Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 71
гр.
Пловдив, 22.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Иван
Даскалов
разгледа внохд № 105 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба на адв. П.Т. – защитник на подсъдимия Е.Н.Х. против Присъда № 6/30.01.2020 г. по нохд № 690/19 г. по
описа на Хасковския окръжен съд.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия Е.Н.Х. за виновен в това, че на 19.05.2019г. в гр. Х. при
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 155,20 лв. от
владението на С. Д. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.54 и
чл.58а, ал.1 НК го осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален
„ строг“ режим.
Съдът се разпоредил с веществените
доказателства и разноските по делото.
Срещу
присъдата е постъпила бланкетна жалба от подсъдимия, чрез защитника му, в
която без изложени конкретни съображения се претендира неправилността й, с
оглед достигнатите правни изводи и явна несправедливост на наложеното наказание.
Предлага се присъдата да бъде изменена и постановена нова, с която на
подсъдимия да бъде наложено справедливо по вид и размер наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение
като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Сочи, че наказанието е
определено съобразно закона и доказателствата по делото и липсват основания за
намаляването му.
Защитата
на подсъдимия пледира за намаляване на размера на наложеното наказание, с
доводи, че първата инстанция не е отчела ниския размер на отнетото и
обстоятелството, както и че при употребената от подсъдимия сила за изтръгване на портмонето от ръката на
пострадалата, на същата не са били причинени телесни увреждания.
Подсъдимият
моли за намаляване на наказанието.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На
19.05.2019г., няколко дни след освобождаването му от затвора, поради
изтърпяване на поредното наказание „лишаване от свобода“, подсъдимият Х. отишъл
в магазин „***“ в гр. Х., с намерение да ограби някого и така да се сдобие със
средства за закупуване на наркотици.
В
същото време на касата в магазина се намирала пострадалата С. К., която
заплащала закупените от нея стоки и държала в ръката си портмонето със сумата
от 150 лв. и документи в него. Подсъдимият се приближил зад пострадалата,
посегнал рязко и със сила издърпал портмонето от ръката й. При резките си
движения подсъдимият ударил и св. Ж. Г., която била в близост до пострадалата.
След като отнел портмонето, подсъдимият бягайки напуснал магазина и се укрил.
Няколко дни след това бил открит и задържан.
Съдът е
приел, че описаната по-горе и фактическа обстановка се установила по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, направено по реда на чл.371,
т.2 НПК, от показанията на свидетелите, които подкрепят това самопризнание, от
представените по делото заключения на вещите лица и приложените писмени и
веществени доказателства.
Така
приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Х., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминирания
инцидент.
Производството
в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и
седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 НПК и го
уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него
самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия
разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания
по фактите, изложени в обвинителния акт.
Присъдата
е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил
ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.
Изводът
на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при
спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се
споделят и от настоящият състав.
Въз
основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния
правен извод, че подсъдимият Е.Х. е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199
ал.1 т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29
ал.1 б. „а „ и б.“б“ НК.
По жалбата на подсъдимия.
Не
могат да бъдат споделени оплакванията на
защитата и на самия подсъдим за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата
не е отчела, при определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е
съобразил принципите на законоустановеност и на индивидуализация на
наказанието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, преценил е
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказание „лишаване от свобода” в размер от девет години. В съответствие с
изискването на чл.54 от НК за преценка на съществуващите обстоятелства при
определяне на наказанието на подсъдимия, първата инстанция правилно е
съобразила тяхното съотношение и е приела, че спрямо Х. целите на наказанието по чл.36 НК биха могли да
бъдат постигнати с такава санкция, предвидена в състава на инкриминираното деяние. Основавайки се
на този извод, основният съд е определил на подсъдимия наказанието, което по размер съответствува на
личната му опасност като деец и на изискванията на чл.35, ал.3 НК, като е
изложил пространни съображения досежно обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимия
.
Предпоставките за
налагане на това наказание на Х. са били налице пред първата инстанция. Съдът е отчел от една страна направеното самопризнание, с което е спомогнал да бъде
разкрита обективната истина и затруднетото му материално състояние, а от друга
страна е съобразил
негативните му характеристични данни,
многократните му предишни осъждания, изминалият кратък период от изтърпяване на
предходното му наказание до извършване на инкриминираното престъпление и затвърдените
престъпни навици.
Правилно,
съобразно императива на чл.373, ал.2 НПК и правилото по чл.58а, ал.1 НК съдът е
намалил с една трета определеното наказание и постановил подсъдимият Х. да изтърпи шест
години лишаване от свобода.
При всичко
това въззивната
инстанция намира, че е обоснован и справедлив размерът от шест
години на
наложеното наказание лишаване от
свобода, тъй като подсъдимия е получил бонус „ех lege” за
направеното от него самопризнание, като така размера на определеното му наказание
е намален с една трета. Определяне на наказание в по-нисък от този размер би
се явил израз на необоснована снизходителност към подсъдимия и затова
твърдяната в жалбата явна несправедливост не е налична.
Правилно
защитата отбелязва, че съдът не е отчел при отмерване на санкцията размера на
отнетото имущество. Макар и неотчетена, очевидно ниската стойност на отнетите
пари и вещи обаче, не притежава такъв значителен смекчаващ интензитет, че да
обуслови явна несправедливост на наложеното наказание. Настоящата инстанция
намира, че размерът на отнетите пари и вещи следва да бъде инкорпориран в
общата маса на обстоятелствата, намаляващи отговорността, но това не променя до
такава степен съотношението между тях и тези, които я отегчават, че да се наложи намаляване на определеното наказание.
Неоснователно
се възразява, че липсата на телесни увреждания на пострадалата при употребената
от подсъдимия силова интервенция за отнемане на инкриминираните пари и вещи
налага ревизия на наказанието в насока намаляването му. При този вид съставни
престъпления, какъвто е грабежът, упражнената сила като една от формите на
насилието е обективен елемент от състава /основен или квалифициран/ и не влияе
при определяне на размера на санкцията /по арг. на чл.56 НК/.
При извършената
служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на страните,
въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона съдът е
определи първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и се е разпоредил с направените
по делото разноски и веществени доказателства.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на
атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/30.01.2020 г. по нохд № 690/19 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.