Р Е Ш Е Н И Е №
279
гр. Сливен, 18.07.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – I състав, в публичното заседание на десети юли две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова
и с участието на прокурора като
разгледа докладваното от
съдия Слав Бакалов
административно дело № 20237220700137/2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.64 ал.4 от Закон за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Община Сливен против Решение за верификация на постъпило искане
за междинно плащане BG05M9OP001-2.90-0022/6 издадено на 23.03.2023 г. от
Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020 г. при Министерство на труда и социалната политика, в
частта, с което е отказана верификация на разходи в размер на 17 692,72 лева по
искане за плащане № 2 с отчетен период 18.04. – 31.10.2022 г. по проект „Нова
дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания – Етап 2 – предоставяне
на новите услуги в Община Сливен“ с № BG05M9OP001-2.090-0022-C02.
В
жалбата се твърди, че относно обжалваното решение в обжалваната част са налице
отменителни основания по чл. 146, т.2-5 от АПК. Заявява, че не е спазена
установената форма, като административният орган не е посочил фактическите и
правни основания за издаване на административния акт. Твърди, че е посочен нормативен
акт, който към настоящия момент не фигурирал в правния мир. Счита, че лаконично
и неясно са изложени фактическите основания за издаване на оспореното решение.
Заявява, че не са установени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Твърди, че издаденото решение противоречи на материалноправните разпоредби и не
съответства с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението в обжалваната част. Претендира за направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият – Община Сливен, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв.
В.Г. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Г.,
Т. и Ко” ***, който поддържа жалбата.
Административният
орган – Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 г. в Министерство на труда и социалната политика,
чрез пълномощника си д. е. Д. Х. Д., служител с ю. о. в Министерство на труда и
социалната политика моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като
излага съображения, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби, и целта на закона. Заявява, че след
прекратяването на обществената поръчка до 01.01.2023
г., когато е сключен новия договор, храненето се е случвало без проведена
обществена поръчка и плащанията са извършвани без сключени договори по реда на
ЗОП, като в становището на финансовия контрольор на общината по разходи
представени по следващо искане за междинно плащане по същия проект, било
отразено, че по това правоотношение не би следвало да съществува и плащане не
би следвало да се извършва, тъй като не е проведена процедура и не е сключен
договор по ЗОП. Моля съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липса
на фактическа и правна сложност на спора.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Община
Сливен е бенефициент по административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по проект „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с
увреждания - Етап 2 - предоставяне на новите услуги в Община Сливен" с №
BG05M90P001-2.090-0022-C01 от 18.04.2022 г. изменен с Допълнително споразумение
№ 01 от 14.12.2022 г., с общ бюджет: 806 371,58лв., от които 685 415,85лв.
европейско съфинансиране, сключен между Министерството
на труда и социалното политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“, като Управляващия орган на ОПРЧР 2014-2020 г.
и Община Сливен. (електронен носител)
От
Община Сливен е подадено искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период
18.04.2022г. - 31.10.2022г. с обща
стойност 175 160,26лв.
При
разглеждане на документите по постъпилото искане за плащане, от
административния орган е установено:
1.
Били предявени за верификация фактури за ел. енергия за периода от м.07.2022 г.
до м.10.2022г. вкл. за "Център за грижа за лица с психични
разстройства" с ИТН 4516098 и "Център за грижа за лица с умствена
изостаналост" с ИТН 4516086 от доставчик ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, в това число и лихви по фактури за просрочено плащане. Административният
орган е приел, че съгласно § 15, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби
(ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ.57 от
26.06.2020г.), доставчикът по ал.2 сключва типов договор с клиентите, които до
30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на
електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30
юни 2021 г. След тази дата бенефициентът
следвало да прилага ЗОП при избор на доставчик на електроенергия.
С
кореспонденция № BG05M90P001-2.090-0022-C02-M012 от 06.03.2023г. са изискани
разяснения от община Сливен. С отговор № BG05M90P001-2.090-0022-C02-М012-А001
от 13.03.2023г. бенефициентът е представил обяснителна записка, като посочва,
че на 19.04.2022 г. Община Сливен обявила открита процедура с предмет „Доставка
на нетни количества активна електрическа енергия (средно/ниско/ напрежение) от
изпълнител и избор на координатор на стандартна балансираща група, с пълно
администриране на информационния поток с ЕСО и поемане на разходите за
небаланси за обекти, собственост на Община Сливен" с № 00118-2022-0014. Към
посочената дата ЦГЛУИ и ЦГЛПР нямали номер на измервателни точки на
електрическа енергия (ИТН). С протоколи от 11.05.2022 г. на обектите били
сменени измервателните средства и заведени като нови обекти в Системата за
дистанционно отчитане (С.Д.О) към EVN ЕРЮГ, като при следваща процедура за
избор на доставчик на електрическа енергия двата обекта ЦГЛУИ и ЦГЛПР щели да
бъдат включени в списъка с обектите на Община Сливен.
Административният
орган посочил, че съгласно чл.9, ал.1, т.5 от договор от 01.07.2022г. между
Община Сливен и Еврохолд Трейд ЕАД за доставка на
електрическа енергия, възложителят има право да присъединява и нови обекти,
които допълнително се включват в списъка на средствата за търговско измерване
по съответния ред, с изискуемите за това документи. Партидите/ИТН на Център за
грижа за лица с психични разстройства и Център за грижа за лица с умствена изостаналост в община Сливен не били
прехвърлени към доставчика на свободния пазар и доставката на ел. енергия била
осъществявана от доставчик от последна инстанция.
2.
Били предявени за верификация разходи за
приготвяне на храна, за периода от м.07.2022г. до м.10.2022г. вкл.. Съгласно Споразумителен протокол от 01.07.2022г. приготвянето на
храна за ЦГЛУИ и ЦГЛПР се извършвало в Дом за стари хора гр. Сливен. С
кореспонденция № BG05M90P001-2.090-0022-C02-M012 от 06.03.2023г. са изискани
разяснения от община Сливен, относно реда за избор на изпълнител за доставка на
хранителни продукти. С отговор № BG05M90P001-2.090-0022-C02-M012-A001 от
13.03.2023г. бенефициентът е представил обяснителна записка, като е посочил, че
Община Сливен е обявила обществена поръчка с предмет „Доставка на хранителни
продукти за нуждите на детските ясли, млечната кухня, социални услуги в
общността и специализирани институции за предоставяне на социални услуги и
общинска хранителна банка" по четири обособени позиции с № 00118-2021-0038:
Обособена позиция № 1 „Мляко и млечни изделия“; Обособена позиция № 2: „Пилета
и разфасовки, месо, месни произведения, риба и разфасовки“; Обособена позиция №
3 „Пресни и замразени плодове и зеленчуци, цитрусови плодове“; Обособена
позиция № 4 „Консерви и бакалия“ с № 00118-2021-0038.
Процедурите за възлагане по съответните
обособени позиции били прекратени поради отказ на съответните участници да сключат
договори за изпълнение. С Решение № РД 15 – 554 от 11.04.2022 г. е прекратена
обособена позиция № 1, т. к. първият и вторият класирани участници са отказали
да сключат договор. С Решение № РД 15 – 555 от 11.04.2022 г. е прекратена
обособена позиция № 2, т. к. първият класиран участник е отказал да сключи
договор. С Решение № РД 15 – 922 от 02.06.2022 г. е прекратена обособена
позиция № 3, т. к. първият класиран участник е отказал да сключи договор.
Обособена позиция № 3 била прекратена по-късно, т. к. за нея имало подадена
жалба до КЗК и е изчакано решението за определяне на изпълнител да влезе в сила,
след което да се покани първия класиран участник да сключи договор. След
поканата същият е отказал да сключи договор. С Решение № РД 15 – 556 от
11.04.2022 г. е прекратена обособена позиция № 4, т. к. първият и вторият
класирани участници са отказали да сключат договор.
За
да не бъде прекратен процесът на хранене на потребителите на Дом за стари
хора-Сливен, предоставянето на хранителни продукти се осъществявало чрез
директно възлагане на доставчици. Съгласно Вътрешните правила за финансово
управление и контрол, разходите се верифицирали от Кмета на Община Сливен.
На
07.09.2022 г. е обявена открита процедура № 00118-2022-0040 с предмет „Доставка
на хранителни продукти за нуждите на детски ясли, млечна кухня, социални
услуги, в общността и специализирани институции за предоставяне на социални
услуги и общинска хранителна банка по пет обособени позиции". Договорите
по петте обособени позиции са сключени считано от 01.01.2023
г.
3.
Предявени били за верификация непреки разходи (Единна ставка), надхвърлящи
допустимия процент спрямо допустимите преки разходи.
Във
връзка с гореизложените констатации и постъпило искане за плащане № 2 от ИСУН
2020 с отчетен период 18.04.2022г. - 31.10.2022г. с обща стойност 175 160,26лв., по
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект
„Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания - Етап 2 -
предоставяне на новите услуги в Община Сливен" с №
BG05M90P001-2.090-0022-C01, от Управляващият орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. при Министерство на труда и
социалната политика, на основание чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, са определени общ
размер на верифицираните разходи по постъпилото искане за плащане: 157
467,54лв. Определени са общ размер на
неверифицираните разходи 17 692,72лв., поради наличие на следните
обстоятелства:
2.1.
- 4 554,59лв. по бюджетен ред I. 1.2.2 Разходи за предоставяне на социалните
услуги в Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за лица с
психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за
самообслужване), отчетени разходи за електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, на основание чл.57,
ал.1, т.4, във връзка с чл.49, ал.2, т.1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с параграф 15,
ал.2 и 3 от ЗИДЗЕ. Във връзка с констатацията, подробно описана по-горе, не се
верифицират разходите по фактури № ********** от 11.08.2022г. - 247,15лв.; №
********** от 11.08.2022г. - 371,38лв., както и предявени лихви по фактура за
забавено плащане 0,55лв.; №********** от 12.09.2022г. - 411,76лв.,
№**********/12.09.2022г. - 456,69лв., №**********/12.10.2022г. - 449,96лв.,
№**********/12.10.2022г. - 478,12лв., както и лихви за забавено плащане
1,86лв.; №**********/14.11.2022г. - 776,02лв., №**********/14.11.2022г. -
511,00лв., №**********/14.11.2022г. - 514,10лв. и №**********/14.11.2022г. - 336,00лв.
Предявените разходи за лихви за просрочено плащане били недопустими също и на
основание чл.26 ал.2 от ПМС189/28.07.2016г. във връзка с т.12.4. Недопустими
разходи от Условията за кандидатстване по процедура BG05M9OP001-2.090 „Нова
дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания - Етап 2 - предоставяне
на новите услуги";
2.2. - 11 980,66 лв. по бюджетен ред I. I 2.2 „Разходи за
предоставяне на социалните услуги в Центрове за грижа за хора с увреждания и
възрастни хора (за лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост,
лица с различни форми на деменция и възрастни хора в
невъзможност за самообслужване)", за непроведена процедура за избор на
изпълнител за доставка на хранителни продукти, във връзка с приготвяне на храна
за периода от м.07.2022г. до м.10.2022г. вкл., на основание чл.57 ал.1 т.4, във
връзка с чл.49 ал.2 т.1 от ЗУСЕСИФ. Не се верифицират разходите за закупуване
на хранителните продукти, включени в приготвената храна, по калкулации, както
следва: ЦГЛПР Месец юли 2022г. - 421,46лв., месец август 2022г. - 1 222,49лв.,
месец септември 2022г. - 1 432,63лв., месец октомври 2022г. - 1 533,53лв. ЦГЛУИ
Месец юли 2022г. - 1 334,91лв., месец август 2022г. - 1 990,87лв., месец
септември 2022г. - 1 953,59лв., месец октомври 2022г. - 2 091,18лв.;
2.3.
- 1157,47лв. по бюджетен ред III.4.1 Непреки разходи (фонд: ЕСФ, режим на
финансиране: Неприложимо, допустим). Предявени са за верификация разходи -
единна ставка, надхвърлящи допустимия процент спрямо допустимите преки разходи.
Сумата не се верифицира на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ. УО верифицира
разходи по това бюджетно перо разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ
във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от ПМС 189/2016, във връзка с чл.68, б.(а) от
Регламент 1303/2013 във връзка с раздел 12.3„Допустими разходи" от
Условията за кандидатстване по процедурата.
Определен
е общ размер на сумата за плащане: 157 467,54лв.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и изявленията на страните.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Оспореният административен акт е съобщен на жалбоподателя на
23.03.2023 г. чрез ИСУН, жалбата е подадена чрез ССЕВ на 06.04.2023 г., от
което следва, че е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен
преклузивен срок, от надлежна страна –непосредствен адресат на акта, при
наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно
§ 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) до приключването на програмите за програмен
период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), какъвто е и настоящия случай, разпоредбите на ЗУСЕСИФ,
отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и
контрола на тези програми. Тези приложими норми включват и наименованието
ЗУСЕСИФ, поради което посочвайки го в издадения административен акт, не е
допуснато несъответствие с изискването на материалния закон. В този смисъл е
неоснователно възражението на оспорващия, че оспореното решение е обосновано на
непораждащ регулативно действие нормативен акт.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал.3
от ЗУСЕСИФ (редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Издателят на акта – заместник
главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ при Министерството на труда и социалното политика и ръководител на УО
на ОПРЧР 2014-2020 г., е надлежно определен за такъв със Заповед №
РД-03-2/01.12.2020 г. на МТСП (л.24-25). Спазена е установената от закона форма
– актът е писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за
издаването му.
В
тази връзка е неоснователно възражението на оспорващия за неспазване на
установената форма, доколкото същата като писмена е спазена. Изложените
твърдения за неточно посочване на правните основания нямат отношение към
изискването за форма.
Уредбата
на производството по верификация се съдържа в Глава пета,
Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" от ЗУСЕСИФ
- чл. 60
– 68 от закона
(редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Съгласно тези разпоредби междинни и
окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. По силата на чл. 62, ал. 3
ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на
място, когато това е приложимо.
Общите
условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57
и чл. 58 ЗУСЕСИФ
(редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от закона предвижда допустимост на разходите, ако са налице
едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти
съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2;
2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени
продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. за направените разходи е налична одитна
следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от
Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г.
за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне
на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за
съхраняване на документите съгласно чл. 140 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите
правила за предоставяне на държавни помощи. По аргумент на противното, ако
разходите, чието възстановяване се иска, не попадат в някоя от горепосочените
хипотези, то се считат за недопустими.
В
случая производството за верификация е по инициатива на бенефициента, който е
депозирал пред административния орган искане за междинно плащане на разходи във
връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект
„Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания - Етап 2 -
предоставяне на новите услуги в Община Сливен" с №
BG05M90P001-2.090-0022-C01, включително „Разходи за предоставяне на социалните
услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за лица с
психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за самообслужване)
за извършени плащания за електроенергия, лихви по задължения за електроенергия,
разходите за закупуване на хранителните продукти и Непреки разходи (фонд: ЕСФ, режим на
финансиране: Неприложимо, допустим) - единна ставка.
По
делото няма спор относно фактите изложени в оспорения административен акт.
Спорът е относно тяхната интерпретация и приложимата правна норма.
По
отношение на разходите по т.2.1. – отчетени разходи за електроенергия и т.2.2 от
акта, решението за отказ е мотивирано с несъответствие на дейностите с чл. 57, ал.
1, т. 4 във вр. с чл.49 ал.2 т.1 от ЗУСЕСИФ.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ (в относимата
редакция), за да са допустими разходите следва да са извършени законосъобразно
съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
Съгласно чл.49 ал.2 т.1 от ЗУСЕСИФ за определянето на изпълнител за дейностите
по строителство, услуги и/или доставки на стоки – обект на обществена поръчка
по смисъла на Закона за
обществените поръчки, се прилагат правилата, предвидени в Закона за обществените
поръчки – когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия
закон.
По
делото безспорно е установено, че с искането за междинно плащане са предявени
за верификация фактури за ел. енергия за периода от м.07.2022 г. до м.10.2022г.
вкл. за "Център за грижа за лица с психични разстройства" с ИТН
4516098 и "Център за грижа за лица с умствена изостаналост" с ИТН
4516086 от доставчик ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, а именно фактури №
********** от 11.08.2022г. - 247,15 лв.; № ********** от 11.08.2022г. - 371,38
лв.; №********** от 12.09.2022г. - 411,76 лв., №**********/12.09.2022г. -
456,69лв., №**********/12.10.2022г. - 449,96 лв., №**********/12.10.2022г. -
478,12лв.; №**********/14.11.2022г. - 776,02 лв., №**********/14.11.2022г. -
511,00лв., №**********/14.11.2022г. - 514,10лв. и №**********/14.11.2022г. -
336,00лв. Установено е от представените протоколи за поставяне на ел.табла
(електронен носител), че тези обекти са регистрирани като нови по договор №
4427153 и № 4426982, съответно на 10 и 11.05.2022 г. Община Сливен е обявила открита процедура с
предмет „Доставка на нетни количества активна електрическа енергия
(средно/ниско/ напрежение) от изпълнител и избор на координатор на стандартна
балансираща група, с пълно администриране на информационния поток с ЕСО и
поемане на разходите за небаланси за обекти, собственост на Община Сливен"
с № 00118-2022-0014. В резултат е сключен договор от 01.07.2022г. между Община
Сливен и Еврохолд Трейд ЕАД за доставка на
електрическа енергия. (публикуван в сайта на Агенция за обществени поръчки https://app.eop.bg/today/205811)
Съгласно чл. 5 ал.1 от този договор, същият се сключва за срок 12 месеца, като
влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ получаването на писмено
уведомление от изпълнителя, с което потвърждава регистрацията на възложителя на
свободния пазар. Съгласно чл.9, ал.1, т.5 от същия договор, възложителят има
право да присъединява и нови обекти, които допълнително се включват в списъка
на средствата за търговско измерване по съответния ред, с изискуемите за това
документи. По делото не се спори, че към момента на издаване на процесните
фактури, договорът от 01.07.2022г. между Община Сливен и Еврохолд
Трейд ЕАД за доставка на електрическа енергия, е бил в сила, както и че партидите/ИТН
на Център за грижа за лица с психични разстройства и Център за грижа за лица с
умствена изостаналост в община Сливен не са прехвърлени към доставчика на
свободния пазар и доставката на ел. енергия е осъществявана от доставчик от
последна инстанция.
При
тези факти обоснована е констатацията на административния орган, че разходите
за електроенергия за периода от м.07.2022 г. до м.10.2022г. вкл. за
"Център за грижа за лица с психични разстройства" с ИТН 4516098 и
"Център за грижа за лица с умствена изостаналост" с ИТН 4516086 от
доставчик ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, представляват недопустими
разходи, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 4 във вр. с чл.49 ал.2 т.1 от ЗУСЕСИФ.
Тези разходи са направени без провеждане на обществена поръчка, въпреки, че е
съществувала възможност регистрираните средства за търговско измерване на тези
обектите, да бъдат включени в списъка от средства за измерване на Община
Сливен по договор от 01.07.2022г. между
Община Сливен и Еврохолд Трейд ЕАД. Административният
акт в тази му част е обоснован и съответства на материалния закон.
Неоснователно
е възражението на оспорващия, че ЗОП позволява директното възлагане на тези
разходи с оглед тяхната стойност. Това би представлявало разделяне на
обществената поръчка на части, недопустимо съгласно чл.21 ал.15 от ЗОП.
Действително съществуването на ИТН на тези обекти не е било известно на
възложителя към момента на откриване на процедурата по сключването на договора
за доставка на електроенергия, но както бе посочено по-горе включването на нови
обекти е било допустимо и след приключването на поръчката и сключването на този
договор.
Разходите
за доставка на храни по т.2.2. от диспозитива
на Решението, представляват разходите за закупуване на хранителните продукти,
включени в приготвената храна, по калкулации, както следва: ЦГЛПР Месец юли
2022г. - 421,46лв., месец август 2022г. - 1 222,49лв., месец септември 2022г. -
1 432,63лв., месец октомври 2022г. - 1 533,53лв. и ЦГЛУИ Месец юли 2022г. - 1
334,91лв., месец август 2022г. - 1 990,87лв., месец септември 2022г. - 1
953,59лв., месец октомври 2022г. - 2 091,18 лв.. По делото е установено, че
бенефициента е провел процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет
„Доставка на хранителни продукти за нуждите на детските ясли, млечната кухня,
социални услуги в общността и специализирани институции за предоставяне на
социални услуги и общинска хранителна банка“ по четири обособени позиции с
уникален в РОП № 00118-2021-0038. Процедурите по обособените позиции са
прекратени поради отказ на участниците, избрани за изпълнители, да сключат
договори за възлагане. Основателно е възражението на оспорващия, че в тази
хипотеза община Сливен е била изправена пред обективна невъзможност да осигури
доставката на храните, които следва да бъдат извършвани на ежедневна база. В
тази ситуация предоставянето на хранителни продукти е осъществено чрез директно
възлагане на доставчици. Разпоредбата на чл. 18, ал.
1, т. 13 от ЗОП предвижда, че прякото договаряне е вид обществена
поръчка, при която, според чл. 18, ал. 7
от ЗОП възложителят провежда преговори за определяне на клаузите на
договора с едно или повече точно определени лица. Нормата на чл. 182, ал.
1, т. 1 от ЗОП гласи, че възложителят може да проведе пряко
договаряне с определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на
поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазването на
сроковете по чл. 178, ал.
2 и ал. 4 от ЗОП,
като обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност не трябва
да се дължат на възложителя. В § 2, т. 17 от
ДР на ЗОП е дадена легална дефиниция на понятието "Изключителни
обстоятелства" и това са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за
възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и
други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до
последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната
среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната
или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя.
В
настоящия случай, от данните по делото може да се направи извод за мотивираност
на необходимостта от спешна доставка на хранителни продукти за „Център за грижа за лица с психични
разстройства" и „Център за грижа за лица с умствена изостаналост“, която
необходимост, с оглед състоянието на настанените н тези социални институции
лица, несъмнено обосновава непосредствена опасност за техния живот и здраве.
Създадената ситуация след прекратяване на процедурата за обществена поръчка по
посочените обособени позиции, следва да се квалифицира като "Изключителни
обстоятелства" по смисъла на т. 17 от § 2
от ДР на ЗОП. В случая е важно какъв е видът на опасността и какви
блага, същата може да застраши, а именно: една от най-висшите ценности – живота
и здравето на хората. Безспорно е и че тези обстоятелства налагат неотложност
за осигуряване на необходимото изхранване на потребителите на социални услуги и
не се дължат на действие или бездействие на възложителя. Съгласно чл.20 ал.5 от
ЗОП, когато стойността на поръчката е под стойностите посочени в ал. 4, т. 2 и
3 от същия текст, възложителите могат да доказват разхода само с първични
платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор.
След
като, както би посочено по-горе възможността за пряко договаряне е предвидена в
ЗОП и предпоставките за същото са налице, то липсва нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 4 във вр. с чл.49 ал.2 т.1 от ЗУСЕСИФ.
Като е приел обратното административния орган е издал решението си в
противоречие с материалния закон.
По
отношение разходите за лихви по фактури № ********** от 11.08.2022 г. и № ********** от 11.08.2022г. – в размер на
0,55лв. и по фактури № ********** от 12.09.2022 г., № **********/12.09.2022 г.,
№ **********/12.10.2022 г. и № **********/12.10.2022
г. в размер на 1,86 лв., е посочено, че са
недопустими на чл. 57, ал.
1, т. 4 във вр. с чл.49 ал.2 т.1 от ЗУСЕСИФ
във връзка с параграф 15, ал.2 и 3 от ЗИДЗЕ, а също и на основание чл.26 ал.2
от ПМС189/28.07.2016 г. във връзка с т.12.4. Недопустими разходи от Условията
за кандидатстване по процедура BG05M9OP001-2.090 „Нова дългосрочна грижа за
възрастните и хората с увреждания - Етап 2 - предоставяне на новите
услуги".
Съгласно
посочения текст на чл.26 ал.2 от ПМС №189/28.07.2016 г. на МС за определяне на
национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, за програмен период 2014 – 2020 г., не са допустими за съфинансиране от ЕСИФ при безвъзмездна финансова помощ и
възстановима помощ лихви по дългове, с изключение на свързани с безвъзмездна
финансова помощ, предоставени под формата на лихвени субсидии или субсидии за
гаранционни такси. Без съмнение лихвите по закъсняло плащане на електроенергия
по посочените фактури, представлява лихва по дълг, която не е свързана с БФП
под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси, поради което
представлява недопустим разход, съгласно чл.57 ал.1 т.4 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл.26 ал.2 от ПМС №189/28.07.2016 г.
Обстоятелството,
че за този разход е посочена и т.12.4. Недопустими разходи от Условията за
кандидатстване по процедура BG05M9OP001-2.090, което идентифицира разхода като
недопустим поради противоречие с чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ, не може да се
приеме като нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално
нарушение. В случая са налице две основания за недопустимост на разхода, като е
достатъчно едно от основанията за недопустимост, да е подведено под правилната
правна норма, за да се приеме, че е спазен материалния закон.
В
т.2.3 от диспозитива на оспореното решение е
посочено, че не се верифицират разходи в размер на 1157,47лв. по бюджетен ред III.4.1 Непреки разходи (фонд:
ЕСФ, режим на финансиране: Неприложимо, допустим), предявени за верификация като
разходи - единна ставка, надхвърлящи допустимия процент спрямо допустимите
преки разходи. Сумата не се верифицира на основание чл.57, ал.1, т.2 от
ЗУСЕСИФ. В същото време е посочено, че УО верифицира разходи по това бюджетно
перо разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.8, ал.1,
т.1 от ПМС 189/2016, във връзка с чл.68, б.(а) от Регламент 1303/2013 във
връзка с раздел 12.3„Допустими разходи" от Условията за кандидатстване по
процедурата.
От
така формулирания диспозитив не става ясно тези
разходи верифицират ли се или не се верифицират. Противоречието в изразената
воля на административния оран е пречка както за адресата на акта, така и за съда
да разбере в какво се състои издадения административен акт и съответно да
извърши проверка за неговата законосъобразност. Налице е нарушение на чл.59
ал.2 т.5 от АПК, водещо до ограничаване правото на защита на адресата на акта,
а поради това и основание за отмяна на основание чл.146 т.3 от АПК.
По
аргумент на противното на чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ не са допустими разходи,
които не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект категории разходи. Основателно е възражението на
оспорващия, че за да бъде законосъобразен отказа, издаден на това основание,
органът следва ясно и недвусмислено да посочи и обоснове от кой конкретен
документ следва недопустимост на категорията разходи.
Съгласно
чл.26 ал.1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган на програмата,
съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг
документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на
одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2.
Позовавайки
се на разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2 от
ЗУСЕСИФ – издателят на акта не е уточнил кое точно основание по този
текст е имал предвид: дали разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1
или в категориите разходи по одобрения проект, като хипотезите са различни. От
друга страна следва да се има в предвид и, че основанието по чл. 57, ал. 1
ЗУСЕСИФ само по себе си не е достатъчно, защото ако органът е приел
наличие на някоя от хипотезите на алинея 1, той трябва да посочи точно и онези
разпоредби от актовете по чл. 59
ЗУСЕСИФ, на които счита, че конкретният разход несъответства. Това
са както съответният акт на Министерския съвет – Постановление № 189 на Министерския
съвет от 28.07.2016 г. за определяне на
национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, за програмен период 2014 – 2020 г., така и актовете по алинея 2 на
чл. 59 ЗУСЕСИФ за съответната програма и по точно Наредба № Н-3/22.05.2018 г., за
определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на
разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната
година по оперативните програми и програмите за европейско териториално
сътрудничество.
В
случая органът е посочил чл. 57, ал.
1, т.2 от ЗУСЕСИФ, но не е
посочил конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1
и 2 ЗУСЕСИФ,
което е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение. Законодателят в
разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК изрично изисква кумулативно посочване както на
фактическите, така и на правните основания (в горния смисъл са и решение № 16992/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1802/2019 г.,
на ВАС, VII о.; решение №
11257/25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 5594/2018 г., на
ВАС, VII о.; решение №
10639/25.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5524/2017 г., на
ВАС, VII о. Решение № 4072 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2019 г.,
VII о).
В
случая не е посочено в кой от тези документи процесните разходи не са включени,
което отново следва да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като
препятства както адресата, така и съда да разбере в какво се състои
несъответствието. Налице е нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като не са
посочени фактическите основания за издаване на акта, водещо до ограничаване
правото на защита на адресата на акта, а поради това и основание за отмяна на
основание чл.146 т.3 от АПК. Следва да се посочи, че тези фактически основания
не могат да бъдат извлечени и от останалите документи по преписката.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна по т.2.2 от решението за
сумата от 11 980,66 лв. по бюджетен ред I. I 2.2 „Разходи за предоставяне на
социалните услуги Центрове за грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за
лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост, лица с различни
форми на деменция и възрастни хора в невъзможност за
самообслужване)", за доставка на хранителни продукти, във връзка с
приготвяне на храна за периода от м.07.2022г. до м.10.2022г. вкл., както и по
2.3. от решението за 1157,47лв. разходи по бюджетен ред III.4.1 Непреки разходи
(фонд: ЕСФ, режим на финансиране: Неприложимо, допустим). В тази част оспорения административна акт
следва да бъде отменен, като делото бъде върнато на административния орган за
ново произнасяне при спазване указанията на съда за излагане на конкретика относно спазените и нарушени (в случай, че
прецени такива за налични) критерии за допустимост на заявените разходи.
В
останалата част жалбата относно т.2.1 от решението за сумата 4554,59 лв. по
бюджетен ред I.1.2.2 Разходи за предоставяне на социалните услуги Центрове за
грижа за хора с увреждания и възрастни хора (за лица с психични разстройства,
лица с умствена изостаналост, лица с различни форми на деменция
и възрастни хора в невъзможност за самообслужване), отчетени разходи за
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД и лихви по тях, се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото и съобразно правилото на чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които
съобразно представения списък на разноските възлизат на 4041,54 лева, от които 141,54
лева разноски за платена държавна такса и 3900 лева адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС.
От
страна на ответника по оспорването е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на оспорващия. Съгласно чл.8 ал.1 във вр с чл.7 ал.2 т.3 Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатско възнаграждение за административно дело с материален интерес в размер
на 17 692,72 лв., е минимум 1992 лв. без ДДС. Заплатеното от оспорващия
адвокатско възнаграждение е в размер на 3250 лв. без ДДС, поради което с оглед
фактическата и правна сложност на делото не следва да се приеме за прекомерно.
Претендираните
от страните разноски следва да се присъдят съобразно уважената и отхвърлена
част от жалбата, като оспорващия има право на разноски в размер на 3001 лв.
(4041.54 : 17692,72 х 13 138,13). Искането на ответника по оспорването за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно за сумата от 100 лв..
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Община Сливен, Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане BG05M9OP001-2.90-0022/6 издадено на
23.03.2023 г. от Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. при Министерство на труда и
социалната политика, в частта, с което е отказана верификация на разходи в
размер на 13 138,13 лева по искане за плащане № 2 с отчетен период 18.04.
– 31.10.2022 г. по проект „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с
увреждания – Етап 2 – предоставяне на новите услуги в Община Сливен“ с
№ BG05M9OP001-2.090-0022-C02, а именно:
по т.2.2 от решението за сумата от 11 980,66 лв. по бюджетен ред I. I
2.2 „Разходи за предоставяне на социалните услуги Центрове за грижа за хора с
увреждания и възрастни хора (за лица с психични разстройства, лица с умствена
изостаналост, лица с различни форми на деменция и
възрастни хора в невъзможност за самообслужване)", за доставка на
хранителни продукти, във връзка с приготвяне на храна за периода от м.07.2022г.
до м.10.2022г. вкл., както и по 2.3. от решението за 1157,47лв. разходи по
бюджетен ред III.4.1 Непреки разходи (фонд: ЕСФ, режим на финансиране:
Неприложимо, допустим).
ВРЪЩА преписката в тази и част за ново
разглеждане от страна на административния орган, при съблюдаване на указанията
за приложение на материалния и процесуалния закон, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Сливен против Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане BG05M9OP001-2.90-0022/6 издадено на
23.03.2023 г. от Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. при Министерство на труда и
социалната политика, в частта, с което е отказана верификация на разходи в
размер на 4554,59 лева по искане за плащане № 2 с отчетен период 18.04. –
31.10.2022 г. по проект „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с
увреждания – Етап 2 – предоставяне на новите услуги в Община Сливен“ с № BG05M9OP001-2.090-0022-C02,
а именно: по т.2.1 от решението за сумата 4554,59 лв. по бюджетен ред I.1.2.2
Разходи за предоставяне на социалните услуги Центрове за грижа за хора с
увреждания и възрастни хора (за лица с психични разстройства, лица с умствена изостаналост,
лица с различни форми на деменция и възрастни хора в
невъзможност за самообслужване), отчетени разходи за електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и лихви по
тях.
ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, да заплати
на Община Сливен, направените разноски по делото в размер на 3001 лв. (три хиляди
и един лев).
ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Министерството на труда и
социалната политика, направените разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
СЪДИЯ: