год.,
препис от НП № 16-0819-003304 от 01.09.2016год. на началника на група в сектор
ПП при ОД на МВР Варна, влязло в сила на 05.01.2017год., препис от НП №
16-0819-005302 от 27.10.2016год. на началника на група в сектор ПП при ОД на
МВР Варна, влязло в сила на 05.01.2017год., разпечатки от картоните на
описаните по-горе три броя НП, справка за нарушител, Заповед за прилагане на
ПАМ № 14-0819-000602/25.02.2014год. и останалите събрани в хода на съдебното
следствие писмени и веществени доказателства, които са непротиворечиви,
взаимно-допълващи се и не водят на различни правни изводи.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият
А.А.Д. е
осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК
за това, че на 30.12.2017г.в гр.Варна, като неправоспособен водач
управлявал моторно превозно средство - л.а. марка "Хюндай" с
рег.№В5961ВА, без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние с НП №
15-0819-003157/24.09.2015г. на Началник група с-р ПП ОД МВР Варна, влязло в
сила на 05.01.2017г., НП №16-0819-003304/01.09.2016г. на Началник група с-р ПП
ОД МВР Варна, влязло в сила на 05.01.2017г., НП №16-0819-005302/27.10.2016г. на
Началник група с-р ПП ОД МВР Варна, влязло в сила на 05.01.2017г. за управление
на МПС без съответно свидетелство.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в управляването на МПС от подсъдимия
без свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването му за същото деяние
по административен ред.
Видно от всички събрани по
делото доказателства, както писмени така и гласни, към инкриминираната дата
30.12.2017год. подс Д. не е
притежавал валидно СУМПС. Видно от
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, подс. Д. е притежавал СУМПС, чийто срок на валидност е бил
изтекъл на 17.07.2011год.. И доколкото съдебната практика е непротиворечиви, че
в тези случаи (при наличие на СУМПС с изтекъл срок на валидност) притежателят на свидетелството е неправоспособен водач на
МПС и не притежава валидно такова свидетелство – Решение №209 от 19.12.2017год.
по н.д. № 1087/2017год. на ВКС ІІ н.о.; Решение № 44 от 19.02.2013год. по н.д.
№ 2161/2012год. на ВКС І н.о.; Решение № 70 от 07.04.2016год. по н.д. №
204/2016год. на ВКС ІІІ н.о., то от 17.07.2011год. подс.
Д. е бил неправоспособен водач на МПС. Отделно от това видно от приложената към
делото Заповед за прилагане на ПАМ № 14-0819-000602/25.02.2014год. със същата е
било постановено изземване на СУМПС на подсъдимия поради изчерпване на всички
контролни точки. Заповедта е била връчена на подсъдимия лично на
26.09.2016год., макар и издаването и да е било абсолютно безпредметно при
положение, че валидността на документа към момента на издаването на заповедта е
била изтекла и на практика подсъдимият вече е бил неправоспособен водач. От
друга страна по категоричен начин от събраните в хода на наказателното
производство гласни доказателства (самопризнанията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Стойчев, Мавродиев и Ефтимов) се установява, че на
инкриминираната дата Д. ***. Видно от приложените към делото НП №
15-0819-003157/24.09.2015г. на Началник група с-р ПП ОД МВР Варна, влязло в
сила на 05.01.2017г., НП №16-0819-003304/01.09.2016г. на Началник група с-р ПП
ОД МВР Варна, влязло в сила на 05.01.2017г., НП №16-0819-005302/27.10.2016г. на
Началник група с-р ПП ОД МВР Варна, към инкриминираната дата 30.12.2017год. подс.Д. Ненов е бил вече наказван по административен ред за
подобно нарушение (управление на МПС без да е правоспособен водач), като
деянието предмет на настоящото наказателно производство е било извършено, преди
изтичане на една година от санкционирането му по административен ред.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е искал. Подс. е
знаел, че не разполага с правоспособност да управлява МПС (знаел е че срока на
СУМПС което е притежавал е изтекъл, както и че има издадена ЗППАМ за изземване
на СУМПС поради изчерпване на всички контролни точки, знаел е че вече е
санкциониран за подобно нарушение по административен ред (лично е получил
посоченото по-горе НП) и въпреки това отново е управлявал МПС.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете проявената критичност към извършеното, а
като отегчаващо такова факта, че на инкриминираната дата е причинил ПТП.
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние и
данните за личността на подсъдимия и прие, че в случая са налице предпоставките
на чл.78а от НК за освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй
като за извършеното от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода”
от една до три години и глоба от 500лв. до 1200лв., подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер (реабилитиран е на основание чл. 88а, ал.4 от НК
на 07.12.2008год.) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ раздел ІV от НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди. Що
се касае до отразеното в справката за съдимост на Д. едно осъждане по реда на
чл.78а от НК съдът като съобрази константната съдебна практика, в това число и
такава със задължителен характер ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2/28.02.2018г.
постановено ОСНК на ВКС по т.д. №2/2017год. , Постановление №7 от 04.ХІ.1985 по
н.д. № 4/85год на ПВС прецени, че в случая няма пречка подсъдимият да бъде
освободен отново от наказателна отговорност по следните съображения:
Съгласно цитираното по-горе
постановление по отношение на лицата освободени от наказателна отговорност по
чл.78а от НК приложение намира срока по чл. 86, т.3 от НК и тези лица могат да
бъдат освободени от наказателна отговорност повторно ако е изтекла една година
от наложената глоба.
Съгласно указанията дадени с ТР
№2/28.02.2018год. неизпълнимото поради изтекла давност наказание глоба се
приравнява на изтърпяно такова като необходима предпоставка за повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е
последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния
срок. И доколкото глобата налагана на основание чл. 78а от НК, представлява
административно наказание, давностните срокове, с
изтичане на които се погасява възможността за принудителното й изпълнение, са
уредените в ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН адм. наказание не се изпълнява ако са изтекли
две години когато се касае за наказание глоба.
Съгласно ал.2 на същия член
давността започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В случая видно от приложената по
делото справка за съдимост с присъда постановена от ВРС по НОХД №
2670/2014год., влязла в сила на 12.07.2014год. по реда на чл. 78а от НК на
подсъдимият е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 1000лв. За посочената сума бил
издаден ИЛ, който е бил получен в ТД на НАП Варна на 22.07.2014год. като
вземането, съгласно справка изходяща от зам. Директора на ТД на НАП Варна, било
присъединено за събиране по ИД **********/2009год. с преписка вх.№
20-58-009-106753/23.07.2014год. От материалите по цитираното по-горе
изпълнително дело обаче се установява, че от момента на постъпване на ИЛ в ТД
на НАП Варна, каквито и да било действия във връзка със събиране на вземането по
отношение на подсъдимия не са били извършвани – няма изпращана дори призовка за
доброволно изпълнение за това вземане. Първото предприето действие в тази
насока, е било извършено едва на 25.02.2019год. когато е бил наложен запор
върху МПС. Посоченото действие обаче е извършено след изтичане на двугодишния давностен срок предвиден в нормата на чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН (давностния срок в случая е изтекъл на
23.07.2016год.) и от друга страна това е станало едва след постъпване в ТД на
НАП Варна на писмо от ВРС с оглед предоставяне на информация в тази насока. В
светлината на изложеното по-горе съдът не споделя изразеното във фазата по
същество становище на представителя на държавното обвинение, че органите на ТД
на НАП били положили всички усилия и грижи за събиране и обезпечаване на
вземането. При тези данни и съобразно указанията дадени с цитираното по-горе ТР
според настоящия съд наказанието глоба е било изпълнено на 23.07.2016год.
(когато е изтекла двугодишната давност за изпълнение на наказанието и с оглед
липсата на каквито и да било данни за събитие което да е довело до спиране на
давността) и съответно от тази дата започва да тече и едногодишния срок визиран
в Постановление №7 от 04.ХІ.1985 по н.д. № 4/85год на ПВС. Срокът изтича на
23.07.2017год. от която именно дата и подсъдимият се счита „реабилитиран” и за
това осъждане.
В
контекста на изложеното по-горе и като отчете наличието на баланс между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че целите на
наказанието ще бъдат постигнати чрез въздействието на наказанието “глоба”, ако
същото е в размер над минималния към средния, предвиден в закона размер, а
именно в размер на 2500лв. Съдът намери, че този размер на глобата е необходим
и достатъчен за да мотивира подс. Д. към бъдещо
правомерно поведение и да въздейства предупредително и възпиращо и върху
останалите членове на обществото, с което това наказание удовлетворява
потребностите на индивидуалната и генералната превенция като цели на
наказанието.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: