№ 3714
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110203361 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК ****, срещу Наказателно
постановление № 004226 от 07.12.2023 г., издадено от директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева
на основание чл.210а от ЗЗП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно
постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че не било извършено административно нарушение, тъй като
представената справка отговаряла на задълженията по погасителния план, а
надвнесената сума от 14,75 лева била приспадната от дължимата вноска на
следващата падежна дата. Иска се отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея
1
аргументи за отмяна на атакуваното НП. Заявява, че не била налице нелоялна
търговска практика и от клиента не били изисквани по-високи от дължимите
лихви. Претендира минимално юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението било категорично доказано и същото
не било маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът
намира жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на
всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2023 г. в Комисията за защита на потребителите (КЗП) била
извършена проверка на дружеството „***“ АД относно спазване изискванията
на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). От „***“ АД било изискано да представят договори за
лизинг с изцяло предсрочно погасени суми и договори с частично предсрочно
погасени суми, документи и справки. Бил представен Договор за обратен
лизинг № 1930/14.10.2022 г. между „***“ АД и С. В. П. с общ размер на
лизинга 16 000,00 лева. Към договора бил приложен погасителен план и
счетоводна справка озаглавена „Отчет на заем - Договор за лизинг № 1930“.
От информацията за този договор в писмения отговор на „***“ АД било
видно, че задължението по него е било частично предсрочно погасено и
договорът за лизинг е бил прекратен на 09.03.2023 г. Потребителят
предсрочно погасявал кредита, като на 25.10.2022 г. внесъл 4900,00 лв. и на
22.11.2022 г. внесъл 2500,00 лв., или общо внесъл 7400,00 лв. След
предсрочното погасяване бил изготвен нов актуален погасителен план в сила
от 22.11.2022 г. Дължимата лихва трябвало да е: вноска - 533,33 лв.; лихва за
периода от 20.11.22 - 22.11.22 г. до подписване на новия погасителен план
35,56 лв.; вноска с падеж 20.12.2022 г. - 285,25 лв. – общо -854,14 лв. Видно от
счетоводната справка, потребителят бил заплатил точно тази сума - 854,14 лв.
В счетоводната справка били начислени лихви в размер на 962,59 лв. за
2
периода от 14.10.2022 г. до 20.12.2022 г. В счетоводната справка като дължима
сума/остатъчна сума било записано 108,45 лв. (962,59 лв. - 854,14 лв. = 108,45
лв.). В счетоводната справка коректно била отразена надвнесена от
потребителя сума от 14,75 лв., но тя не била приспадната от дължимата лихва,
която била 108,45 лв., вместо 93,70 лв. след приспадането на надвнесената
сума от 14,75 лв.
Предвид на това проверяващите приели, че „***“ АД прилагало
нелоялна търговска практика съгласно чл.68г, ал.1 във връзка с чл.68в от
Закон за защита на потребителите, която се състояла в това, че противоречала
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, понеже
търговецът изисквал по-висока лихва от тази по погасителния план, с което
променял или било възможно да промени икономическото поведение на
потребителя.
По делото беше назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице даде заключение, че размерът на задължението по договора
за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до 31.12.2022 г. и договорната
лихва по справката с актуални данни към 31.12.2022 г. били изчислени
правилно от дружеството „***“ АД.
Към 31.12.2022 г. лихвата в размер на 108,45 лв. все още не е падежирала
и не е станала изискуема, което е трябвало да стане на датата на следващия
падеж – 20.01.2023 г., като с надвнесената на 20.12.2022 г. сума в размер на
14,75 лв. е било погасено частично задължението по погасителната вноска с
падеж 20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата
20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна
вноска е била в размер на 290,88 лв.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 004226 от
08.09.2023 г. за нарушение на чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП. Дружеството
било надлежно поканено за съставяне на акта, но негов представител не се
явил на 08.09.2023 г., поради което същият бил съставен в отсъствие на
нарушителя и впоследствие бил връчен на представляващ дружеството на
14.09.2023 г., който го подписал без възражения. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 004226 от
3
07.12.2023 г., с което за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева
на основание чл.210а от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелката Е. Ц., от изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, както и от приложените по делото писмени
доказателства – договор за обратен лизинг № 1930 и приложение към него,
погасителни планове за лизингови вноски и „Отчет на заем - Договор за
лизинг № 1930“. Свидетелката Ц. подробно разказа за извършената проверка и
резултатите от нея. Реално, извън обективно установените факти –
сключването на договора за обратен лизинг № 1930 с приложените към него
погасителни планове за лизингови вноски и „Отчет на заем - Договор за
лизинг № 1930“, останалото (становището, че се прилага нелоялна търговска
практика) представляват правни изводи на свидетелката Ц., които в случая
следва да бъдат направени от съда. В тази връзка съдът напълно кредитира
показанията на свидетелката относно обективно установените и възприети от
нея факти, които се потвърждават и от писмените доказателства.
Изготвената съдебно-счетоводна експертиза доказва, че размерът на
задължението по договора за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до
31.12.2022 г. и договорната лихва по справката с актуални данни към
31.12.2022 г. са били изчислени правилно от дружеството „***“ АД. Към
31.12.2022 г. лихвата в размер на 108,45 лв. все още не е падежирала и не е
станала изискуема, което е трябвало да стане на датата на следващия падеж –
20.01.2023 г., като с надвнесената на 20.12.2022 г. сума в размер на 14,75 лв. е
било погасено частично задължението по погасителната вноска с падеж
20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата
20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна
вноска е била в размер на 290,88 лв.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
4
На база правилно установена фактология, съдът не е съгласен с
правните изводи на наказващия орган за осъществено от обективна страна
нарушение на чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП, а именно прилагане на нелоялна
търговска практика от страна на „***“ АД. АНО е приел, че търговецът „***“
АД е изисквал по-висока лихва от тази по погасителния план, с което
променял или било възможно да промени икономическото поведение на
потребителя, което противоречало на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност. В случая обаче се доказа, че размерът на
задължението по договора за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до
31.12.2022 г. и договорната лихва по справката с актуални данни към
31.12.2022 г. са били изчислени правилно от дружеството „***“ АД. Към
31.12.2022 г. лихвата в размер на 108,45 лв. все още не е падежирала и не е
станала изискуема, което е трябвало да стане на датата на следващия падеж –
20.01.2023 г., като с надвнесената на 20.12.2022 г. сума в размер на 14,75 лв. е
било погасено частично задължението по погасителната вноска с падеж
20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата
20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна
вноска е била в размер на 290,88 лв. В тази връзка съдът не може да приеме,
че е налице прилагане на нелоялна търговска практика от дружеството-
жалбоподател, която да противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност. На първо място стана ясно, че размерът на
задължението по договора за лизинг № 1930 за периода от 14.10.2022 г. до
31.12.2022 г. и договорната лихва по справката с актуални данни към
31.12.2022 г. са били изчислени правилно от дружеството „***“ АД, тоест не е
налице твърдяното изискване от търговеца на по-висока лихва от тази по
погасителния план. Освен това стана ясно, че с надвнесената сума от 14,75 лв.
е било погасено частично задължението по следващата погасителна вноска с
падеж 20.01.2023 г. в размер на 305,63 лева, като от дължимата вноска на дата
20.01.2023 г. е била приспадната надвнесената сума и дължимата месечна
вноска е била в размер на 290,88 лв., поради което отново не е налице някакво
недобросъвестно поведение от страна на търговеца към потребителя. Относно
надвнесената на 20.12.2022 г. сума от 14,75 лв., то няма как същата
предварително да се приспада по погасителния план и да се намалява с нея
лихвата по следващата погасителна вноска от 20.01.2023 г., тъй като
изискуемостта на тази вноска все още не е настъпила. Тя все още не се дължи
5
от потребителя преди падежа и поради това няма как от нея да се приспада
надвнесената сума, и ако това бъде сторено, то тогава дружеството ще е в
нарушение, защото преди падежа и настъпване на изискуемостта се е
разпоредило с надвнесената сума по вноска, която все още не се дължи.
Дължимостта настъпва на 20.01.2023 г. и едва тогава може да бъде направено
приспадането, ако все още е налице останала надвнесена сума, тъй като
потребителят по всяко едно време до настъпване на следващата падежна дата
може да поиска надвнесената сума от 14,75 лв. да му бъде върната като все
още недължима и дружеството трябва да стори това, защото няма основание
да я задържа, а ако я е приспаднало от следващата вноска, то няма как да я
върне. Дължимите суми по договора са тези, посочени в погасителния план и
дори да има надвнасяне, то това надвнасяне се приспада и изчислява към
датата на следващия падеж, а до тогава надвнесената сума няма как да се
приспада от бъдещата дължима вноска, защото тя все още не е изискуема и
задълженията си остават тези, които са по погасителния план, без да се
приспадат евентуално надвнесени суми, които до датата на падежа могат да
бъдат поискани обратно от потребителя, за да му бъдат върнати като все още
недължими. Такова приспадане на надвнесени суми по същество би
представлявало ново предсрочно частично погасяване на кредита, понеже е
преди настъпване на падежната дата, но тогава трябва да се изготви нов
погасителен план и това да се уреди като предсрочно частично погасяване
между страните. В противен случай се процедира както е направило
дружеството – надвнесената сума, ако не бъде поискано от потребителя преди
падежа на следващата вноска връщането й, то тя се приспада от следващата
вноска, но това може да стане най-рано на падежа на следващата вноска.
На последно място няма как да се говори за действие от страна на „***“
АД, което съгласно изискването на чл.68г, ал.1 от ЗЗП да е променило или да е
било възможно да промени съществено икономическото поведение на
потребителя С. В. П.. За такава промяна може да се говори преди сключването
на договора за лизинг, тоест когато поведението на дружеството е накарало
потребителя да сключи този договор, а иначе той не би го сключил. След като
обаче договорът вече е сключен, то това преизчисляване на лихвата с
надвнесената сума няма как да промени икономическото поведение на
потребителя във връзка с решението му дали да се обвърже договорно с
дружеството. Това решение вече е било взето от потребителя в един много по-
6
ранен момент и на този етап евентуално може да се говори за някакво
договорно неизпълнение или нарушаване на договорните клаузи, но не и за
нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1, вр. чл.68в от ЗЗП,
която трябва да предшества и да повлияе вземането на решение от
потребителя да се обвърже договорно с търговеца. В случая обаче
потребителят вече е взел преди действията на дружеството своето решение и
тези последващи действия на търговеца нямат влияние върху вземането на
неговото решение.
С оглед всичко изложено до тук, съдът приема, че не е налице
приложена нелоялна търговска практика от страна на „***“ АД, поради което
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3
от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева. Съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева, съобразно искането
на юрисконсулта.
В случая съдът е направил разноски от бюджета си за заплащане на
възнаграждение на вещото лице, което е изготвило назначената съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
7
процесуалния кодекс. Според чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата.
Понятието „държава“ е използвано в широкия смисъл на думата, като държава
са както съдебните органи, така и КЗП, която е специализиран държавен
орган, прилагащ законодателството за защита на потребителите в България и
осъществяващ административен контрол върху целия вътрешен пазар. В
случая обаче, съдът намира, че не следва да бъде ощетяван бюджетът на
съдебната власт за сметка на този на КЗП, тъй като макар и част от понятието
държава в широкия смисъл на думата, то се касае за структури към отделни
власти, които имат самостоятелни и независими бюджети. След като КЗП е
предприела действия по наказване на нарушителя, но издаденото НП е
незаконосъобразно, то именно този орган следва да понесе разноските,
сторени във връзка с действията му, които са довели до настоящото дело.
Както при потвърждаване на издадено НП разноските се понасят от
жалбоподателя, така и при отмяната му наказващият орган следва да
възстанови на съда по бюджета на съдебната власт направените разноски за
изготвяне на експертиза в размер на 500,00 лева. Освен това и в чл.143, ал.1 от
АПК е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ, което е още един аргумент в полза на
застъпеното становище. Предвид на това КЗП следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на СРС посочената сума в размер на 500,00 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.3 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004226 от 07.12.2023 г.,
издадено от директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в,
вр. чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „***“ АД, ЕИК
8
**** е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.210а от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН Комисията за защита на
потребителите (КЗП) да заплати на „***“ АД, ЕИК **** сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите (КЗП) да заплати по
сметка на РС-София сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща
сторени по делото разноски за възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9