Разпореждане по дело №51/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 64/12.05.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 35/2010 г. по описа на РС – М., същият съд е признал подсъдимия Е. Ю. Ю., роден на 21.05.1977 г. в с. З., общ. Момчилград, живущ в с. К., общ. М., български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН *, за виновен в това, че през периода 07.08.2009 г. – 25.01.2010 г. включително, след като е осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете Сейхан Е. Ю., ЕГН *, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – шест месечни вноски в размер на 360 лева, поради което, на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 42а от НК го осъдил на наказание „Пробация” с пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 12 месеца, с периодичност два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 12 месеца. Със същата присъда същият подсъдим е признат за невиновен в това, че през периода 25.03.2009 г. – 06.08.2009 г. включително, след като е осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете Сейхан Е. Ю., ЕГН *, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – три месечни вноски, поради което и на основание чл. 304 от НК го оправдал по това обвинение (с правна квалификация чл. 183, ал. 1 от НК).

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. Ю.. В жалбата е изложено твърдение за несправедливост на наложеното наказание „Пробация”. Жалбоподателят твърди, че от началото на 2009 г. до момента, в който влязъл в З. – 15.01.2010 г., нямал работа и поради това не бил плащал издръжката на детето си. Поради налагането на наказанието „Пробация” подсъдимият нямало да може да си намери работа, което щяло да го принуди да нарушава пробационните мерки и оттам щяло да доведе отново до лишаването му от свобода. Въз основа на горното подсъдимият моли въззивния съд да намали наказанието му, за да може същият да го изтърпи, да има възможност да работи и плаща задълженията си.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа така подадената жалба. Счита наложеното му наказание за прекалено тежко и моли същото да бъде намалено. Заявява, че иска поне да му се намали наказанието. Пред първата по делото съдебна инстанция, подсъдимият е направил изявление, че се признава за виновен. Посочил е това, че е бил безработен, че е изтърпявал наказание „Пробация”, а когато намирал някаква работа и спестявал някакви пари, бащата на бившата му съпруга не го допускал до детето; на 15.01.2010 г. постъпил в З. във връзка с друго дело.

Прокурорът от ОП – К. оспорва жалбата. Счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Моли за решение, с което същата да бъде потвърдена. Твърди, че наказанието „пробация” не би попречило на подсъдимия да полага труд и да издържа детето си. Счита, че така определеното наказание е съобразено с извършеното престъпление и би постигнало целите, посочени в чл. 36 от НК.

Окръжният съд, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

Жалбата е неоснователна. Обжалваната присъда се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и св. Ф. Б. Е. (Ю.) сключили граждански брак през 1998 г. През 1999 г. се родил синът им С. Е. Ю.. С Решение № 116/13.07.2009 г. на РС – М, постановено по Г. д. № 86/2009 г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 07.08.2009 г., бракът между подсъдимия и Фарие Емин (Ю.) бил прекратен. Със същото решение родителските права по отношение на детето Сейхан Е. Ю. били предоставени на св. Ф. Б. Е. (Ю.), а подс. Е. Ю. бил осъден да заплаща месечна издръжка на посоченото негово малолетно дете в размер на 60 лева, платима чрез неговата майка и законен представител Ф. Б. Ю. (съгласно същото решение след развода това лице следвало да носи предбрачното си фамилно име – Е.), с посочен в решението адрес с. К., общ. М., считано от датата на завеждане на гражданското дело, по което е постановено решението, а именно – 25.03.2009 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпването на друга законна причина, изменяваща или прекратяваща издръжката. Подсъдимият, след влизане в сила споменатото съдебно решение не заплатил на св. Е. (с адрес - към момента на подаване на тъжбата – с. К., общ. М., а към момента на разпита й в съдебно заседание на 12.05.2010 г. – с. А., общ. М. никакви парични суми във връзка с така присъдената издръжка. По това време подс. Ю. имал проблеми с намирането на работа, изтърпявал и наказание „Пробация”, а на 15.01.2010 г. постъпил в З..

Е. Ю. бил предупреден от разследващия орган с протокол (постановление) от 21.12.2009 г., в хода на досъдебното производство, че може да се възползва от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК като заплати дължимите ежемесечни вноски, всяка в размер на 60 лева, считано от 25.03.2009 г. до момента на предупреждението или общо на стойност 540 лева, като в противен случай – ако не ги заплати до 15.01.2010 г. - ще бъде привлечен като обвиняем с оглед ангажиране на наказателна отговорност по чл. 183, ал. 1 от НК, но, въпреки това, не изпълнил задълженията си.

Подсъдимият е осъждан нееднократно за няколко престъпления. Въз основа на споразумение от 01.03.2007 г. по НОХД № 21/2007 г. на РС – Царево Ю. е осъден за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК, по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 131, ал. 2, пр. 4 вр. вр. чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от три години и към което – на основание чл. 23, ал. 2, съответно – ал. 3 от НК - е присъединено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лева. Въз основа на споразумение по НОХД № 57/04.10.2007 г. на РС – Царево подсъдимият по настоящото дело е осъден за престъпления по чл. 325, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, както и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание „Пробация, като определените пробационни мерки са за срок от 3 години. С влязла на 26.11.2009 г. в законна сила Присъда № 66/15.07.2010 г. по НОХД № 170/2009 г. на РС – Е. П., подс. Е. Ю. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК на „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, на „Глоба” в размер на 100 лева и на „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година; със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е постановено Е. Ю. да изтърпи изцяло наложеното му наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по НОХД № 21/2007 г. на РС – Ц. Характеристичните данни за подсъдимия са отрицателни.

Подс. Ю. няма сключен нов брак след развода си със св. Ф. Е., няма трудови доходи, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.

Описаното по-горе деяние – бездействие, изразяващо се в неплащане на присъдената издръжка – е извършено от подс. Е. Ю. при условията на пряк умисъл, тъй като Ю. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Следва да се уточни, че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за каквото деяние е повдигнато обвинението на подсъдимия, е от кръга на формалните, при които законът не изисква настъпването на последици, различни от самото деяние, за да бъде осъществен престъпният състав. С други думи, за да бъде осъществено деянието при пряк умисъл, достатъчно е деецът да има съответното познание за самото деяние и да цели осъществяването му.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, отчасти - от показанията на св. Ф. Е., както и от приложените: заверен препис от Решение № 116/13.07.2009 г. на РС – Момчилград, постановено по Г. д. № 86/2009 г. по описа на същия съд, влязло в законна сила на 07.08.2009 г.; справка за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия; протокол (постановление) от 21.12.2009 г., с който подс. Ю. е предупреден за наказателната отговорност по чл. 183, ал. 1 от НК и за възможността по чл. 183, ал. 3 от НК; писмо от З. – Г. С. З.. Само за уточнение следва да бъде посочено, че в настоящото изложение няма да бъде коментиран въобще въпросът относно това дали св. Емин е инициирала изпълнително производство срещу подсъдимия във връзка с присъдената издръжка или не (предвид показанията й пред първоинстанционния съд в смисъл, че не е инициирала такова производство и, от друга страна, наличните по делото справка от СИС при РС – М. и копие на изпълнителен лист, а и предвид твърденията в тъжбата /наименована жалба/ на св. Е. до Прокуратурата), тъй като дали такова производство е водено или не е без каквото и да било значение за съставомерността на инкриминираното деяние, още повече, че както показанията на св. Е., така и обясненията на подс. Ю. са еднозначни в смисъл, че плащане по присъдената в полза на детето Сейхан Е. Ю. издръжка не е правено от страна на подсъдимия; поради тази причина няма да бъдат обсъждани приложените по делото справка от СИС при РС – Момчилград и копие на изпълнителен лист, а изложеното по-долу относно показанията на св. Емин не се отнася до частта им относно евентуалното наличие на заведено изпълнително дело.

Изброените по-горе, приложени и приобщени като доказателствени средства по делото официални документи - заверен препис от Решение на РС – М. справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия, протокол (постановление) от 21.12.2009 г., писмо от З. – Г. С. З. – са издадени от компетентни лица, а съдържанието им е без вътрешни противоречия и не е в противоречие с останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдържанието на наличния по делото и приобщен като доказателствено средство частен документ – декларация от подсъдимия, също не е в противоречие с останалите доказателствени материали по делото, като изложеното в него е без вътрешни противоречия, поради което и следва да бъде кредитиран от настоящия съд. Показанията на св. Фарие Емин са логични, без вътрешни противоречия и противоречия с останалите доказателства, включително с обясненията на подсъдимия. Същото важи и относно обясненията на подс. Ю.. Това води до извода, че следва да бъдат кредитирани и така посочените гласни доказателствени средства.

Във връзка с посочените от подсъдимия – при даване на обяснения от последния в съдебното заседание пред районния съд – обстоятелства, а именно – това, че е бил без работа, че не е бил допускан до детето си, че е изтърпявал „пробация” и че на 15.01.2010 г. е постъпил в З., не са от такъв характер, че да доведат до невъзможност поведението на Е. Ю. да бъде съобразено със задълженията му по издръжката. Постъпването в З., дори да представлява обстоятелство, което в изключителна степен затруднява реализирането на достатъчен доход за изпълнение на паричното задължение на подсъдимия към малолетното си дете, се е случило в самия край на инкриминирания период, преди което събитие Е. Ю. е имал възможност да работи и да осигурява присъдената издръжка. Що се отнася до изтърпяването на наказанието „пробация”, то, видно от приложената по делото справка за съдимост относно подсъдимия, същият е бил осъден да изтърпи следните пробационни мерки: 1) „Задължителна регистрация по настоящ адрес” (Г. София, ж. к. „Дружба”); 2) „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” – планирани или извънредни”; 3) „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 300 часа годишно. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС пробационните мерки следва да се изпълняват в населеното място, където подсъдимият живее (по настоящ адрес), съответно – където е нормално да търси работа, а още повече – в населеното място – Г. София – където има във възможно най-голяма степен в сравнение с цялата страна търсене на работна ръка и където подсъдимият е живял. Специално що се отнася до полагането на безвъзмезден труд в полза на обществото, видно от чл. 221, ал. 3 и 4 от ЗИНЗС, прилагането на тази пробационна мярка се осъществява по начин, че да не се застъпва с полагането на наемен труд от страна на осъденото лице, поради което и затрудняването на осъдения да намери работа поради прилагането на обсъжданата мярка е в изключително малка степен. Недопускането на Е. Ю. до детето му също не означава нито невъзможност, нито дори затруднение за изпълнение на паричното задължение, доколкото то следва да се изпълнява чрез законния представител на детето – св. Емин.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна следва, че подс. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, съгласно присъдата на първата инстанция, а именно, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 07.08.2009 г. съдебно решение да издържа свой низходящ – малолетното си дете С., Е. Х Ю., в периода 07.08.2009 г. – 25.01.2010 г. включително съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – шест месечни вноски, в размер на 360 лева. Районният съд е направил правилни правни и фактически изводи в мотивите си относно така описаното в настоящото изложение деяние. В частта, с която подсъдимият е оправдан касателно останалата деятелност по повдигнатото му обвинение, а именно - да е извършил същото деяние в периода 25.03.2009 г. – 06.08.2009 г. включително и за още три месечни вноски - присъдата на районния съд не е обжалвана или протестирана. Въпреки това и въпреки че настоящата инстанция в процесния случай не може да влоши положението на обжалвалия – по аргумент от чл. 335, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 336, ал. 2 вр. ал. 1 от НПК, предвид цялостния характер на въззивната проверка (чл. 314 от НПК) и по аргумент от чл. 318, ал. 3, изр. 2 от НПК, въззивният съд провери атакуваната първоинстанционна присъда и в необжалваната й част относно мотивите за оправдаването. При така извършената проверка, настоящият състав намира, че мотивите на присъдата, отнасящи се до това оправдаване (които мотиви са в сýисъл, че осъждането да заплаща издръжка спрямо подсъдимия в настоящото производство Е. Ю. е било факт едва от 07.08.2009 г., доколкото осъдителното решение на гражданския съд е влязло в сила на тази дата, въпреки наличието на морални задължения в това отношение за Ю. и преди споменатата дата), не съдържат такива неправилни съждения, които да накърняват правата и законните интереси на подсъдимия.

Въззивната инстанция намира, че определеното на подсъдимия наказание „Пробация”, подробно описано по-горе, е справедливо като съответно на деянието, извършено от Ю.. Същото наказание освен това е в съответствие с целите на наказанието като санкционна мярка, посочени в чл. 36, ал. 1 от НК и - най-вече – в съответствие с целите за поправяне и превъзпитание на лицето, което се осъжда и за превантивно въздействие върху него и другите членове на обществото. При определяне на наказанието съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства критичното отношение на дееца към извършеното и пълните му самопризнания. Правилно съдът е отчел степента на обществена опасност на деянието като типична за това престъпление. При наличие на горните констатации съдът е достигнал до също така правилен извод за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Районният съд напълно е взел предвид необходимостта от даване на възможност подсъдимия да полага труд и да получава възнаграждение, с което да изпълнява задължението си по присъдената издръжка, което е и един от мотивите за определяне на наказание „пробация”, а не на другото алтернативно предвидено такова – „лишаване от свобода”. Доводът, направен във въззивната жалба в смисъл, че така определеното наказание би възпрепятствало подсъдимия да полага труд и – по този начин - да изпълнява паричното си задължение по присъдената издръжка, не може да бъде споделен. Във връзка и с изложеното по-горе, нито наложеното по НОХД № 57/04.10.2007 г. на РС – Царево наказание „пробация”, нито наложеното по настоящото производство от първата инстанция такова наказание, предвид характера му, не е в състояние да затрудни в такава степен подсъдимия, че той да няма възможност да намери работа, респективно – да получава трудови доходи и да заплаща присъдената издръжка. Изпълнението на определените с обжалваната присъда пробационни мерки следва да се извършва по местоживеене (по настоящ адрес) на подс. Ю., т. е. – там, където е и нормалното място за търсене на работа от страна на подсъдимия. Същите мерки не са от такъв характер, който да затруднява в някаква сериозна степен полагането на труд от страна на осъденото лице с оглед реализиране на доходи от негова страна. Впрочем, самото предназначение на така определените от първоинстанционния съд мерки по никакъв начин не е да създава такива затруднения; именно в това е и смисълът на наказанието „пробация” – осъденият да претърпи съответното поправително въздействие без обаче да бъде изолиран, респективно – да му се пречи да води нормален начин на живот, включително да полага труд, чрез който да получава необходимите му доходи.

Горните съждения водят до извода, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което и на основание чл. 338 от НПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 64/12.05.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 35/2010 г. по описа на РС – Момчилград.

Настоящото решение не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: