Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24 22.II.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание
на двадесет и девети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове
: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря Росица Тодорова
прокурора Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд №8 описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №
53/10.ХІІ.2018 год. по нохд №694/2018 год. РС – Свиленград в
производство по реда на глава ХХVII
и при условията на чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимия А.Ш., и. гражданин,
роден в Е. К., живущ в гр.И., ИР И за виновен в това, че на 22.ХI.2018 год. през ГКПП “Капитан Андреево -
шосе“, община Свиленград, област Хасково влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България
без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на осн.
чл.279 ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му наложил наказания:
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изтърпяване отложил по реда на
чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 /три/ години и „Глоба” в размер на 150 лв.
Със същата
присъда подс.Ш. е бил признат за виновен и в това, че по същото време и на
същото място съзнателно се ползвал от неистински, официален, чуждестранен документ
за самоличност – е. задграничен паспорт №********, издаден на името на К.Х.,
род. на 19.VIII.1995 год., като за
самото съставяне от него не може да се търси наказателна отговорност, поради
което и на осн. чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1
от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието
изтърпяване също отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 /три/
години.
Най-после на осн.
чл.23 ал.1 от НК съдът наложил на подс.Ш. едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1
от НК със срок от 3 /три/ години, а на осн. чл.23 ал.3 от НК присъединил към
така определеното общо наказание и наказанието „Глоба“ в размер на 150 лв.
В съответствие с
така остановеното е поставил в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски, произнесъл се е и по вещественото доказателство.
Недоволен от така постановената присъда в
частта само досежно размера на наложените наказания е останал защитникът на
подсъдимия, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че са явно
несправедливи. Поддържа по жалбата, че встрани от вниманието на съда и
недооценени са останали смекчаващи обстоятелства, които се установили по делото
– самокритичност, млада възраст, чисто съдебно минало, оказано пълно съдействие
на органите по разследването от самото начало на наказателното производство и
добросъвестно процесуално поведение, спомогнали за един бърз и икономичен
процес. Поради това се отправя искане да се измени присъдата, като се намали
размера на наложените наказания до такъв, клонящ към законоустановения минимум.
Против въззивната жалба в законния срок не са
постъпили възражения.
По въззивната жалба не са били направени
искания за събиране на нови доказателства, такива страните нямат и пред
настоящата инстанция.
В с.з. пред
въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият защитник поддържа
жалбата по изложените съображения и искания. Допълнително изтъква, че следва да
се отчетат причините, поради които подсъдимият е напуснал страната си, които той
изложил при разпита си на досъдебното производство, както и че отмерените
наказания са в разрез с обичайната практика на РС – Свиленград, който налагал
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и на подсъдими, по отношение на които
не се прилага чл.58а ал.1 от НК.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата
неоснователна, а наведените оплаквания - необосновани. Всички обстоятелства,
имащи отношение към индивидуализацията на наказанията били прецизно оценени.
Пледира да се потвърди обжалваната присъда.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените по
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, както и по реда на чл.314 от НПК - служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок от процесуално легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима.
По
фактическата обстановка:
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия, като по реда
на глава ХХVІІ- чл.370 и сл. от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия, той се е признал за виновен,
признал е всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил за същите да не се събират доказателства. Въззивният съд
приема, че така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на
досъдебното производство доказателства и се подкрепя от тях, което обосновано е
преценил и първоинстанционният съд.
При това
положение фактическата обстановка по делото правилно е била приета за
установена съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Така обосновано и
в съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства
първоинстанционния съд е приел за безспорно установено следното:
Подс.Ш. живеел в
Иран допреди три месеца, но желаел да се премести във Федерална република Германия.
Като начало пристигнал в Турция и предприел действия да се снабди с
необходимите документи, с които да премине през държавните граници на страни
–членове на ЕС, тъй като не притежавал такива. Неговият баща, който живеел в К.,
го свързал с „каналджия“ Същият му набавил неистински, е. задграничен паспорт с
негова снимка на името К.Х. и го инструктирал да си купи автобусен билет за
пътуване от Турция до Румъния, откъдето пък през Австрия да стигне до Германия.
Подсъдимият изпълнил инструкциите, закупил си автобусен билет и на 22.XI.2018 год. отпътувал с автобус от Истанбул. Вечерта на същата дата
пристигнал на турския граничен пункт „Капъ куле“, където турският граничен
полицай проверил неистинският му, е. паспорт и го пропуснал да продължи
пътуването си. Така автобусът навлязъл на територията на българския
ГКПП“Капитан Андреево“ При паспортната проверка на пътниците, дежурният български граничен полицай - свид.Ш. се усъмнил в истинността на
естонския задграничен паспорт, който подс.Ш. му представил за проверка, и го
отклонил за допълнителна такава, която потвърдила съмненията му. Със заключение
на назначена на ДП техническа експертиза е установено, че е. задграничен
паспорт №********, който подсъдимият сам, доброволно предал, не е изготвен на
защитена хартия, не съдържа изискуемите от спесимена защитни печатни техники и
видове защити, поради което е неистински. Същевременно същият е официален
документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
Още на разпита си
на ДП подсъдимият се е признал за виновен и е направил подробни и пълни
самопризнания. Заявил е, че е било наложително да напусне И., защото е *********** и това поставя живота му в опасност. Изразил е
съжаление и разкаяние за стореното.
Гореописаната
фактическа обстановка непротиворечиво се установява от всички събрани на ДП
доказателства – обяснения на подсъдимия, разпити на свидетели, веществено
доказателство – е. задграничен паспорт, заключение на техническа експертиза,
като признанието на подсъдимия категорично се подкрепя от същите и изводът на
районния съд в тази насока се споделя изцяло и от настоящата инстанция.
По отношение на
така възприетата и установена от първостепенния съд фактическа обстановка няма
и оплаквания по въззивната жалба.
По правната
квалификация:
И в тази насока
няма оплаквания. Следва да се изтъкне, че дадената по обвинителния акт такава и
на двете деяния е коректна и прецизна.
Ето защо
въззивната инстанция на свой ред приема и споделя изводите на първоинстанционния
съд, че стореното от подсъдимия от обективна страна осъществява признаците на
престъпленията по чл.279 ал.1 и по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, а от субективна страна той е действал при пряк умисъл.
По и вида и
размера на наказанията и изричните оплаквания по въззивната жалба:
В тази насока е
единственото оплакване по въззивната жалба, което въззивният съд намира
неоснователно.
Най - напред,
разглеждането на делото при условията на глава ХХV от
НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от същия задължава съда при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на
чл.58а /така съгл. чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК/, освен ако не прецени,
че по делото отделно са налице и предпоставките за приложение на чл.55 от НК.
За престъплението
по чл.279 ал.1 от НК са предвидени наказанията - „Лишаване от свобода“ за срок
до 5 години и „Глоба“ от 100 до 300 лв., а за това по чл.316 вр. чл.308 ал.2
вр. ал.1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок до 8 години.
Видно от
изложените от първостепенния съд мотиви, всички, изброени по настоящата жалба
смекчаващи обстоятелства са били отчетени и обсъдени и няма такива, които да са
убягнали от вниманието на съда. Отделно е прието, че не е висока степента на
обществена опасност на самия деец, което обаче не може да се приеме за степента
на обществена опасност на деянията заради зачестилите случаи на нарушения на
държавната граница в последните години, която е при това външна граница на ЕС и
страната ни е поради това отговорна за сигурността ѝ. Взети са предвид
завишеното обществено недоволство и непоносимост на гражданите, особено на
живущите в пограничния район към подобни деяния. В резюме е мотивирал, че
смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях
изключително и най-лекото, предвидено от закона наказание в случая не би се
оказало несъразмерно тежко.
Като се изключи
това, че смекчаващите обстоятелства по делото всъщност са многобройни,
настоящата инстанция напълно споделя така изложените анализ и оценка на
законните основания и фактори, които
оказват влияние върху индивидуализацията на наказанието. Макар да са
многобройни обаче, смекчаващите обстоятелства действително не са такива, при
които и най-малкото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко. И
двете наказания „Лишаване от свобода“ са наложени в размери, близки до законния
минимум, като специално за престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК следва да се има предвид, че законовият максимум е 8 години и то е тежко
умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Що се отнася до наказанието „Глоба“,
наложеният размер въобще не е непосилен дори за лице с ограничени материални
възможности. По-нататъшно намаляване на размера на кое да е от наказанията
определено не би допринесло за целите на индивидуалната, а особено на генерална
превенция.
При служебната проверка на правилността на
присъдата по реда на чл.314 от НПК- изцяло и независимо от наведените от
страните основания, въззивният съд не констатира други основания за нейното
изменение или отмяна. Поради това същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 53 от 10.ХII.2018 год. по нохд N 694/2018 год. по описа на РС-
Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: