НОХД № 369/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия С.Н.Я. *** за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК за това, че за времето от 17.10.2009 г. до
18.10.2009 г. в с.Карабунар, обл.Пазарджик е отнел чужда движима вещ – 1
бр.кобила /порода Арденец / на стойност 1 300 лв., от владението на С.Д.Е.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения
по същество в хода на съдебните прения.
Пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на наказание пробация.
Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание.
Производството е проведено в негово отсъствие.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
В средата на м.октомври 2009 г. С.Е. наел подс. С.Я.
за пастир, като трябвало да пасе кравите, намиращи се в стопанския двор на
с.Карабунар, обл.Пазарджишка.
На 17.10.2009 г. подс.Я. останал да спи в обора.
Решил, че иска да се прибере в с.Церово, където живеел понякога.Качил се на
кобилата, собственост на Е. и тръгнал. Стигнал до махала Нейкьовец, намираща се
над с.Церово. Там срещнал местен овчаря М Х..Предложил да му продаде кобилата
на символична цена. Х. познавал
подсъдимия и веднага се досетил, че
кобилата не е негова и отказал да я купи, като
му казал веднага да я върне. Малко след това подсъдимият пуснал кобилата
в гората и си тръгнал за с.Церово.
На 18.10.2009 г. сутринта Е. отишъл в
обора и видял,че Я. го няма, както и че липсвала кобилата.
Той уведомил полицията и заедно с
племенника си –А.Б. тръгнал да търси
подсъдимия.
Св.С. В. ***,
намерил подсъдимия в с.Церово. Я. веднага признал, че бил откраднал кобилата и
тръгнали заедно със св.В. да я търсят. Я.
показал на св.В. маршрута, по който бил
минал и мястото, където бил пуснал кобилата, но не успели да я открият.
Св.В. говорил с Х. и му оставил телефона си в случай,
че види кобилата в района.
Междувременно Е. и Б. също търсили кобилата, но не я
открили. Два дни след това съпругата на Х. видяла непозната кобила и му
казала.Той разпознал кобилата като и позвънил на св.В..Той от своя страна уведомил Е. и заедно
с него отишли в махала Нейкьовец, където св. Последният разпознал кобилата си и
я прибрал.
От заключението на приетата по делото зоооценъчна експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно е видно, че стойността на кобилата възлиза
на сумата от 1 300 лв, по пазарни цени към инкриминираната дата.
От заключението на приетата по делото психиатрична експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно е видно, че подсъдимият не страда от
психиатрично заболяване, но при него е налице изоставане в интелектуалното
развитие /умствена изостаналост/. Независимо от това той е разбирал свойството
и значението на извършеното, но е бил затруднен да ръководи постъпките си,
имало е проява на импулсен акт.
По
повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз
основа на самопризнанието на подсъдимия направено в досъдебната фаза на
процеса, което съдът приобщи посредством прочитането му по реда на чл.279 от НПК и показанията на св.В., а също и от заключението на зоооценъчната и психиатрична експертизи, както и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни, кореспондират
със събраните писмени доказателства, с които взаимно се допълват и по
категоричен начин очертават обективността на гореописаната фактическа
обстановка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Я. е осъществил престъпния състав на чл.194 ал.1
от НК, като за времето от 17-18.10.2009
г. в с.Карабунар, обл.Пазарджик е отнел чужда движима вещ – 1 бр.кобила на стойност 1 300 лв., от владението на С.Д.Е.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението и
е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал
е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Степента на обществена опасност на
деянието също е завишена предвид стойността и естеството на откраднатата вещ,
както и поради начина на разпореждане с нея – изоставена без надзор. Подсъдимият
Я. е личност със завишена степен на обществена опасност. Видно от приложеното
по делото свидетелство за съдимост, същият не е
осъждан, но е криминално проявен и изключително негативно
охарактеризиран.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин
от чуждите вещи, но най-вече в ниския му жизнен стандарт, породен от тежкото му
семейно и материално положение, както и поради наличната умствена изостаналост.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени направеното
самопризнание в досъдебната фаза на процеса, оказаното съдействие на
полицейските служители непосредствено след кражбата, посочването на местността,
в която е била изостваена кобилата, благодарение на което тя е била и намерена,
чистото съдебно минало, незрялата му житейска възраст, тежкото материално
положение и наличната умствена изостаналост у лицето. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са лошите му
характеристични данни.
С оглед на горното съдът намери, че са налице
многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При
това положение съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.2, бук.Б от НК, като
замени наказанието лишаване от свобода и
осъди подс.Я. на пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК,
а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ,
при честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Тези две пробационни мерки съдът наложи като задължителни
и прие, че посредством тях ще се изпълнят целите на наказанието и ще се
катализира процесът на формиране у подсъдимия на нова ценностна система, насочена към избор на адекватно поведение и водене на социално приемлив начин
на живот.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3
от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени и същият бе осъден да заплати в
полза на държавата, направените по делото разноски за експертизи в размер общо
на 143.70 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: