ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 27.09.2019 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 494 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.4 от АПК.
С протоколно определение от
19.09.2019 г. съдът е предоставил възможност на страните в едноседмичен срок да
представят допълнителни писмени становища във връзка с допустимостта на
производството по делото предвид настъпилото в хода на делото ново обстоятелство
– извършена публична продан на трите недвижими имота – УПИ XX,
УПИ XXVI
и УПИ XXII, и трите по плана на гр.Русе,
кв.“Тежко машиностроене“ АД, понастоящем с идентификатори, както следва:
47336.82.8, 47336.82.7 и 47336.82.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Мартен, общ.Русе, обл.Русе, бивша собственост на жалбоподателя
„Полисан“ АД, възложени с постановление за възлагане № 1155/28.02.2019 г. по
изп.д. № 20188330400422 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, с район на действие
Окръжен съд – Русе, в полза на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД, с ЕИК *********.
С оспорения в настоящото производство административен
акт - решение по оценка на въздействието върху околната среда № РУ 2-2/ 2015 г.
на директора на РИОСВ – Русе, в първите два имота - УПИ XX и УПИ XXVI, е
одобрено осъществяването на инвестиционното предложение на „Полисан“ АД за
увеличаване на капацитета на съществуващата инсталация за производство на
гудрон и битум от 10 000 т/год. до 200 000 т/год. по суровина. Със
същия акт не е одобрено инвестиционното предложение на същия възложител за
изграждане в третия имот - УПИ XXII, на нов комплекс „Хидрокрекинг“ за
производство на бензин и дизелово гориво от тежки нефтени фракции с капацитет
250 000 т/год. по суровина.
От предоставената възможност за
изразяване на становище по допустимостта на производството по делото се е
възползвал жалбоподателят сдружение „Екосдружение Дунавски регион“, който, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмено становище, в което обосновава
виждането, че отпадането в хода на делото на качеството „възложител на
инвестиционно предложение" по смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗООС по
отношение на „Полисан“ АД е въпрос, свързан със законосъобразността на
административния акт, в неговата облагоприятстваща посоченото търговско
дружество част, а не с правния интерес на сдружение „Екосдружение Дунавски
регион и на ПП „Зелените“ за оспорването му, а оттам – и с допустимостта на
производството по делото в тази част.
В проведеното на 19.09.2019 г. съдебно
заседание жалбоподателят ПП „Зелените“, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за незаконосъобразност на акта в оспорената от него част. Поддържа
и тезата, че с преминаването на собствеността върху трите урегулирани поземлени
имота в полза на лице, различно от първоначалния възложител „Полисан“ АД, последният
е загубил правен интерес от оспорване на административния акт, в частта, която
е неблагоприятна за него.
Ответникът по жалбите – директорът на
РИОСВ – Русе, чрез процесуалния си представител, и представителят на Окръжна
прокуратура – Русе, изразяват становище за цялостната недопустимост на
производството по делото поради отпаднал правен интерес за оспорване на акта от
страна на „Полисан“ АД, в частта, неблагоприятна за това дружество, и поради
невъзможността този акт да породи благоприятни правни последици за „Полисан“ АД,
дори и той да остане да съществува в правния мир, в частта, обжалвана от жалбоподателите
сдружение „Екосдружение Дунавски регион“ и ПП „Зелените“.
Жалбоподателят „Полисан“ АД не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и
становищата на страните, намира следното:
Според легалната дефиниция на § 1, т.20 от ДР на ЗООС
"възложител на инвестиционно предложение" е обществен орган,
физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или
административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на
инвестиционно предложение. Самото понятие „инвестиционно предложение“ е
изяснено в § 1, т.17 от ДР на ЗООС, според която то включва предложение за
извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми или
друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на
полезни изкопаеми. В практиката си ВАС (вж. решение № 11613 от 4.11.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 13623/2014 г., V о. и др.) приема, че възможността за
иницииране на производство по одобряване на инвестиционно предложение е
свързана с преценка за наличието на право на собственост или право на строеж на
конкретното лице – възложител. Изначалната липса на право на собственост или
друго вещно право върху имота, по отношение на който се иска одобряване на
предложението, води до недопустимост, поради липса на правен интерес, на
производството пред административния орган – чл.27, ал.2, т.5 от АПК.
Издаването на административен акт по недопустимо искане съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и отменително основание по
чл.146, т.3 от АПК (в този смисъл и представеното от жалбоподателя сдружение
„Екосдружение Дунавски регион“ решение № 9968 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 12364/2018 г., VI о.).
По различен начин стои въпросът с отпадане на правния
интерес след издаване на административния акт, в хода на неговото оспорване по
съдебен ред. Наличието на пряк и непосредствен правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на оспорване на
индивидуалния административен акт и за него съдът е длъжен да следи служебно.
Правният интерес от оспорването
следва да е налице както към момента на подаване на жалбата, така и през целия
ход на производството по делото. Последващото му отпадане има същите правни
последици като неговата липса още при подаване на жалбата – тя се оставя без
разглеждане, а образуваното по нея производство се прекратява. За да е налице
правен интерес, е необходимо нарушаването или застрашаването на правото или
законния интерес на жалбоподателя да е пряк резултат от действието на акта –
чл.147, ал.1 от АПК. Това означава, че отмяната на акта пряко и незабавно ще
доведе до удовлетворяване на интереса на неговия адресат.
В конкретния случай, с изгубване на правото на
собственост върху недвижимия имот - УПИ XXII, за който е отказано одобряването
на инвестиционно предложение за изграждане на нов комплекс „Хидрокрекинг“,
„Полисан“ АД е изгубил и качеството на "възложител на инвестиционно
предложение" по смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗООС, наличието на което е
императивно условие за реализиране на предложението. Така, независимо от изхода
на делото по жалбата му срещу частта на оспорения акт, с което това предложение
не е одобрено, за последното търговско дружество възможността да реализира инвестиционното
си намерение занапред не съществува, щом то не е собственик или титуляр на
вещно право върху терена, където то ще бъде осъществявано. Последното
обстоятелство очевидно води до отпадане на правния интерес за „Полисан“ АД за
оспорване на акта в посочената му част като подадената жалба следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде
прекратено.
При преценката дали е отпадал правният интерес и за жалбоподателите
сдружение „Екосдружение Дунавски регион“ и ПП „Зелените“ във връзка с оспорване
на облагоприятстващата „Полисан“ АД част от административния акт –по отношение
на одобреното осъществяване на инвестиционно предложение за увеличаване на
капацитета на съществуващата инсталация за производство на гудрон и битум в УПИ
XX и УПИ XXVI, следва да се изхожда от това какъв би бил ефекта на оставянето
на техните жалби без разглеждане и прекратяването на производството по делото и
в тази част и дали административният акт в тази част би бил годен да породи
благоприятни правни последици в чужда правна сфера по принцип, а не само по
отношение на първоначалния възложител „Полисан“ АД.
Противно на поддържаното от представителите на РИОСВ –
Русе и Окръжна прокуратура – Русе, правата, които поражда административният
акт, в частта, с която е одобрено осъществяването на посоченото по-горе
инвестиционно предложение, са прехвърлими и това е видно от разпоредбата на
чл.93, ал.7 от ЗООС. Разпоредбата, в относимите й части, предвижда, че при промяна на възложителя възложителят
или новият възложител уведомява своевременно компетентния орган по околна
среда. Щом самият закон
допуска промяната на възложителя, която може да бъде следствие на различни
юридически факти, водещи до частно или универсално правоприемство, то очевидно
е, че при оставяне на жалбите на посочените жалбоподатели без разглеждане и
прекратяване на производството по делото административният акт в оспорената
част ще влезе в сила и одобреното с него инвестиционно предложение евентуално може
да бъде реализирано от новия възложител. Това обстоятелство само по себе си
обосновава наличието на правен интерес от оспорване на административния акт, в
облагоприятстващата му част, от посочените по-горе жалбоподатели, но
същевременно изисква за производството да бъде уведомен, и евентуално служебно
конституиран съгласно чл.162, ал.2 от АПК, и новият собственик на имотите (ако
същият е придобил качеството на възложител, което следва да бъде изяснено по
делото), за изясняването на което обстоятелство следва да бъдат дадени указания.
Открито съдебно заседание по делото следва да бъде насрочено след представянето
на отговор от страна на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД, с ЕИК ********* и влизане в
сила на определението в прекратителната му част.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.4 и чл.171, ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Полисан“ АД, с ЕИК *********,
против решение по оценка на въздействието върху околната среда № РУ 2-2/2015 г.
на директора на РИОСВ - Русе в частта, с която не е одобрено осъществяването на
инвестиционно предложение за изграждане на нов комплекс „Хидрокрекинг“, в
границите на УПИ XXII
по плана на „Тежко машиностроене“ АД – гр.Русе, за производство на бензин и
дизелово гориво от тежки нефтени фракции с капацитет 250 000 т/год. по
суровина.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 494/2017 г. по описа на Административен
съд – Русе в тази част.
УКАЗВА на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 100,
ет.1, оф.5, представлявано от управителя С. В. С., в двуседмичен срок, с писмена молба с препис за връчване на
страните, да заяви дали счита себе си за
нов възложител по инвестиционното предложение, направено от бившия
собственик на имотите – „Полисан“ АД, одобрено с оспорения административен акт -
решение по оценка на въздействието върху околната среда № РУ 2-2/ 2015 г. на
директор на РИОСВ – Русе, а именно: увеличаване
на капацитета на съществуващата в УПИ XX и УПИ XXVI по плана на „Тежко машиностроене“ АД – гр.Русе,
инсталация за производство на гудрон и битум от 10 000 т/год. до 200 000 т/год.
по суровина, както и да представи
доказателства за придобитото качество на възложител, включително и за
уведомяването на РИОСВ – Русе за горното обстоятелство съгласно чл.93, ал.7 от
ЗООС.
Препис от определението да се връчи
на „Ел Ен Джи Системи“ ЕООД, с ЕИК *********.
Определението, в прекратителната му част,
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: