№ 274
гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200521 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Я. Н. от гр. София, ЕГН ********** против
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА , с. К № 3914694 на ОДМВР Пазарджик,
с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП на основание чл. 189, алинея
4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 лева.
С жалбата се настоява електронният фиш да бъде отменен с доводи относно неговата
процесуална и материално-правна порочност .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не сочи нови доказателства.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
На 13.03.2021г. със стационарна радарна система MULTD RADAR било заснето
движение по АМ Тракия, км. 86+400 в посока гр. София на MПС Рено Талисман с рег.№
****** със скорост от 192 км/ч ,при максимално разрешена скорост за движение по
автомагистрала от 140 км./ч.
Установен бил собственикът на автомобила по данните за неговата регистрация ( л.10)
– АД „Кредисимо Супер“ , както и ползвателя – жалбоподателя, на който бил съставен ЕФ за
налагане на глоба за управление с превишена скорост.
ЕФ не е връчван на жалбоподателя, но на 15.02.21г. той подал декларацията на 11 по
делото – по по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, с която декларирал, че към датата на нарушението по
фиша бил предоставил управлението на това МПС на румънския гражданин Виталий
Гиминчи, ието свидетелство за правоуправление, издадено от Румъния, приложил – л. 12.
С писмо от 24.02.21г. началник на СПП ОД МВР Пазарджик е направен опит да се
уведоми жалбоподателя, че подадената от него декларация по чл. 189, ал.5 от ЗдвП е
непълна, тъй като „не съдържа данни за постоянния адрес на лицето, което възпрепятствало
уведомяването на страната по произход“. Писмото не е получено – л. 15. Издаденият фиш
не е анулиран и на 30.03.21г. е подадена жалбата против него.
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС с превишена
скорост - 186 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) -
нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2 т.5 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 лв.
Атакуваният ЕФ не страда от претендираните недостатъци, тъй като съдържа данни за
своя издател, има и дата на издаване. Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с
лимитативно определените реквизити с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с
разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис -
„Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и
специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния
2
фиш следва да има свой обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г.,
на което неправилно се позовава жалбаподателя , за да обоснове претенцията си за отмяна
на фиша. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР,
на чиято територия е извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след
протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма
състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш
е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази
своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва
да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство. Т.е. издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства/ , … и същите да работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на
мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.“
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически
3
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал
необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически
средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на
субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от стационарна система за
видеонаблюдение. Нейното функциониране е напълно автоматично и независимо от
човешка намеса. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани
данни, за да се материализира информацията. В резултат на този процес е изведен и
приложен съдържащия и съответните данни фотос ( приложен към ЕФ). Законът не
вменява задължение на издателя на фиша да изпраща на санкционираното с него лице ведно
с ЕФ и фотоса, който илюстрира заснет автомобила към момента на нарушението на
процесното място и в процесното време.
Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане
на скоростта, фотосът, в каре над него съдържа и данни за конкретно отчетената скорост ,
която в случая е 192 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния уред като
компонент в системата възможна грешка до 3% е редуцирана до 186 км/ч с издадения ЕФ) ,
датата и часа на отчитането, местоположението и посоката и дори лентата на плътното, към
която е насочен измервателния уред.
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложеното като веществено доказателствено средство(съгласно
чл. 189, ал.15) - фотос ( към ЕФ) , отразяващ конкретните визирани горе параметри.
Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното
платно и конкретно в лентата, в която се сочи, че е станало измерването( виж горното каре -
лента 2), дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му
план.
Несъмнено е, че заснемането е станало със стационарно устройство, което е трайно
фиксирано на определено обозначено място. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, дадено при
първоначалното сертифициране ( л. 16) и последващата периодична проверка - л. 17. Така,
че несъмнено установени са всички , релевантни за нарушението обстоятелства, свързани с
времето, мястото, начина на извършване и основно - начина на установяване.
Установен е бил и собственика в лицето на посоченото в СРПМС дружество . Като
ползвател в този документ е вписан жалбоподателя, комуто директно е издаден ЕФ.
Издавайки фиша директно на ползвател, наказващият орган не е нарушил процедурата по
чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Тази норма въвежда оборимата презумпция (виж и Р 202/11,04,19г. на
4
АдМ.съд Пазарджик), че собственикът е управлявал автомобила си и поради това той е
субект на отговорността за извършено с него нарушение по смисъла на тази норма. С изр. ІІ
на чл. 189, ал.4 е установена възможността да се промени субекта на отговорността - чрез
декларация с данни за лицето, на което е предоставил управлението и което е извършило
нарушението. В процесния случай още от данните , свързани с регистрацията на МПС, е
била установено, че дружеството – собственик е такова по договор за лизинг, по който
ползвателят – надлежно вписан като такъв в СРМПС и комуто дори този документ е
предоставен - е жалбоподателя – виж писмо на л.23, че автомобилът се ползва на правно
основание поради това ползвателят е вписан с СРМПС. Затова, при наличие на тези данни,
предоставени всъщност от самия жалбоподател при регистрация на МПС, не може да се
приеме, че директното издаване на ЕФ против него като ползвател е незаконосъобразно.
Тъкмо обратното. ( Решение на ПзАдС – 121/18.02.21 по канд 1413/20).
Предвид горното, именно право на жалбоподателя е подаването на декларация по чл.
189, а.5 от ЗДвП и това е признато с писмото на л. 14. От последното става ясно, че
декларацията на л. 11 не може да се зачете, тъй като деклараторът не сочел постоянен адрес
по местоживеене на лицето, което сочи като водач, комуто е предоставил на процесната дата
управлението на МПС. Това решение е в разрез с изискването на чл. 189, ал.5, изр. ІІ от
ЗДвП, което изисква деклараторът да посочи само данни за лицето, извършило
нарушението и да предостави копие на свидетелството му за управление на МПС. Имат се
предвид идентифициращи лицето, „извършило нарушението“ данни, каквито са именно
тези, съдържащи се в представеното от жалбоподателя към декларацията (на л. 11)
свидетелство за управление на МПС на л. 12 . В този документ се съдържат достатъчни за
индивидуализация на лицето данни - основни дата и място на раждане. Тези данни са били
достатъчни, за да може администрацията да потърси адрес на лицето, заради липсата на
който неоснователно е отказала да изпълни предписанието по езр.ІІІ на ал.5 на чл. 189 – за
анулира първоначалния фиш и издаде такъв против лицето,посочено в декларацията ( виж
писмото на л. 14) . Невярно е отразеното в писмото, че се изисква задължително посочване
на адрес; което е и логично, тъй като тази данна не е меродавна и може бързо и лесно да
претърпи изменение ( за разлика от „константните дата и място на раждане и личен номер в
съответната държава). По имената и дата и място на раждане , а и номера на издаденото от
румънските власти разрешително, е следвало административният орган да се снабди с
необходимите му данни за адрес на лицето, а не да търси тази информация от жалбоподателя
( след като последният не е длъжен и по закон да я предоставя).
В този смисъл администрацията незаконосъобразно не е зачела подадената
правомерно и отговаряща на формалните изисквания декларация и не е отменила
издадения фиш на подалия я жалбоподател. Така тя е осуетила възможността да се
реализира нормативно предвидената процедура по установяване на действителния
извършител на процесното нарушение и вместо него , незаконосъобразно е санкционирала
жалбоподателя.
5
Това обосновава решение за отмяна на ЕФ ,което влече неоснователност на
претенцията за разноски на въззвиваемата страна ( л. 39-40) и основателност на тази за
адвокатски хонорар. Последният обаче следва да бъде определен на база уважена
претенцията на ОД МВР Пазарджик ( л.39) за прекомерност , като при проведеното реално
само едно съдебно заседание и обема на доказателствения материал, а и този на оказаната
правна помощ възнаграждението бъде определено на 150 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА , с. К № 3914694 на
ОДМВР Пазарджик, с който на С. Я. Н. от гр. София, ЕГН ********** основание чл. 189,
алинея 4, във връзка с член 182 , алинея 2 , точка 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
400 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на С. Я. Н. от гр. София, ЕГН **********
сума в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6