№ 4784
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110159271 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. А. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 38623/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 2223,47лв., представляващи
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до изплащане на
вземането, 290,73лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 28.06.2022г., 52,37лв.,
представляващи цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до
изплащане на вземането, и 10,68лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до
28.06.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното
предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил до процесния имот, находящ се в гр. София, ж. к. Овча купел, бл.
505, вх. Б, ет. 8, ап. 23, аб. № 313768 , топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на
цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, в който излага съображения за нередовност на исковата молба,
недопустимост и неоснователност на исковете. Оспорва между страните да е
сключен договор за доставка на топлинна енергия. Нямало определено
качеството на услугата, което ищецът бил длъжен да спазва, което водило до
извод за нищожност на сделката. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Счита, че кубатурата на жилището била неправилно определена,
което водило до неправилно изчисляване на задълженията. Посочва, че не е
получавал фактури.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Според задължителните разяснения, дадени в т. 1
на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от представения нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот /л. 14/, че през 2015г. ответникът
е придобил собствеността върху процесния имот. От СТЕ се установява, че
сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната
мрежа, а самият имот е топлоснабден. При тези обстоятелства и с оглед
2
задължителните разяснения, дадени в горецитираното ТР, се налага изводът,
че ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество по договор за доставка на топлинна енергия и дължи заплащане на
стойността на консумираната енергия. Доводите на ответника, че към датата
на придобиване на имота бил малолетен и трябвало нарочен писмен договор
са неоснователни, доколкото малолетните извършват правно валидни
действия чрез своите родители/настойници, както е сторено в случая. Общите
условия към договора са публикувани, което е служебно известно на съда.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че през процесния период в имота е имало 3бр. отоплителни тела
с поставени ИРРО и 1бр. водомер за топла вода. Вещото лице разяснява, че
топлинната енергия в имота за отопление и топла вода е начислявана въз
основа на реално извършени отчитания, което се установява и от
представените протоколи за отчет /л. 75-76/, които не са оспорени. Експертът
посочва, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, като същата е изчислявана по формулата в т. 6.1.1. от
приложението към Наредба № Е-РД-04-1. С оглед на това, вещото лице дава
заключение, че потребеното количество топлоенергия в имота през процесния
период възлиза на 2223,48лв., от които 1480,45лв. за отопление, 583,14лв. за
БГВ и 159,88лв. за сградна инсталация. Ето защо, съдът приема за доказано,
че до имота през процесния период е реално доставена топлинна енергия на
стойност 2223,48лв., но с оглед диспозитивното начало в процеса е ограничен
от размера на предявената претенция, който е 2223,47лв.
Съдът намира възраженията на ответника, свързани с кубатурата на
имота, за неоснователни, доколкото не са ангажирани доказателства същата
да е различна от посочената от вещото лице от 103 куб. м. Следва да се има
предвид още, че при площ на имота от 44,32 кв. м. и височина от поне 2,40м.,
обемът възлиза дори в по-голям размер от 106,37 куб. м.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла
погасителна давност вземанията, което се явява частично основателно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 18.07.2022г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.07.2019г., са погасени по
давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
3
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да
тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по
давност се явяват вземанията за топлинна енергия за м.05.2019г., тъй като
тяхната изискуемост е настъпила преди 18.07.2019г. На всички останали
вземания изискуемостта е настъпила след 18.07.2019г. (за м.06.2019г.
настъпва август 2019г.). Размерът на задължението за м. май 2019г. възлиза на
58,52лв. съгласно заключението по СТЕ. Само то се явява погасено по
давност. Ето защо, предявеният иск за главницата за топлинна енергия се
явява основателен за сумата от 2164,95лв. и за периода м.06.2019г.-
м.04.2021г. и подлежи на отхвърляне за разликата над уважения размер от
2164,95лв. до пълния предявен от 2223,47лв., възлизаща на 58,52лв., и за
м.05.2019г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е
погасил необхванатите от погасителната давност парични задължения на
падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи
мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
2164,95лв. възлиза на сумата от 283,07лв. за периода 15.09.2020г.-28.06.2022г.
Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 283,07лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 290,73лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на
продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните
собственици, на което е взето решение за сключване на договор за
извършване на услугата дялово разпределение с третото лице - помагач.
Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от представените
отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това дружество е
продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на
претендираната сума от 52,37лв. за периода м.06.2019г.-м.04.2021г., видно от
събраните писмени доказателства. Тези задължения не са обхванати от
погасителна давност, тъй като първото от тях е за м.06.2019г. (виж
4
изложените по-горе съображения относно давността). Ето защо, този иск
следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения
на падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава,
чийто размер възлиза на претендираната сума от 10,68лв. за периода
31.07.2019г.-28.06.2022г., изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този
иск също се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
101,55лв., от които следва да му се присъдят 98,94лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на
89,48лв. за платена държавна такса, 250лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 100лв. От общия размер на разноските – 439,48лв., съразмерно на
уважената част следва да му се присъдят 428,19лв.
Ответникът не претендира разноски /л. 86/ и не доказва извършването
на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу М.
А. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. Овча купел, бл. 505, вх.
Б, ет. 8, ап. 23, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
46922/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: по ч. гр. д. № 38623/2022г. на СРС,
40-ти състав, а именно: 2164,95лв., представляващи цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в
гр. София, ж. к. Овча купел, бл. 505, вх. Б, ет. 8, ап. 23, аб. № 313768, ведно
със законната лихва от 18.07.2022г. до изплащане на вземането, 283,07лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-28.06.2022г., 52,37лв., представляващи цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 18.07.2022г. до изплащане на вземането, и
10,68лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.07.2019г.-28.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
2164,95лв. до пълния предявен от 2223,47лв. и за м.05.2019г. и иска за
5
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 283,07лв. до пълния предявен от 290,73лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. А. Н., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж. к. Овча купел, бл. 505, вх. Б, ет. 8, ап. 23, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 98,94лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 428,19лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6