Решение по дело №41/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Н. Т. И. от [населено място], общ.Макреш, обл.Видин против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № GPAM 1573901 от 18.01.2025г. на Старши полицай в 04 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон. Твърди се също, че изложената в обжалваната ПАМ фактическа обстановка е непълна, като не са отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и за приложението на закона.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, не е взел становище по същата.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 17.01.2025г. около 22,20 часа, в [населено място], на бул.“Христо Ботев“ И. е управлявал л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № РВ 1713 МТ, чужда собственост. При извършената проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство - Дрегер „Дръгтест 5000” ARSD - 0016” уредът отчел положителен резултат за амфетамин. Пробата е извършена в 04 РУ , [населено място]. На И. е издаден талон за изследване № 122426 от същата дата. Съставен му е и АУАН за това, че е извършил нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, който му бил надлежно връчен. Жалбоподателят е изпълнил дадените му указания от полицейските служители и е посетил лечебно заведение, където му е взета кръв и урина за изследване за наличието на наркотични вещества.

Въз основа на така съставения АУАН, на 18.01.2025г. е издадена и заповед за прилагане на процесната ПАМ, за това, че в [населено място] жалбоподателят е управлявал МПС, след употреба на наркотични или упойващи вещества или техните аналози, установено след тест с техническо средство, като пробата е с положителен резултат за амфетамин. В обжалваната ПАМ не е посочена нарушената разпоредба от ЗДвП. Във фактическата обстановка, описана в заповедта не е посочена и дата на извършеното деяние.

По делото е приложено доказателство за това, че срещу И. има образувано досъдебно производство № 24 / 20.01.2025г. за извършено от него престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив. Във връзка с горното е назначена и експертиза за установяване на наличието на наркотични или упойващи вещества в кръвта и урината му. Заключението обаче все още не е изготвено.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП старши полицай в 04 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно е отнето СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Такъв безспорно е старши полицай в 04 РУ Пловдив, тъй като ПАМ е приложена от него, като по делото се съдържат и заповеди, удостоверяваща тези му правомощия. Това е заповед № 317з – 385/ 10.01.2024г. на Директора на ОДМВР Пловдив, издадена в изпълнение на заповед № 8121з - 1632/ 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която Директорът на ОДМВР – Пловдив е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и К. Г. – мл. инспектор в 04 РУ Пловдив при ОДМВР – Пловдив Видин за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ, както и за работа с Автоматизирана информационна система „Пътна полиция“ и за провеждане на специализирано обучение и изпит за използване на технически средства и системи за измервания и контрол, одобрени по реда на Закона за измерванията, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.1,б.“б“ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача на превозното средство.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според която мярката се прилага е на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, е водачът да управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Адресатът на заповедта правилно е определен - с фактическото прилагане на мярката, водачът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно той по силата на закона е адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл. 171, т.1 б.„б“ от ЗДв.П.

Съгласно чл.168,ал.1 от АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, поради което в обхвата на проверката е и обосноваността на заповедта – дали приетите фактически установявания са обективни и истинни. В случая няма как да се провери истинността на приетото от административния орган време на извършване на деянието от страна на административния орган, тъй като дата в заповедта липсва.

ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, включително и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на съответната административноправна норма. Принудителната административна мярка се прилага с оглед обективно извършване на нарушение. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.

В конкретния случай именно по отношение общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение, е налице несъответствие между обстоятелствената част на оспорената заповед и официални документи от преписката и конкретно – датата на управление на автомобила, тъй като такава в ЗППАМ няма посочена.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа правни основания за издаването си, но посочените в същата фактически такива са непълни, като от тях не се установява кога е извършено нарушението, респ. кога е управлявал жалбоподателят МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Дата на извършване на деянието в обжалваната заповед липсва. Във фактическата обстановка е посочено мястото на извършването му, но не и датата. Такава се съдържа в преписката, но не и в заповедта.

В заповедта липсва и посочване на нарушената според административния орган правна норма от ЗДвП. От приложените по делото доказателства може да се направи извод, че административният орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, но това не се съдържа в ЗППАМ.

Излагането на ясни и конкретни фактически съображения е условие за издаване на законосъобразен административен акт, тъй като именно въз основа на тях съдът гради изводите си за това дали са налице визираните в хипотезата на правната норма юридически факти.

Действително по преписката се съдържат доказателства относно датата на извършването на деянието, както и нарушената правна норма на ЗДвП, но това са доказателства, с които следва да се потвърди или обори това което е прието с обжалваната заповед. Няма как съдът да извърши преценка на приетото от административният орган, когато в обжалваната заповед, то не е посочено, респ. няма как да се прецени дали правилно е приета датата на извършване на нарушението, тъй като такава в ЗППАМ няма.

Трайно в съдебната теория и практика се възприема, че неиндивидуализираното посочване на факти, които конкретно не могат да бъдат обвързани с диспозитива на акта, води до неговата немотивираност. Именно такъв е и настоящия случай, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е немотивирана, а оттук е издадена при наличие на отменително основание по чл.146,т.2 от АПК.

Непосочването на основните фактически обстоятелства, каквото е датата на извършване на нарушението, както и нарушената правна норма от ЗДвП, във връзка с което се прилага ПАМ, съставлява нарушение на изискването по чл.59,ал.2,т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с материалния закон или не, от една страна, а от друга липсата на задължителен елемент от съдържанието на заповедта, представлява основание за оспорване по чл.146,т.3 от АПК, поради което този порок обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед.

След като законодателят е предвидил посочването на дата на извършване на деянието, както и посочване на нарушената правна норма, то административният орган е бил длъжен да ги посочи в административния акт. Следва да се има предвид още, че съдът не може да замести липсата на тези обстоятелства в заповедта, тъй като той може единствено да извърши проверка на приетото от издателя на акта, но не и да замести липсващ задължителен елемент от съдържанието му.

Предвид изложеното жалбата, като основателна следва да бъде уважена, а обжалваната заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена. В случая са налице съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, които няма как да бъдат санирани в съдебното производство.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за обосноваване на незаконосъобразността на обжалваната заповед, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 1010 лева, представляващи внесената Д.Т. и реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК , Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № GPAM 1573901 от 18.01.2025г. на Старши полицай в 04 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на Н. Т. И. от [населено място], общ.Макреш , обл.Видин е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати, от бюджета на административния орган, на Н. Т. И. от [населено място], общ.Макреш , обл.Видин, разноски за производството в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, представляващи внесената Д.Т. и изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.