Р Е Ш Е Н И Е № 230
гр. Сливен, 16.03.2017 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. СВЕТИЕВА
при секретаря П.С., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 2990 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе
съобрази следното
Предявените при условията
на обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание по чл. 202,
ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм./ и чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР и по 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР /отм./ и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата
Н.Ж.Т. твърди, че работи като държавен служител в ответната ГД „Изпълнение на
наказанията” към Министерството на правосъдието на
длъжност „надзирател” в Затвора гр. Сливен, но не е получила полагащото й се възнаграждение за
положен извънреден труд, допълнително възнаграждение
за положен нощен труд по време на дежурства през периода от 01.07.2014 година
до 31.12.2014 година, както и полагаща се безплатна храна по време на
положените дежурства през тригодишния давностен период от 06.07.2013 година до 06.07.2016
година. Излага подробни
съображения в подкрепа на твърдението си за правото да получи претендираните
възнаграждения. Сочи още, че има право и
на допълнителен отпуск, като компенсация за положен извънреден труд над 50 часа
за периода от 15.07.2013 година до 15.07.2016 година. Обосновава
основателността на претенциите си, като се позовава на конкретни правни норми.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата 2000,00 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.07.2013 година до 06.07.2016
година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба да
окончателното изплащане, сумата 200 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от началото на месеца, следващ този, през който е бил положен
извънредния труд до завеждане на исковата молба, сумата 200 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд по време на
дежурства през периода от 01.07.2014 година до 31.12.2014 година, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, сумата 20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
началото на месеца, следващ този, през който труда е бил положен до завеждане
на исковата молба, сумата 600 лева, представляваща левовата равностойност на
полагаща безплатна храна по време на положени дежурства през тригодишния
давностен период от 15.07.2013 година до 15.07.2016 година, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
сумата 60,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода от началото на месеца, следващ този, през който
безплатната храна е следвало да бъде
осигурявана или компенсирана до завеждане на исковата молба. Претендира да й бъде
признато правото на допълнителен отпуск, като
компенсация за положения извънреден труд над 50 часа за периода от 15.07.2013
година до 15.07.2016 година.
От ответната страна е
представен в срок отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност
и се моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищцата
се представлява от пълномощник, който поддържа исковете по основание, а по
отношение на размера им изменя исковете като претендира за извънреден труд
сумата 1 738.50 лева, за мораторна лихва
върху него, сумата 271.72 лева, за нощен труд
76,00 лева, за лихви върху нощния труд иска да се счита предявен в
размер на 12.81 лева, а установителната претенция се изменя на 10 часа и 15
минути допълнителен отпуск.
Ответната страна, редовно призована,
в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който поддържа становището
за неоснователност на исковете и прави възражение за прекомерност на заплатено
от ищцата адвокатското възнаграждение.
Претендира се за присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Н.Ж.Т. работи по
служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието на длъжност „надзирател”. За периода от 06.07.2013 година до 06.07.2016 година ищцата е положила
извънреден труд, за който не й е изплатено полагащото се възнаграждение в общ
размер на 1 738.50 лева. Размерът на обезщетението за забава върху неплатената
сума, за периода от падежа на всяко едно вземане до завеждането на исковата
молба е в размер на 271.72 лева. За часовете извънреден труд над 50 часа за периода 15.07.2013 година до 15.07.2016 година й се полага допълнителен
платен отпуск в размер на 10 часа и 15 минути.
За периода от 01.07.2014 година до 31.12.2014 година ищцата е полагала нощен
труд, за който не й е заплащано допълнително възнаграждение в размер на сумата 76,00 лева. Размерът на обезщетението за забава върху неплатената
сума, за периода от падежа на всяко едно вземане до завеждането на исковата
молба е в размер на 12.81 лева.
Не се установява ищцата да има право да получи левова
равностойност на безплатна предпазна храна.
Исковата молба е заведена на 18.07.2016 година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства - писмени документи,
свидетелски показания и заключение на вещото лице.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова
претенция с правно основание чл. 202, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 211, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР /отм./ и чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение
за положен извънреден труд е допустима, а разгледана по същество е доказано по
основание и в пълния претендиран след изменението на иска размер сумата 1
738.50 лева, с приспаднат
данък, и като такава следва да се уважи изцяло. Безспорен е факта, че ищцата
работи в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен
служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗМВР,
ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че
ищцата е полагала извънреден труд за процесния период 06.07.2013 година до 06.07.2016 година и ответната страна не й е
заплатила полагащото се възнаграждение в общ размер на 1 738.50 лева, което е
определено на база действително отработеното време като извънреден труд и в
съответствие с действащите нормативни актове. Вътрешно служебните заповеди,
инструкции, указания и т.н. са правно ирелевантни, предвид противоречието им
със законите и подзаконовите нормативни актове, уреждащи процесната материя.
Поради това този искова претенция следва да се уважи, като се присъди и
законната лихва, считано от завеждането на исковата молба на 18.07.2016 година до окончателното изплащане на главницата. Акцесорната
претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва
върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода до завеждане на
исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна в пълния
претендиран след изменението размер от 271.72
лева, и като такъв следва да се уважи изцяло. С неплащането в срок на
полагащото се на ищцата възнаграждение ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение, в размера изчислен от вещото лице.
Претенциите за заплащане на сумата 76,00 лева., представляваща
допълнително възнаграждение за нощен труд за периода
от 01.07.2014 година до 31.12.2014 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.07.2016 година до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода
до завеждане на исковата молба в размер на 12.81 лева, са допустими и изцяло
основателни. Полагането на нощен труд и размера на полагащото се допълнително
възнаграждение са установени по категоричен начин със заключението на вещото
лице. Поради това исковете следва да се уважат изцяло, поради неизпълнение на
задължението на ответната страна да заплати доброволно дължимите на ищцата
суми.
Исковата претенция за заплащане на сумата 600 лева,
претендирана като левовата равностойност на полагаща се безплатна храна е
недоказана. Не се установява право на получаване на такова обезщетение и
неговия размер. Поради това този иск и акцесорната претенция за мораторна лихва
в размер на 60 лева следва да се отхвърлят като неоснователни.
Претенцията с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 211, ал. 1, т. 2, предложение второ от ЗМВР за признаване правото
на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за
периода от 15.07.2013 година до 15.07.2016 година е допустима, а разгледана
по същество е изцяло основателна в размера след изменението на иска, а именно
за 10 часа и 15 минути. Правото на този отпуск е безспорно установено и
претенцията на ищцата следва да се уважи.
С оглед изхода на процеса
на ищцата следва да се присъдят разноски по делото, които по представения
списък съобразно уважения размер на исковете възлизат на 1293 лева.
Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от ищеца е неоснователно, тъй като съответства
на фактическата и правна сложност на делото.
На ответната страна следва
да бъдат присъдени разноски по делото, включващи разноски за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, които съобразно отхвърлените искове възлизат 108 лева.
По правилата на процеса
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната
власт разноските за вещо лице в размер
на 150 лева и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 299.54 лева
/по 4% върху всеки уважен оценяем иск, но не по-малко от 50 лева за всеки от
тях и 80 лева за неоценяемия установителен иск/. За дължимостта на държавна
такса от държавно учреждение има ТР на ВКС.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със
седалище и адрес гр. София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ж.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. Н.К.П. ***, както следва :
- сумата 1738,50 лева /хиляда седемстотин
тридесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.07.2013 година до
06.07.2016 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба на 18.07.2016 година до окончателното изплащане
както и сумата 271,72 лева /двеста
седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода до завеждане на исковата молба,
- сумата 76,00 лева /седемдесет и шест лева/,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд по време на
дежурства през периода от 01.07.2014 година до 31.12.2014 година, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба на 18.07.2016
година до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата 12,81 лева
/дванадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва
за периода до завеждане на исковата молба,
- сумата 1 293 лева /хиляда двеста
деветдесет и три лева/, представляваща разноски по делото съобразно уважения
размер на исковете.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и
адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, че Н.Ж.Т. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.К.П. *** има право на 10 часа и 45 минути /десет
часа и четиридесет и пет минути/
допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50
часа на тримесечие за периода от 15.07.2013 година до 15.07.2016 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ж.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Н.К.П. *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София,
бул.”Ген. Н. Столетов” № 21 искове за заплащане на сумата 600 лева,
претендирана като левовата равностойност на полагаща се безплатна храна, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 18.07.2016
година до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба в
размер на 60 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Ж.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. Н.К.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.
София, бул. ”Ген. Н. Столетов” № 21 сумата 108 лева /сто и осем лева/, представляваща
разноски по делото, съобразно отхвърлените искове.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр. София, бул. ”Ген. Н.
Столетов ” № 21 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на съдебната власт държавна такса в размер на 299.54 лева /двеста двеста деветдесет и девет лева и петдесет и
четири стотинки/ и разноски за вещо лице
в размер на 150.00 лева / сто и
петдесет лева/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: