Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, ..................2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет
и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4320 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
289156/29.11.2019г. по гр.д. № 75044 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 49-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. №
29185/16.10.2017г. по регистъра на АССГ, изпратена по компетентност на СРС от Л.Л.А., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Софийски районен съд, с адрес:
гр. София, бул. „******с правно основание на
чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 2000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 11.03.2016г. до
03.04.2017г., изразяващи се в страх от негативно отношение на работодателя,
притеснение и неудобство от прекия ръководител, душевни и емоционални страдания
от подигравки и иронично отношение на колеги, уронване на престижа й в
следствие на забава в разглеждане на дело № 17393/2016г. на СРС, 71-ви състав
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5212685/17.12.2019г. по
регистъра на СРС от ищеца Л.Л.А., ЕГН ********** в частта, в която исковете
са отхвърлени. Изложила е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че разпоредбата
на чл. 2б от ЗОДОВ уреждала възможност за обезщетяване на претърпени вреди от
нарушение , свързани с правото на разглеждане на делото, но и решаването му в
разумен срок. Разумността се оценява с оглед на обстоятелствата по делото, като
се търси баланс между интереса на лицето и възможно най-бързото получаване на
решение. Интересът й в случая бил да получи решение преди да изтече срока по
чл. 197 от КТ. Необосновано СРС приел, че СРС и конкретният съдебен състав бил
натоварен, че доколкото делото не попада в хипотеза на чл. 310 от ГПК , то
можело да бъде забавено. Не можело срока за разглеждане на делото да е
по-кратък от този за постановяване на решението.
Въззиваемият
- ответник по исковете – Софийски районен съд, е оспорил жалбите. Изложил е съображения, че
решението на районния съд е правилно. Правилно било прието, че не са установено
нарушение на разумния срок за разглеждане на делото. Отделно не било установено
ищцата да е претърпяла вредите, за които претендира обезщетение. Събраните доказателства установявали, че
продължителността на съдебното дело няма връзка с влошените отношения между
ищеца и работодателя й, както и с взето решение за ранно пенсиониране.
Емоционалното състояние на ищеца било обвързано основно със съществуващи преди
съдебното дело отношения на ищеца с работодателя й.
Контролиращата
страна - Прокуратурата на Република България е оспорила жалбата. Посочила е , че
обжалваното решение е правилно.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
29185/16.10.2017г. по регистъра на АССГ, изпратена по компетентност на СРС от Л.Л.А., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Софийски районен съд, с адрес:
гр. София, бул. „******, с която е
поискала от съда на основание на чл. 2б
от ЗОДОВ да осъди ответника да й заплати
сумата от 2000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 11.03.2016г. до 03.04.2017г.,
изразяващи се в страх от негативно отношение на работодателя, притеснение и
неудобство от прекия ръководител, душевни и емоционални страдания от подигравки
и иронично отношение на колеги, уронване на престижа й в следствие на забава в
разглеждане на дело № 17393/2016г. на СРС, 71-ви състав. Навела е твърдения, че
била ищец по дело № 17393/2016г. по описа на СРС, 71-ви състав по иск за отмяна
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, делото било
продължило 1 година 1 месец и 23 дни , било с ниска сложност , приключило след
изтичане на срока по чл. 197 от КТ. Трудовите дела следвало да се разглеждат с
особено усърдие и бързина, а това не било направено в случая. Наложеното й дисциплинарно
наказание уронило престижа й като
отговорен и дисциплиниран служител, граден през целия й трудов стаж, обжалвала
налагането му, за да изчисти доброто си име. През срока на съдебното дело
търпяла морални неимуществени щети, изразяващи се в страх от негативно отношение на работодателя,
притеснение и неудобство от прекия си ръководител, душевни и емоционални страдания
от подигравки и иронично отношение на колеги, уронване на престижа й като
отговорен и дисциплиниран служител и за да избегне търпяното от нея неудобство
пред колегите й се пенсионирала предсрочно. Поискала да и се изплати
обезщетение по реда на глава ІІІ А от
ЗСВ , но същото й било отказано неправилно. Претендирала е разноски.
Ответникът Софийски
районен съд, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навел е
твърдения, че в случая дело № 17393/2016г. било разгледано и решено в разумен
срок при съобразяване на критериите по чл. 2б от ЗОДОВ и на чл. 6, ал.1 от
Конвенцията за защита на за защита на правата на човека и основните свободи. В
случая предприети от съда действия били своевременни и обезпечавали
законосъобразното развитие на производството и правилното решаване на предмета
на делото. СРС бил сред най-натоварените
съдилища в страната, срокът по чл. 235, ал. 5 от ГПК бил инструктивен. Искът
бил отхвърлен поради установено наложено друго дисциплинарно наказание за
същото нарушение, тоест престиж и добро име на ищеца вече било уронено.
Предсрочното пенсиониране на ищеца и сочените от нея вреди не били в
причинно-следствена връзка със съдебното дело. Размер на претенцията бил
прекомерно завишен. Претендирало е разноски.
Контролиращата
страна - Прокуратурата на Република България е оспорила исковете.
По делото са приети неоспорени от страните констативен протокол изх. №
РС-17.240/22.08.2017г. на Инспекторат към ВСС, писмо изх. № 94-Л-113/21.09.2017г. на Заместник-министъра на правосъдието,
съгласно които на 15.06.2017г. Л.А. е
поискала да й се изплати обезщетение за нарушено право на разглеждане и
решаване на дело № 17393/2016г на СРС в разумен срок, при проверката е
установено, че исковата молба е била за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” по Заповед от 11.03.2016г., исковата молба е
подадена на 29.03.2016г., на 01.04.2016г. е постановено разпореждане
по чл. 131 от ГПК, съобщение за същото е
получено от ответника на 14.04.2016г., отговор на исковата молба е депозиран на
13.05.2016г. , определението по чл.
140 от ГПК за насрочване на делото е постановено на 16.05.2016г., проведено е едно съдебно заседание на 13.07.2016г., решението е постановено
на 30.12.2016г. и е отбелязано, че е
влязло в сила на 03.04.2017г. ;по подадената молба по чл. 248 от ГПК от
02.02.2017г. районният съд постановил определение на 23.03.2017г., прието е че
не е нарушен разумния срок за разглеждане и решаване на делото и искането за
обезщетение е отхвърлено. Мотивите за същото са, че действията по движението на делото са
своевременни, делото се разглежда по общия исков ред, забавяне има допуснато
при постановяване на съдебния акт, но общата продължителност на делото не
нарушава изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
По делото е прието Решение № 22070/30.12.2016г. по
дело № 17393/2016г. на СРС с отбелязване, че е влязло в сила на
03.04.2017г., съгласно което по иск на Л.Л.А.
е отменена Заповед № РД-15-ЗМ-8/11.03.2016г. на Изпълнителния директор на
ЦГМ”ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В
решението е посочено, че публично съдебно заседание по същество на делото е
проведено на 13.07.2016г., иск е основателен, защото нарушението на трудовата
дисциплина, за което е наложено наказанието вече било обсъдено от работодателя
в мотивната част на Заповед № РД-15-ЗМ-7/26.02.2016г. и за същото било наложена
наказание „забележка“ , не можело за същото поведение да се наложи второ
дисциплинарно наказание.
Разпитана по делото св. А.С.е заявила, че е много близка с ищеца, съседи са, преди да
се пенсионира ищцата работела в ЦГМ в
офис в кв.Дървеница, Технически университет. Посочила е, че една година преди
пенсионирането на ищеца й било наложено наказанието „предупреждение за
уволнение”, ищцата обжалвала същото през пролетта на 2016г., делото приключило
пролетта на 2017г. Ищцата била много чувствителна и от ситуациите в къщи – онкологични
заболявания на цялото семейство, ищцата преживяла делото по-силно от начина, по който свидетелят би го
преживяла. Според свидетеля от лечението на заболяването на ищеца и от
заболяването на сина й ищцата станала много чувствителна, плачела, „...получила
кръвно...”, не искала да контактува с никого, казвала че се притеснява от
колегите си и че може да й намерят причина и да изпълнят предупреждението,
влязла в болница заради повишени холестерол и кръвно налягане. Тези заболявания
нямали връзка с химиотерапията, защото последната била приключила преди повече
от 6-7 години. Ищцата казвала, че заради заведеното дело й шушукали зад гърба и
ищцата решила да се възползва от възможността за по-ранно пенсиониране, ходела
в Наречен, за да се успокои от психическото притеснение в работата си,
притеснявала, че се може да я уволнят заради заведеното дело. Ищцата мислела,
че делото ще приключи по-бързо, но то продължило повече от година, когато
излязло решението ищцата била вече отчаяна, не получила морално удовлетворение,
защото това наказание вече било заличено. Ищцата не се пенсионирала по-рано, независимо че била подала документи за
същото, защото щяла да взема по-нисък процент.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
Установява се по делото, че ищецът е поискала по реда на глава ІІІ А от ЗСВ да й се изплати обезщетение за забавеното
разглеждане и решаване на делото, искането е отхвърлено, поради което и
предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ пред съда е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част :
Предявеният иск е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2б от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, като при произнасяне по тези искове съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност
на държавата, която е обективна и не е
обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността
на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя
на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ
определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ създава компенсаторен
механизъм за бавно правосъдие. С нея е предвидена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Претенцията за обезщетение,
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда
по ЗОДОВ и реда на ГПК. Критериите, въз основа на които
съдът прави преценката дали е допуснато
нарушение са посочени примерно в чл. 2б, ал.2 от ЗОДОВ, като са
приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е установяване на нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по
делото неоспорени от страните писмени доказателства, се установява че при разглеждане
на дело № 17393/2016г. съдът е
предприемал своевременно всички действия по администриране на исковата молба,
насрочване на делото и разглеждането му в публично съдебно заседание. Това е
така, защото исковата молба е подадена на 29.03.2016г.
, на 01.04.2016г. е постановено
разпореждане по чл. 131 от ГПК,
съобщение за същото е получено от ответника на 14.04.2016г., отговор на
исковата молба е депозиран на 13.05.2016г.
, определението по чл. 140 от ГПК за насрочване на делото е постановено на 16.05.2016г., проведено е едно съдебно
заседание на 13.07.2016г. Забава при
разглеждане на делото, администриране на исканията, насрочването му не се
установява. Съдът приема за установено и че действията на СРС по съобщаване на
решението са своеврменни, няма забава, която да се дължи на действия на съда –
съобщенията са изпратени своевремнно от съда за постановеното решение..
Единствено постановяване на съдебното решение на 30.12.2016г. съдът приема, че с оглед на
ниската правна и фактическа сложност на дело17393/2016г. е действие, което е предприето от районния съд
със забава. Това забавяне обаче съобразено с общия срок на продължителността за
разглеждане и решаване на делото съдът приема, че не обосновава извод за нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи. При присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на
граждански производства от значение е
общата продължителност на съдебното производство. Възможно е отделни
етапи на производството да са забавени, но няма
нарушение на чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на
делото и броя инстанции. В
случая предмет на
делото е бил иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, спорът е трудов, но за
същият законодателят е предвидил да се разглежда по общия исков ред, а не по
реда на бързото производство. Срокът за постановяване на решението по чл. 235,
ал. 5 от ГПК е инструктивен, като с оглед общоизвестната свръхнатовареност на
Софийски районен съд , съдът приема, че общият срок на продължителността на
делото не нарушава правата на ищеца до степен, която да обоснове
основателността на иска по чл. 2б от ЗОДОВ.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че специфичните вреди, за които ищецът е навела твърдения в
исковата молба, че е претърпяла от забавеното постановяване на решението по
делото, не са установени по несъмнен начин. Показанията на разпитания по делото
свидетел в частта за отношението към ищеца от колегите му не са резултат от
личните впечатления на свидетеля, а са преразказ на заявеното от ищеца и не
следва да се кредитират. Показанията на този свидетел установяват състояние на
ищеца, което е било преди образуване на делото за отмяна на дисциплинарното
наказание и не установяват пряка причинно-следствена връзка на вредите и
забавеното постановяване на решение по делото.
Приетото решение на СРС по дело № 17393/2016г. установява, че причина за
отмяна н дисциплинарното наказание от 11.03.2016г. е, че за същото поведение на
ищеца вече е било наложено дисциплинарно наказание на 26.02.2016г., тоест
причинно следствена връзка между забавянето на делото и накърняване на доброто
име на ищеца не се установява по несъмнен начин.
При така възприето съдът приема, че решението на
районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 289156/29.11.2019г. по гр.д. № 75044 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 49-ти
състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на контролираща
страна Прокуратурата на Република
България.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.