Определение по дело №40209/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43513
Дата: 25 октомври 2024 г. (в сила от 25 октомври 2024 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20241110140209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43513
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110140209 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от “Ти би ай кредит” ЕАД против А. Ханди Т..
Исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото. Следва да бъде приложено
ч.гр. дело № 52065/ 2023г. по описа на Софийски районен съд.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане
на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.12.2024г. от
10,15 часа.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр. дело № 52065/ 2023г. по описа на Софийски районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Кредит инс“ АД в едноседмичен срок, от връчване на
настоящото определение, да представи оригинала надоговор за потребителски кредит №
1
**********/ 30.03.2016г., на основание чл. 183 ГПК, като
УКАЗВА на същия, че при неизпълнение на дадените указания, документът ще бъде
изключен от доказателствения материал.
НАЗНАЧАВА съдебно- счетоводна експертиза, с вещо лице П. Д., което след като се
запознае с материалите по делото и тези в страните, да даде заключение със задача: „Усвоена
ли е сумата по кредита, респ. в случай, че е усвоена, кога? Как са формирани анюитетните
вноски, като вещото лице посочи размера на всеки елемент, формиращ вноските?
Извършени ли са плащания по договора за кредит, респ. в случай, че са извършени такива,
кога? Как са осчетоводени плащанията? Каква част от тях са отнесени за погасяване на
главница, договорна лихва, такси и др.? Какъв е размерът на неплатените месечни вноски по
процесния договор, като вещото лице да посочи отделните компоненти на месечните
вноски? Какъв е размерът на договорната лихва и на обезщетението за забава? Какъв е
размерът на годишния процент на разходите (ГПР), съответно как е формиран същия? Какъв
би бил размерът на ГПР при включени в него такса за оценка на риска и застрахователна
премия? Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора, както и
непогасеният размер на дължимите лихви? В случай, че част от плащанията, извършени за
погасяване на задължения на длъжника по договора за кредит, са отнесени за погасяване на
такса за оценка на риска и застрахователна премия, какъв би бил размерът на неиздължения
остатък от главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, като при погасяването
сумите първо се отнасят към начислените лихви, ако няма избран друг ред за погасяване?”,
при депозит за възнаграждението на вещото лице в размер на 400 лева, платим от ищеца в
седмичен срок, считано от връчване на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за платен депозит за възнаграждението
на вещото лице в служба „Регистратура” Софийски районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, с оглед обстоятелствата
по делото, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните доклад по делото:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.09.2023г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против А. Ханди Т. за сумата 1256,82 лева, представляваща главница,
съгласно договор за потребителски кредит No **********/ 30.03.2016г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
21.09.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 83,94 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до 05.04.2019г., сумата 710,97
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
05.11.2018г. до 07.09.2023г.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит
№ **********/ 30.03.2016г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата
2
5000 лева, с падеж на задължението 05.04.2019г. Ищецът сочи, че страните са постигнали
съгласие ответникът да плати такса за оценка на риска в размер на сумата 684,24 лева, която
се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план към договора. Същият излага твърдения, че ответникът
сключил договор за застраховка “Bank живот агент”, по която размерът на застрахователната
премия е 702 лева. На следващо място, в исковата молба се навеждат твърдения, че страните
са постигнали съгласие ответникът да плати възнаградителна лихва в размер на 27,09 %.
Ищецът поддържа, че ответникът не изпълнил задължението си да плати месечните
анюитетни вноски, формирани от главница и договорна възнаградителна лихва.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му
за сумата 1256,82 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит
No **********/ 30.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.09.2023г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 83,94 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 05.11.2018г. до 05.04.2019г., сумата 710,97 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 05.11.2018г. до 07.09.2023г.
В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът релевира възражение за
нищожност на договора за кредит. Същото е обосновано с доводи, че договорът противоречи
на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 Закона за потребителския кредит ЗПК), тъй като
ответникът не е подписал всяка страница от общите условия. В договора не е посочен
метода на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и не са посочени всички
допускания и компонентите, включени в него, поради което същият противоречи на
правилото, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В отговора се сочи и, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която договора за потребителски кредит
трябва да съдържа задължително информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В настоящия случай нито от текста на процесния договор, нито от
инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска
представлява главница, каква част- лихва, и каква част- такса за обслужване на кредита.
Според ответника в случая ирелевантен е фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР са
определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за
главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Не е ясно дали сумите по погасителния
план са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се плащат таксата за
обслужване на кредита и
лихвата и едва тогава се изплаща главницата. На следващо място, договорът противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като в него не се съдържа информацията, която
3
следва да бъде предоставена, съгласно същата разпоредба. Процесният договор
противоречи и на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържа
клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Липсва реда за прекратяване на договора за кредит, както и наличието на извънсъдебни
способи за решаване на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с
предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване.
В обобщение, ответникът счита, че договорът противоречи на императивните норми на
ЗПК, което обуславя недействителността му.
Относно искът за установяване вземането за договорна възнаградителна лихва, в
отговора се развиват съображения, че уговореният в договора лихвен процент от 41,83 % е в
противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора. Ответникът
излага, че договорът не би бил сключен от търговеца без наличие на клаузата за лихва,
поради което недействителността на клаузата за договорна възнаградителна лихва влече
недействителност на договора.
В отговора на исковата молба се релевират доводи, че при пълната недействителност на
договора, исковете за установяване вземането на ищеца, възникнало на договорно основание
са неоснователни.
Ответникът навежда възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
посоченото облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
потребителски кредит № **********/ 30.03.2016г., обстоятелството, че ответницата е усвоил
предоставената сума в пълен размер, уговорения падеж на погасителните вноски, размера на
непогасените задължения по процесния договор за кредит, вкл. и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), както и
настъпването на забавата на ответника.
Съдът съобщава на страните,че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
4
клаузи в договора, сключен с потребител като им дава възможност да изразят становище по
тези въпроси.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните ведно с призовките за първото по
делото заседание, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5