№ 13648
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110126265 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу ответника Д. В. В., с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи следните
суми: 1300 лева – главница, ведно със законната лихва върху последната сума
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 30.01.2024 г., до окончателното плащане; 180,07 – възнаградителна
договорна лихва за периода от 08.06.2020 г. до 08.03.2021 г.; 587,16 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.06.2020 г.
до 29.01.2024 г. – вземания по Договор за паричен заем № 418467/08.05.2020
г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, като вземанията на
последното дружество били прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., като прехвърлянето било съобщено на
длъжника – задължения по Заповед за изпълнение № 6170/23.02.2024 г. по
частно гражданско дело № 5356/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът сключил със „Сити кеш“
ООД Договор за паричен заем № 418467/08.05.2020 г., по силата на който
последното дружество отпуснало на ответника потребителски кредит в размер
на 1300 лева, които ответникът следвало да върне на 10 месечни погасителни
вноски, от които първите три в размер на 43,39 лева, а останалите седем – на
по 211,32 лева, като дължал годишна лихва в размер на 40,05 %, а годишният
процент на разходите (ГПР) е описан като 47,7 %. Ответникът следвало да
върне задължението си в срок до 08.03.2021 г., но не го направил. Затова била
начислена и лихва за забава. С договор за прехвърляне на вземания от
1
14.06.2023 г. вземането на дружеството „Сити кеш“ ООД било прехвърлено на
ищеца заедно с други вземания, описани в приложение към договора.
Ответникът бил уведомен от предходния кредитор по пощата. Ищецът
получил заповед за изпълнение за посочените суми срещу ответника, но
последният възразил срещу нея, поради което ищецът иска да се установи, че
му се дължат посочените по-горе вземания. Претендира разноски.
Подаден отговор от ответника Д. В. В. (на 22.07.2024 г.), с който искът се
оспорва като неоснователен поради плащане на първоначалния кредитор
„Сити кеш“ ООД в размер на 1900 лева, поради което ответникът смята, че е
погасил задълженията си, а всички претенции над платеното от него са плод
на неправилни изчисления на кредиторите. Оспорва законността на
неустойката по договора за кредит. Иска отхвърляне на иска.
В съдебното заседание ищецът не изпраща представител, с писмена
молба иска уважаване на иска. Ответникът поддържа, че е платил, и иска
отхвърляне на иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 6 – 8 от делото Договор за паричен заем №
418467/08.05.2020 г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД,
последното дружество се е задължило да отпусне на ответника заем от 1300
лева за потребителски цели, като същият да бъде върнат на 10 погасителни
вноски до 08.03.2021 г. с 40,05 % годишна лихва. В договора е описан годишен
процент на разходите (ГПР) от 47,7 %, и обща сума за връщане на главница и
лихва 1609,41 лева. Съгласно т. 6 от договора същият следва да бъде
обезпечен от ответника с поръчител или банкова гаранция, а съгласно т. 8 от
договора (на лист 7 долу) ако не осигури обезпечение, ответникът дължи
неустойка в размер на 1450,59 лева, които според погасителния план (на лист
9) се прибавят към всяка вноска по договора и така общото задължение става
3060 лева.
Съгласно представено на лист 19 от делото потвърждение от
дружеството – заемодател – „Сити кеш“ ООД, вземания на последното,
описани към договор от 14.06.2023 г. са прехвърлени на ищеца. Съгласно
представеното на лист 20 – 22 от делото приложение към същия договор, под
№ 77 е прехвърлено и задължението на ответника към първоначалния
кредитор на ищеца по делото. Съгласно представено на лист 23 от делото
пълномощно от 14.06.2023 г. първоначалният кредитор е упълномощил ищеца
за извършеното прехвърляне на вземането.
Съгласно представена на лист 93 – 94 от делото справка от
първоначалния кредитор – „Сити кеш“ ООД, последното дружество е
получило от ответника 1978 лева по кредита, с дата на последно плащане
01.09.2022 г. До 11.03.2021 г. са били платени 573 лева.
Съгласно представено на лист 24 от делото уведомително писмо до
ответника от ищеца, последният е уведомен за прехвърлянето, като е получил
2
писмото на 28.06.2023 г. съгласно обратна разписка на лист 25 от делото. В
поканата не е посочен размер на задължението, нито е посочен срок за
плащане, а единствено е посочено, че вземането се прехвърля на ищеца.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сума, получена като
потребителски кредит, както и възнаградителната лихва, уговорена в
договора, и лихва за забава с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е
длъжен служебно да установи дали посоченият в договора годишен процент
на разходите (ГПР) отговаря на формулата в приложението към Закона за
потребителския кредит на основание чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, като указва на страните, че ще провери служебно и равноправността
на клаузата на т. 8 от договора за неустойка, като указва на страните, че следва
да вземат становище по действителността и влиянието върху размера на
ГПР.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между ответника и
праводател на ищеца е сключен договор за кредит, по който на ответника са
отпуснати 1300 лева, както и ако по съгласие на отпусналия кредит и ищеца
вземанията са прехвърлени на ищеца, като това е съобщено на длъжника.
Искът ще се отхвърли, ако ответникът докаже, че е платил.
Съединеният кумулативно иск за лихва се уважава, ако се установи, че
такава е писмено уговорена в договора за кредит, като в същия са включени
всички реквизити по закона и правилно е посочен ГПР (съгласно указанията
на Съда на Европейския съюз, дадени в Решение от 21 март 2024 г. по дело C-
714/22 Профи кредит България), както съдът е указал на страните в
определението си за насрочване на делото от
Искът за лихва за забава ще се уважи в случай на уважаване на
предходния иск по размера на законната лихва, установен от Министерския
съвет.
Искът е допустим – предметът съвпада с вземанията по заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело № 5356/2021 г. на Софийския районен
съд, 28. състав, и е предявен в срока по чл. 415 ГПК на 09.05.2024 г. (срокът
тече от 10.04.2024 г.).
При изпълнение на служебното си задължение за преценка на
действителност на договора за кредит, настоящият съдебен състав е длъжен да
направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите
(ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на
правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността
му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а
същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си
част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като
начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска
3
никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и
практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от
09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В т. 6 от договора за кредит е предвидено, че по кредита, сключен от
ответника е задължително да осигури обезпечение, но това наглед
„абсолютно“ задължение следва да се тълкува във връзка с уговорената в т. 8
санкция за неизпълнението му – тя не е отказ за отпускане на кредита, а
начисляване на неустойка. Така се оказва, че всъщност според търговските
условия на кредита в договора има две „опции“ за кредит – обезпечен, при
който не се дължи неустойка, и необезпечен, който се отпуска с неустойка.
Поради това при втория вид кредит на основание § 1, т. 1 ЗПКр неустойката за
4
поръчителството следва да се включи в общия разход по кредита, от който да
се определи ГПР, тъй като е „търговско условие“ за отпускане на кредита в
този вид – като необезпечен, а при осигуряване на обезпечение потребителят
щеше да е принуден да си търси съдлъжник, т.е. да договаря при други
условия.
В договора за кредит ГПР е определен като 47,70 %, т.е. ако кредитът
беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането му не могат да са повече от
47,70 % от отпуснатите 1300 лева, или 620,01 лева. Тъй като кредитът е
отпуснат за 9 месеца, то абсолютно максималният възможен размер на
разходите, ако кредитът се изплащаше изцяло и наведнъж в 9-месечния период
(при плащане на вноски поради намаляване на олихвяемата главница след
всяко плащане на вноска, действителният ГПР би се увеличил значително), би
бил 3/4 от 620,01 лева, или 465,01 лева В случая обаче разходът по кредита
съгласно договора се явява равен на сбора от 309,41 лева лихвени разходи и
неустойката за неучредено обезпечение в размер на 1450,59 лева, или общо
1760,00 лева – т.е. дори при аритметично пресмятане без специални знания се
установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е очевидно рязко
разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. При това няма нужда съдът да
изчислява с помощта на вещо лице действителният ГПР, тъй като
разминаването е твърде очевидно.
Поради това на основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр целият договор за кредит е нищожен и искът следва да се уважи на
първото заявено основание.
При това положение на основание чл. 23 ЗПКр ответникът е дължал да
върне само получената от него чиста сума от 1300 лева, а съгласно практиката
на Съда на Европейския съюз – Решение от 15.06.2023 г. по дело C-520/21
Bank M, при недействителност на договора за кредит лихва за забава върху
чистата стойност на взетото от потребителя се дължи само след покана за
връщането му. По настоящото дело ответникът може да се приеме, с много
евентуалност, че е бил поканен да плати едва при съобщаване на цесията на
28.06.2023 г., а към този момент той е бил платил вече 1978 лева – много
повече от взетите от него 1300 лева. Поради това цялото задължение на
ответника е платено още преди образуване на делото и искът следва да се
отхвърли.
Следва да се посочи на ответника, че следва да пази документи за
направени от него плащания при себе си поне до изтичане на давностния срок
– 5 години от плащането, за да не се забавят евентуални последващи процеси
срещу него.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият не е доказал извършване на разноски по делото и
такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПКр; чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на ответника Д. В. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл.
**, ет. *, ап. **, че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумите от 1300 лева
(хиляда и триста лева) – главница; 180,07 лева (сто и осемдесет лева и 7
стотинки) – възнаградителна договорна лихва за периода от 08.06.2020 г. до
08.03.2021 г., и 587,16 лева (петстотин осемдесет и седем лева и 16 стотинки)
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.06.2020
г. до 29.01.2024 г. – вземания по Договор за паричен заем № 418467/08.05.2020
г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, като вземанията на
последното дружество били прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., като прехвърлянето било съобщено на
длъжника – задължения по Заповед за изпълнение № 6170/23.02.2024 г. по
частно гражданско дело № 5356/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
ДА СЕ ИЗПЪЛНИ процедурата за събиране на държавни вземания по
ДОПК за наложената на ищеца с Определение № 21820/27.05.2024 г., в сила
от 06.06.2024 г., глоба.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6