Р
Е Ш Е
Н И Е №260 053
гр. Русе, 17.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 2 февруари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Светла Пеева, като
разгледа докладваното от съдия ЧЕРКЕЗОВА В. гр. д. № 778 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
К.А.А. е
обжалвала решението, постановено по гр. д. № 1270/2020г. по описа на Русенския
районен съд, с което е отхвърлен
предявеният от нея срещу Б., в качеството на провоприемник
на Е.иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на сумите, предмет на изп.дело № 540/2009г. по описа на ЧСИ М.Македонска,
образувано въз основа на изп.лист № 3896/14.08.2009г.
по ч.гр.д. № 4982/2009г. на РРС.
Излага оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалния и неправилно
приложение на материалния закон, и необоснованост. Иска въззивният
съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което уважи изцяло
предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната жалба
Б. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Иска съдебното решение да бъде потвърдено и претендира
направените деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването - и допустимо, а за да се произнесе по съществото на
спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Жалбоподателката – ищца в първоинстанционното
производство, е единствен наследник по закон на баща си А.Н.А., починал на 11.05.2019г. Към момента на
откриване на наследството в наследствената маса като пасив се включвало и задължение
по изп.д.№ 540/2009г. по описа на ЧСИ М.М., образувано въз
основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 4982/2009г.
по описа на РРС, в полза на „С., срещу бащата на ищцата и Н.А.Д., за солидарно
заплащане на задължение по договор за кредит от 27.12.2007г.,ведно с лихви и
разноски. След образуване на изп.производство последващи изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които прекъсват погасителната
давност за вземането на ответника, са извършени на датите: 16 и 21.10.2009г. –
наложени възбрани върху два имота на А.А. 21.10.2009 г. – наложен запор на МПС;
26.01.2010 г. насрочен опис на движими вещи; 23.03.2010 г. насрочен опис на
движими вещи; 27.05.2011 г. – насрочен опис на движими вещи и гараж; 04.10.2012
г. насрочен опис на гараж; 12.04.2013г. – наложен запор върху трудово възнаграждение;
13.12.2014 г. - молба от взискателя за налагане на
запори, възбрани, насрочване на опис на имущество и публична продан на възбранения по изп.дело имот;
21.10.2016г. – налагане на запор върху вземания по банкови сметки; 06.12.2016г. – налагане на запор върху
вземания по банкови сметки; 05.03.2017г. - налагане на запор върху вземания по
банкови сметки.
При тези установени процесуални факти
правилно районният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск по
чл.439 ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението оспорва съществуването на изпълняемото право.
Неоснователно е позоваването на
настъпила перемпция, съответно на основание за прекратяване на изп.производство по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, извършените
след което действия по изпълнението не обвързвали длъжника, следователно
вземането –предмет на изпълнителното дело, е погасено по давност,тъй като е
изтекъл петгодишния давностен срок по чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Последиците при перемпция по чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си
на изпълнително основание, а материалното право на взискателя
продължава да съществува. След настъпила перемпция взискателят и съдебният
изпълнител нямат право да предприемат действия по вече прекратеното
производство, но взискателят има право
да иска образуване на ново изпълнително производство, доколкото междувременно
правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на
действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на
тези действия; перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение
по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право – този ефект се
запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен
срок / Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г./.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г., образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение - че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност.
На 27.05.2019 г., т.е. след изтичане на две години от
последното валидно изпълнително действие, взискателят е поискал конституирането
на ищцата като длъжник вместо починалия й наследодател. С изтичането на две
години от последното извършено изпълнително действие на 05.03.2017г., обаче
производството по изп.д.№ 20098310400540 по описа на
ЧСИ М.М. по отношение на длъжника Александър Абаджиев
е прекратено по право на 06.03.2019 г.
Въззивната инстанция изцяло възприема
становището на районния съд, че отмяната
на ППВС № 3/18.11.1980г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е
прието противоположното тълкуване - с ТР №
2/26.06.2015. Следователно до 26.06.2015г. давността по отношение на сумите,
които наследодателят на ищцата е осъден да заплати, е била спряна заради
факта на образувано изпълнително
производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015г., но е прекъсната
с предприемането на изпълнителни действия на датите: 21.10.2016 г., 06.12.2016
г. и 05.03.2017г. Давностният срок, както за главницата, така и за останалите
парични задължения, е 5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) и към датата на завеждане
на исковата молба, както и понастоящем, не е изтекъл.
Въпреки, че изпълнителното
производство е прекратено по право на 06.03.2019г., вземане на ответника продължава да съществува,
тъй като не е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност.
Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен, е правилен и законосъобразен, и обуславя отхвърляне и на въззивната жалба срещу атакувания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези в обжалваното решение, на основание
чл. 272 от ГПК последното следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода от делото и искането на въззиваемата страна, следва да й се присъдят деловодните
разноски за настоящата инстанция – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран така, Русенският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260377/09.11.2020., постановено по гр. д. № 1270/2020
г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА К.А.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: