РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000484 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 13919/13.06.2022г. на ЗД „Бул инс” АД – гр. София, ЕИК
*********, представлявано от адв. Е. С. от ВАК, и въззивна жалба вх. №
15825/01.07.2022г. на М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С., подадена чрез адв. Я. Д. от
САК, срещу решение № 201/27.05.2022г., постановено по т. д. № 995/2020г.
по описа на Варненски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
влязло в сила решение № 294/18.07.2022г.
С въззивна жалба вх. № 3630/14.02.2022г. се атакува решението на ВОС
в частта, с която са уважени предявените от М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С. срещу
ЗД „Бул инс” АД – гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отменен/ с неправилно посочена в атакувания съдебен акт правна
квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за присъждане съответно на сумата 70 000 лв. на М. Д. С.,
представляваща разликата над 80 000 лв. до 150 000 лв., и на сумите от по 40
1
000 лв. на Д. Л. С. и А. Л. С., представляващи разликите над 80 000лв. до
присъдените по 120 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетения за
претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на Людмил Андреев С. –
съпруг на ищцата и баща на другите двама ищци, вследствие на настъпило на
12.08.2015г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, виновно
причинено от водача на л. а. „Рено Клио“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован
при ответното дружество за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
14.05.2020 г. до окончателното им изплащане.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при опреД.е размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди, които според застрахователя са
завишени с оглед установените по делото релевантни факти и не отговаря на
принципа на справедливост. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението в обжалваните осъдителни части и отхвърляне на исковете.
Въззивна жалба вх. № 15825/01.07.2022г., подадена от процесуалния
представител на ищците М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С., е насочена срещу
решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях акцесорни
искове по чл. 86 ЗЗД за осъждане на застрахователя да заплати законна лихва
върху присъдените обезщетения за периода от 10.08.2017г. / три години
преди депозиране на исковата молба/ до 13.05.2020г. / началната дата, от
която е присъдена законна лихва от първоинстанционния съд/. Твърди се, че
съдът неправилно е приложил правилата на новия Кодекс за застраховането /
в сила от 01.01.2016г./ относно началния момент на задълженията на
застрахователя за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди, въпреки че застраховката „ГО на автомобилистите“ за
увреждащия автомобил е сключена през 2015г., а по силата на § 22 от ПЗР на
КЗ / в сила от 01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди
влизането му в сила, какъвто е процесният случай, се прилага Част четвърта
от КЗ /отм./ ДВ бр. 102 от 29.12.2015г. Иска се отмяна на решението в
обжалваната отхвърлителна част и допълнително присъждане на законна
лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за посочения в жалбата
период.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
2
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите и са
процесуално допустими.
Представителите на страните представят писмени отговори, в които е
изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с
подробно изложени доводи и съображения.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните
представители на страните заявяват, че поддържат жалбите и отговорите.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С. срещу ЗД „Бул инс”
АД – гр. София, за присъждане на обезщетения съответно в размер на 150 000
лв. за М. Д. С. и в размер на по 120 000 лв. за Д. Л. С. и за А. Л. С., за
обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на Л А
С. – съпруг на ищцата и баща на другите двама ищци, вследствие на
настъпило на 12.08.2015 г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна,
виновно причинено от водача на л. а. „Рено Клио“, с рег. № Х ХХХХ ХХ,
застрахован при ответното дружество за „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 12.08.2015 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Решението на Варненски окръжен съд, с което главните осъдителни
искове са уважени изцяло, а е отхвърлена само акцесорната претенция за
законна лихва за част от исковия период / 12.08.2015г. – 13.05.2020г./, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваните
части същото е постановено при наличие на всички, предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск.
В доклада по делото и в атакувания съдебния акт по съществото на
3
спора окръжният съд е посочил цифрова квалификация на предявените
главни осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ / обн. ДВ бр.
102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, която е неправилна, тъй като
договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между виновния водач и застрахователя е сключен на датата 02.04.2015г.,
предхождаща влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ
/2015г./ за процесното правоотношение се прилагат правилата на част
Четвърта от КЗ (отм.), в това число и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ
предявените преки искове на увредени лица срещу застраховател, предмет на
производството.
Въпреки възприетата неправилна цифрова квалификация на исковете
първоинстанционният съд е докладвал и разгледал именно въведените от
ищците фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба,
като не е допуснато нарушение на принципа на диспозитивното начало – чл.
6, ал. 2 ГПК. Не е допуснато и неправилно приложение на материалния закон,
тъй като, след обсъждане на въведеното от ищците фактическо основание във
връзка със събраните по делото доказателствата и становищата на страните,
са направени правни изводи по релевантния фактически състав, идентичен с
този на приложимата правна норма за пряк иск на пострадали лица срещу
застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ по отменения Кодекс
за застраховането. Акцесорните претенции за законна лихва върху дължимите
застрахователни обезщетения са правилно квалифицирани като такива с
правно основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск
на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ, така и по
чл. 226, ал.1 от КЗ / отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените
от застрахованото лице вреди от деликт, предполага изводи за наличие на:
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на
автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за
увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС;
материално – правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на
лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД
при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г.,
№ 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от
4
разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС;
претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
Тъй като решението на Варненски окръжен съд не е обжалвано от ЗД
„Бул инс” АД и е влязло в сила в осъдителните части, с която искове на
увредените лица са уважени до размер на сумите от по 80 000лв. за всеки от
тях, следва да се приеме, че между страните е безспорно установено,
включително и със сила на пресъдено нещо, наличието на всички посочени
по– горе елементи от фактическия състав за основателността на пряк иск на
увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с правно основание чл. 226, ал. 1 СКЗ / отм./, а именно:
Установено е валидно застрахователно правоотношение за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответното застрахователно дружество за увреждащия л. а. „Рено
Клио“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, към датата на ПТП. Ищците М. Д. С., Д. Л. С. и
А. Л. С. са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС
Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на
кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, тъй като видно от
представеното удостоверение за наследници изх. № 24384/20.08.2015г.,
издадено от Община Варна, Кметство „Приморски“, М. Д. С. е съпруга на
починалото лице, а Д. Л. С. и А. Л. С. са негови синове.
Още преди образуване на исковото производство пред
първоинстанционния съд въпросите относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на Г Я Г. като водач на
застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на 12.08.2015г.,
в резултат на което е настъпила смъртта на Л А С., са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413,
ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на Присъда № 260005/01.09.2020г., постановена
по НОХД № 43/2020г. по описа на ВОС, изменена с Решение № 260054/
10.05.2021г., постановено по ВНОХД № 356/2020г. по описа на ВнАпС,
изменено с решение № 60155/04.11.2021г., постановено по КНОХД №
605/2021г. по описа на ВКС.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно характера, интензитета и продължителността
5
на претърпените от ищците болки, страдания и други негативни
преживявания в резултат на смъртта на Л А С., е резултат от правилна
съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства,
обсъдени по съответните правила на ГПК.
За посочените обстоятелства са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите Е Т Г.а и М С. Т, без родствени връзки с ищците.
Показанията са базирани на лични впечатления, същите са убедителни и не се
констатират вътрешни противоречия или противоречие с останалите събрани
доказателства, следователно няма основание да не се кредитират от съда. От
показанията се установява, че ищците и починалото лице са били много
задружно и сплотено семейство, между тях са съществували емоционални
връзки, с нормално присъщите характер и интензитет съответно за връзка
между съпрузи и на биологичната връзка между баща и негови пораснали
синове. След инцидента настъпила видима за околните промяна в
поведението на ищците, които преживели много тежко внезапната смърт на
„главата“ на семейството. По – големият син А., който отишъл да учи и живее
в САЩ, претърпял не – по малко страдания от трагичното събитие, тъй като
въпреки разстоянието продължавал да поддържа много близки отношения с
баща си. Преди А. и Д. били много общителни, а след инцидента се затворили
в себе си, оттеглили се от социални контакти, отказвали да се срещат с хора.
Инцидентът с баща им се отразил и на отношенията между двамата брата,
като до този момент били приятели. Преживеният силен стрес от по – малкият
син Д. се е отразил неблагоприятно на връзката с приятелката му. Съпругата
на починалото лице, независимо от изминалите години след ПТП, в които е
намерила утеха в работата си като лекар, още продължавала да се разстройва
при спомена за загиналия си съпруг, да плаче, да носи предимно тъмни дрехи;
чествала всяка годишнина от смъртта на съпруга си, на всеки християнски
празник споменава починалия, къщата била пълна с негови снимки.
По въпроса за размера на обезщетенията, подлежащ на опреД.е по
правилото на чл. 52, ал. 2 ЗЗД.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при опреД.е на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
6
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на
причинените от деликта неимуществени вреди. Също в постановено по реда
на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето
и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага
при опреД.е на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се
отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на
автомобилистите“.
Посочените по – горе в мотивите, надлежно и своевременно
релевираните и установени в процеса факти и обстоятелства, явяващи се
релевантни за опреД.е размера на обезщетенията, съобразно указанията
дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число
негативно отражение на инцидента върху психическото и емоционалното
състояние на ищците, проявените негативни емоционални симптоми
вследствие на травмиращото събитие, което по интензитет може да се
причисли като силно стресово състояние, нарушаващо емоционалния им
баланс, начинът, по който загубата се отразява върху живота на ищците в
личен и социален план, обосновават извод за значителни негативни емоции и
преживявания, които увредените лица са претърпели и продължават да
търпят с по – малък интензитет във времето, като последица от смъртта на Л
7
А С.. Синовете на починалото лице, които са били съответно на 37 и 39
години към датата на произшествието, са напуснали дома на родителите си
много преди смъртта на баща си и имат самостоятелен живот, което е
напълно нормално развитие на фактическите отношения между родителите и
порасналите техни деца. Не се установява от събраните доказателства, че това
обичайно фактическо положение е причинило намаляване интензитета на
емоционалните връзки между ищците и техния баща, до такава степен, че да
обуславя опреД.е на по – нисък размер на обезщетението от определения от
ВОС на двамата сина на пострадалото лице или на единия от тях.
Съставът на въззивния съд приема, че при опреД.е по справедливост на
паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди в размер на
150 000лв. за съпругата на починалото лице и по 120 000 за неговите синове,
първоинстанционният съд е оценил в пълнота фактите и обстоятелствата,
които могат да се извлекат от събраните доказателствата. Не се установяват
обстоятелства в подкрепа на извод, че претърпените страдания и негативни
преживявания от ищците са с по – нисък интензитет и продължителност,
включително и в бъдеще, от този, обосноваващ опреД.е на обезщетения по
справедливост, различни от присъдените от окръжния съд. Определените от
ОС– Варна обезщетения са справедливи и отчитащи всички релевантни факти
и обстоятелства съгласно ППВС № 4/1968г.– възрастта на ищците, възрастта
на починалия, внезапността на трагичното събитие и настъпилата смърт,
установените интензитет и продължителност на претърпените страдания,
характерът на вредите, обществено и социално положение на ищците и
пострадалия. Така определените обезщетения отговаря и на етап на социално
– икономическото развитие в страната към датата на деликта, ориентир за
която са както официално оповестените статистически данни за средна
работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на
застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка
„Гражданска отговорност“, както и обичайната съдебна практика, макар
последните да се явяват само помощни критерии.
По оплакването за абстрактност на мотивите на първоинстанционния
съд при съобразяване на допълнителните критерии- икономическа обстановка
през втората половина на 2015г. и размерите на застрахователните лимити
към момента на инцидента.
8
Съгласно чл. 266, т. 1 от КЗ / отм./, в редакцията, действаща в периода
от 11.06.2012г. до 01.01.2016г., включително и към датата на процесното
застрахователно събитие, задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице; б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече
пострадали лица. През 2015г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице от домакинство са за общ
годишен доход от 4 953 лв.
Безспорно динамиката в икономическа конюнктура стои в основата на
непрекъснатото нарастване на лимитите на застрахователно покритие за
неимуществени вреди и законовото задължение за тяхното периодично
осъвременяване -§ 4, ал. 3 и ал. 4 от ДР на КЗ / отм./. Лимитите на
застрахователно покритие са обективен белег за икономическите условия,
които следва да бъдат съобразени при опреД.е на обезщетението, но
същевременно те нямат самостоятелно значение и не са пряк израз на
справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно
събитие, а съставляват една от проявните форми на тези условия / решение №
95 от 24.10.2012г. на ВКС по т. д. № 916/2011г., І т.о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК/. Определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени
с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52
ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя. Обезщетението, което
действително се дължи, може да бъде по - ниско, а може и да надхвърля по
размер нивото на застрахователна закрила, в който случай би била ангажирана
отговорността на делинквента за разликата над лимита.
В случая, цитиране на съдържанието на текста на чл. 266, т. 1 от КЗ
/отм./ относно застрахователните лимити към момента на инцидента в
мотивите на въззивния съдебен акт, както и посочването на точна сума за
оповестен от НСИ среден годишен доход от 4 953 лв. за едно лице от
домакинство за 2015г., не променя направените от въззивния състав изводи,
че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са съобразени и с
тези допълнителни критерии, доколкото съобразяването не съставлява
извършване на изчисления въз основа на конкретните параметри.
9
По изложените съображения съставът на въззивния съд намира, че
съвкупната преценка на събраните в производството доказателства
обосновава извода за успешно доказване от страна на ищците на предявените
осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отменен/ по
основание и размер. Въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество е изцяло неоснователна.
Жалбата на въззивниците – ищци, насочена срещу решението в частта, с
която са отхвърлени предявените от тях акцесорни искове по чл. 86 във вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД за осъждане на застрахователя да заплати законна лихва
върху присъдените обезщетения за периода от 10.08.2017г. / три години
преди депозиране на исковата молба/ до 13.05.2020г. / началната дата, от
която е присъдена законна лихва от първоинстанционния съд/, е основателна,
като съображенията за този извод са следните:.
Предвид приложимостта на правилата на част Четвърта от КЗ (отм.),
съгласно § 22 от ПЗР на новия КЗ, обстоятелството дали и кога
застрахователят е поканен да заплати застрахователно обезщетение за
имуществени вреди преди подаване на исковата молба, е ирелевантно за
преценката относно възникване на задължението му за заплащане на законна
лихва върху присъдените застрахователни обезщетения. Съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане, за което няма определен ден
на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за
вреди от непозволено увреждане има право да претендира от деликвента
лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо
съгласно чл. 69 ЗЗД. След като задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахованото лице - деликвент, върху присъдените
обезщетения по преки искове на пострадали лица срещу застраховател, при
застрахователни правоотношения по отменения КЗ, се дължи законна лихва
от датата на деликта.
От датата на ПТП на 12.08.2015г., в резултат на което е настъпила
смъртта на Л А С., до завеждането на исковата молба на 10.08.2020г. е
изминал по – дълъг от тригодишния срок, предвиден за погасяване на
задължения за лихви съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При
подаване на въззивната жалба ищците са се съобразили с изтеклия давностен
срок за част исковия период, като са обжалвали първоинстанционното
10
решение в частта по акцесорните претенции само за периода, за който
претенциите са основателни и не са погасени по давност, а именно за
периода, считано от 10.08.12017г. до датата, от която е присъдена законна
лихва с решението на ВОС.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции по
отношение началната дата, от която са основателни акцесорните претенции с
правно основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за присъждане на законна
лихва върху застрахователните обезщетения, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която тези искове са отхвърлени за
периода от 10.08.2017г. / три години преди завеждане на исковата молба/ до
12.05.2020г. / деня преди началната дата, от която е присъдена законна лихва
от окръжния съд/, като се постанови друго съобразно изложените изводи от
въззивната инстанция. В останалите обжалвани части първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при осъществена безплатна
правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското
възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да
поеме безплатна защита, на адв. Я. Д. Д. от САК следва да се присъди сумата
6 090лв. за осъщественото представителство на тримата ищци за въззивна
инстанция, определен съобразно Наредба № 1/2004г. за МРАВ. В
приложените по делото договори за правна защита, сключени между адвоката
и ищците, изрично е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е дължимо
при условията на чл. 38 от ЗАдв, с посочване на конкретно основание от
кръга на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, при които законът допуска
осъществяването на безплатна адвокатска защита.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 201/27.05.2022г., постановено по т. д. №
995/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247
ГПК с постановено по същото дело решение № 294/18.07.2022г., в частта, с
която са отхвърлени предявените от М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С. акцесорни
искове с правно основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ЗД
11
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати законна лихва върху
присъдените обезщетения за периода от 10.08.2017г. до 13.05.2020г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87, да заплати на М. Д. С., Д.
Л. С. и А. Л. С., законна лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди за периода от 10.08.2017г. до 12.05.2020г., на
основание чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при което, с оглед диспозитива на
решение № 294/18.07.2022г., постановено по т. д. № 995/2020г. по описа на
Варненски окръжен съд, по реда на чл. 247 ГПК, по всеки един от
предявените от тримата ищци акцесорни искове, законната лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди по субективно съединените главни
осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отменен/ се явява
присъдена, считано от 10.08.2017г. до окончателно погасяване на
задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/27.05.2022г., постановено по т. д. №
995/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247
ГПК постановено по същото дело, влязло в сила решение № 294/18.07.2022г.,
в останалата обжалвана част, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87, да заплати на адвокат Я.
Д. Д. – член на Софийска адвокатска колегия, с личен номер **********, с
адрес: гр. София, пл. „Позитано“ № 3, ет. 2, офис 10, сумата 8 638.45 лв. /
осем хиляди шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и пет ст./,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство за въззивна инстанция на М. Д. С., Д. Л. С. и А. Л. С., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13