Р Е Ш Е Н И Е
№ 400
гр. Перник, 23.09.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ивайло Иванов
Членове: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 428 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на НАП, представлявана от
гл. юрисконсулт М.К., против решение № 124 от 25.03.2020г. на Районен
съд – Перник, постановено по АНД № 1950 по описа на съда за 2019г.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление
(НП) № 441058-0347090 от 07.06.2019 г., издадено от началник отдел
"Оперативни дейности" (ОД) в Централно управление (ЦУ) на Национална
агенция за приходите (НАП), с което на „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ****,
представлявано от управителя Р.С.М., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за
нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер 500.00 (петстотин) лева.
Касаторът възразява срещу изводите на районния съд за
приложимост към процесното нарушение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като
твърди, че в случая не са били налице основания за преквалифициране на
нарушението като маловажно поради характера и вида на административното нарушение, за което е ангажирана
имуществената отговорност на дружеството, а именно – висока степен на обществена
опасност на нарушенията на ЗДДС. От
касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да
реши делото по същество като потвърди наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован за представител изпраща гл. юк. М.К.. Поддържа жалба и пледира същата да се уважи като се отмени атакуваното решение и се потвърди наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, за представител изпраща адв. К.С.. Оспорва касационната жалба. Пледира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок
и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията са следните:
С НП № 441058-0347090 от 07.06.2019г., началник отдел ОД в ЦУ на НАП, е наложил на „***“ ЕООД, гр. Перник, имуществена санкция в размер 500.00 (петстотин) лева за това, че на 12.12.2018 г., в 10:45 часа, при извършена проверка в търговски обект – склад за продажба на дърва и въглища, находящ се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от дружеството, при направена контролна покупка на 1 брой чувал въглища на стойност 12.00 лева, за която било заплатено, не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство, монтирано в обекта, модел "DAISY МICRO С-01 KL, в нарушение на изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. В производството по АНД № 1950 по описа на съда за 2019г., наказателното постановление е отменено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за законосъобразност е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им, като не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, които да обосноват незаконосъобразност на обжалваното постановление, и да съставляват пречка за разглеждане и решаване на делото по същество.
По същество и въз основа на доказателства, приобщени по делото, решаващият първоинстанционен състав е приел, че по делото е безспорно доказано, че при проверката извършена от инспектори по приходите в ЦУ на НАП в стопанисвания наказаното „***“ ЕООД, гр. Перник обект, са нарушени изискванията за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, тъй като при извършена при проверката контролна покупка служител на дружеството, назначен на длъжност шофьор, е приел плащане, за което не е издал касова бележка от монтираното в обекта, изправно и работещо фискално устройство, което на свой ред съставлява неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, наказуемо на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Приел, че в процесния случай е осъществен именно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, районният съд, при извършената цялостна проверка за правилно приложение на материалния закон, след преценка за наличие на обстоятелства, които да обосноват маловажност на нарушението е приел, че в случая са били налице предпоставки за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Изводите са основани в приетото за безспорно по делото наличие на проявили се обстоятелства, обуславящи извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, а именно - първа покупка за деня, извършена в момент, в който управителят на дружеството за кратко е бил извън обекта; приемане на плащането от работник, извършвал действия извън служебните си задължения, който допуснал грешка, за която веднага уведомил управителя по телефона и след което помолил клиентите да изчакат връщането й, за да им бъде издадена касова бележка; пристигане на управителя в търговския обект почти едновременно с връщането на контролните органи; регистриране от страна на управителя и в присъствието на инспекторите, на извършената по-рано продажба чрез намиращото се в обекта фискално устройство и издаване на фискална касова бележка. Така установеното е мотивирало районния съд за заключение, че формално извършеното нарушение не е проява на недобросъвестност, целяща нарушаване на установения ред за отчитане на приходите от продажбите в обекта, както и че за неотстраняването му непосредствено след продажбата са допринесли и самите контролни органи (единият от тях се съгласил да изчакат, но не и другият, който натоварил чувала в автомобила, след което си тръгнали). Районният съд е направил извод, че нарушението е инцидентно по своя характер, извършено е при условия, нетипични за обикновените случаи на нарушение от същия вид, първо е за нарушителя, като от друга страна санкционираният търговец е осигурил всички условия за спазване на законоустановения ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговския си обект при осъществяване на търговската си дейност, поради което налагането на наказание за него, макар и в минимален размер, не е наложително за постигане на целите в чл. 12 от ЗАНН. Въз основа на така установеното районният съд е приел, че нарушението попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, неприложена от наказващия орган, поради което наказателното постановление е отменено, като издадено в противоречие с материалния закон.
Решението е правилно.
Пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства за
установяване на касационните основания не са представени.
Съобразно чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне
само относно наведените в жалбата основания, като за валидността, допустимостта
и съответствие на решението с материалния закон, следи служебно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема
установената от районен съд – Перник фактическа обстановка, като напълно
кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният
съдебен състав правилно и въз основа на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора. Фактическата
обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и
чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към
всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на
правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане
на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е
обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са
посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Не
са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
Законосъобразен е и изводът на решаващия съд, че установеното нарушение правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган. В случая е безспорно установено, като доказано, извършването на нарушение по чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, както и неговият автор.
По доводите в касационната жалба:
Споделят се изводите на решаващия първоинстанционен състав, че в процесния случай са били налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, неприложен от наказващия орган, като в тази връзка без основание са оплакванията в жалбата. Районният съд не е основал изводите си за приложимост на чл. 28 от ЗАНН в отсъствието на вина, нито единствено във факта, че нарушението е за първи път. Процесното нарушение е прието за маловажно след преценка, че в процесния случай са налице такива или толкова смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност обуславят извод, че нарушението не е типично за нарушенията от същия вид. В такива случаи дори и най-лекото наказание не би обслужило целите на чл. 12 от ЗАНН, напротив, би имало негативен ефект върху „поведението“ на субектите на ЗДДС, и би съставлявало ненужна административнонаказателна репресия. Не на последно място от приложното поле на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН нито са изключени административните нарушения, съставляващи неизпълнение на задължения към държавата от страна на ЮЛ (чл. 83, ал. 1 от ЗАНН), нито изключени са административни нарушения на определени категории нормативни актове, в случая ЗДДС, нито в самия ЗДДС се съдържа специална разпоредба, изключваща приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид горното и въз основа на фактите, установени от районния съд, основани в пълнота и относимост на доказателствата, изведени след съвкупната преценка и подробен анализ на последните, касационният състав счита за правилен извода на районния съд, че процесното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс НК) във вр. с чл. 11 от ЗАНН. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, и с цел избягване излагането на идентични мотиви, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен състав, които изцяло се споделят.
Предвид гореизложеното посочените касационни основания са
напълно неоснователни. Отменил наказателното постановление районен съд–Перник,
е приложил правилно материалния закон и е постановил законосъобразно решение,
което и валидно и допустимо, ще бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски.
Ответникът по
касационната жалба своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски в размер на 100лв.,
съгласно договор за правна защита и съдействие. Национална агенция по приходите
ще бъзе осъдена да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ****,
представлявано от управителя Р.С.М. съдебни разноски в размер на 100.00лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 15.09.2020г..
Мотивиран от гореизложеното Административен съд – Перник,
касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 25.03.2020г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1950 по описа на съда за 2019г..
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите, с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17 да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ****,
представлявано от управителя Р.С.М. съдебни разноски в размер на 100.00лв..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/