Решение по дело №2839/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260240
Дата: 20 май 2021 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20203630102839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260240/20.5.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                              десети състав

На единадесети май                                                              две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав                          Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2839 по описа на ШРС за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и  т.2  от КТ.

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.Х.И. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. В.К.-Б.от АК-Пловдив, съдебен адрес *** срещу Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) с адрес гр.***, представлявана от Директора Н.Г.. В исковата молба се сочи, че по силата на трудов договор № 1049 от 20.08.2019г. подписан от Министъра на околната среда и водите, ищцата заемала длъжността „Директор“ на РИОСВ – Шумен, с място на работа при ответника за срок от 6 месеца. Преди изтичане на срока, същият не бил прекратен и продължил действието си. Със заповед № 1003 от 02.11.2020г. било прекратено трудовото правоотношение с нея, без посочване на конкретна причина, като заповедта била  връчена на 03.11.2020г. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, поради липса на материално основание, както и съществени нарушения на процесуалните изисквания. Актът на министъра бил нищожен и не бил годен да породи правни последици. Също така бил издаден в нарушение на чл.6 от АПК за добросъвестност и справедливо упражняване на административни правомощия. Ищцата изпълнявала стриктно своите трудови задължения и оценката за работата й била висока. Органа, издал заповедта се позовавал на Закона за администрацията и правото си на оперативна самостоятелност, без да спази изискванията на Кодекса на труда. С издадената заповед бил нарушен чл.59, ал.2 от АПК свързана с излагането на мотиви и основания за издаване на заповедта.  В заключение се моли за признаване на уволнението на ищцата за незаконосъобразно и за отмяна на Заповед № 1003 от 02.11.2020г., както и за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Директор“  с място на работа в РИОСВ – Шумен. Претендират се и разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били връчени надлежно на ответника, като в срока по чл.131 от ГПК бил депозиран писмен отговор по молбата. С него се оборват изложените в нея твърдения, като се излага, че заповедта е издадена от компетентен орган, като приложното поле на заеманата длъжност от ищцата попадала в чл.19а, ал.2 от ЗА. В разпоредбата се сочило, че правоотношенията с изрично изброените в нормата лица (измежду които и „Директор на РИОСВ“) могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, по негова преценка. Моли се исковата молба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

В  съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с упълномощения й адвокат – адв. В.К.-Б.от АК-Пловдив, като поддържат исковата молба и молят за постановяване решение по делото, с което да бъдат уважени предявените искове на основанията, посочени в исковата молба. В представените писмени бележки се доразвиват доводите изложени в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява специалист с юридическо образование Н.Г.,  като се оспорва изцяло исковата молба и се излагат аргументи за това. Представят се писмени бележки аргументиращи неоснователността на исковете и законността на уволението.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и видно от Трудов договор № 1049 от 20.08.2019г., сключен при условията на чл.61, ал.2 от КТ с Министъра на околната среда и водите, ищцата била назначена на длъжност „Директор на РИОСВ-Шумен“, считано от 21.08.2019г. Трудовото правоотношение е възникнало като срочно, при уговорен 6-месечен срок за изпитване на основание чл.70, ал.1, като след изтичането на срока било изменено в такова за неопределено време.

Безспорно по делото е също така, че със Заповед № 1003 от 02.11.2020г. на Министъра на околната среда и водите, връчена на 03.11.2020г., процесния трудов договор бил прекратен на посоченото в него основание по чл.19а, ал.2, във връзка с чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм – по преценка на органа по назначаването.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените  доказателства в съвкупност и поотделно, както и разпоредбите на закона, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на исковете: Съобразно задължителното за съдилищата разрешение по приложението на чл.61, ал.2 от КТ, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, законът овластява по-горестоящият спрямо работодателят орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито функции е включено и упражняването на работодателска власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, в случая РИОСВ – Шумен. В този смисъл е Определение № 266 от 07.07.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 3920/2014г., II т.о.  Поради което, съдът намира, че предявения иск насочен срещу РИОСВ-Шумен е допустим.

По основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ: Предмета на делото е законосъобразността на уволнението, оспорено от ищцата с доводи за неприложимост на посоченото в Заповедта за уволнение основание по чл.19а, ал.2, във вр.с чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм.  

Съдът намира, че длъжността на ищцата – „Директор РИОСВ-Шумен“ попада в приложното поле на разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм, тъй като директора на РИОСВ е орган на изпълнителната власт. Неговата компетентност произтича главно от развиваната дейност в определена сфера на държавно управление по опазване на околната среда, възложена със специален закон – Закона за опазване на околната среда (ЗООС), в който са очертани властническите ѝ правомощия  - чл.10, ал.1, т.3 и чл.14, ал.1 и ал. 2 от ЗООС. Предвид, че тези длъжности са създадени със закон и имат функция във връзка с осъществяване на изпълнителна власт, то те попадат в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм, още повече, че правомощията на директорите на РИОСВ са уредени на  ниво законов нормативен акт. В този смисъл е Определение № 934 от 20.10.2015г. по гр.д. № 3444/2015г., III г.о.

Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл.19 от ЗАдм, включително и и изброените в чл.19, ал.4,т.4 от ЗАдм еднолични органи на изпълнителната власт, техните заместници и членовете на колегиалните органи, съгласно чл.19а, ал.2 от ЗАдм, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава по негова преценка, т.е. по целесъобразност. Това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по Кодекса на труда, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на уволнението, съдебната проверка се ограничава само до това, дали освободения служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.19а, ал.1 от ЗАдм, за която е приложим реда по ал.2 от същата разпоредба и дали той е освободен от оправомощения за това орган. В този смисъл са Решение № 112 от 05.07.2017г. на ВКС по гр.д. № 3433/2016г., III г.о. и Решение № 44 от 26.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 4123/2014г., IV г.о.

В настоящия случай, съдът намира, че са изпълнени тези две основания – длъжността попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм, а  приложим ред за прекратяване на трудовото правоотношение е по чл.19а, ал.2 от ЗАдм, като заповедта е издадена от компетентния за това орган. По отношение на основното възражение на ищцата, че заповедта не е мотивирана, каквито са изискванията и на Кодекса на труда, съдът намира същото за неоснователно. Възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите съществува и в КТ (чл.328, ал.2 от КТ). В този случай съдебната практика отново приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да е мотивирана чрез посочване на някое от фактическите основания, тъй като те са въпрос по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. В този смисъл е Решение № 90 от 10.04.2017г. на ВКС по гр.д. № 3982/2016г., IV г.о.

 

 

 

 

 

 

 

Поради изложеното, съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца уволнение е било законно, то искът с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № 1003 от 02.11.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и отмяната на уволнение, извършено със същата заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

Доколкото искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност е обусловен от уважаването на иска за признаване на незаконосъбразността на уволнението и предвид отрицателния изход по него, то съдът намира, че следва да бъдат отхвърлен и последния.

По отношение на разноските: Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от лице с юридическа правоспособност, какъвто е настоящия случай. Възнаграждение следва да се присъди без значение дали процесуалния представител на страната е на длъжност „юрисконсулт“ или на друга длъжност, щом е осъществил процесуално представителство на базата на редовно пълномощно (приложено по делото на лист 147), издадено от представляващия страна и щом лицето притежава юридическо образование и правоспособност. В този смисъл е Определение № 510 от 26.10.2017г. по ч. гр.д. № 2346/2017г. IV г.о. Съдът следва да определи възнаграждението на основание чл.26, т.1 от НЗПП, като намира, че предвид липсата на фактическата сложност, както и че по делото е проведено едно заседание, то размера следва да бъде определен в минималния  посочен в нормата, а именно по 50 лв. на предявен самостоятелно иск или общо в размер на 100 лв. 

Водим от горното и на основание чл.316 от ГПК, съдът

 

РЕШИ

 

             

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Х.И. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. В.К.-Б.от АК-Пловдив, съдебен адрес *** срещу Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) с адрес гр.***, представлявана от Директора Н.Г. иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № 1003 от 02.11.2020г. на Министъра на околната среда и водите и иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната заемана от нея длъжност „Директор РИОСВ - Шумен“ с място на работа “РИОСВ“ - Шумен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.26, т.1 от НЗПП С.Х.И. с ЕГН **********  да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Шумен сумата от общо  100 лв. (сто лева), представляваща направени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.  

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от  датата на обявяването му на страните, а именно - 25.05.2021г.                                                   

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: