СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 12932 по описа на съда за
2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 429433 от 13.06.2018 г., постановено по гр.д. № 74342/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 32 състав, е признато за установено, че ответникът Ц.Й.П. дължи на „С.в.“
АД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45172/2017г. на
32 състав, СРС:
-
701,40лв. - главница за ВиК услуги за периода
5.7.2014г.-14.4.2017г., доставена въз основа на договор, сключен съгласно
одобрени от ДКЕВР общи условия, за имот с кл. № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 5.7.2017г., до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 701,40лв. до предявения размер от
1806,16 лв., както и за периода от 3.1.2011г. - 4.7.2014г.;
-
88,69лв. – обезщетение за забава за периода 5.7.2014г.-14.4.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 88,69 лв. до предявения размер от 564,77
лв., както и за периода 3.2.2011 г. до 4.7.2014г.
Срещу решението в частта, в която
исковете са уважени е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Ц.Й.П..
Във въззивната жалба се излагат доводи за частична
неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение и че същото
е постановено в нарушение на процесуалните правила и норми. Твърди се, че начислените
сметки не отговарят на нормативни стандарти и че няма преки доказателства за
количеството потребена вода. Сочи се, че фактурите са
оспорени. Претендират се разноски.
В законоустановения срок ответникът по жалбата „С.в.“ АД не е депозирал отговор
на въззивната жалба.
В необжалваната отхвърлителна
част решението е влязло в сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „*******с
кл. № **********, като му дължи сумата от 1806,16
лв., представляваща главница за ВиК услуги за периода
3.1.2011г.-14.4.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 5.7.2017г., до плащането и сумата от 564,77 лв.– обезщетение за
забава за периода 3.2.2011 г. до 14.4.2017 г.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор от ответника се оспорват предявените искове по основание и размер, като
се признава фактът, че ответникът е потребител на ВиК
услуги. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е отделен като безспорен между
страните фактът, че ответникът е бил потребител на ВиК
услуги за процесния имот за процесния
период.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимата
сума за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за процесния имот за периода, който не се покрива от изтекла
погасителна давност от 05.07.2014 г. до 14.04.2017 г. е 701,40 лв., както и че
размерът на мораторната лихва върху главницата от
701,40 лв. за периода 5.7.2014г.-14.4.2017г. е 88,69 лв., като вещото лице е
съобразило датите на падеж на съответните фактури. Дава заключение, че няма
данни за извършени плащания за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са
процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил съществуването
на валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът доставя на
ответника питейна вода, отвежда и пречиства отпадни води за имот находящ се в гр. София, ж.к. „*******с кл.
№ **********, като по силата на това правоотношение ответникът има качеството
на потребител.
Спорен е размерът на потребената
услуга. Неоснователно е възражението на въззивника,
направено във въззивната жалба, че е оспорил
фактурите. Видно от материалите по делото фактури не са представяни и не са
били оспорени. Размерът на дължимата услуга е установен от съдебно-счетоводната
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и
изгражда правните си изводи въз основа на установените с нея факти. Вещото лице
при изготвяне на експертизата се е запознало с издадените фактури от ищцовото дружество и неговите констатации и заключение не
са оспорено от ответника.
В подкрепа на възраженията си относно количеството потребена вода ответникът не е ангажирал доказателства нито
пред районния, нито пред въззивния съд, поради което
същите са недоказани и съдът намира, че не следва да ги приеме за основателни.
Не се твърди и не са представени доказателства
ответникът да е заплатил на ищеца дължимата сума, а от приетата по делото
експертиза се установява, че няма отразени плащания, поради което е налице
неизпълнение на задължението на ответника да заплати възнаграждение на ищцовото дружество за доставената му питейна вода и за
отведената и пречистена отпадни води за имот находящ
се в гр. София, ж.к. „*******с кл. № **********.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло
съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната
жалба – оставена без уважение.
По
разноските:
При този изхода на правния спор право на разноски има
ответникът по въззивната жалба, но такива не се
претендират.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 429433 от 13.06.2018 г., постановено по гр.д. № 74342/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 32 състав в обжалваната част.
Решението в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.