Р Е Ш Е Н И Е
554/5.6.2019г.
05.06.2019г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело № 2545
по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал. 1, вр. с чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на вземането.
В производството по настоящото дело, съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: ГР.СОФИЯ, ***, законни представители: Н.Т.С. и М.Д.Д.
- изпълнителни директори срещу И.Х.П., ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата
на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на
вземането си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на
ищеца-кредитор, сумата 660,84лв./шестстотин и шестдесет лева и осемдесет и
четири ст./ лева-главница по Договор за потребителски кредит №
*********/30.09.2016г., както и законна лихва върху главницата от 31.05.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 121,36лв.(сто двадесет
и един лева и тридесет и шест ст.)-договорна лихва от 30.10.2016г. до
26.11.2017г., както и сумата
32,68лв.(тридесет и два лева и шестдесет и осем ст.) – такса за оценка на
досие, от 30.10.2016г. до 26.11.2017г.,
както и сумата 167,16лв.(сто шестдесет и седем лева и шестнадесет ст.)-
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, от 06.11.2016г. до
26.11.2017г., както и сумата 388,12лв.(триста осемдесет и осем лева и
дванадесет ст.)- такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на
кредитополучателя, от 06.11.2016г. до 26.11.2017г., както и сумата
67,03лв.(шестдесет и седем лева и три ст.) - обезщетение за забава от
01.07.2017г. до 31.05.2018г., както и сумата 28,74лв.(двадесет и осем лева и
седемдесет и четири ст.) лева-платена държавна такса, както и сумата
50,00лв.(петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтичало от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски
кредит № *********/30.09.2016г. между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен
договор за паричен заем от посочената дата. Впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Провидент Файненшъл България“ ООД на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, а по-късно в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД,
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД) по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на
исковата молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са недопустими,
изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище
по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него.
Посочва, че искът е неоснователен, посочените обстоятелства не отговарят на
обективната истина и твърди, че няма задължения в паричен размер.
Ищецът не се
явява и не изпраща процесуалния си представител в първото по делото съдебно
заседание. В писмена молба посочва, че поддържа предявените искове като
основание и размер. Във връзка с възраженията на ответника, сочи, че същите са
неоснователни. Твърди, че предвид представените писмени
доказателства към исковата молба, приложени и приобщени към настоящото
гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит №
*********/30.09.2016г. С подписването на договора,
ищецът се е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 700.00
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, която трябва да бъде
погасена с периодични вноски. Погасителните вноски, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя.
Лихвеният процент е определен и фиксиран в договора. Общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 838,08 лв. На длъжника били
начислени допълнителни услуги и такси.
В съдебно заседание, особеният представител на ответника, застъпва
становище, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана. Иска от
съда, да се признае за установено, че ответникът не дължи претендираните
суми на ищцовото дружество. Моли съда да вземе предвид изложеното становище,
като съобрази, че ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: договор за
потребителски кредит от 30.09.2016 г., погасителен план – Анекс 3, формуляр за
кандидатстване за кредит, стандартен европейски формуляр, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., потвърждение за
сключена цесия, допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия от 16.11.2010 г., потвърждение за
сключена цесия, приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия от 16.11.2010 г., 2 бр. пълномощни, уведомително писмо изх.
№УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от Изи Асет Мениджмънт АД до И.П. от 27.11.2017 г.,
уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) изх.
№ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от Файненшъл България ЕООД до И.П. от 27.11.2017 г.,
уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) изх.
№ЛД-С-ИАМ-ФН/********* от Файненшъл България ЕООД до И.П. от 10.08.2018 г.,
уведомително писмо изх. №УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* от Изи Асет Мениджмънт АД до И.П.
от 10.08.2018 г., 4 бр. копия на известия за доставяне и обратни разписки,
пълномощно от 18.09.2017 г., молба до Изи Асет Мениджмънт АД от Агенция за
събиране на вземания ЕАД ; потвърждение за сключена цесия, извлечение от
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.07.2017 г.; писмо от Община – Шумен
изх. №11-00-497/05.03.2019 г., както и съдебно-счетоводна експертиза.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от
правна страна следното:
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. София, ***, законен представител: Н.Т.С. и М.Д.Д.
– изпълнителни директори срещу И.Х.П.,
ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на 1437,19 лв., от които сумата от 660,84 лв./шестстотин
и шестдесет лева и осемдесет и четири ст./ лева-главница по Договор за
потребителски кредит № *********/30.09.2016г., както и законна лихва върху
главницата от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
121,36 лв.(сто двадесет и един лева и тридесет и шест ст.)-договорна лихва от
30.10.2016г. до 26.11.2017г., както и
сумата 32,68 лв.(тридесет и два лева и шестдесет и осем ст.) – такса за оценка
на досие, от 30.10.2016г. до 26.11.2017г.,
както и сумата 167,16 лв.(сто шестдесет и седем лева и шестнадесет ст.)-
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, от 06.11.2016г. до
26.11.2017г., както и сумата 388,12лв.(триста осемдесет и осем лева и
дванадесет ст.)- такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на
кредитополучателя, от 06.11.2016г. до 26.11.2017г., както и сумата
67,03лв.(шестдесет и седем лева и три ст.) - обезщетение за забава от
01.07.2017г. до 31.05.2018г ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разходите в
заповедното и съдебното производство. Настоящият иск е предявен в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Между
ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за паричен
заем от посочената дата. Впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Провидент Файненшъл
България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а по-късно в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). Предвид
неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е
учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
В хода на производството е назначена и изготвена съдебно -
счетоводна експертиза. Същата дава заключение, че задължението на ответника,
към датата на цесията е в размер 1370,16лв. Ищецът от 01.12.2017г. до 01.05.2018.
е начислил законна лихва за забава в общ размер на 38,76лв. Общото задължение
към датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 660,84 лв./шестстотин
и шестдесет лева и осемдесет и четири ст./ лева-главница по Договор за
потребителски кредит № *********/30.09.2016г., както и законна лихва върху
главницата от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
121,36 лв.(сто двадесет и един лева и тридесет и шест ст.)-договорна лихва от
30.10.2016г. до 26.11.2017г., както и
сумата 32,68 лв.(тридесет и два лева и шестдесет и осем ст.) – такса за оценка
на досие, от 30.10.2016г. до 26.11.2017г.,
както и сумата 167,16 лв.(сто шестдесет и седем лева и шестнадесет ст.)-
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, от 06.11.2016г. до
26.11.2017г., както и сумата 388,12лв.(триста осемдесет и осем лева и
дванадесет ст.)- такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на
кредитополучателя, от 06.11.2016г. до 26.11.2017г. По кредита няма извършвани плащания.
Съдът е на мнение,
че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесният договор за паричен заем. С подписването на договора, ищецът се
е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 700,00 лева,
представляваща главница. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Лихвеният
процент е определен и фиксиран в договора.
С оглед на представените писмени доказателства,
съдът приема, че ищецът е отпуснал кредит, а ответникът е останал задължен за сумата
от 660,84
лв./шестстотин и шестдесет лева и осемдесет и четири ст./ лева-главница по
Договор за потребителски кредит № *********/30.09.2016г., както и законна лихва
върху главницата от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 121,36 лв.(сто двадесет и един лева и тридесет и шест ст.)-договорна
лихва от 30.10.2016г. до 26.11.2017г., и
сумата 67,03лв. (шестдесет и седем лева и три ст.) - обезщетение за забава от
01.07.2017г. до 31.05.2018г. Задължението на ответника е безспорно
установено, предвид приетите по делото доказателства и предвид сроковете на
плащане е и изискуемо. Поради което, искът следва да бъде уважен в тази му
част. От изготвеното заключение на съдебно -
счетоводната експертиза се доказа размера на дължимите суми от страна на
ответника спрямо ищцовото дружество.
По отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата и
договорната лихва, съдът намира същите за неоснователни. Поради което, съдът
приема, че ищецът е бил изправната страна по договора в тази му част. Предвид свободата
на договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни условия, като с
оглед справедливостта, искът следва да бъде уважен в тази му част.
В исковата молба се претендират сумата от 32,68 лв.(тридесет и два лева и
шестдесет и осем ст.) – такса за оценка на досие, от 30.10.2016г. до
26.11.2017г., сумата от 167,16 лв.(сто
шестдесет и седем лева и шестнадесет ст.)- такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, от 06.11.2016г. до
26.11.2017г., както и сумата 388,12лв.(триста осемдесет и осем лева и
дванадесет ст.)- такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на
кредитополучателя, от 06.11.2016г. до 26.11.2017г.
Съдът намира за основателно направеното
възражение от ответника, касаещо заплащането на посочените по-горе такси. Ответникът
притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДП
на ЗЗП, даващ легална дефиниция на това понятие, според който текст
потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На
ответника в качеството на физическо лице е предоставен заем. Разпоредбата
на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Всички посочени такси
имат вторичен характер същите не рефлектират пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че тези клаузи противоречат на добрите прави по смисъла на чл.
26. ал. 1, преди. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. В този смисъл в тази част исковете
следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове. Относно адвокатското
възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът намира, че са
дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Х.П., ЕГН **********,***, дължи на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ***, законен
представител: Н.Т.С. и М.Д.Д. –
изпълнителни директори, следните вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №749/01.06.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№1564/2018г. по описа на РС-Шумен: сумата от 660,84 лв./шестстотин
и шестдесет лева и осемдесет и четири ст./ лева-главница по Договор за
потребителски кредит № *********/30.09.2016г., сумата 121,36 лв.(сто двадесет и
един лева и тридесет и шест ст.) - договорна лихва от 30.10.2016г. до
26.11.2017г., и сумата 67,03лв. (шестдесет
и седем лева и три ст.) - обезщетение за забава от 01.07.2017г. до 31.05.2018г.
както и законна лихва върху главницата от
31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
заповедното производство сумата от 78,74 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с който се иска да се
признае за установено, че И.Х.П., ЕГН **********,***, дължи на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ***, законен
представител: Н.Т.С. и М.Д.Д. –
изпълнителни директори, следните вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №749/01.06.2018г.,
постановена по ч.гр.д.№1564/2018г. по описа на РС-Шумен: сумата от 32,68 лв.(тридесет
и два лева и шестдесет и осем ст.) – такса за оценка на досие, от 30.10.2016г.
до 26.11.2017г., сумата от 167,16 лв.(сто
шестдесет и седем лева и шестнадесет ст.)- такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, от 06.11.2016г. до
26.11.2017г., както и сумата 388,12лв.(триста осемдесет и осем лева и
дванадесет ст.)- такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на
кредитополучателя, от 06.11.2016г. до 26.11.2017г.
ОСЪЖДА И.Х.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, законен представител: Н.Т.С. и М.Д.Д.
– изпълнителни директори, сума общо в
размер на 1152,26 лв. за направените по настоящото дело разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да
се приложи ч.гр.д.№1564/2018г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: