№ 34383
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110155398 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. С. П., ЕГН **********
срещу Министерство на вътрешните работи на Република България осъдителен иск с
правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР за заплащане на сумата от 4320 лв., представляваща
незаплата левова равностойност на храна за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.10.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба са наведени твърдения, че в периода от 01.02.2017 г. до 15.09.2022
г. ищцата е заемала длъжността началник сектор „Стопански дейности“ към отдел
„Материално-техническо осигуряване“ при Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ в МВР, като след 01.02.-2017 г. е била със статут на държавен
служител. Поддържа, че за посочения период не са й заплащани дължимите суми за храна от
по 120 лв. месечно или общо 4320 лв. за целия период от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г., вкл.,
когато било прекратено служебното й правоотношение поради съкращение на длъжността.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Министерство на вътрешните работи на
Република България депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
недопустимост на предявените срещу него искове, тъй като не е пасивно легитимиран да
отговаря по иска.
Аргументира се с твърдения, че не е надлежен ответник по делото, тъй като
работодател по трудовото правоотношение на ищцата е Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ при МВР, тъй като последното е разпоредител с
бюджетни кредити и ищцата е полагала труд при него. В този смисъл и съгл. чл.37, ал.2 от
ЗМВР, Дирекцията, в качеството й на самостоятелно юридическо лице, създадено със закон
и разпоредител с бюджетни кредити към МВР притежава надлежна пасивна легитимация по
иска и се явява надлежен ответник в процеса.
Съдът е дал възможност на ищеца да уточни исковата си претенция като посочи
надлежен ответник по иска, имащ качеството на работодател на ищеца, да уточни срещу
кой ответник поддържа исковете, както и в какво съотношение поддържа същите. В случай,
че конституира нов ответник, наред с първоначалния такъв да представи поправена ИМ, в
която се посочи предпочитания и евентуалния ответник, а в случай че желае заместване на
1
първоначалния ответник с нов такъв, да заяви съответно отказ или оттегляне на исковата си
претенция срещу МВР.
В уточнителна молба от 07.12.2022 г. ищцата обосновава пасивната легитимация на
ответника с твърдения, че служебното й правоотношение е възникнало и е било прекратено
със заповеди на министъра на вътрешните работи, който е и орган по назначаване на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР. Независимо от факта, че по време на службата
си като държавен служител по ЗМВР и впоследствие от м.02.2017 г. по ЗДСл. П. е заемала
длъжности в Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР,
пасивната легитимация по предявения иск била на МВР, което било орган по назначаване и
нейн работодател. Сочи като практика по този въпрос решение № 1489/2010 г. на ВКС, ІV
Г.О., постановено по реда на чл.290 от ГПК съгласно която по имуществени спорове, във
връзка със съществуването и прекратяването на служебното правоотношение с държавен
служител, пасивно легитимирана страна по спора се явява МВР. Поради това и счита, че
правоотношението е възникнало с МВР и именно това ведомство е надлежен ответник по
иска.
Съдът като се запозна с исковата молба, отговора на исковата молба подаден от
МВР и уточнителната молба на ищеца, намира следното:
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския
съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в
тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното
правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от
структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките
на друго такова. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
99/03.07.2019 г. по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д.
№ 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на
ВКС, IV г.о. и др.).
Такъв именно е и настоящият случай, при който орган по назначението на ищцата
като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е Министърът на
вътрешните работи, а предприятието, в което е заеманата от нея длъжност Началник сектор
„Стопански дейности“ към отдел „Материално-техническо осигуряване“ при ДУССД - МВР.
Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР „Главните дирекции, областните дирекции, дирекция
"Миграция", дирекция "Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и
социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи", Академията
на МВР и Медицинският институт са юридически лица“. Следователно работодател по
служебното й правоотношение е Дирекция "Управление на собствеността и социални
дейности“ и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към
служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на
службата, в т.ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна и лихвата за забава
върху нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по делото е
Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности“, а не Министерството на
вътрешните работи, срещу което ищцата е заявила, че предявява и поддържа иска си,
въпреки дадените й указания в тази връзка. Предвид липсата на надлежна пасивна
легитимация на ответника по делото, която е процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено,
на основание чл. 130 ГПК. На ответника следва да се присъдят сторените от него и
претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Водим от горното, Софийският районен съд, на основание чл. 130 ГПК
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 55398/2022г. по описа на Софийския
районен съд, ІІ Г.О., 164-ти състав, като недопустимо.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.4 вр. с ал.8 от ГПК В. С. П., ЕГН ********** да плати на
Министерство на вътрешните работи на Република България съдебни разноски в размер
на 100 лв., представляващи минимално юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3