Решение по дело №1559/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1029
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20222120201559
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. Бургас, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А.А - МИТЕВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. А. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *****, чрез адвокат С. К., против Наказателно постановление №21-0769-004180 от
04.11.2021г. на началник-група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично. Същият се представлява от
адв.К., който поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с
административно – наказателната преписка становище са направени също така искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.09.2021г. около 18.00 часа в Община Бургас, на път първи клас № I-9 пътен възел
Север км 235 + 635, жалбоподателят - А. А. П. управлявал лек автомобил – „Ленд Ровер
Дискавъри Спорт“ с peг. № ***** в посока към кв.Сарафово. Автомобилът обаче се блъснал
1
в отводнителен бордюр вдясно по посока на движението и допуска самостоятелно ПТП.
АНО е приел, че с горните действия А. А. П. е извършил следните нарушения:
1) Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП - глоба в размер
от 100 лева до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с
несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от
ЗДвП.
В настоящия случай в АУАН и в НП е посочено единствено, че скоростта не е
съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движението и др. обстоятелства, без да става ясно какви условия точно се визират. Поради
това съдът приема за нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото за него не
става ясно с какво не е съобразил скоростта си (какви са били тези атмосферни условия и
какви са били ограниченията на видимостта, които водачът не е отчел при избор на
скоростта си на движение). В този смисъл са и Решение № 107 от 29.01.2016 г. по н. д. №
2249 / 2015 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 1037 от 27.05.2016 г. по н. д.
2
№ 439/2016 г. на Административен съд – Бургас и др.
Отделно от това стои въпросът, че по никакъв начин АНО не е положил усилия да
установи каква е била съобразената скорост в случая, както и каква е била скоростта на
жалбоподателя. Това е съществено, тъй като невинаги когато е налице настъпило ПТП се
касае за виновно поведение на водача. Обратното би означавало винаги да се предполага
виновно поведение, което противоречи на залегналия в чл.304 НПК принцип, съгласно
който присъдата, в случая - постановлението, не могат да почиват на предположения.
Установяването на величините на скоростта обаче не би могло да стане за първи път в
съдебна фаза, тъй като това означава да се въвеждат факти, които дотогава не са били
предявени на жалбоподателя. С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено.
С оглед решението отмяна на НП и направеното искане от страна на жалбоподателя,
в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за адвокат
съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, а
именно такива в размер на 300лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0769-004180 от 04.11.2021г. на
началник-група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя - А. А. П.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на А. А. П., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.София, к/с„Младост-3” бл.323А, вх.2, ет.6, ап.16, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните на наличните по делото техни
адреси, като на връчване да се извърши на посочения в жалбата съдебен адрес.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3