Решение по дело №406/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 888
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20217150700406
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 888/1.12.2021г.

 

гр. Пазарджик, 01.12.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при секретаря Д.. Г.. и с участието на прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 406 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на С.А.Я., ЕГН **********,***, чрез упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София с иск за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на престой в периода от 14.07.2014 г. до 07.04.2021 г. в Затвора Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2021 г. върху главницата до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът сочи, че е пребивавал в Затвора Пазарджик за периода от 14.07.2014 г. до 07.04.2021 г.,  където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Ищецът твърди, че не са му осигурени достатъчно добри условия в Затвора гр. Пазарджик – липса на достатъчно жизнено пространство, тъй като в затворническото помещение, в което пребивава, е претъпкано от затворници, липса на вентилация и естествена светлина. Ищецът не можел да заспи през зимата поради ниските температури в стаята, не му били предоставяни достатъчно дебели завивки, с които да се завие, като до преди 2019 г. нямало изолация на стените. В килията му имало гризачи и насекоми. Тоалетната била в много тежко състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници. Освен това не била шумоизолирана, което създавало неприятно усещане за него от хигиенна гледна точка, но и го лишавало от каквото и да е уединение. Ищецът има оплакване и относно лошите хигиенни условия в банята. Твърди, че в банята работят не повече от 3-4 душа. От душовете течала само топла или само студена вода. На последно място ищецът твърди, че спрямо него не се води индивидуална и корекционна работа от страна на администрацията в Затвора Пазарджик. Счита, че гореизброените обстоятелства са унизителни за човешкото му достойнство и са в следствие на бездействие от страна на администрацията в Затвора Пазарджик.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява. Представлява се и от упълномощен процесуален представител – адвокат М.. Поддържа се исковата молба. Ангажират се доказателства и се излагат доводи по същество.

Процесуалният представител на ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София - в депозиран писмен отговор и устно в съдебно заседание застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда при условия, не по различни от условията при които са поставени останалите затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени от свобода. Според ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали, твърдените от ищеца вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е недоказан и неоснователен.

 

Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Лишеният от свобода С.А.Я. е приведен в затвора гр. София като трансфер от Кралство Белгия на 16.01.2014 г. Поставен на строг режим на 17.07.2014 година. Преведен в затвора гр. Пазарджик на 18.08.2014 г. Видно от затворническото досие от 18.08.2014 г. до 27.08.2014 г. е настанен в приемно отделение. От 28.08.2014 г. до 07.04.2021 г. е настаняван в отделения по периоди както следва:

28.08.2014 г. - 12.01.2015 г.

8 отд.

13.01.2015 г. - 23.03.2017 г.

7 отд.

24.03.2017 г. - 05.06.2017 г.

4 отд.

06.06.2017 г. - 18.09.2017 г.

5 отд.

19.09.2017 г. - 09.01.2018 г.

4 отд.

10.01.2018 г. - 10.01.2019 г.

7 отд.

11.01.2019 г. - 24.03.2021

8 отд.

25.03.2021 г. -07.04.2021 г.

4 отд.

За престоя му в затвора гр. Пазарджик в посочения период от 18.08.2014 г. до 31.03.2021 г. администрацията на Затвора Пазарджик не може да предостави информация относно това в кои спални помещения е настаняван, площ, мебели капацитет и т. н., тъй като съгласно Номенклатурата на делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Списъците за вечерна проверка не подлежали на архивиране. Същите не са класирани в дела със съответстващ индекс. Налични са само за текущия месец. До края на 2017 година всички спални помещения в посочените отделения, преди да бъде извършен основния ремонт в корпуса на затвора, били оборудвани със следните мебели - легло от двуетажна вишка, по 1/2 шкафче за всеки лишени от свобода, маси и столове съгласно изискуемия минимум обзавеждане. Имали достъп до естествена дневна светлина чрез прозорци за проветряване и изкуствено осветление в тъмната част на деня. Отоплението било парно на газ. През годините са извършвани текущи ремонтни дейности, вследствие на нанесени щети от самите лишени от свобода и амортизация на сградния фонд, но приоритетните ремонти били насочени към изграждане на санитарни възли в самите спални помещения. При невъзможност да се изградят такива са се отваряли портали между две спални помещения. Така на практика всички лишени от свобода имали достъп до санитарен възел и до студена течаща вода. Освен това във всяко едно отделение имало и общ санитарен възел, оборудван с тоалетни, мивки с течаща студена вода и бойлери за топла вода, които лишените от свобода можели да ползват в светлата част на деня от 06.00 ч. до 20.30 ч., а в почивни и празнични дни - от 06.30 ч. до 20.30 ч. По график ползвали баня два пъти седмично. Освен това имали право на собствени бързовари и кофи, могат да си затоплят вода за поддържане на елементарна лична хигиена извън графика за баня.

В началото на 2018 г., съгласно сключен Договор № 10350/26.10.2017 г. по график е извършен основен ремонт и е реконструиран целия сграден фонд в корпуса на затвора. През м. 09.2017 г. започнало преместването на лишени от свобода в други отделение по повод предстоящия ремонт. Вследствие на това последователно се затваряли отделни крила на сградата, с което спаднало значително капацитета на легловата база. По време на ремонта не са правени преводи на лишени от свобода в други затвори за намаляване броя им.

Ищецът е непушач и за изтеклия период е настаняван по негово желание и при възможност в обособени килии за непушачи. С декларация е настаняван и в спално помещение без санитарен възел по време на ремонта, тъй като бил един от малкото непушачи и не е изявявал претенции относно условията.

В началото на месец януари 2019 г. е приключил ремонтът на южното крило на корпуса, което включва 2-ро, 5-то и 8-мо отделение и всички лишени от свобода били настанени в напълно реконструирани спални помещения. Извършените ремонти включвали подмяна на дограмите с ПВЦ, ел. инсталацията, осветлението, алуминиеви радиатори, подовата настилка с теракот, вратите, измазване и боядисване на спалните помещения и коридорите в светли тонове. Отоплението било локално парно на газ и се поддържала нужната за живеене температура в спалните помещения. Изградени били нови санитарни възли във всяко едно спално помещение с душове, където се къпели по график.

Я. е настанен в 8-мо отделение на 11.01.2019 г. Капацитета на спалните помещения е между 2 и 7 легла. Същият е настаняван в спално помещение 814, което е обособено за непушачи. Размерите на килията са чиста жилищна площ 12,19 кв. м. + санитарен възел с размери 1,71 кв. м., с капацитет 3 легла - едно единично и една вишка с размери 70/190 см., 3 бр. шкафчета с размери 45/40 см. и 1 маса с размери 50/50 см. с две табуретки с размери 35/35 см.

На 25.03.2021 г. е преместен от 8-мо в 4-то отделение, което също след основен ремонт, какъвто е и в 8-мо отделение. Видно от списъка за вечерна проверка за текущия месец април от 01.04. до 07.04.2021 г., а и към момента е настанен в 407 спално помещение, което е за непушачи и е с размери чиста жилищна площ 13,05 кв. м. + санитарен възел с размери 1,78 кв. м. Капацитет 3 легла - едно единично и една вишка. Леглата са с размери 70/190 см., 3 бр. шкафчета с размери 45/40 см. и 1 маса с размери 50/50 см. с две табуретки с размери 35/35 см. За периода от 01.04.2021 г. до 21.04.2021 г. са били настанени двама лишени от свобода.

През изтеклия период осъденият не се придържал към плана на присъдата, проявял се като недисциплиниран, с крайно негативно поведение и бил активен участник в субкултуралните дейности. Наказван бил 33 пъти.

Пребивавал е в наказателни килии, както следва:

Период

НК №

С колко лишени от свобода

30.03.2017 г. - 03.04.2017 г.

101

1

03.04.2017 г. - 13.04.2017 г.

 

сам

25.05.2017     г. - 26.05.2017 г.

26.05.2017     г. - 01.06.2017 г.

102

1

сам

21.08.2018 г. - 28.08.2018 г.

126

сам

28.08.2018 г. - 07.09.2018 г.

126

сам

24.10.2019 г. - 31.10.2019 г.

202

сам

03.04.2020 г. - 10.04.2020 г.

101

сам

НК 101 към онзи момент преди ремонта била с размери 6,19 кв.м. без санитарен възел. Обзаведена с една двойна вишка с размери 70/190 см., 1 метална маса размери 40/40 см. За изтърпяващите дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия” нямало изготвен график за ползване на течаща вода и санитарен възел. Преди закуска, обяд и вечеря се осигурявало време за личен тоалет в рамките на 30 минути, който включвал посещение на общата умивалня и тоалетна. Лишените от свобода, изтърпяващи дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия”, по график ползвали баня два пъти в седмицата. През останалото време достъпът до общия санитарен възел на настанените там лица се осигурявал от постовите полицаи при изявено желание от осъдените - 24 часа в денонощието. Уведомяването за това ставало със сигнален /звуков и светлинен/ бутон, инсталиран в помещението. При необходимост осъдените сигнализирали с него и се извеждали незабавно. Достъпът до чист въздух и светлина в наказателните килии се осъществявал чрез прозорци. Освен това лишените от свобода ежедневно провеждали престой на открито с времетраене 1 час и 10 минути.

НК 102 била с размери 6,53 кв. м. и обзавеждането било идентично с НК 101, както и всички мероприятия свързани с изтърпяването на НК.

НК 126 била с размери 6,75 кв. м. без санитарен възел и обзавеждане идентично с НК 101 и 102.

НК 202 се намирала в напълно обновеното 2-ро отделение, с идентични характеристики, както в 8-мо отделение, с размери 20,70 кв. м. + санитарен възел 1,82 кв. м. с течаща студена и топла вода. Капацитет 4 единични легла с размери 70/190 см., 2 шкафчета с размери 45/40 см., 1 маса с размери 80/50 м. и 2 стола с размери 40/40 см.

Последното изтърпяване на изолиране в НК на ищеца било в периода от 03.04.2020 г. - 10.04.2020 г. в НК 101, която също била след основен ремонт и с размери 4.52 кв. м. + санитарен възел с размери 1,67 кв. м. с течаща студена и топла вода.

През изтеклия период се водило предимно индивидуална корекционна работа с лишения от свобода, насочена към преосмисляне на извършеното тежко престъпление и връщането му обратно в обществото по планираните дейности в срока на изтърпяване на наказанието. Една от тези дейности включва трудовата реализация, посредством която формира устойчиви трудови навици, научава нови практични дейности и намалява срока на наказанието.

По молба на ищеца на 03.06.2016 г. е назначен на работа към ДП „ФЗД“ в цех „Антрос“ - частна фирма за преработване на дървен материал. По докладна записка на началник цех, че не желае да работи тази работа на 21.06.2016 г. е преустановено участието в трудовата му дейност. На 12.01.2018 г. отново му е дадена възможност да работи и е назначен към ДП „ФЗД“ в цех „АББ“ - частна фирма за почистване на елементи от термоактивна пластмаса. И там не пологал усилия да се усвои спецификата на работа и поради несправяне с възложените му норми на 15.02.2018 г. е прекратено участието му в трудова дейност. За периода от 05.10.2020 г. до 15.01.2021 г. полагал доброволен труд без заплащане като личен асистент на друг лишен от свобода. Към момента  на подаване на исковата молба бил в условия на неработящ. Ищецът имал наложен запор върху трудовото му възнаграждение от ДСИ гр. Карлово по изпълнително дело № 20155320400247 на стойност 21 490 лв. До момента не му били удържани пари от заработени суми и това била вероятната причина да не желае да работи, с което умишлено осуетявал държавни вземания, но демонстрирал формално желание за работа. Не бил изявил желание за включване в групова работа за корекционно въздействие. Същият не бил мотивиран за позитивна промяна, несериозен и непоследователен в исканията си, като търсил различни поводи да не търпи наказанието си в затвора гр. Пазарджик. През изтеклия период подавал няколко молби пред ГДИН за превод, ту в затвора гр. Стара Загора, ту в затвора гр. Пловдив, които били оставени без уважение.

 

В хода на делото бяха разпитани като свидетели лишените от свобода П.Д.Т. и П.И.Г., както и инспектор СДВР към Затвора Пазарджик К. Н. К..

Свидетелят Т. заяви, че от 2015 г. е в затвора, оттогава познава ищеца. Условията в Затвора Пазарджик не били добри. Имало постоянно хлебарки и дървеници, макар и да пръскали за тях. Към момента нямало пренаселеност, но преди ремонта спали по 18-20 човека в килия, която като размер е 40 кв. Алуминиева била сега дограмата, нова. Имало естествена светлина. Зимата отоплявали, пускало се парното в определени часове. Давали препарати. Преди ремонта ищецът бил в килия без тоалетна. Преди ремонта винаги имало пренаселеност. Ищецът казвал, че не му достига въздух.

Свидетелят Г. заяви, че познава ищеца - от 7-8 години били заедно в затвора. Били в една стая в Седми отряд през 2016-2017 г., където нямало нито тоалетна, нито чешми. Ходили в обща тоалетна през деня, а през нощта – в кофа. Били 6 души в килия 4 квадрата. Имало 3 вишки, нямали маса, един стол имали. Подът бил цимент. Имало светлина в килията, влизала през голям прозорец. Зимата било студено и влажно. След ремонта имало всичко – и тоалетна и чешма. Имало дървеници, като обаче пръскали за тях.

Свидетелката К. заяви, че работи от 26 години в Затвора гр. Пазарджик на длъжност Инспектор СДВР. Отговаря за лишените от свобода, разпределени в трета група, в която е разпределен и ищецът. Познава го от постъпването му в Затвора Пазарджик на 18.08.2014 г. Контактува с него повече от веднъж седмично. Индивидуалните срещи били или по нейна инициатива, или по негова с молба. Говорили по негови проблеми, които той поставял за разрешаване, като желание за устройване на работа, евентуални правни възможности за в бъдеще, вкл. и съдействие за сключване на граждански брак. Свидетелката инициирала ищецът да бъде включен в трудова дейност към домакинския щаб на затвора. Четири месеца след като бил настанен и след като дълго разговаряли в индивидуален разговор, той подал молба за устройване на такъв вид работа, съответно му изготвили и медицинско изследване. Скоро след това Я. започнал да върши нарушения. Впоследствие нарушенията придобили системност и това устройване не станало факт. На по-късен етап разговорите в индивидуален план отново били насочени към устройването му на работа. През 2016 г. бил устроен към външна фирма за дървопреработване, където не работил дори един месец и е спрян по докладна на организатора на производството, в която е посочено, че не желае да работи. Отново е устройван през 2018 г. във външна фирма за зачистване на елементи от термоактивна пластмаса, където е спрян за допуснат брак на работното място, т.е. не се справял с трудовите задължения. Специализираните програми били на доброволен принцип. Ищецът не е изявявал желание да бъде включен в такава. След като за пореден път му била извършена преоценка на правонарушител, стойностите скочили с 19 пункта, т.е. била нараснала степента на риска от вреди по отношение на него самия и на останалите лишени от свобода, тъй като нарушенията били предимно от естество на влизане в нерегламентирани контакти с останалите лишени от свобода, които неизбежно водили до физическа саморазправа, както и държането и ползването на мобилни телефони. Поради тази причина от 01.07.2021 г. с решение на Окръжен съд Пазарджик режимът му бил заменен от строг в специален. Пред свидетелката, ищецът никога бил споделял, че условията в килията са лоши. Не знае да се е оплаквал от ръководството на Затвора.

 

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата  молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“  на ищеца в Затвора Пазарджик за посочения в исковата молба период определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената искова претенция именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.

 

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.  В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Преди излагане на доводи по съществото на спора, следва да се отбележи, че процесът се движи в рамките, зададени му от самия ищец с исковата молба. Именно последният определя тези рамки съгласно обстоятелствата, които твърди в исковата си молба и конкретните претенции, които сочи в нея.

В конкретния случай на първо място ищецът претендира обезщетение само за престоя му в Затвора Пазарджик за периода от 14.07.2014 г. до 07.04.2021 г. Според представените подробни справки се установява обаче, че Я. в периода 14.07.2017 г. – 17.08.2014 г. въобще не е пребивавал в Затвора Пазарджик, където постъпва на 18.08.2014 г. след превеждането му от затвора гр. София. Вярно е, че и двата затвора са под юрисдикцията на ответника, но в исковата молба изрично е отбелязано, че се претендира обезщетение само заради престоя в Затвора Пазарджик. Поради тази причина искът за периода от 14.07.2017 г. – 17.08.2014 г. следва да с отхвърли, тъй като ищецът не е пребивавал в Затвора Пазарджик, така както твърди в исковата молба. Именно и поради тези твърдения на ищеца, ответникът не се е защитавал по въпроси, свързани с пребиваването на ищеца в друг затвор, а именно Затвора София и съответно съдът не е събирал доказателства в тази насока.

Така искът следва да се разгледа с оглед отделните наведени оплаквания и твърдения в исковата молба за всяко едно от тях конкретно само за периода от 18.08.2014 г. до 07.04.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл.285 от ЗИНЗС, вр. чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай в съответствие със събраните доказателства по делото следва да се приеме, че помещенията, в които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание, са били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Доказателства за противното не се събраха по делото. По отношение на твърденията, че в помещенията има плъхове и инсекти, по делото се посочиха данни за извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция и съответно доказателства за противното не се представиха. Нещо повече – дори ангажираните от ищеца свидетели – лишените от свобода Т. и Г. заявиха, че действително за инсекти се пръска в затвора. Доказаха се обаче твърденията, касаещи лошото състоянието на килиите, течове, състоянието на банята и тоалетните помещения, но само за периода преди извършвания в затвора ремонт, а именно преди 2019 г. След извършения ремонт, дори свидетелите Т. и Г. заявиха, че условията са подобрени. По отношение на твърденията за неотопляване през зимата – в самата искова молба се сочи, че това, касае също периода преди поставянето на външна изолация през 2019 г. След извършения ремонт в Затвора Пазарджик, е намален и капацитета на килиите, като след 2019 г. не се установява и пренаселеност.

Изцяло неоснователни се оказаха претенции на ищеца, че с него не се води индивидуална и корекционна работа от страна на администрацията в Затвора Пазарджик. В тази насока бяха събрани множество писмени доказателства, както и беше разпитана свидетелката К. – инспектор СДВР към затвора Пазарджик, чийто показания съдът кредитира като логични и последователни. Нейните показания се подкрепят и от събраните писмени доказателства и сочат, че претенциите в исковата молба не отговарят на истината. От събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че администрацията на Затвора Пазарджик полага необходимите усилия за поправяне и реинтегриране на осъдения в обществото.

Така по същество исковата претенция е частично основателна по отношение на твърденията за лошо състоянието на килиите, течове, състоянието на банята и тоалетните помещения, както и пренаселеност в килиите, но само за периода преди извършвания ремонт в Затвора Пазарджик и настаняването на Я. в ремонтираното крило на 11.01.2019 г. или с оглед посоченото в исковата молба – само за периода от 18.08.2014 г. до 10.01.2019 г.

Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 м². Липсват точни данни в представената справка за процесния период с колко други лишени от свобода е пребивавал ищецът. Посочено е, че след приключване на ремонта в затвора Пазарджик всички лишени разполагат с минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от 4 м². В определението си за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. Ето защо при липса на такава информация и при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези задължения, съдът е указал на ответника, че може да приеме за доказани съответните факти, заявени от ищеца. В конкретната ситуация следва да се приеме, че исковата молба за периода на постъпване на ищеца в Затвора Пазарджик до края на 2018 г. е основателна и минималната жилищна площ е била по-малка от 4 м². В тази насока е и изложеното от администрацията, че ремонтът е наложил неудобства на лишените от свобода, за което те проявявали разбиране. В тази насока са и показанията на свидетелите Т. и Г., които потвърждават, че преди ремонта на Затвора Пазарджик, е било налице пренаселеност. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че до края на 2019 г., администрацията е поставила изтърпяващия наказание Я. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. От събраните писмени и гласни доказателства по делото се констатира, че за периода от 18.08.2014 г. до 10.01.2019 г. ищецът се е намирал в условията на пренаселеност. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. От този общ период - 18.08.2014 г. до 10.01.2019 г. - следва обаче да се извадят периодите, през които ищецът е пребивавал сам в наказателна килия, тъй като размерите на тези килии са над 4 кв. м. Тези периоди са 03.04.2017 г. - 13.04.2017 г., 26.05.2017 г. - 01.06.2017 г., 21.08.2018 г. - 28.08.2018 г. и 28.08.2018 г. - 07.09.2018 г.

Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че исковете следва да бъдат уважени при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:

За заявения в исковата молба период от 14.07.2014 г. до 07.04.2021 г. в Затвора Пазарджик, искът следва да бъде уважен само за времето от 18.08.2014 г. до 10.01.2019  г., без периодите от 03.04.2017 г. - 13.04.2017 г., 26.05.2017 г. - 01.06.2017 г., 21.08.2018 г. - 28.08.2018 г. и 28.08.2018 г. - 07.09.2018 г., или общо за около 4 години и три месеца. Както се посочи по-горе за периода 14.07.2014 г. – 17.08.2014 г. искът следва да се отхвърли поради това, че ищецът не е пребивавал въобще в Затвора Пазарджик, а за периода от 11.01.2019 г. до 07.04.2021 г. – за това, че ищецът е пребивавал в отременотираното крило на Затвора при добри битови условия и без пренаселеност.

Съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за времето от 18.08.2014 г. до 10.01.2019  г., без периодите от 03.04.2017 г. - 13.04.2017 г., 26.05.2017 г. - 01.06.2017 г., 21.08.2018 г. - 28.08.2018 г. и 28.08.2018 г. - 07.09.2018 г. следва да бъде в общ размер на сумата от 4000 лв. с оглед и частичното доказване на твърдените обстоятелства в исковата молба само за лоши битови условия и пренаселеност. За разликата до претендирания общ размер от 20 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора, основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху така уважената част от иска в размер на 4000 лв., считано от 07.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, така както е направено и искането в самата искова молба.

Следва да се отбележи, че възражението за изтекъл давностен срок за предявяване на иск на процесуалния представител на ответника, е неоснователно. Давностният срок за предявяване на иск срещу ГД „ИН“ София съгласно нормата на чл.110 ЗЗД, вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ и дадените разрешения в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, за този период не е изтекъл, тъй като в т. 4 на ТР е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им, който към момента не е изтекъл, дори и да се приеме, че от януари 2019 г. ищецът вече не търпи неимуществени вреди.

 

По разноските:

По делото е представено адвокатско пълномощно, в което е посочено, че процесуалното представителство е безплатно. Претендира се с исковата молба присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. При това положение и с оглед на обстоятелството, че макар и спрямо ищеца да не е признато за установено по делото, че не разполага със средства, но липсва оспорване на твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ и за наличие на материална затрудненост на ищеца от ответната страна, респективно съдът не следва служебно да осъществява такава преценка, в полза на адв. М. ще следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500.00 лв., съобразно чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Административен съд Пазарджик, VII състав

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на С.А.Я., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца по време на престой в пенитенциарно заведение под юрисдикцията на ответника – Затвора Пазарджик за периода от 18.08.2014 г. до 10.01.2019 г., без периодите от 03.04.2017 г. - 13.04.2017 г., 26.05.2017 г. - 01.06.2017 г., 21.08.2018 г. - 28.08.2018 г. и 28.08.2018 г. - 07.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2021 г. върху главницата от 4000 лв. до окончателното ѝ изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от С.А.Я., ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за периодите от 14.07.2014 г. до 17.08.2014 г., 03.04.2017 г. - 13.04.2017 г., 26.05.2017 г. - 01.06.2017 г., 21.08.2018 г. - 28.08.2018 г. и 28.08.2018 г. - 07.09.2018 г. и 11.01.2019 г. до 17.07.04.2021 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати в полза на Г.Г.М. ***  сумата в размер на 500 (петстотин)  лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                  

 

 

СЪДИЯ: (П)

 

Решение от 12.5.2022г. по Административно дело 244/2022 Административен съд - Пазарджик
Решение № 367/12.5.2022г. на Административен съд Пазарджик, дванадесети с-в по к.а.н.д. № 244/2022 г. -

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 888/01.12.2021 г., постановено по адм. дело № 406/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.