Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………………….
2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 г. при участието на
секретаря Мая Вълева изслуша докладваното от председателя административно дело № 3129 /2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК във връзка с приложението начл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗД.
Инициирано е по жалба от Н.В.И., ЕГН ********** и Г. в. Х., ЕГН ********** ***, действащи чрез адв.Д.П. и адв П.Н., против Заповед №ЗД/Д-В-375 от 22.10.2018г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, с която на основание чл.27, ал. 1, вр.чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от
Закона за закрила на детето е наредено
спешно настаняване на детето в. Георгиев Х. с родители двамата жалбоподатели в приемно семейство на Е.Й.Д.
Е.Й.Д. и Неделчо Димитров, с постоянен и настоящ адрес *** до произнасяне на
съда с решение по Закона за закрила на детето.
В жалбата
са изложени обширно доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като обстойно е развита теза за отсъствие на
предпоставките на Закона за закрила на детето за отнемането на собственото им дете в. и незабавното му настаняване временно в приемно семейство. Отделно е развита
теза и за допуснати АО съществени
нарушения на административнопроизводствените правила в производството по
налагането на мярката.
Оспорващите заявяват желание заедно да отглеждат и да се
грижат за децата си, живеят заедно.
Заявява се, че по депозираната молба до Дирекция „Социално подпомагане“
Варна за връщане на детето до настоящия момент
не е извършена проверка, липсват
констатации за подобрените битови и хигиенни условия. В тази връзка се настоява престоят на детето в.
Х. в приемното семейство да бъде прекратен и то да бъде върнато за отглеждане
при родителите.
Във връзка с
изложеното е формиран петитум за отмяна на оспорената заповед.
В хода на първото
съдебно заседание след докладване на делото процесуалният представител на оспорващите
съобщава за упражнен според изявлението му
своеобразен натиск върху оспорващите от социален работник, работещ по случая с
оглед разпореждане с процесуални права
срещу обещание децата да се върнат в семейството. На същото съдебно заседание оспорващия
Радев направи изрично изявление в същия смисъл:“ Искам да ми връщат децата и те
ми казват да прекратявам делото и ще ми
връщат децата. Това ми каза Г. К., идва при мен в къщи и по телефона ми се
обадиха. Те ми се обадиха два-три пъти
да прекратявам делото. Г. К. е една
възрастна госпожа, с мен и с жената говори. „
В представените
писмени бележки поддържаната теза се доразвива и с обстойно изложени възражения
за неспазване на реда за настаняване на
дете, определен в разпоредбата на разпоредбата на чл. 27, ал.1 от Закона, аргументирани с обстоятелството, че АО не е изследвал възможността за настаняване
на детето в семейство на роднини, поради което и не може да се твърди, че
избраната и приложена с оспорената
заповед мярка е най-добра за детето. Отделно от горното се изтъква, че не са
налице предпоставките на чл. 25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДт и съответно тези на
чл. 33 от ППЗЗДт за спешност и не е установено
трайно неполагане на грижи от родителите. Този
довод се аргументира с констатациите,
съдържащите се в изготвения на 28.05. 2017 г. социален доклад относно
състоянието на битовите условия и
възможността на семейството за интеграция в обществото. Твърди се, че
такъв извод липсва в социалния доклад, има констатация по-скоро за недостиг на
финансов ресурс у семейството. Позовава се на заключението в същия доклад, че
не е налице висок риск, налагащ предприемане на мярка за закрила, както и на
последващия такъв от 2018 г. Относно преценката на АО за подбора на приемното
семейство се твърди неспазване на разпоредбата на чл. 27, ал.5 от Закона.
Като съществено
нарушение на процедурата се изтъкват и други факти: че мярката е приложена при липса на оценката на родителския
капацитет – документирана е след датата на издаване на оспорената заповед; че едно и също лице е подател на сигнала,
приемащо сигнала и изпълнител на проверката.
Поддържа
релевирания в жалбата петитум за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна и неправилна, обосновавайки се и с направените в писмените бележки уточнения.
Претендира
присъждане на разноски съобразно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, Изтъква обстоятелствено доводи за липсата на
достатъчен родителски капацитет у родителите на настаненото в приемно
семейство дете – в., на 2 г.
В открито съдебно заседание при
доклада на делото по основните възражения заявява следното:
Относно семейната среда, в която
е отглеждано детето изтъква, че между родителите е налице дълго развиващ се
конфликт, майката системно напускала
жилището, където се отглеждани децата. Твърди, че промяната в микроклимата, тъй като „ние сме ежедневно в
дома“, е настъпила след извеждането на
децата. До този момент отношенията между партньорите били тежки, конфликтни. Такива били отношенията и в двойката- баща и майка на
децата, както и членовете на разширеното
семейство.
Заявява, че семейството е
ежедневно посещавано от социални работници (за което данни липсват). Оспорва факта, че те живеят в
едно домакинство, в съседство с членове на разширеното семейство.
Извеждането на децата и мярката
за закрила имали за цел да подкрепи семейството- да се подобрят битовите
условия, които според изричното изявление в открито съдебно заседание вече са подобрени, но недостатъчно са
подобрени родителските възможности и
взаимоотношенията.
Относно твърдението за упражнен върху
родителите натиск заявява: „Категорично в хода на
обсъждане на реинтеграцията е обсъждана възможността за оттегляне на
административните актове от наша страна във висящо производство, но в този
смисъл да е оказван натиск не.“
Според изричното и изявление целта
на тази мярка за закрила е да спаси живота на тези деца - родителите имат
права, но децата имат самостоятелни права.
В представени по делото писмени
бележки поддържа тезата за
законосъобразно наложена с
процесната заповед административна мярка
изцяло в защита интереса на детето. Всички релевирани с жалбата доводи счита за неоснователни и
недоказани, поради което пледира за отхвърлянето им.
След анализ на събраните по делото доказателствата
и при съобразяване
на доводите, релевирани от на страните съдът приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
Производството по налагане на ПАМ по реда на чл. 27,
ал.1 от Закона за закрила на детето е инициирано по сигнал
вх. № СИГ/Д-В/829/19.10.2018г. на Г.К. – социален работник и социален доклад за оценка на риска за
детето в. Г. Х., ЕГН: **********,*** с родители: Майка – Н.В.И.,
ЕГН: ********** и баща – Г.В.Х. – ЕГН ********** също с
постоянен адрес ***.
От обстоятелствената част на заповедта, хронологично е установено
следното: за първи път на
12.04.2018 г. в Отдел "Закрила на детето" към ДСП гр. Варна постъпва
сигнал, че майката Н. В. И. заминала с детето в. (на 2 г.) и
оставила останалите си три деца - Н. на
6 г.; И. на 4 г. и Г. на 8 г. да се скитат без надзор по улиците на с. Изворско. Децата са предадени
на здравен медиатор в селото от полицейските служители, а по-късно – на тяхна
роднина. Н.И. се установява в жилището на своята майка в с. Бояна, община Вълчи
дол.
От служители на РУ Аксаково е установено, че децата често
са оставяни без надзор и контрол от близък възрастен или родител и нямат добри
условия за отглеждането им.
На 18.04.2018 г. бащата подписва декларация
в ОЗД, в която заявява, че ще полага грижи за децата си с подкрепата на сестра
си и майка си, с които живее заедно. На същата дата е посетен домът на
семейството и с протокол са отправени предупреждения и препоръки към родителите
за изпълнение на родителските им задължения и подобряване на хигиенно –
битовите условия, като им е поставен и определен срок. Служители на ОЗД потърсили дарители, които да осигурят на
семейството мебели, дрехи, обувки за децата.
По повод извършено социално проучване от ДСП Вълчи дол е изпратен отговор, от който е видно че не са установени рискове за детето в. за
времето в което е отглеждан от майка си. След кратък период от време двете деца
– И. и брат й в. са върнати от майката и предадени на грижите на
бащата и неговите роднини. Установено е, че през деня, когато бащата е на
работа, децата често са без надзор от възрастен. В началото на месец октомври е
получена информация, че майката се е върнала в семейството, но въпреки това за
децата не се полагат добри грижи: хигиената в жилището е изключително лоша,
няма приготвена топла храна. На
18.10.2018 г. при посещение в жилището е констатирано, че детето в. спи в студена стая
необезопасено, на фотьойл в поза несъвместима с необходимото спокойно положение
за възрастта му , не е завит с индивидуална завивка, не са осигурени подходящо облекло..
Според изложеното в заповедта, родителите
имат нестабилни взаимоотношения и не проявяват критичност към хигиенно-битовите
условия в жилището и необходимите грижи за детето. Предвид това е взето решение
детето в. да бъде настанено спешно в приемно семейство- това на Е.Й.Д. Георгиева, а целта на настаняването е да се осигури на детето
семейна среда, като се предотврати настаняването в специализирана институция и
се осигури индивидуална грижа за детето.
Заповедта е незаконосъобразна тъй
като е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения, несъответствие с целта на закона и при неспазване
на материално правни норми. Приетите изводи не кореспондират с данните,
съдържащи се в писмените доказателства събрани в кориците на административната
преписка. Липсват мотиви по същество.
Мерките по чл. 27, във връзка с чл. 25 от ЗЗДт са крайни и в този смисъл най-добрата и естествена за
едно дете среда е семейната. Именно във връзка с това извеждането на дете от
семейството като мярка за закрила следва да бъде предприето едва когато
съответните институции са установили и доказали по категоричен и несъмнен начин
елементите от състава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт - че родителите са били в трайна невъзможност да се грижат за
децата; и по т. 4 –
което е жертва на насилие в семейството съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие и след като са положили всички усилия да
подпомогнат семейството, предоставяйки съответните мерки за закрила в
семейството (чл. 23 и чл. 24 от ЗЗДет.).
Освен обширно изложените
становища, коментари и мнения на
процесуалния представител на ответника в хода на съдебните заседания, част от които не са от правно естество и които съдът не кредитира като самостоятелно
изложени мотиви, АО не е изложил абсолютно никакви обективни мотиви, от
които да е възможен извод въз основа на
какви доказателства, събрани по надлежния ред е квалифицирал като спешна
необходимостта за настаняване на детето в.,
при какви конкретни
критерии, фактически и правни основания
е определил като ТРАЙНА невъзможността на родителите да се грижат за децата си, като е заложил на единствения коментиран ( и
неспорен между страните ) факт – недостиг на финансови средства. Тази констатация е валидна в още по-голяма
степен по отношение на следващия въпрос
също от съществено значение за правилна индивидуална преценка при предоставяне на закрила на детето – защо
точно в приемно семейство извън роднинския кръг. По този въпрос АО мълчи.
Предвид характера на подложения
на съдебен контрол ИАА - заповед, с която се налага принудителна мярка за незабавно временно настаняване на дете извън
биологичното му семейство и най-вече нейните правни последици спазването на основните принципи, заложени от
законодателя в ЗЗДт и ППЗДт е от съществено значение – както са преценката на
законосъобразното и налагане, така и за
ефекта на нейните правни последици.
В проверяваната заповед АО се задоволил
единствено да цитира нормата на чл. 25,
ал.1, т.3 и т.4 от Закона за закрила на детето – при това само цифрово. Не са
изложени никакви фактически и правни доводи, които да са в състояние да обосноват извод
за наличие на предпоставките на някоя от цитираните хипотези, или и на
двете - коя и в какъв конкретен момент е била налична.
Липсата на мотиви обективира
съществено нарушение на изискването за форма ( чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2,
т. 4, пр. 1 от АПК/ и винаги е достатъчно основание за отменяване на
административния акт.
Констатираният съществен порок на заповедта препятства пълната
съдебна проверка и мотивира съда да приеме,
че не са настъпили предпоставките на цитираната в заповедта разпоредба
на чл. 25, ал.1, т.3 и т.4 от Закона.
Макар и
констатираните съществени пороци на заповедта да са напълно достатъчни за
нейната отмяна, съдът намира за особено необходимо, с оглед прецизиране на този
вид административна дейност, да отбележи следното:
1.Съгласно чл. 3, т. 1,
т. 2 и т. 3 ЗЗДет,
основни принципи при осъществяването на закрилата на детето са: зачитане и
уважение на личността му; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване на
най - добрия интерес на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет се съдържа дефиниция на понятието "най - добър интерес на
детето". 5. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Най-добър интерес
на детето" е преценка на:
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за
детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
Заложените от
законодателя основни принципи изискват цялостна преценка по всички заложени от
него критерии, както и други
обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая това не е сторено.
Административната
преписка не съдържа никакви данни
доколко социалните служби са извършили подобен детайлен анализ. Декларативните твърдения на процесуалния
представител на ответника не са в
състояние да заместят дължимата от АО преценка.
2. Освен горното АО не е дефинирал съществуваща към датата на
постановяване на заповедта опасност от увреждане на детето. Дете в риск по смисъла
на § 1, б.“в“ т. 11 от ДР на ЗЗДт е такова, за което
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие.
Изводи, които да се обосновават на конкретно събрани и анализирани доказателства в такава
насока също липсват.
3.Съгласно правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗЗД настаняването на дете извън семейството се
налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
В случая И такава преценка не е извършена
предварително, преди вземането на
решение за спешното настаняване на детето в.
в приемното семейство.
Вместо това е подходено твърде формалистично,
като е предприето настаняване извън семейството без да се спази изискването
тази мярка да се налага след изчерпване
на всички възможности за закрила вътре в него. Законодателят е поставил
изискването по чл. 25, ал. 2 от ЗЗД с оглед охрана интересите на детето ( на тях непрекъснато се позовава представителят на
ответника) и недопускане на
неговото допълнително травмиране с извеждането му от мястото му на
живеене.
4. Относно аргумента на АО за
родителския капацитет на двамата родители на в.:
Родителите сами
доброволно са предали децата си в това число и най-малкото от тях - двегодишният в. за настаняването им в
приемно семейство показва, за да не се
травмират при евентуално извеждане от
семейството със съдействие от
полицейските служби. Този факт според съда показва ясно родителското им
отношение и поведение – доколкото е възможно при създалата се ситуация на
незабавно изпълнение на наложената с оспорената заповед мярка доброволното
предаване на децата явно цели стресът,
на който са подложени да е в по-малък степен. В хода на проведеното съдебно
производство от личното поведение на
жалбоподателите, а и от събраните до приключването му гласни доказателства, формираната от съда преценка за родителската им отговорност и желание лично
да отглеждат децата си в семейна среда е изразено позитивна. Друг е въпросът за
ограничените финансови средства на семейството.
Според чл. 27, ал. 1
Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство,
социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето. Според чл. 26, ал. 1 от Закона, настаняването на дете в
семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана
институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред. Визираната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДт предвижда,
че специална закрила се осигурява на дете
в риск.
Разпоредбата на чл. 25, ал.
1, т. 3 и т. 4 визира като предпоставки за настаняване извън семейството дете,
чиито родители, се
намират в трайна невъзможност да го
отглеждат; съответно по т. 4 – дете, което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие.
Налице е пълна липса на фактическа и правна яснота
какво е разбирането на АО
за трайна невъзможност за отглеждане на 3 от четирите деца на семейството, в това число и на в. ( защото
само три са изведени по реда на чл. 27, ал.1 от Закона).
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДт предвижда, че спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето.
Извеждането на дете извън семейството следва
да се извършва само и единствено в
случаите, когато всички други възможности за оставане на детето в семейната му
среда са изчерпани. Тази крайна мярка се допуска само по отношение на деца,
които имат действителна, неотложна нужда от именно от такава помощ.
В конкретния случай предвид данните и доказателствата , събрани по делото – в
това число и гласни, не водят до извод
за възникнала такава реална, непосредствена опасност за живота и здравето на
детето в.. (аргументът на АО по чл. 25, ал.1 т.4 от ЗЗДт).Безспорно родителите
изпитват затруднения с отглеждането, контрола, възпитанието на своите 4 малолетни деца. Но също така по несъмнен
начин се установи, че родителите полагат грижи за децата си според
възможностите си, подпомагани от своите
роднини. В случая органът не доказа, че спрямо децата, в т.ч. и по отношение на в. са били
предприети съответните адекватни мерки за закрила в семейна среда по чл. 23, т. 1
– т. 7 от ЗЗДт,
които биха могли да доведат до реални резултати и помощ – социална, материална и финансова, за това многодетно семейство, едва след което
би било допустимо да бъде предприета процесната крайна мярка.
Житейски логично звучи т.н. приемната майка да получава
възнаграждение от 700 лв. за отглеждането на малкия в. и допълнително 300 лв.
за неговите лични нужди, доколко обаче
това е оправдано да се случва извън биологичното му семейство при установените
обстоятелства, е въпрос с перспектива.
При всички тези данни съдът счита, че спрямо
детето в. необосновано е била предприета мярка за закрила "настаняване в
приемно семейство", като в случая не се е налагало спешното му извеждане
от семейна среда, не е доказано и че са били изчерпани всички възможности за
закрила в семейството. Нещо повече - както вече се каза такива не са били
изследвани.
Относно твърдението на процесуалните
представители на жалбоподателя Г.Х. и
неговото лично изявление за упражнен
върху семейството натиск за разпореждане с процесуални права в замяна на връщане на децата, съдът намира
подобно отношение за несъответно както с
основните принципи, заложени от законодателя в
редица норми на Закона за закрила на детето, така и на облика на
социалния работник и очакванията на обществото от него. Не е допустима дори сянка на съмнение за отклоняване от тези принципи – гаранция за спазването им
е упражняване на строг и структуриран
контрол.
Предвид приетия по спора краен
правен резултат и своевременно претендираното от процесуалните представители на
оспорващите искане за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да го
уважи при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер,
определен по чл.8, ал.3 от Наредба № 4/2004г.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2 предложение второ от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед №ЗД/Д-В-375 от 22.10.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Варна, с която на основание
чл.27, ал. 1, вр.чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за закрила на
детето е наредено спешно настаняване на
детето в. Георгиев Х. в приемно семейство на Е.Й.Д. Е.Й.Д. и Н. Д., с постоянен
и настоящ адрес ***
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“
Варна да заплати на Г.В.Х., ЕГН №********* .адвокатско възнаграждение в размер
на 500 (петстотин) лв. съгласно чл. 38,
ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“
Варна да заплати на Н.В.И., ЕГН №********** адвокатско възнаграждение в размер
на 500 (петстотин) лв. съгласно чл. 38,
ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. СТОЯНОВА