О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2067 21.07.2020година град Бургас
Окръжен съд - Бургас
Трети състав
На двадесет и първи юли година 2020
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка
Майска
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело № 1680 по описа за 2020 година,
съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по въззивна жалба вх.№ 1316/16.03.2020г. на ПРС от Л.А.Г.,
гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., заявена чрез пълномощника адв.П.П.
от ВАК със съдебен адрес ***, офис-1 против Решение № 28/20.02.2020г. по гр.д.
№ 777/2018г. на РС-Поморие в осъдителните му части.
С обжалваното решение Л.А.Г. в качеството и на етажен собственик на апартаменти е осъдена да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес
гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС следните суми
както следва за апартамент № 39: 401.40евро равняващи са на 785.08 лева, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части за 2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от 785.08лв. считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане; сумата от 156,46лв., представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 785.08лв. за периода от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г.;
сумата от 350.30евро равняващи са на 685.13 лева, представляващи год.такса за
управление и поддръжка на общите части за 2017г„ ведно със законната лихва
върху сумата от 685.37 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане;
сумата от 67,37 лева, представляваща законна лихва за забава върху сумата от
685.13лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба -
21.12.2018г. като иска в останалата част отхвърля; сумата от 140,12евро
равняващи са на 274.05 лв., представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 274.05 лв.
считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 26.95 лв.,
представляваща законна лихва върху сумата от 274.05лв. за периода от 01.01.2018
г. до завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. като иска в останалата част
е отхвърлен; и за апартамент № 38 както следва: сумата от 401.40евро
равняващи са на 785.07 лв., представляваща год.такса за управление и поддръжка
на общите части за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 785.07лв.
считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; 156,46лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 785.07лв. за периода от 01.01.2017 г.
до 21.12.2018г., 204.33евро равняващи са на 399.63 лв., представляваща
год.такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.01.207г.
до 21.07.2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 399.63 лв. считано от
21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 39.30лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 399.63лв. за периода от 01.01.2018 г. до завеждането на исковата
молба - 21.12.2018г. като иска в останалата част е отхвърлен, сумата от 81.69
евро равняващи са на 159.77 лв., представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт
и обновяване“ за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата от 159.77 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното
изплащане; сумата от 15.71 лв., представляваща законна лихва върху сумата от
159.77лева за периода от 01.01.2018 г„ до завеждането на исковата молба -
21.12.2018г. като иска в останалата част е отхвърлен.
В жалбата се сочи, че решението на ПРС е недопустимо, незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде отменено, като искът
бъде изцяло отхвърлен. Отправено е искане за спиране на производството до
приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по преюдициалното гр.д. №
619/19г. по описа на ПРС, образувано с предмет оспорване по реда на чл.40 ЗУЕС
на решения, взети на ОСЕС от 12.11.2014г., на които се основава настоящата
претенция за такси. По-конкретно се навежда, че решенията на ОС на ЕС са
постановени в противоречие с разпоредбите на ЗУЕС, като с тях неправилно е
извършено разпределение на разходите и дължимите вноски от етажните
собственици. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Цитира съдебна
практика. В жалбата е посочено, че към
нея се прилагат удостоверение по гр.д. № 619/19г. на ПРС, но такова не е
налично по делото. Моли за допущане на гласни доказателства-двама свидетели за
установяване на твърденията, че дейности по управление и поддръжка не се
извършват н етажната собственост и че въззивницата е ползвала имотите през
2016г. и 2017г. за по-малко от 30дни годишно. Навежда, че пред ПРС е бил
допуснат само един свидетел, който по-късно бил неправомерно заличен от съда. Претендира
за присъждане на разноски.
Въззиваемата Етажна
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис
I № 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС, чрез упълномощения процесуален представител адв.Ст.С.
от БАК е подал отговор,
с който въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от
легитимирано лице, поради което е допустима.
Предявеният иск пред
районния съд е с правно основание чл.38, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.5,мл.50 и
чл.51, ал.1 ЗУЕС, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение искането за
събиране на гласни доказателства и посочените основания за това: Предвид
характера на претенцията, подлежи на установяване по делото дали ответницата е
собственик, ползвател или обитател на самостоятелни обекти в процесната сграда,
наличието на влязло в сила решение на ОС, което да обвързва ответницата,
размера на дължимите суми, настъпила изискуемост на вземанията. Въззиваемата
твърди, че ПРС допуснал процесуално нарушение чрез несъбирането на поисканите
от нея гласни доказателства. Не се установява хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК в
рамките на първоинстанционното производство, тъй като гласни доказателства са
били допуснати от съда, но свидетелят не е бил осигурен за с.з. от страната с
мотив, че не е български гражданин и не се намира на територията на страната,
като е отправена молба за разпита му в следващо с.з.. Съдебният състав правилно
е преценил, че страната е била своевременно уведомена/на 29.11.2019г. вж.призовка
на л.93 от гр.д. № 777/18г. на ПРС/ за с.з. на 14.01.2020г. и е могла да
организира и ангажира гласни доказателства за с.з.. Ето защо искането за
допускане на гласни доказателства следва да бъде оставено без уважение.
По отношение искането за
спиране за установяване наличието на хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва
да бъде изискана справка от РС-Поморие, която да съдържа информация относно
това кои са страните и какъв е предмета
на гр.д. № 619/2019г., както и в каква фаза се намира производството.
Водим от изложеното и на
основание чл. 267 ГПК, БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивно гражданско дело № 1680/2020г. по описа на ОС-Бургас, съобразно
настоящото определение.
ОСТАВЯ без уважение искане от въззивника Л.Г. за допускане на гласни доказателства.
УКАЗВА да бъде изискана справка от РС-Поморие, която да съдържа информация
относно това кои са страните и какъв е
предмета на гр.д. № 619/2019г., както и в каква фаза се намира производството.
Препис от определението
да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: