Р Е Ш Е Н И Е
№707/14.2.2020г.
гр.Варна 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир
Нинов
при
участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№7592/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Е.М.
твърди, че по време на действието на сключена с ответника „Д.*.“ ЕАД застраховка „Каско”
за л.а. „Фолксваген **“ д.к.№***** на 10.04.2019г. е настъпило застрахователно събитие
при което автомобила е бил увреден, като са повредени предна броня и калник
преден ляв, за което застрахователя е бил уведомен на 12.04.2019г., като е
определил застрахователно обезщетение в размер на 647.20лв. които са изплатени,
но застрахованото лице счита, че реалната стойност на щетата възлиза на
3 922.40лв. и след приспадане на платеното моли да се осъди ответника да
му заплати сумата от 10лв. частичен иск от иск целият в размер на
1 688лв., заедно със законната лихва от датата на сезиране на
съда-20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото
разноски. Размерът на претенцията в хода на производство по реда на чл.214 от ГПК е изменен на 1 250лв. частична претенция от иск целият в размер на
3 275лв.
Ответното
дружество сочи, че не са му били представени доказателства за извършен ремонт
на застрахованото МПС, поради което е приложил за оценка на щетата методиката
си с което се е съгласил и ищеца при подписване на застрахователната полица.
Сочи се, че със сключването на застраховката ищецът се е съгласил с посоченото
условие, а именно при непредставяне на доказателства за извършен ремонт
оценката на щетата да се извършва по методика на ответника. Оспорва се също
така и твърдения от ищеца механизъм на настъпване на щетите и се твърди, че
ищецът не е изпълнил задължението си да пази веща, като е паркирал автомобила
на забранено място, като посочения пропуск се счита и за съпричиняване.
Оспорва се и степента на увреда на детайлите на
автомобила.
Съдът приема, че
предявеният иск намира правното си основание в чл.405, ал.1 от КЗ.
Съдът, след като
се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията
на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата
за доказване на правоотношението си с ответника е представил копие от
застрахователна полица №****7 от която се
установява, че за времето от 7.09.2018г. до 6.09.2019г. между нея и ответното
дружество е сключена застраховка „Каско+“ за
собствения на ищеца л.а.“Фолксваген ***“ с д.к.№****, като и без това безспорната собственост на лекия
автомобил се установява и от представеното свидетелство за регистрация част І.
За настъпилото събитие е съставено приложеното по делото уведомление за щета от
9.05.2019г. съпроводено и с изготвен опис-заключение от 12.04.2019г. Описът
изхожда от ответника и представлява по своята същност документ в който негов
служител е удостоверил констатираното състояние на застрахованото МПС след
настъпването на увредата. От друга страна ответникът
изрично заявява в отговора си, че счита изплатеното от него обезщетение за
напълно покриващо щетата по автомобила, което от своя страна води на извода, че
с тези действия е признато по косвен път от негова страна настъпването на
застрахователно събитие със застрахованата вещ и механизма на настъпване на
същото и това обезсмисля част от направените от застрахователя възражение в горните
насоки. От останалите възражения които следва да се разгледат на първо място
следва да се прецени доказано ли е наличие на поведение от страна на ищеца при
съхраняване и боравене с веща което да може да се квалифицира като съпричиняване.
Съпричиняване на вреди от
пострадалия е налице когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко
две лица – деликвентът и увреденият. Имаме обща
каузалност, две причини за настъпването на вредата – едната от деликвента, а другата – от увредения. Причинността на
поведението на пострадалия няма самостоятелно съществуване, а е обусловено от
наличието на причинна връзка между деянито на деликвента и вредата, необходимо е вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Необходимо е също така настъпилата вреда да е неделима. Твърдението за съпричиняване изхожда от ответника и до колкото е такова в
негова полза съгласно общите правила за разпределяне на доказателствената
тежест възлага върху него задължението да докаже, че ищецът е бил паркирал
автомобила си в нарушение на правилата за движение към момента на настъпване на
застрахователното събитие, но в рамките на настоящото производство такова
доказване не е проведено. Ответникът не е провел доказване и в друга насока, а
именно в насока на твърдението си, че увредените части на л.а. не са били
оригинални. Съдът приема, че и тук тежестта на доказване се носи от ответника,
тъй като липсват доказателства, а и твърдения че при сключване на застраховката
е било констатирано, че автомобила е с основни части различни от оригиналните.
От друга страна вещото лице по приетата като обективна, безпристрастна и
компетентна САвтЕ е посочило в заключението си след
като се е запознало и с представения от ответника снимков материал, че
стойността на щетите е в размер на 2 081.04лв.
По
отношение твърденията на ответника, че ищецът при сключването на застрахователния
договор е избрал оценката на евентуални щети да се извършва от експерт на ищеца
и по негова методика без за база да се взема пазарната стойност, то съдът
намира, че е на лице достатъчно обширна практика основаваща се на тълкуване на чл.4
от Методиката - Приложение №1 на Наредба № 24/08.03.2006г. където изрично е
предвидено, че тя се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не
са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка.
Посочени норми,
съпоставени със законовоустановеното правило, че
обезщетението по застраховка обхваща действителната стойност на причинената
вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат
извода, че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно
с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.,
единственото задължение на съда е да следи, да не се надвишава договорената
горна граница на застрахователното обезщетение, като липсата на данни за такава
по настоящото дело, се възприема от състава като основание да се приеме, че
посочената от вещото лице в първоначалната експертиза сума от 2 081.04лв.
е под този максимум.
При определяне
на размера до който следва да се уважи претенцията съдът приема, че от
посочената от вещото лице стойност от 2 081.04лв. следва да се приспадне
сумата от 647.20лв. при което се установява размер на останалата дължима се
сума възлизащ на 1 433.84лв., а претенцията на частичния иск е за 1 250лв.
поради което следва да се уважи изцяло.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
поради настъпило плащане в хода на делото, но ответника следва да се осъди да
заплати на ищеца сумата от 550лв. разноски по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
ЗАД „О***” АД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.В.М. ЕГН********** *** сумата от 1 250лв.
частичен иск от иск целият в размер на 3 275лв. застрахователно обезщетение по
застрахователно събитие настъпило на 10.04.2019г. по застраховка „Каско+” за л.а.“Фолксваген ***“
с д.к.№****, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД „О***” АД, ЕИК121265177 със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.В.М. ЕГН********** *** сумата от 550лв. сторени
по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: