Р Е Ш Е Н И Е
№:2158 12.12.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На трети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 3190 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.215, вр. чл.225а от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.Д.Д.,
ЕГН-**********,***, Д.Ж.Ж., ЕГН-********** и Н.И.Ж.,
ЕГН-**********, двамата с адрес: гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.71, вх.2, ет.6,
ап.32, Ж.Н.Н., ЕГН-**********,*** и А.Е.М.,***,
против заповед № 3029/19.10.2018г. на заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, за премахване на незаконен
строеж: „Четири
броя гаражи“- постройка от допълващо застрояване с приблизителни размери
17,00/6,50 м. и с приблизителна площ от 110 кв.м., находящ се в дъното на УПИ
ХVІІ-228, кв.17 по плана на ж.к.Лазур, гр.Бургас, ПИ с идентификатор
07079.607.182 по КК на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас,
бул.Демокрация №77.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните
правила, като се иска нейната отмяна. Заявява се, че процесният строеж е
реализиран на основание валидно разрешение за строеж от 2005г., издадено въз
основа виза за проектиране, в която общината не е записала съсобственика на
терена В.Д.Б., като последната не била уведомена от общината и за издадените
строителни книжа. Строежът бил изпълнен в началото на 2006г., а по жалба на Б.
през 2012г. била издадена заповед от началника на РДНСК с която е отменено
разрешението за строеж на гаражите от 2005г. Тази заповед е влязла в сила по
отношение само на първите четирима жалбоподатели, но не и за А.М., който не е
участвал нито в производството по издаването й, нито в това обжалването й пред
съда. Освен това в процесната заповед некоректно е посочено, че А.М. е бил сред
възложителите на строежа, защото той е закупил своя гараж едва през 2011г. от
Г. Д. В.. Твърди се също, че процесните четири гаража са конструктивно
проектирани и изпълнени с един покрив, като след извършването на строителството
е започнала процедура по въвеждането им в експлоатация от починалия в
последствие Г. Д. В.. Намира се за неоснователно твърдението, че строежът е
изпълнен в несъответствие с действащия подробен устройствен
план (ПУП) по изменението му от 2003г., извадка от който е и издадената виза за
проектиране от 2005г. с липсващ съсобственик, от което започнали проблемите на
жалбоподателите.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват
от редовно упълномощения адвокат П.Т. ***, която поддържа жалбата на изложените
основания. По тяхно искане съдът извърши съдебно-техническа експертиза. По
същество пледира за отмяна на оспорената заповед, защото е издадена на основание
друг акт, при издаването на който е допуснато съществено процесуално нарушение
по чл.168, ал.4 от АПК. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.
Ответната страна – заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Силвия П., оспорва жалбата и пледира същата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административно производство е започнало във връзка
подадено искане от Вяра Д.Б. вх.№ 94-01-15039/05.05.2015г.
(л.101), с което била уведомена Община Бургас, че със заповед №
ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012г. на началника на РДНСК-Югоизточен район (л.107), са
били отменени като незаконосъобразни разрешение за строеж № 79-„З“/01.11.2005г.
на „четири броя гаражи“, допълващо застрояване в УПИ ХVІІ-228, кв.17 по плана
на гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.607.182 по КК, ведно със съгласуваните
одобрени инвестиционни проекти (л.89 и сл.). Поради това е поискано
констатиране на извършеното незаконно строителство и предприемане на мерки за
премахването му. Освен заповед № ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012г., към искането е
приложено и решение № 2020/15.11.2013г. по адм.№ 944/2013г. на Административен
съд - Бургас, образувано по жалба на настоящите жалбоподатели без А.М., както
и на Албена Димитрова Вълкова, съпруга на неговия праводател
Г. Д. В.. В това съдебно производство като заинтересовани страни са участвали и
гл.архитект на общината, В.Д.Б., П.Ж.К. и К.Д.К.. С цитираното съдебно решение жалбата
срещу заповед № ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012г. е била отхвърлена.
Във връзка с искането на Б. били извършени справки в
Службата по вписванията - Бургас, (л.62 и сл.), от които съвместно с представените
нотариални актове (л.85 и сл.), се установява, че първите четирима
жалбоподатели и Вяра Д.Б. са съсобственици на поземления имот с идентификатор
07079.607.182, като притежават в режим на етажна собственост различни обекти от
изградената в него като основно застрояване четириетажна жилищна сграда. Съгласно
нотариален акт № 38, т.ІІ, рег.№ 3648, нот.д.№ 210/15.06.2011г. (л.85),
жалбоподателят А.М. е закупил от лицето Г. Д. В. единствено гараж № 3, построен
като допълващо застрояване в този имот, ведно с прилежащото право на строеж, но
не и право на собственост върху терена. Приложено е удостоверение за наследници
№ ЕД-658/11.09.2015г., съгласно което Г. Д. В. е починал на 18.08.2011г., като
е оставил за наследници съпругата си А. Д. В. и дъщеря си Б. Г. С..
Представена е заповед № 224/28.02.2003г. на зам.кмета
на Община Бургас за одобряване на изменението на ПРЗ (план за регулация и
застрояване) за ж.к.Лазур, гр.Бургас, чрез което за УПИ ХVІІ-228, кв.17 е
предвидено допълващо едноетажно застрояване.
По делото е приложена първоначално издадената заповед
№ 3144/09.11.2017г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас (л.149), с която е постановен отказ за
издаване на заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването на процесния строеж,
поради обстоятелството, че жалбоподателят А.Е.М. не е бил установен като
заинтересована страна в хода на производството по издаването на заповед №
ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012г. на началника на РДНСК-Югоизточен район и не е бил
страна по адм.№ 944/2013г. на Административен съд - Бургас. Представено
възражение от първите четирима жалбоподатели (л.57), в което е посочено, че
същото е по повод констативен протокол № „З“-37/31.08.2015г. на служители на
Община Бургас, за проверка на процесния строеж: „четири броя гаражи“ в УПИ
ХVІІ-228, кв.1. Във възражението на направени същи правни твърдения, които са
залегнали в жалбата поставила началото на настоящото съдебно производство.
Последвало е изпращането на писмо изх.№
94-01-15039/13/24.04.2018г. от общинската администрация до всички
жалбоподатели, с което те са били уведомени, че по повод искането на В.Д.Б. на
основание чл.26, ал.1 от АПК е започнало производство по чл.225а от ЗУТ за премахването
на строежа, като в указан срок следва да се явят за съставяне на констативен
акт.
Проверката била извършена с констативен акт № „З“-13/30.04.2018г.
(л.41) от служители в администрацията на Община Бургас: Илияна И., ст.специалист
БКСВЕ и Цветелина Н., експерт НПЕЕМЖС. Те установили, че строежът: „Четири броя
гаражи“- постройка от допълващо застрояване, находящ се в УПИ ХVІІ-228, кв.17
по плана на ж.к.Лазур, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.607.182 по КК на
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, бул.Демокрация №77, е пета
категория, съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за
номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ.
Поземленият имот с идентификатор 07079.607.182 е
посочен като собственост на П.Ж.К., К.Д.К., Д.Д.Д., Д.Ж.Ж., Н.И.Ж., Ж.Н.Н., А.Е.М. и В.Д.Б..
За участници в строителството на процесния строеж като възложители са посочени Д.Д.Д., Д.Ж.Ж., Н.И.Ж., Ж.Н.Н. и А.Е.М., а като строители
– само първите четирима от тях.
По отношение на строителните книжа е записано, че
одобреният на 01.11.2005г. проект е бил отменен с горе цитираните заповед №
ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012г. на началника на РДНСК-Югоизточен район и решение №
2020/15.11.2013г. по адм.№ 944/2013г. на Административен съд - Бургас, в това
число съгласуваните и одобрени части на проекта – конструкции, електро, ПБЗ, геодезия-вертикална
планировка и трасировъчен чертеж. Съгласуването с контролните органи и
издаденото за обекта разрешение за строеж № 79-„З“/01.11.2005г., също били
отменени с посочените заповед на РДНСК и потвърждаващото я съдебно решение. Посочено
е, че липсват данни за протоколите да откриване на строителна площадка и за
определяне на строителна линия и ниво.
Досежно
изпълнението на строежа е отбелязано, че в дъното на УПИ ХVІІ-228 е изпълнен
описания строеж на „Четири броя гаражи“- допълващо застрояване. Строежът е на
един етаж с приблизителни размери 17,00/6,50м. и с приблизителна площ от 110 кв.м.
Изграден е с монолитна стоманобетонова скелетно-гредова конструкция, с преградни стени от тухлена
зидария, с плосък покрив с битумни хидроизолации. Строежът е изпълнен на
границата с УПИ ІV-193, УПИ ХХХІ-645 и УПИ ХVІ-227, и на приблизително отстояние от около 0,40м. от границата с УПИ ХVІІІ-229.
Строежът е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 07079.607.182.2.
Обсъдено е възражението на първите четирима жалбоподатели, според които
строежът е завършен в началото на 2006г., като възложители са самите те и
Георги Димов Вълков, който е починал през 2011г.
Описано е издаденото разрешение за строеж №
79-„З“/01.11.2005г., което се отнася за строеж V категория „Четири броя
гаражи“- допълващо застрояване в УПИ ХVІІ-228, кв.17 по плана на
ж.к.Лазур, гр.Бургас, което е предвидено да бъде със застроена площ от 94,25
кв.м. (вж. л.89) – т.е. с 15,8 кв.м. по-малко от установената на място при
проверката площ на строежа от 110 кв.м. Предвижданията на одобрените на
01.11.2005г. проекти по части: Архитектура и Геодезия, са били за изпълнение на
гараж на един етаж с размери 14,50/6,50м., а не установените на място при
проверката – 17,00/6,50м. Цитирана е издадената скица-виза за проектиране № 393/18.07.2005г.
(л.98), съгласно която е предвидено свързано застрояване на процесния гараж с
предвидените застройки в УПИ ІV-193, УПИ ХХХІ-645 и УПИ ХVІ-227 и на отстояние три метра от западните вътрешни регулационни
линии с УПИ ХVІІІ-229 и с УПИ ІІІ-192. При проверката е установено, че
изискването за това отстояние също не е било спазено,
защото до границата с УПИ ХVІІІ-229 то
било само около 0,40м., а не изискуемите 3 метра. Посочено е също, че такива са
били предвижданията на плана съгласно горе цитираната заповед №
224/28.02.2003г. на зам.кмета на Община Бургас, с която е бил изменен ПРЗ.
Предвид изложените основание е направен извод, че
строежът не е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и не съответства с
предвижданията на действащия ПУП.
Контролните органи описали, че по повод жалба на В.Д.Б.
била издадена заповед № ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012г. на началника на
РДНСК-Югоизточен район, с която разрешението за строеж и строителните книжа на
процесния строеж били отменени, както и че тази заповед е влязла в сила, защото
е била потвърдена с решение № 2020/15.11.2013г. по адм.№ 944/2013г. на
Административен съд - Бургас.
Посочено е, че към настоящия момент строежът: „Четири
броя гаражи“- допълващо застрояване е напълно завършен и се ползва, както и че
е електрифициран. Изготвени са две снимки и скица. Описани са цитираните и в
настоящото изложение налични документи, копия от нотариални актове, извадка и
справки от кадастралния и имотния регистри. Като установени нарушения е
записано, че строителството е извършено в несъответствие с предвижданията на
подробния устройствен план, без одобрени проекти и
без разрешение за строеж. За нарушени разпоредби за посочени чл.137, ал.3 и
чл.148, ал.1 от ЗУТ. Направен е извод, че строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, поради което констативният акт е основание за
откриване на производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Срещу издадения констативен акт жалбоподателите подали
възражение вх.№ 94-01-15039/15/23.05.2018г. (л.31).
На основание проведеното административно производство
и съставения констативен акт била издадена и оспорената в настоящото съдебно
производство заповед № 3029/19.10.2018г. на заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас (л.23), надлежно оправомощен
от кмета на общината със заповед № 490/28.02.2018г. (л.16). В нея са описани
установените в констативния акт факти, обсъдени са възраженията на
жалбоподателите. Посочено е, че същите се отнасят и до обстоятелството, че
настоящото административно производство се извършва за втори път, след влязлата
в сила заповед № 3144/09.11.2017г. на Община Бургас, с която е постановен отказ
за издаване на заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради обстоятелството, че
жалбоподателят А.Е.М. не е бил установен като заинтересована страна в хода на
производството и не е бил страна по адм.№ 944/2013г. на Административен съд -
Бургас, с решението по което е била потвърдена заповедта на началника на РДНСК-ЮИР
и са били отменени строителните книжа.
След обсъждането на тези възражения, както и на
идентични такива на изложените в сезиращата съда жалба, е направен извод, че
същите не внасят нови факти и обстоятелства от значение за производството,
поради което не следва да се уважават. Поради това административният орган е
приел, че са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.1 и 2
от ЗУТ, поради което наредил премахването на процесния строеж. По преписката са
представени доказателства, че процесната заповед била връчена само на
жалбоподателите Н. и Д. Желеви по пощата с известия за доставяне на 10.11.2019г. Жалбата срещу нея е подадена от всички
жалбоподатели на 21.11.2019г., т.е. в предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ срок.
Във връзка с направено искане от страна на
жалбоподателите по делото беше представено писмо изх.№
11-00-450/1/14.02.2019г., издадено на началник-отдел „Контрол на строителството
и въвеждане в експлоатация“ в Община Бургас (л.161), в което се сочи, че за
процесния строеж няма издадено на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ удостоверение
за въвеждане в експлоатация и не се съхранява входирана
от Г. Д. В., починал на 18.08.2011г., документация за издаване на такова
удостоверение, както и не са установени доказателства относно писмена
кореспонденция със същия, касаеща въвеждането на
строежа в експлоатация. От писмо изх.№ 20-13714/01.03.2019г. издадено от
началника на СГКК-Бургас (л.163) се установява, че процесната сграда с идентификатор
07079.607.182.2, както и други обекти в поземления имот са били нанесени в действащите
кадастрална карта и регистър към датата на одобряването им – 30.01.2009г.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза, като изготвеното по нея заключение на вещото лице С.И., не се
оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и безпристрастно.
В.л.И. е направил оглед на място, при който е установил, че процесният строеж е
изграден по начина и в размерите описани в констативен акт №
„З“-13/30.04.2018г. (вж. изготвените от вещото лице снимки на л.196, които са
значително по-ясно от тези по акта), като представлява една обща конструкция, а
не отделна – за всеки един от четирите гаража. Премахването на един или няколко
от самостоятелните обекти, ще се наруши конструкцията на сградата (вж. направеното
от вещото лице уточнение в съдебно заседание на 03.12.2019г.).
Настоящото съдебно производство беше спряно с
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.03.2019г.,
до приключване на производството по адм.д.№ 13256/2018г. на Върховния
административен съд. По него е разгледана молба за отмяна по чл.246, ал.1 от АПК, подадена от А.Е.М. против решение № 2020/15.11.2013г. по адм.№ 944/2013г.
на Административен съд - Бургас. С определение № 6468/30.04.2019г. производството
по адм.д.№ 13256/2018г. беше прекратено от ВАС, а искането за отмяна беше
оставено без разглеждане, защото е подадено след изтичането на сроковете по
чл.240 от АПК. Това определение беше оставено в сила и от петчленен състав на
ВАС с определение № 10192/02.07.2019г. по адм.д.№ 6903/2019г. След
постановяването на последното, производството по настоящото себе беше
възобновено.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата по която е образувано настоящото производство
е подадена в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, от лица срещу които той е издаден, т.е. при наличието на правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните правни съображения:
Процесната заповед е
издадена от зам.кмет по „Строителство инвестиции и регионално развитие“ при
Община Бургас, който черпи правомощия от т.21 на заповед № 490/28.02.2018г. на
кмета на Община Бургас (л.17). Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице, са
компетентни да постановят премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
В констативен акт № „З“-13/30.04.2018г. и в оспорената
заповед процесният строеж е квалифициран като такъв от пета категория на
основание чл.137, ал.1, т.5, б.„в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба
№1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно посочената
разпоредба от наредбата пета категория са следните видове строежи: са строежите
от допълващото застрояване, извън тези от шеста категория. Идентично е
съдържанието на нормата на ЗУТ, според която от V-та категория са строежите от
допълващото застрояване, извън тези по шеста категория. Съгласно легалното
определение в тази нормативни актове от шеста
категория от строежите по чл.54, ал.1 и 4 от ЗУТ (временните строежи) и тези по
чл.147 от ЗУТ, каквито гаражите не са. Следователно правилно строежът е
квалифициран като пета категория, предвид естеството и предназначените му, а процесната
заповед законосъобразно е издадена от надлежно оправомощен от кмета на общината
негов заместник.
При издаването на заповедта са спазени процесуалните
правила предвидени в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено
със съставянето на констативен акт, в който е обективирано
фактическото положение. Актът е съставен от служители по контрол на
строителството в Община Бургас които са овластени за
това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателите
надлежно, като последните са се възползвали от правото си да възразят срещу
него.
При издаването на процесната заповед са спазени
приложимите материално правни разпоредби. Не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателите, че процесният строеж е реализиран съобразно
издаденото разрешение за строеж № 79-„З“/01.11.2005г. и в съответствие с
действащия ПУП по изменението му от 2003г. Това е така защото при
строителството не е спазено предвиденото отстояние,
което до границата с УПИ ХVІІІ-229 е само около 0,40м., а не изискуемите по
плана 3 метра. В хода на строителството гаражът е бил построен със значително
по-голяма площ от предвидената по разрешението за строеж – вместо с площ от 94,25
кв.м. и размери 14,50/6,50м.2, строежът е реализиран с размери 17,00/6,50м. и
площ от 110 кв.м.
Тези не съответствия с действащия ПУП и издаденото
разрешение за строеж на самостоятелно основание опорочават реализираното
строителство, което правилно и законосъобразно е квалифицирано от
административния орган като незаконен строеж на основание чл.225, ал.1, т.1 и 2
от ЗУТ. Това обстоятелство се отнася не само за първите четирима жалбоподатели
– Д.Д.Д., Д.Ж.Ж., Н.И.Ж. и Ж.Н.Н., които са участвали в реализирането на процесния строеж,
но и за жалбоподателя А.Е.М., който е придобил правата си върху него по-късно,
защото той е влезнал в правата от своя праводател – Георги
Димов Вълков, такива каквито същият ги е притежавал. След като тези права – да
се изгради съответния строеж при спазване на изискванията на закона, подробния устройствен план и разрешението за строеж, са били
реализирани незаконосъобразно, А.М. не може да черпи права от недобросъвестното
поведение на своя праводател.
Вярно е, че М. не е участвал в производството по заповед
№ ДК-10-ЮИР-82/04.12.2012г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, с която е
било отменено разрешение за строеж № 79-„З“/01.11.2005г., както и в
производството по обжалването й пред съда, но той е пропуснал сроковете да
поиска отмяна на решение № 2020/15.11.2013г. по адм.№ 944/2013г. на
Административен съд - Бургас, поради което същото е станало неотменимо,
констатирано от тричленен и петчленен състави на ВАС с определение №
6468/30.04.2019г. по адм.д.№ 13256/2018г. и определение № 10192/02.07.2019г. по
адм.д.№ 6903/2019г.
Незаконността на процесния строеж следва не само от
неотменимата с процесуални средства отмяна на издаденото разрешение за строеж,
но и заради описаното негово извършване в противоречие с това разрешение за
строеж (дори същото да не беше отменено от РДНСК) и още на по-голямо основание
– с действащия ПУП. Тези два факта могат да бъдат противопоставени да всички жалбоподателите,
включително и на А.М., съгласно горе изложените мотиви.
Що се отнася до погрешното посочване в процесната заповед, че А.М. е бил възложител на строежа
наред с другите жалбоподатели, от пълния неин текст (стр.2, ІІІ-ти и ІV-ти
абзаци) се установява надлежно, че възложител наред с другите жалбоподатели
фактически е бил праводателят му Георги Вълков. Тази
неточност не се отразява на правилно установените по случая факти и тяхната
правна квалификация. Фактически основания описани в процесната заповед, които
се споделят от съда, изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл.225,
ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ, на която се е позовал административният орган, посочвайки
изрично, че обектът е реализиран в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план и без разрешение
за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
По тази причина следва да се приеме, че като е разпоредил премахването на
строежа, заместник-кметът на Община Бургас е приложил правилно материалния
закон, като в този случай органът действа в условията на обвързана
компетентност – чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ.
Съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни строежи е
предвидено пряко в чл.225а от ЗУТ.
В този ред на правните съждения се налага извода, че
обжалваната заповед, като издадена при наличие на материалноправните
предпоставки на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа, следва да се
приеме за законосъобразна и правилна, а жалбата против нея да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника за разноски следва да бъде
уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на
Община Бургас следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на
100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер
предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Д.,
ЕГН-**********, Д.Ж.Ж., ЕГН-**********, Н.И.Ж., ЕГН-**********,
Ж.Н.Н., ЕГН-********** и А.Е.М., ЕГН-**********, против заповед № 3029/19.10.2018г. на
заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН-**********, Д.Ж.Ж., ЕГН-**********, Н.И.Ж., ЕГН-**********, Ж.Н.Н., ЕГН-********** и А.Е.М., ЕГН-**********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: