РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502786 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. с чл.17, вр. чл.2 и чл.5 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по въззивна жалба входящ №7172/30.07.2021 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от П. В. В., чрез адв. Б.П.,
против решение №989/17.06.2021 г., поправено с решение №1608/26.09.2021
г., постановени по гр.дело №245/2021 г. по описа на РС-Пловдив, II брачен
състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката срещу СТ. Н. Н.,
от град С., ул. ****, ЕГН **********, с която е поискано от съда да наложи
мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за извършено от последния домашно
насилие на 07.02.2021 г. по отношение на П.В., ЕГН **********, и М. С. Н.,
ЕГН **********, и двамата от град П., ул. ****, и е осъдена П.В. да заплати
на С.Н. сумата от 1546 лв. разноски по делото.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, нарушение на
материалния и на процесуалния закон, като се излагат подробни съображения.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не е осъществен акт на
1
домашно насилие, въпреки установения и приет от съда психически тормоз.
Не е съобразена доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН. Всички актове на насилие са се случвали в присъствието на
малолетното дете на страните, като съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо
и емоционално насилие върху детето се смята всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Иска се отмяна на съдебния акт и уважаване
на подадената молба за защита от домашно насилие.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия С.Н. чрез процесуалния му представител адв. К.Г., като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е процесуално
допустима, но е неоснователна и недоказана. Иска се отхвърлянето и
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Обстоятелствата,
за които се твърди, не са оказали продължително отрицателно или вредно
въздействие по отношение на детето. Не са налице основания за налагане на
защитни мерки, липсват субективни и обективни предпоставки за уважаване
на молбата. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции.
С определение в съдебно заседание на 15.11.2021 г. е прекратено
въззивното производство поради оттегляне на жалбата в частта, с която е
поискано да се наложи забрана на С.Н. да се доближава до посещаваната от
детето М. С. Н. частна детска ясла „****“. Определението е влязло в сила на
27.11.2021 г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
жалбоподателката и пълномощникът не се явиха. С писмена молба заявяват,
че поддържат жалбата и направеното искане по същество.
Въззиваемата страна С.Н. не се яви и не изрази становище.
Процесуалният му представител адв. Г. моли да се потвърди решението на
районния съд.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо. Въззивната проверка за
правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на
поддържаните основания.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съд при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
2
дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от
домашно насилие, заведена от П. В. В. от гр. П. срещу СТ. Н. Н. от гр. С.,
като се твърди, че молителката е била във фактическо съжителство с
ответника от месец септември 2016 г. до февруари 2020 г. През 2018 г. им се
родил син – М.. След раждането на детето ответникът станал груб и изнервен,
дистанциран бил към нея и детето. Напуснала С. през февруари 2020 г., а през
месец май същата година заедно с детето М. се установили в гр. П.. На
07.02.2021 г. – рождения ден на детето, ответникът обещал предварително на
молителката, че ще дойде в Пловдив да види детето и да му донесе подарък.
Сутринта след 9,15 ч., след разменени съобщения, молителката узнала, че С.
от 40 мин. е пред блока . Качил се заедно с негов приятел, бил превъзбуден и
изнервен. Взел детето на ръце и започнал да крещи, че домът бил „бардак“.
Говорел, „че светът ще се стори тесен“. Започнал да я заплашва, че на
делото им за родителските права по отношение на М. на 15.02.2021 г. щяло да
стане страшно и щял да я съсипе, крещял . Твърди, че викал: “много си
проста“ и „целулитна“. През цялото време детето било в ръцете на баща си.
М. се уплашил от виковете на баща си, започнал да плаче, слагал ръчичка на
устата му, за да го накара да замълчи. В жилището били сестрата на
молителката и още няколко техни приятели. С. започнал да обижда и тях –
„тук всички сте извратени и лесбийки, ти си женски ***“. Заплашвал, че ще
съсипе всички, отправил заплахи към сестрата и майката на молителката. В
един момент с детето на ръце ответникът започнал да бяга надолу по
стълбите. Детето било по пижама и босо. Убедили го да върне детето.
Отишли двамата в детската стая. Заспорили отново, като молителката твърди,
че С. я плюел в лицето и карал и детето да я плюе. Приятелите ги
посъветвали да отидат заедно на разходка в парка. Там ответникът
продължавал да я обижда, държейки детето в ръце. Казал, че я следи и „ще
види какво ще се случи“. От тогава молителката твърди, че изпитвала силен
емоционален страх, който се отразявал на психиката . Притеснява се за
здравето и на детето М.. Иска от съда да наложи визираните в молбата мерки
по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът изразява становище по молбата както в съдебно
заседание, така и в писмен отговор. Оспорва изцяло молбата. Твърди, че от
август 2020 г. до момента на отговора от страна на молителката му е
отказвана всякаква възможност да взема детето при себе си и да прекарва
време с него насаме. Има заведено дело в съда за определяне на режим на
лични отношения с детето му, а настоящият процес цели молителката да
докаже неговата непригодност като родител и да осуети възможността да
вижда М.. Молителката завела дело по ЗЗДН и в СРС, като с решение, влязло
в сила през януари 2021 г., молбата била отхвърлена. За конкретния случай
- на 07.02.2021 г. - Н. твърди, че бил предварително поканен от молителката
да отиде да види детето и да му занесе подарък. Взел със себе си и св. А..
Имало скандал между него и молителката, но не бил провокиран от него.
3
Молителката го посрещнала на вратата на жилището във видимо лошо
настроение. Детето М., доволно и усмихнато, се втурнало към баща си да го
гушне. Влезли в жилището и там заварил шест човека – М. „л****а“, както
сама молителката я наричала в техни чатове, нейна приятелка, която излизала
от банята полугола, от спалнята излязъл непознат полугол мъж, била там и
сестрата на молителката със своята интимна приятелка. В кухнята имало
празни бутилки от алкохол. П. обяснила, че снощи е имало купон за рождения
ден до три часа през нощта, и че детето също е присъствало. Н. казал, че не
одобрява горната компания, при което П. се подразнила и започнала да го
обижда: „Кажи на татко си, че ще изхвърлим подаръка му“, „Ще продадем
къщата“, а детето повтаряло това след нея. Ответникът не отрича, че е
употребил думата „бардак“ за дома на П., но впоследствие се успокоил и
казал, че домът е „хан“. Взел детето и пред вратата то искало да се разходят,
но П. не позволявала. Започнала да крещи, че отвличал детето. Категоричен е,
че не е отправял заплахи към молителката и не е извършвал акт на домашно
насилие както спрямо нея, така и спрямо детето.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
П.В. и С.Н. са родители на М. Н.. Молителката е представила
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, според която спрямо нея е извършен акт на
домашно насилие на 07.02.2021 г., който е подробно описан в декларацията.
Межда страните се води дело за определяне на режим на лични
отношения между бащата и детето.
С решение №20275133/14.12.2020 г. по гр.д. №41299/2020 г. на
СРС, 149 състав, влязло в сила на 15.01.2021 г., е оставена без уважение
молбата на П.В. за издаване на заповед за защита срещу С.Н. за деяния в
периода 05 - 25.08.2020 г.
От заключението на съдебно – психологична експертиза,
изследвала молителката, се установява, че след събитията на 07.02.2021 г.
П.В. е преживяла ситуативен стрес, на който е отговорила. Не са налице у нея
тежки дезадаптации. Начинът на живот не е променен. Към настоящия
момент не е жертва на психичен тормоз. Не се страхува за живота и здравето
си от С.Н.. Не е обсъждано и физическо посегателство спрямо нея.
Според заключението на съдебно – психологичната експертиза,
изследвала детето М., същото не е травмирано. Не се страхува от баща си.
Станало е свидетел на конфликт между родителите си, което е предизвикало
ситуативно-емоционален дискомфорт. Не е разбирало свойството и
значението на конфликта. Детето не е подложено на конфликт на лоялност
към баща си, няма данни за отчуждение от него.
Съдът е обсъдил и свидетелските показания по делото, но не и
приложените публикации в медии и социални мрежи.
Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че,
въпреки възникналия скандал, не е доказано на 07.02.2021 г. С.Н. да е
4
извършил акт на домашно насилие спрямо молителката В. и детето М., тъй
като агресия е упражнена от молителката, а не от ответника. За да достигне до
този извод, съдът е дал вяра на изложеното от св. А., а не на фактите,
изложени от св. М., която е сестра на В..
Решението на първостепенния съд е правилно.
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН дефинира домашното насилие
като всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Ето защо за
жалбоподателката (молителката) е налице правен интерес от подаване на
молба срещу ответника. Същата е предявена и в законоустановения срок.
ЗЗДН предвижда възможност с декларацията по чл.9, ал.3 от
Закона да се приемат за доказани факти, когато няма други доказателства.
Настоящият случай обаче не е такъв. Напротив – в апартамента на В. е имало
множество лица, които са възприели поведението на страните и възникналия
скандал. Правилно според настоящия състав е дадена вяра на показанията на
св. А., а не на св. М.. Вярно е, че св. А. е приятел на Н.. Той обаче излага
показанията си добросъвестно, като посочва и отправените от Н. реплики,
провокирали молителката. От друга страна св. М. е сестра на
жалбоподателката, като показанията обслужват тезата на същата.
Същевременно обаче е налице и нелогичност в изложеното от тази
свидетелка. Според нея В. е била разстроена, но, въпреки това, е предложила
да излязат сами с Н. и М. в парка, за да се успокоят. Това е нелогично,
доколкото, ако е осъществено насилие спрямо нея, В. би търсила защита – да
е сред хора, които могат да окажат помощ, а не да остава насаме с
насилника си (което е правено и в апартамента – тримата са оставали насаме в
детската стая). От друга страна свидетелката твърди, че се е притеснила за
сестра си, а я оставя да излезе с Н., без да може, при нужда, да помогне.
Налице е и противоречие между твърденията в молбата за защита и
декларацията по чл.9 ЗЗДН и изнесеното от свидетелката (имало ли е
наплюване, застрашен ли е бил живота на детето). Ето защо правилно съдът
не се е доверил на изложеното от М., а на това, изнесено от А.. Показанията
на последния кореспондират и със заключенията на експертизите, че и за
5
детето, и за В. няма последствия – категоричен е, че е видял видео съобщение
как Н. си играе с детето в парка, а В. също е била там и се е усмихвала.
Твърдяното от молителката домашно насилие е било пред четири
лица, нейни близки и приятели, от които е могла да получи съдействие и
защита. Освен това е присъствал и св. А., който също би могъл да помогне.
Имала е възможност да повика и полиция, в случай, че се е чувствала
застрашена. Същевременно обаче тя отива в друга стая насаме с ответника,
излизат двамата на разходка с детето. Според заключението на
психологичната експертиза (л.142 от първоинстанционното дело) това
поведение утвърждава липсата на обективна и пряка възприета заплаха за
здравето и живота в конкретната ситуация.
Не се възприемат доводите в жалбата, че не е обсъдено отразеното
в експертизата, касаещо жалбоподателката. Експертът е категоричен, че
поведението на Н. е било неочаквано, както и оценъчните коментари спрямо
В. и дома , като е преживяла ситуативен стрес, заплаха, на които е
отговорила. Вещото лице обаче посочва различни фактори, обуславящи
наличие на стрес, включително и това, че Н. не се е качил веднага в
жилището. Начинът на живот обаче на В. не е променен. Прието е, че
ситуативно на 07.02.2021 г. е налице поведение, което е подронващо
самочувствието, оценъчно спрямо дома, контролиращо, като попада в
теоретичната постановка на психическия тормоз, но към настоящия момент
(момента на изготвяне на заключението) не е жертва на такъв. Заключението
обаче е изготвено преди всичко въз основа на изложеното от
жалбоподателката – нейните възприятия. Касае се за способ на доказване, а не
– за доказателствено средство. Ето защо настоящият състав не прие, че на
07.02.2021 г. е осъществен акт на домашно насилие от С.Н. към П.В. и/или
М. Н.. Правилно е оставена без уважение молбата за защита. Решението е
правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
От въззивника се претендират разноски за въззивното
производство, но, с оглед изхода на делото, такива не следва да се
присъждат. Същевременно са поискани и от въззиваемата страна, като следва
да се присъдят съобразно приложения списък на разноските в размер на 1500
лв., от които 1000 лв. по в.гр.д. №1984/21 г. и 500 лв. по настоящето. От
насрещната страна не е направено възражение за прекомерност, като следва
6
да се присъди цялата сума.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №989/17.06.2021 г., поправено с
решение №1608/26.09.2021 г., постановени по гражданско дело №245/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, II брачен състав.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, да заплати
на СТ. Н. Н., ЕГН **********, от град С., ул. /****, направените по делото
разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7