Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.04.2023
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и седми
април през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия А. гр.д.№ 5717 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 61029 от 09.03.2020 г. СРС, 51 с-в, по гр.д.№
74356/18 г. е признал за установено, чe М.А.Ю. и Д.А.Ю. дължат разделно-по ½ всяка от тях
на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.200,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 1 140,39
лв.- стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.11.2014 г. до
м.04.2017 г. в апартамент № 34, находящ се в гр.София, жк „******, абонатен № 193050
ведно със законната лихва от 16.11.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 5,66 лв.-обезщетение за
забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2017 г. до
06.11.2017 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 81247/17 г. по описа на СРС, 51
с-в, като е отхвърлил исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за горницата над 1 140,39 лв. до
претендираните 2 679,04 лв. и за периода от м.05.2014 г. до м.10.2014 г.,
исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до претендираните
325,33 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., исковете по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 39,59 лв.-възнаграждение за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г., както и тези по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 6,64 лв.-обезщетение за забава върху сумата 6,64 лв.-обезщетение за забава
върху сумата от 39,59 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 06.11.2017 г.Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.“
ЕАД в частта, с която са отхвърлени частично исковете срещу М.А.Ю. и Д.А.Ю. за
сумата над 1 140,39 лв. до пълния предявен размер от 2 679,04
лв.-главница за топлинна енергия, както и над сумата от 5,66 лв. до пълния
предявен размер от 325,33 лв.-мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение / в този смисъл е и подадената уточнителна молба от 08.05.2020
г./ с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно като постановено
в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд
неправилно не е кредитирал изцяло заключението на техническата експертиза и е
направил погрешни правни изводи.Излага твърдения, че неподаването на възражение
от ответниците във ФДР относно броя на потребителите в имота не може да води до
неблагоприятни последици за ищеца.Излага твърдения, че съгласно ОУ за продажба
на топлинна енергия в сила от 2014 г. клиентите изпадат в забава след изтичане
на 30 дни от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон, и че по делото са представени констативни протоколи на основание чл.593 ГПК.Неправилно съдът е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за
периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., отразени в обща фактура №
**********/31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. без да
съобрази, че сумите са станали изискуеми на 16.09.2015 г.Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на СРС в обжалваната от него част и да
уважи исковете в тази част.Претендира разноски.
Ответницата по въззивната жалба на ищеца-М.А.Ю. оспорва
същата.Излага доводи, че чл.33, ал.2 вр. чл.32, ал.2 от ОУ вменява в задължение
на ищеца да предприеме определени действия в счетоводството си и няма
преобразуващ ефект спрямо задълженията на потребителя.Поддържа становище, че
процесният имот е необитеам и съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за
топлоснабдяването количеството изразходвана гореща вода би следвало да бъде
сведено до 0 лв.Твърди, че първоинстанционният съд не е длъжен да възприема
заключение, ако то не кореспондира на всички доказателства по делото, както и
че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил начислението на
база двама обитатели на жилището.Твърди, че ищецът не е доказал, че ОУ от 2014
г. са влезли в сила на 12.03.2014 г.Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищеца част.Претендира разноски.
Ответницата- Д.А.Ю. оспорва въззивната жалба на ищеца,
без да излага конкретни доводи.
Постъпила е въззивна жалба и от ответницата Д.А.Ю. чрез
особения й представител в частта, с която са уважени исковете срещу нея.Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.Въззивницата
твърди, че предявените искове са недоказани по основание и размер и че съдът
неправилно е приел, че ответницата е в облигационно правоотношение с
ищеца.Неправилно съдът е кредитирал и заключението на съдебно-техническата
експертиза /СТЕ/.Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за
топлоснабдяването на имота.Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея
част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба на ответницата-„Т.С.“ ЕАД
оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е обосновано, а оплакванията във
въззивната жалба-неоснователни.Поддържа становище, че е провел пълно доказване
на исковата си претенция.Моли съда да потвърди решението в обжалваното от
ответницата част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 16.11.2017 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.А.Ю. и М.А.Ю.
при условията на разделна отговорност при равни квоти за сумата от 2 679,60 лв.-главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2017 г. за
потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015
г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. и 325,33 лв.-лихва
за забава от 16.09.2015 г. до 06.11.2017 г., както и сумата от 39,59
лв.-главница за дялово разпределение и 6,64 лв.-лихва за забава от 16.09.2015
г. до 06.11.2017 г. със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
плащане за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в
гр.София, жк „******, ет.16.Твърди, че ответниците са подали възражение по
чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 81247/17 г. на СРС, 51 с-в и на
ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че на основание & 1, т.42 от ДР на ЗЕ ответниците в
качеството им на собственици са потребители на топлинна енергия за битови нужди
за описания имот.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът
не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в
сила от 14.03.2014 г.В чл.33, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците че му дължат при условията на разделна отговорност по ½ от сумата
от 2 679,60 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2017 г. за потребена топлинна
енергия, отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015 г., №
**********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., от сумата от 325,33
лв.-лихва за забава от 16.09.2015 г. до 06.11.2017 г., както и от сумата от
39,59 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г.
и от сумата от 6,64 лв.-лихва за забава от 16.09.2015 г. до 06.11.2017 г. със
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба М.А.Ю. не е оспорила размера
на начислената топлинна енергия за процесния период.Ответницата е оспорила
основанието за начисляване на топла вода база за две лица като поддържа, че
процесният имот е необитаем от 2011 г., направила е възражение за нищожност на
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ, както и възражение за погасителна давност
за периода 01.05.2014 г.-31.10.2014 г.Оспорва дължимостта на сумите за дялово
разпределение с мотиви, че те се дължат на „Т.С.“ ЕООД.
Ответницата-Д.А.Ю. чрез назначения й особен представител
по чл.47, ал.6 ГПК оспорва исковете.Твърди, че няма качеството на клиент на
топлинна енергия и не дължи претендираните суми.
Със заявление вх.№ 3088235/16.11.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.А.Ю. и М.А.Ю. за процесните суми.На 19.12.2017 г. СРС, 51 с-в, по
ч.гр.д.№ 81247/17 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът М.А.Ю.
е подала възражение по чл.414 ГПК, а длъжникът Д.А.Ю. е уведомена за заповедта за
изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 22.10.20168 г.Исковата
молба е подадена на 22.11.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от протокол от 25.09.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, жк „****** е взело решение за
сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
На 25.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес-гр.София,
жк жк „******и „Т.С.“ ЕООД за извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки.
Видно от нотариален акт № 28 от 12.06.2017 г. по н.д.№ 1057/17
г. ответниците М.А.Ю. и Д.А.Ю. са продали на Х.Г.Р.апартамент № 34 в гр.София,
жк „******.Като документи за установяване правото на собственост на продавачите
са посочени договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117
ЗТСУ от 11.10.1982 г. и удостоверения за наследници.
Представен е и протокол за главен отчет за периода
01.05.2015 г.-30.04.2016 г. на „Т.С.“ ЕООД за процесния апартамент, в който е
отразено, че имотът е необитаем от 2011 г., радиаторите са затапени, няма
топломери и водомери.
От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на вещото лице М.Т.е
установено, че в процесната сграда не се ползва топлинна енергия за отопление,
а само за БГВ.Поради липса на узаконен водомер топлинната енергия за БГВ се
начислява на брой лица с разходна норма 140 л на денонощие на един
потребител.Според ФДР за процесния период в имота е имало двама потребители.От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи за
сметка на доставчика, а чистото количество се разпределя между потребителите.Сумата
за главница за топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2014
г.-30.04.2017 г. възлиза на 2 679,06 лв., в която не са включени предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания извън процесния период, суми за
дялово разпределение и лихви.За периода 01.11.2014 г.30.04.2017 г. сумата за
главница възлиза на 2 280,78 лв.Сумите за топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че през целия процесен период не е
осигуряван достъп.В главния отчет за 2014 г. са посочени двама обитатели на
имота.
Към заключението на вещото лице е приложен отчет от 23.04.2014 г., в който
е посочено, че в апартамент № 34 има двама потребители.В отчета не са попълнени
графите с данни за отчет за 2013 г. и за 2014 г. и не е положен подпис в
графата, обозначена за това.
Разпитаната по делото свидетелката Г.В.твърди, че процесният имот е
необитаем от 2011 г. до 2017 г., когато същият е бил продаден.В имота не е
имало топла вода, тръбите са били отрязани, запечатани и пломбирани.Радиатори
също не е имало в имота.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното
производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на исковете за главница за
топлинна енергия и мораторна лихва върху тази главница в частта, с която са
отхвърлени исковете срещу ответниците и в частта, с която са уважени исковете
срещу ответницата Д.Ю. .В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Първоинстанционният съд е
приел, че ответниците като собственици на процесния апартамент имат качеството
на потребители на топлинна енергия.Съдът е изложил мотиви, че са общоизвестни
обстоятелствата, че с решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на СД на „Т.С.“
ЕАД, одобрено с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, са приети ОУ на „Т.С.“
ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр.София,
които са публикувани в централен и местен всекидневник през м.02.2014 г., а с
решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на СД на ищцовото дружество са приети ОУ,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, които са били публикувани в
централен и местен всекидневник през м.07.2016 г.Съдът е приел, че стойността
на доставената в имота топлинна енергия възлиза на 1 339,53 лв., като същата
следва да бъде начислена при норма на разход за един потребител в имота.Съдът не
е кредитирал главния отчет от 23.04.2014 г. относно посочения брой на
потребителите в имота, тъй като не е ясно кой е съставил документа и въз основа
на какви данни е съставен, не е поставен подпис за потребител в графата,
обозначаваща поставянето на такъв, а и отразеното в документа противоречи на
свидетелските показания на свидетелката Г.В..Съдът е приел за основателно
възражението на ответниците за погасяване на вземането за топлинна енергия за
периода от м.05.2014 г. до м.10.2014 г. включително.С оглед липсата на
доказателства за публикуване на сметките на ответниците на сайта на ищцовото
дружество съдът е приел, че при действието на ОУ от 2014 г. ответниците не
дължат обезщетение за забава и е уважил иска за мораторна лихва върху сумата за
топлинна енергия за периода 15.09.2017 г.-06.11.2017 г. в размер на 5,66 лв.
при действието на ОУ в сила от 2016 г.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
същите се явяват допустими, тъй като ответницата М.Ю. е подала възражение в
срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
а ответницата Д.Ю. е уведомена за заповедта по чл.47, ал.6 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд
относно наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и
ответниците, относно изводите за погасяване на част от претендираните вземания
по давност и относно размера на претенциите.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответниците са собственици
на процесния имот, тъй като видно от представения нотариален акт № 28 по н.д.№
1057/17 г. на 12.06.2017 г. те са го продали на трето лице.Ответниците не
твърдят да са придобили имота след м.05.2014 г., а и липсват такива
доказателства по делото.Освен това същите са се легитимирали като собственици
на процесния имот на основание наследство и договор за продажба от 11.10.1982 г.Обстоятелството, че ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр.София в сила
съответно от 2014 г. и от 2016 г. са служебно известни и не се нуждаят от
доказване.Липсват данни ответниците да
са възразили срещу клаузите в ОУ в предвидения срок.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД периодичните плащания се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност.Съгласно разясненията, дадени с ТР №
3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, задълженията за заплащане на
топлинна енергия са такива за периодични плащания.Съгласно клаузата на чл.33,
ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача, каквито доказателства по
делото не са представени.При липса на договорен падеж и изискуемост на
вземането след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е
представена/, погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване
на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е
осъществена доставката на топлинната енергия.Поради изложеното за м. 10.2014 г.
тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.11.2014 г. и е
изтекла на 01.22.2017 г. /преди подаване на заявлението на 16.11.2017 г./.Поради
изложеното вземанията за главница за топлинна енергия за м.05.2014 г.-м.10.2014
г. са погасени по давност.За периода м.11.-м.04.2017 г. размерът на топлинната
енергия, определен от техническата експертиза, възлиза на 1 140,39 лв. с
разходна норма 140 л на денонощие на база един потребител.
Неоснователно е възражението на въззивника-ищец, че
задълженията по процесната фактура са станали изискуеми след публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон.Предмет на настоящото
производство е дължимостта на сумите за реално потребената топлинна енергия за
процесния период, а не за предходен такъв и датата на издаване,
респ. на публикуване на общата фактура и посоченият в нея срок за плащане не се
отразяват върху дължимостта на ползваната услуга и върху момента на
изискуемостта на вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/2007 г.,
действала през процесния период изразходеното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода
от 140 л на обитател за едно денонощие-когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.Между страните не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че през исковия
период в процесния апартамент не е имало монтирани водомери.При това положение
са налице предпоставките за приложение на цитираната разпоредба.
Съдът счита за неоснователно възражението на въззивника-ищец, че размерът
на количеството топлинна енергия за БГВ следва да се определи на база двама
потребители.По делото липсват документи, изходящи от ответниците с посочване
брой на потребителите.Както правилно е приел първоинстанционния съд,
представеният към заключението на ТЕ главен отчет не следва да се кредитира
доколкото липсва подпис на потребител, липсват данни кой е състави документа, а
и същият противоречи на събраните гласни доказателства.Несъстоятелен е и
доводът на въззивницата-ответник, че не следва да се начисляват суми за потребена
топлинна енергия, тъй като имотът през исковия период е бил необитаем.Ответниците
не са изпълнили задължението си да монтират индивидуален водомер за топла вода,
поради което следва да понесат последиците от приложението на нормата на чл.69,
ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/2007 г.Ирелевантно е обстоятелството дали процесният имот е бил
обитаем.
Неоснователно е възражението
на въззивницата-ответник, че клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.Обвързването на срока за изпълнение на задължението за заплащане на
месечните дължими суми с датата на публикуването им на интернет страницата на
търговеца не поставя потребителя в неравностойно икономическо положение
и не го задължава да се снабдява с техническо средство за достъп до
интернет.При съвременните условия достъпът до интернет не е свързан непременно
с притежаването на специално техническо устройство, тъй като всеки потребител
може да направи справка за месечните дължими суми както на места със свободен
достъп до интернет услуги, така и на местата за заплащане на дължимата
сума.Публикуването на сметка на интернет страницата на дружеството създава
допълнително удобство, а не вреда за потребителите, поради което не е нарушен и
принципа за добросъвестност.Поради липса на доказателства по делото дали и на
коя дата ищецът е изпълнил задължението си да публикува фактурите за дължимите от
ответницата суми на страницата си в
интернет по делото не е доказано, че тя е изпаднала в забава за плащане на
сумите за главница за топлинна енергия.
От 11.08.2016 г. са влезли в сила ОУ от 2016 г., одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор" от
11.07.2016 г. и с оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от цитираните ОУ срокът за
заплащане на сумата, отразена в общата фактура от 31.07.2017 г., изтича на 14.09.2017 г.
и от 15.09.2017 г. ответниците са в забава за изпълнение на паричното
задължението /за вземанията, за които са приложими ОУ от 2016 г./.Задължението
е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането на срока.
Други конкретни оплаквания във въззивните жалби не са
направени, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат на
страните.
Не следва да се присъждат разноски и в полза на въззиваемата М.Ю., тъй като
в представения пред настоящата инстанция договор за правна помощ и съдействие
не е посочено при коя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗА е предоставена същата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61029 от 09.03.2020 г. СРС, 51 с-в,
по гр.д.№ 74356/18 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
трето лице- помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.