МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 120/2017 г. ПО ОПИСА НА РС - ЛУКОВИТ
Тъжителят А.Д.Р.,
италиански гражданин, ЛНЧ **********, е повдигнал обвинение срещу Р.Т.И., ЕГН ********** и С.И.Т., ЕГН ********** за това, че на 10.03.2017 г. в с.Б.,
обл.Ловеч, в жилище на ул.“Т.“ № *,
в съучастие помежду си като извършители, чрез нанасяне на множество удари с юмруци и с крака, както и с
входната врата на къщата са причинили на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на гръдния кош в дясно /болезненост в областта на ІХ и Х ребро
странично без костен хрус, слабо изразен оток на площ колкото длан, дясна
гръдна половина участва леко при дишане / и охлузвания в областта на лицето,
довела до причиняване на болки и страдания без разстройство на здравето -
престъпление по чл.130, ал.2 вр.чл.20, ал.2 НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя А.Д.Р. срещу подсъдимите Р.Т.И. и С.И.Т. за сумата от 4000 лева, претендирана
солидарно като обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 10.03.2017 г.
В съдебно заседание тъжителят и
граждански ищец А.Д.Р. се явява лично и
с повереника си адв. Х.Б. от ПлАК, който поддържа
повдигнатото с тъжбата обвинение. Счита, че описаните в тъжбата факти са
безспорно доказани от събрания
доказателствен материал. Пледира съдът
да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъплението по чл. 130, ал.2 вр.чл.20, ал.2 НК, като им наложи справедливи
наказания. По отношение на гражданския иск, счита че същият е доказан и моли за
уважаването му в пълния претендиран размер от 4000 лева.
Подсъдимата Р.Т.И. се явява лично и
със защитник адв. С.Х. от ЛАК, която след анализ на доказателствения материал
излага становище за недоказаност на обвинението както от обективна, така и от
субективна страна и пледира за оправдателна присъда, както и за отхвърляне на
гражданския иск.
Подсъдимата С.И.Т. се явява лично и
със защитник адв. П.Р. от ЛАК, който счита, че обвинението не е доказано по
един категоричен и безспорен начин и моли подзащитната му да бъде призната за
невинна, както и за отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимата Р.Т.И. не се признава за
виновна, дава обяснения. В обясненията си признава, че на въпросната дата между
нея и тъжителя е имало спречкване по повод лек автомобил, нейна собственост, но
отрича между тях да е имало физическо съприкосновение, да му е нанасяла побой с
юмруци, крака и входна врата. Моли да бъде оправдана, тъй като не е извършител
на престъплението, за което е предадена на съд с частната тъжба.
Подсъдимата С.И.Т. не се признава за
виновна, дава обяснения. Също като другата подсъдима отрича да е причинила на
частния тъжител инкриминираната с тъжбата телесна повреда. Моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
обстановка:
Подсъдимата Р.Т.И. е родена на *** ***,
с постоянен адрес ***, български гражданин, българка, начално образование,
неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата С.И.Т. е родена на *** ***,
постоянен адрес ****, живее в същото село на ул.“Т.“ № *, български гражданин,
българка, основно образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата С.И.Т. и подсъдимата Р.Т.И.
са майка и дъщеря. За период от около три години преди инкриминираната дата
двете подсъдими и тъжителят - италиански гражданин, съжителствали в с. Б., в
къща на ул. "Т." № *, собственост на подсъдимата Р.И.. Подсъдимата И.
и тъжителят имали близки отношения до началото на 2017 г., когато се разделили.
Тогава тъжителят напуснал къщата в с. Б. и се установил в гр. Луковит, като
взел собствения на подсъдимата И. лек автомобил "Пежо", за който
разполагал с ключове, предоставени му от подсъдимата И. преди раздялата. На 10.03.2017 г. привечер подсъдимата И. се
обадила по телефона на тъжителя да дойде в къщата на ул. "Т." №* в с.
Б., за да поговорят за автомобила. Тъжителят се съгласил и около 20.00 часа
пристигнал с лекия автомобил на подсъдимата И.. По това време в къщата били и
свидетелите А.А.Л. и А.С.Д., както и другата подсъдима - С.Т.. Подсъдимата И.
поискала тъжителят да й върне автомобила, ключовете и документите за него, той
отказал, предложил да й го плати, но подсъдимата И. не била съгласна на това,
искала си автомобила. Разговорът прераснал в разправия между двамата, на висок тон в коридора на къщата, отчасти на
италиански, отчасти на български език, тъй като подсъдимата И. разбирала и
говорела малко италиански, а тъжителят - малко български. Подсъдимата И. казала
на тъжителя: "Искам да ми върнеш автомобила", а тъжителят отговорил:
"няма да ти го дам, ще ти го платя" и тръгнал да излиза от къщата,
като до входната врата двамата се спречкали - тъжителят дърпал вратата да я
отвори, а подсъдимата И. я натискала, опитвайки се да го задържи, да не му
позволи да отвори вратата. Казала му да изчака малко и поискала от майка си
/подсъдимата Т./, която стояла в коридора до вратата на стаята си, да й подаде телефона, след което се обадила
на кварталния полицай - св. Д.С.Д., за да се консултира с него за автомобила.
След това пуснала тъжителят да си тръгне. Случилото се било възприето от
свидетелите А.Л. и А.Д..
Вечерта след инцидента тъжителят посетил дома
на св. В.С.О. ***, където по същото време били и св. К.Г.Н. и св. Т.С.О.. На
тях, на развален български разказал, че двете подсъдими Р.И. и С.Т. му били
нанесли побой.
На следващия ден - 11.03.2017 г.
/събота/ вечерта в 18.45 часа посетил ФСМП в гр. Луковит, където бил прегледан
от дежурния лекар - свидетеля д-р Р.К..
За прегледа е съставен фиш за спешна медицинска помощ, в който е отразено: лице
- контузия в областта на лявата буза, по тялото - липсват контузионни огнища.
Направена е рентгенова снимка на гръдния кош и е насочен е към полиция и хирург
за медицинско свидетелство.
На 13.03.2017 г. /понеделник/ тъжителят
посетил хирургичен кабинет в МБАЛ - Луковит, където бил прегледан от свидетеля
д-р И.И.. Издадено му е медицинско свидетелство № 172/13.03.2017 г., в което е
отразено, че лицето съобщава, че на 11.03.2017 г. в 13 часа в с. Б. бил ударен
от познати с метална врата, както и установеното от хирурга при прегледа: дясна
гръдна половина участва леко при дишане, изразена болезненост в областта на ІХ
и Х ребро странично без костен хрус, слабо изразен оток на площ колкото длан,
на направената рентгенова графия няма данни за фрактура. Вписана е диагноза
контузио торацис декстра.
На 13.03.3017 г. тъжителят подал жалба в
РП - Луковит с твърдения, че бил измамен от Р.И. във връзка с покупката на
къщата в с. Б., както и за нанесен му на 10.03.2017 г. от Р.И. и С.Т. побой. По
повод жалбата е образувана пр.преписка № 230/2017 г., която приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
От своя страна подсъдимата Р.И. ***97000-1441
от 16.03.2017 г. с молба за съдействие да й бъде върнат лекия автомобил
"Пежо".
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена на база медицинското свидетелство,
приложената рентгенова снимка на тъжителя е причинено: изразена болезненост по
хода на ІХ и Х ребра в дясно без данни за счупване на същите със слабо изразен
оток в дясно с размери на "мъжка" длан без данни за охлузвания на
гръдната стена, както съобщават свидетелите Н. и О.. Измененията са от
травматично естество, дължат се на удар с или върху твърд тъп предмет -
най-вероятно удари с юмруци. Вещото лице не е установило видими белези от удари
с врата или друг специфичен предмет, който би трябвало да остави
отпечатък. Установените изменения са
причинили на тъжителя болка.
Изложената фактическа обстановка съдът
установи от събраните гласни доказателства - обясненията на подсъдимите Р.И.
и С.Т., показанията на св. А.А.Л. и св. А.С.Д.
/очевидци/, св. М.С.Д., св. Д. С.Д., св. В.С.О., св. К.Г.Н. и св. Т.С.О. /на
последните трима отчасти/, св. И.Г.И. и св. Р. А.К., съдебно-медицинската
експертиза, както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства -
медицинско свидетелство, фиш за спешна медицинска помощ, заверено копие от
амбулаторен журнал, справка от ФСМП - Луковит, справки за съдимост.
От събраните доказателства не се
установи по несъмнен начин главният факт, подлежащ на доказване - описаното в
тъжбата поведение на подсъдимите - че двете подсъдими едновременно нанасяли
удари на тъжителя с юмруци и с крака, като същевременно го удряли и с входната
врата в дясната половина на тялото в областта на гърдите, гърба и в областта на
лицето. Доказателства за твърдените
действия на подсъдимите не се съдържат в показанията на свидетелите очевидци А.Л.
и А.Д. /посочени и от тъжителя като присъствали
на инцидента/. Тези двама свидетели установяват единствено спречкване между
подсъдимата И. и тъжителя на входната врата, при което не е имало физическо
съприкосновение между тях, свидетелите са категорични, че нито подсъдимата И.,
нито подсъдимата Т. са нанасяли удари на тъжителя било с ръце, било с крака или
пък с входната врата. Свидетелите сочат още, че известно време след инцидента
тъжителят им предложил пари, за да свидетелстват в полза на тъжителя против
двете подсъдими, за което споделили на кмета на селото - св. М.Д.. Последният в
показанията си пред съда потвърди това обстоятелство. Съдът не намира основание
да не се довери на показанията на тези двама свидетели очевидци относно
възприятията им досежно инцидента. Несъществените противоречия между
показанията на тези свидетели съдът отдава на тяхната неграмотност, а
съществените такива бяха отстранени чрез проведената очна ставка между тях.
Показанията на свидетелите В.С.О., К.Г.Н.
и Т.С.О. досежно начина на причиняване на телесната повреда и нейният автор имат косвен характер, тъй като пресъздават не свои
лични възприятия, а данни, преразказани им от тъжителя
и при това положение, след като не са били преки очевидци, техните показания са
неотносими към изясняването на тези въпроси. Освен това са налице и
противоречия в показанията им досежно разказаното им от тъжителя - според св. Н.
двете подсъдими са нанесли побой на тъжителя с юмруци и с ръце, според св. О. -
с юмруци и с ритници, като сбиването е
станало отвън на пътя, пред портата на къщата, а според св. Т.О. - подсъдимите
не са го били, а са го бутали с някаква порта. Тези противоречия е възможно да
се дължат и на това, че тъжителят е преразказал случилото се на развален
български и отчасти на английски, както и с жестове. Тези трима свидетели имат единствено лични
впечатления относно състоянието на тъжителя непосредствено след инцидента, но в
това отношение показанията им също са противоречиви помежду им. Св. Н. заявява
- "по главата имаше някакви охлузвания... държеше се за гръдния кош, от
дясната страна имаше и охлузване в дясната страна на гръдния кош, синини, все
едно се е удрял в нещо, синьо...",
св. О. - "имаше синини, червено имаше по тялото, по лицето",
св. О. - "показа дясната страна, имаше зачервявания...освен тези
зачервявания, по лицето имаше белези, пак същите зачервявания...". Показанията на тези свидетели противоречат и
на писмените доказателства, както и не кореспондират с показанията на св. д-р К.
и д-р И.. Св. О. и св. Н. твърдят, че на следващия ден /11.03.2017 г./
сутринта, около 08.30 часа са придружили тъжителя до ФСМП - Луковит, а видно от
амбулаторен журнал на дежурния лекар и фиш за спешна медицинска помощ /л.119 и
л. 120/ това е станало вечерта, в 18.45 часа. При прегледа тогава д-р К. е
поставил диагноза контузия на лицето, тъй като е установил само контузионна
рана в областта на бузата. В областта на тялото не са отчетени никакви
наранявания, което е изрично отразено в документацията /фиш за спешна
медицинска помощ/. Буди недоумение как
възприетите от тримата свидетели "охлузвания", "синини",
"зачервявания" в областта на гръдния кош в дясно са останали
незабелязани от дежурния лекар. Според показанията на д-р К. е възможно
обратното - при удар с тъп предмет през дрехи, в
началните часове да има само болка, а по-късно да се визуализира оток с някакви
зачервявания.
Налице са и други противоречия. Д-р И.,
който е прегледал тъжителя на 13.03.2017 г. е установил болезненост в областта
на ІХ и Х ребро странично и слабо изразен оток на площ колкото длан, но не е
установил синини, охлузвания както по тялото, така и по лицето на тъжителя.
Според показанията му контузия на лицето не може да отшуми за два дена. Налице
е противоречие и относно датата и времето на причиняване на нараняванията,
които тъжителят е съобщил при прегледа и които д-р И. е отразил в медицинското
свидетелство - на 11.03.2017 г. в 13 часа,
докато в тъжбата се твърди това да е станало на 10.03.2017 г. около
20.00 часа. В показанията си д-р И. посочи, че тъжителят не е съобщавал за
нанесени му удари с ръце и крака, а само, че е блъснат с метална врата в
гърдите. Свидетелят заяви, че правилно е разбрал тъжителя, тъй като с него е
имало придружител /жена/, която е превеждала. Съдът дава вяра на показанията на
този свидетел.
Съдът кредитира заключението
на съдебномедицинската експертиза относно възможността за получаване на
телесните увреждания на тъжителя от действието на твърд тъп предмет. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че механизмът на получаване на същите е възможно
да е в резултат на един единствен удар или на няколко удара на едно и също
място, както и е възможно да се получи не вследствие на удар, а при натиск
върху твърд предмет с ограничена площ.
Вещото лице е категорично, че в документацията не се установяват данни
за удар с метален предмет /врата/, както твърди пострадалият, който би следвало
да остави специфичен отпечатък върху тялото на същия. Но само по себе си
заключението на вещото лице не е доказателство и не може да послужи за
обосноваване решаващите изводи на съда относно деянието и неговото авторството.
Същото следва да бъде подкрепено с достатъчно и категорични доказателства
потвърждаващи участието на всеки един от подсъдимите в инкриминираното деяние.
Предвид гореизложената
фактическа обстановка и анализът на доказателствата се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимата Р.Т.И. и
подсъдимата С.И.Т. не са извършили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130, ал.2 вр. чл. 20, ал.2 от НК, каквото обвинение им е
повдигнато от тъжителя с тъжбата. Не се установява несъмнено и по категоричен
начин на инкриминираните с тъжбата време и място същите да са нанасяли удари с
юмруци, с крака и с метална врата на тъжителя. Поради това не е доказана
обективната страна на деянието, а от там и субективната. Не се доказа по безспорен начин фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на тъжбата. Присъдата не може да
почива на предположения. Съгласно чл. 303 от НПК съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. При липсата на
безспорни доказателства относно участието на подсъдимите в инкриминираното
деяние, съдът не може да постанови друга присъда, освен оправдателна.
Гражданският иск, предявен
от тъжителя против подсъдимите, не е
доказан по своето основание. От доказателствата по делото не се установява по
несъмнен начин извършването на деянието от подсъдимите, поради което
не е налице причинна връзка с настъпилия вредоносния резултат - уврежданията на
тъжителя, не се доказва противоправно деяние спрямо тъжителя от страна на
подсъдимите, както и доказано виновно поведение от тяхна страна. Главен елемент
от фактическия състав на непозволеното увреждане е деянието /чл. 45, ал. 1 ЗЗД/. След като подсъдимите не са извършили вредоносно деяние /нанасяне на удари с
юмруци, с крака и с метална врата/,
не са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
съдът отхвърли предявения срещу тях в условията на солидарност граждански иск в
размер на 4000 лева за неимуществени вреди.
По така изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: