Решение по дело №20/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 611
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Атанаска Стефанова Букорещлиева
Дело: 20195300900020
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                             Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  №611

                                     гр.Пловдив, 05.11.2019 година

 

                                       В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,Ігр.с.,в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното т.д.№20 по описа за 2019 г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по искова молба ,подадена от Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН **********, и Д.С.Д.,ЕГН **********, чрез упълномощения процесуален представител –адв. Г.С. ,със съдебен адрес-***, против ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***.

Изложено е в исковата молба ,че на **, около 13,10 ч., на главен път ** при км **, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е причинена смъртта на С.Г.Д. - съпруг на първия ищец и баща на втория и третия. Произшествието е настъпило след като водачът на лек автомобил „Хонда Прелюд“ с per. №РВ 6164 ВС -П.Б.Т. при управление на МПС е нарушил правила на ЗДвП и е предизвикал сблъсък с лек автомобил „Рено Клио“, с per. № РВ 1077 СХ , управляван от Д., като в резултат на това последният е загинал. По случая било образувано ДП ,пр. пр. №1044/2017г. по описа на ВОП-** ,а след това и нохд №207/2017г. ,по което с присъда № 12/ 04.07. 2018 г. на ВОС- ** / влязла в сила на 20.07.2018г./ водачът П.Б.Т. е признат за виновен. Твърди се ,че загиналият при пътно-транспортното произшествие С.Д. е бил в отлично физическо и психическо здравословно състояние, водел е активен социален и ** живот ,бил е съпруг и баща, глава на консервативно патриархално семейство. След инцидента съпругата му изпаднала в състояние на продължаващи и до днес скръб, болка и меланхолия, затворила се в себе си и преустановила почти всички контакти с приятели и роднини ,като към настоящия момент състоянието й не се е подобрило .Внезапната загуба на техния баща е била не по-малко стресираща и шокираща и за ищците Д. и Г. Д.. Двамата са имали особено силна връзка със своя баща и към настоящия момент болката и страданието им от загубата му все още не са отминали. Твърди се ,че лекият автомобил, с който е причинено пътнотранспортното произшествие - „Хонда Прелюд“,  е застрахован при ответника с полица **, със срок на валидност от 28.07.2017г. до 27.07.2018г. Тримата ищци са отправили до дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, която е заведена при ответника на 10.08.2018г., като по този повод е образувана щета № 0411-410-0002-2018г. С писмо № 99-4440/ 04.09.2018г. застрахователят е предложил да изплати обезщетение в размер на по 60 000 лева за всеки от ищците или общо 180 000 лева. С писмо № 99-4719/18.09.2018г. ответникът допълнително поискал да му бъдат предоставени нотариално заверени пълномощни или банкови сметки на наследниците, но и след предоставянето на такива не е било извършено плащане.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на причинената смърт на С.Д., настъпила при пътнотранспортно произшествие,  станало на **, като претенциите са заявени като частични –за сума от по 60 000лв. от общ размер на вземането- от по 180 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от ** до окончателното им изплащане.

В срока по чл.367 ГПК от ответника- ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорва се изключителната вина на водача П.Т. за причиняване на вредоносния резултат, както и механизма на настъпилото ПТП, като се поддържа, че описаният такъв в исковата молба не отговоря на действително развилия се. Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия С.Д.. Позовавайки се на мотивите на приложената към исковата молба присъда по нохд №207/2018г. на ВОС, същият сочи, че в случая пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, а това е довело до причиняване на описаните увреждания. Освен това, ответникът оспорва исковете и по размер, като счита последният за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост. Твърди още, че ищците не доказват да са търпели неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 180 000лв. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на лихви. По изложените съображения се иска да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която се оспорват твърденията на ответника. Посочено е, че при евентуално установяване на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, то същото е не повече от 30 % ,като основен принос за настъпване на пътнотранспортното произшествие има виновният водач, който е управлявал МПС с превишена скорост и под въздействието на упойващи вещества.

По делото е депозиран допълнителен отговор, в който е изложено, че ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба по аргументите, посочени в него. Поддържа направените възражения за прекомерност на предявените искове и за съпричиняване на вредите от пострадалия във висока степен. Съображения по спора са развити и в писмени бележки на адв. И.-процесуален представител на ответника.

От конституираното в производството трето лице- помагач на страната на ответника- П.Б.Т. е изразено становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Няма спор между страните, а и се установява от представеното удостоверение за наследници №**, издадено от Община **, че ищците са наследници по закон на С.Г.Д., ЕГН **********, починал на **.

Приложено е към настоящото дело нохд207/2017г. на Пловдивския военен съд, от което се установява, че с присъда №12 от 04.07.2018г. /влязла в сила на 20.07.2018г./ подсъдимият П.Т. е признат за виновен в това, че на **, около 13,10ч. ,на път **, в района на ** км, в землището на **, при управлението на МПС -лек автомобил Хонда Прелюд”, рег. № РВ 6164 ВС, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.Д., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“ пр.1 вр. ал.1, б „в”, вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

В хода на производството е допусната по искане на ответника АТЕ, с в.л. В.С., чието заключение съдът кредитира ,като обективно, компетентно изготвено и неоспореното от страните. Според заключението, най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие е следният- водачът П.Т. е управлявал лек автомобил „Хонда Прелюд” със скорост около 104 км/ч по южната лента на платното за движение на пътя ** –**, в посока от изток на запад. През това време водачът Д. е бил спрял лекия си автомобил „Рено Клио” на южния банкет. В един момент същият е потеглил и навлязъл на платното за движение, извършвайки маневра-обратен завой, от дясно наляво пред лекия автомобил на П.Т.. В заключението е посочено, че в този момент дистанцията между автомобилите е била около 93,08 м и водачът на лек автомобил „Хонда Прелюд” е имал техническа възможност да започне да възприема навлизането на другия автомобил. Т. е отклонил автомобила си наляво, но е задействал спирачната му система със закъснение, спрямо общоприетото за подобна ситуация, при което след около 1,35сек. е настъпил удар. Отразено е още, че пътно-транспортното произшествие  е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. Според в.л., лекият автомобил „Рено Клио” е навлязъл на пътното платно в момент, когато е бил извън опасната зона на лекия автомобил „Хонда Прелюд”. При установеното разположение на автомобилите, водачът Д. би имал техническа възмож-ност да завърши маневрата си „обратен завой” без да настъпи сблъсък, ако автомобилът „Хонда Прелюд” не е бил с променена траектория и се е движил със скорост не по-висока от нормативно определената-90 км/ч.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелката М.К. Н./племенница на ищцата и братовчедка на ищците Г. и Д. Д./.

Свидетелката Н.депозира показания, че внезапната смърт на С.Д. се е отразила изключително тежко на най-близките за покойния хора –съпруга и синове. Семейството било задружно и сплотено, отношенията на членовете му били много близки и топли, живеели в разбирателство, взаимно уважение, обич и привързаност. С.Д. бил огромен авторитет като родител, съпруг и **, не престанал да работи до последния си дъх, бил изключително продуктивен. За ищцата загубата била непреодолима, съпругът й бил отговорен, грижовен човек, стожер на семейството, подкрепял я във всичко. Тя много тежко преживявала внезапната му смърт- изпаднала в дълбока меланхолия, затворила се в себе си, здравословното й състояние се влошило и понастоящем трудно приема факта, че той не е до нея. Връзката между бащата и синовете също била много силна, помежду им съществували хармонични отношения. Ищците все още не са се отърсили от голямата загуба и не могат да се примирят с внезапната смърт на баща си.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената застрахователна полица **, че лекият автомобил „Хонда Прелюд”, рег. № РВ 6164 ВС, е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на събитието.

Установява се по делото, че ищците са подали на 10.08.2018г. /видно от известие за доставяне/ молба до ЗАД”ОЗК” АД за завеждане на претенции по застраховка „ГО“ с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. С писмо на ответника №99-4440/ 04.09.2018г. е определено обезщетение за всеки от ищците в размер на по 60 000 лв. , с което те не са се съгласили. С писмо №99-4719 от 18.09.2018г. същите са уведомени, че преписката не е окончателно окомплектована и че следва допълнително да представят документи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата ,както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В разглеждания случай няма спор между страните, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ , доколкото увредените лица са насочили писмени претенции до ответника , като не им е било изплатено исканото обезщетение.

Безспорно е още, че към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил-  Хонда Прелюд”, рег. № РВ 6164 ВС.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Доказа се, че на ** е настъпило пътнотранспортно произшествие, предизвикано от виновния водач П.  Т. при управление на лек автомобил „Хонда Прелюд“ с per. №РВ 6164 ВС. С влязла в сила на 20.07.2018г. присъда по нохд №207/2017г. на Пловдивския военен съд, подсъдимият  Т. е признат за виновен за извършеното престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“ пр.1 вр. ал.1, б „в”, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и му е наложено съответното наказание. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът приема за доказани факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Т., вината на последния, както и причинения вредоносен резултат-смъртта на наследодателя на ищците .

На база показанията на свидетелката Н.,преценени с оглед нормата на чл.172 ГПК, които съдът кредитира като логични, последователни, убедителни и основаващи се на непосредствените й впечатления от преживяванията на ищците ,следва да се приемат за доказани и търпени от последните силни душевни болки и страдания от внезапната загуба на С.Д.. Събраните гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговите съпруга и синове са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След неочакваната смърт на пострадалия тримата ищци са претърпели морални болки и страдания с висок интензитет, които все още не са отшумели.

С оглед на така установените обстоятелства ,следва да се приеме, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника, за обезщетяване на ищците по реда на чл.432, ал.1 от КЗ за причинените им вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост - чл.52 от ЗЗД, да отчете характера и тежестта на увреждането ,интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.

В случая се доказаха по несъмнен начин търпените от ищците болки и страдания от загубата на С.Д., към когото те са били силно привързани. Стана ясно, че в семейството са съществували хармонични отношения на обич, взаимно уважение, грижа и разбирателство. Макар пострадалият да е бил на ** години към датата на инцидента, той е бил работоспособен, деен, грижовен съпруг и баща, морална опора на семейството. Ищците са понесли изключително тежко загубата му, били съкрушени, ищцата се е почувствала психически и емоционално срината, затворила се в себе си. Смъртта на С.Д. е настъпила внезапно, което е предизвикало силен стрес у съпругата и синовете му ,а това безспорно е повишило интензитета на преживените от тях болки и страдания. С оглед на така установените обстоятелства и съобразявайки конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент /**/,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът счита, че за справедливото обезщетяване на болките, страданията и другите нематериални последици за ищците, възникнали от неправомерното деяние, е необходима сума в размер от по 140 000лв. за всеки от тях.

  При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия .

Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за настъпването му или го е улеснило.

В отговора на исковата молба ответникът се твърди, че поведението на пострадалия, сочещо на съпричиняване, се изразява в това, че последният е нарушил нормата на чл.25 ЗДвП , с което е създал реална възможност за настъпване на вредите и не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.

В случая се установи от материалите по приложеното нохд №207/2017г. на Пловдивския военен съд, че водачът на лекия автомобилХонда Прелюд” е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се е движил с превишена скорост, не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, имал е техническа възможност да забележи автомобила на пострадалия и да започне реакция за предотвратяване  настъпването на пътнотранспортното произшествие, но той е реагирал със закъснение. Според приетото заключение на АТЕ, с в.л. С., водачът Т. е могъл да избегне удара, ако лекият автомобилХонда Прелюд” не е бил с променена траектория и се е движил със скорост не по-висока от нормативно определената-90 км/ч. При анализа на конкретната пътна ситуация, съдът намира, че поведението на пострадалия, който е допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно чл.25,ал.1 от ЗДвП, също е допринесло за реализиране на произшествието. Установи се, че Д. е бил спрял лекия си автомобил „Рено Клио” на южния банкет и в един момент е потеглил и навлязъл на платното за движение, извършвайки маневра- обратен завой от дясно наляво пред лекия автомобил на Т.. Според разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗДвП,  водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението. Тази преценка следва да се извърши преди маневрата и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава ,с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да осъществи маневрата. Предвид  установеното в случая, че дясната лента за движение е била заета от друго движещо се МПС- лекият автомобил „Хонда Прелюд“, управляван от Т., следва да се приеме, че  пострадалият е извършил  неправилна маневра - навлизане в дясна лента на платното за движение без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вместо да изчака преминаването на приближаващия се автомобил. Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, и поведението на двамата водачи, съдът намира, че приносът на пострадалия е по-малък и го определя на 25 % ,тъй като неговото неправомерно поведение в по-малка степен е допринесло за настъпването на ПТП. При това положение, отговорността на ответника следва да се намали до 75% ,на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, а определеното на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди ще се редуцира до 10000 лв. /след приспадане процента на съпричиняване/.  Доколкото предявените частични искове в размер от по      60 000лв. са в рамките на така определеното обезщетение, то същите ще се уважат в заявения размер.

По отношение на претенцията за лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди:

            Според разпоредбата на чл.429,ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

            По делото липсва спор, че ищците са предявили на дата -10.08.2018г. пред ответното дружество-застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователни претенции за плащане на обезщетение за претърпените вреди, която е най-ранната в случая. С оглед на това, дължимите обезщетения за неимуществени вреди ще се присъдят ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018г.  до изплащането им.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят разноски по делото. Заявено е от тях своевременно искане за разноски и е депозиран списък по чл.80 от ГПК, според който, сторените разноски са в общ размер на 6 000 лв. -за заплатени адвокатски възнаграждения на адв. С.. Видно е обаче от приложените към исковата молба договори за правна защита и съдействие от 03.01.2019г., че всеки от ищците е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 2 700 лв. Ето защо и доколкото предявените частични искове се уважават в пълния им размер, то разноските за производството, които следва да бъдат присъдени на всеки от ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, възлизат на 2700лв.

При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.

Тъй като ищците са освободени от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 7 200 лв.

По изложените съображения ,съдът

 

                                            Р      Е      Ш       И :

 

 ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***, да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********,***; Г.С.Д., ЕГН **********,***, и Д.С.Д., ЕГН **********,***, сума от по 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. за всеки от ищците, представляваща част /частичен иск/ от застрахователно обезщетение в пълен претендиран размер от по 180 000 лв. по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица **, за претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на С.Г.Д., ЕГН **********, / съпруг на първия ищец и баща на втория и третия/, починал на **  при пътнотранспортно произшествие, станало на ** на главен път ** при км **, в землището на **, причинено противоправно и виновно от П.Б.Т., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Хонда Прелюд”, рег. № РВ 6164 ВС, за което деяние Т. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, постановена по нохд №207/2017г. на Пловдивския военен съд, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 10.08.2018г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***, да заплати на Ц.Д.Д., ЕГН **********,***, Г.С.Д., ЕГН **********,*** и Д.С.Д., ЕГН **********,***, сума от по 2700 /две хиляди и седемстотин/лв.- разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 7200 / седем хиляди и двеста/лв. –дължимата за производството държавна такса.

Присъдените на ищците суми да се изплатят от ответника ЗАД ОЗК-Застрахо-ване АД, с ЕИК *********, по следните банкови сметки в „**“ : **- с титуляр Ц.Д. Д.; **- с титуляр Д.С. Д.; **- с титуляр Г.С.Д..

Решението е постановено при участието на П.Б.Т., ЕГН **********,- трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му .

                

                                                                                                 Съдия: