№ 5476
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211193 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**** ***** **** *** ***“ ** срещу
наказателно постановление /НП/ № 778052-F762304 от 08.07.2024 г. издадено
от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни
Дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите
/НАП/, с което за нарушение на чл. 127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8, ал.1 от
Наредба № Н – 5/29.09.2023г. и на основание чл. 278б, ал.3 от ДОПК е
наложена имуществена санкция в размер на 8088,07 лв.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Излагат се подробно аргументи за това, че актът е
неправилен и необоснован.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли
за това, НП да бъде отменено. Подробно съображения се привеждат в писмени
бележки; иска се заплащане на сторени разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител, като жалбата се оспорва по аргумент, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
1
потвърдено. Претендират се разноски и при условията на евентуалност се
възразява по размер на възнаграждение на другата страна като прекомерен.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.04.2024г. на „**** ***** **** *** ***“ ** е съставен АУАН за
това, че дружеството не е спазило реда на предварителното деклариране на
данни за превоз на стока, установено при извършване на проверка на
05.01.2024г. Проверката на сочената дата е на стоки, попадащи в списъка на
СВФР: ябълки, круши и дюли, пресни: ябълки - 20586.72 кг. нето тегло, на
мястото на получаване/разтоварване на стока с висок фискален риск с.Стряма,
Складова база на ****, превозвана с транспортно средство **** с рег.№ GE
*****AB/GE ****AB с водач **** *****. Проверяващите заключили, че
дружеството не е подало предварително данни за стоката по електронен път,
съгласно Приложение №1 по реда на чл.48 във връзка с реализиран ВОП на
стоки по протокол № 231402900791_1 от 04.01.2024 г., съставен на ГКПП
Калотина до влизане на транспортното средство на територията на страната.
Установена се сочи данъчната основа на процесната стока в размер на
10342,80 евро, с левова равностойност 20 220.17лв. по фиксиран курс на БНБ,
40 процента от която сума са 8088.07 лв.
На база проверка и АУАН на 08.07.2024 г. е издадено НП за извършеното
нарушение на чл. 127и, ал.1 ДОПК, вр. чл.8 ал.1 от Наредба № Н –
5/29.09.2023г., като на основание чл. 278б, ал.3 ДОПК на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 8088,07 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните
по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване:
показанията на св. Е. М.; АУАН; заповеди за компетентност; протоколи за
извършени проверки, протокол за отстраняване/поставяне на техническо
средство за контрол, приемо-предавателен протокол, писмена декларация,
както и от останалите материали по делото. Св.М. потвърждава в цялост
констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
последователни и логични, без противоречия.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
2
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът не констатира допуснати в
административната фаза на административнонаказателното производство по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице,
съставило АУАН, респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно
лице, а НП е издадено от компетентно лице, съобразно правомощията,
вменени из със заповеди за компетентност. Настоящият състав на съда намира
за спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН за съставяне на
АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя и две години от
извършването на процесното „данъчно нарушение”. В срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН е издадено и НП.
С атакуваното НП на „**** ***** **** *** ***“ ** е предявено
административно обвинение за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, който
гласи: „При превоз на стока с висок фискален риск, който започва от
територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на
територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в
тристранна операция или крайният получател във верига последователни
доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до
влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава
получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на
пристигането й на мястото на получаване/разтоварване“. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда
за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Р България е предвидено, че при всеки
отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава –
3
членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната,
получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или
крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно
средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез
подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл.
48.
И актосъставителят, и АНО имат за задължение да посочат в своите актове по
един непротиворечив начин следните релевантни обстоятелства: конкретния
вид, номенклатурен код и стойност по фактура на стоката, за която се твърди,
че представлява „стока с висок фискален риск“; маршрутът на превоза с
посочване на държавата-членка на ЕС, от чиято територия започва превоза,
датата на превоза и датата на завършване на превоза на територията на
Република България; данни за самия превоз с индивидуализация на
транспортното средство. Съпоставяйки тези изисквания с текстовите части на
АУАН и НП, съдът констатира, че същите не са спазени и възниква съмнение
относно механизма и обстоятелствата около извършване на твърдяното
нарушение. Волята на актосъставителя и на АНО не е изразена по
недвусмислен начин, който да не поражда неяснота. Не са очертани коректно
фактическите параметри, при които се твърди да е осъществено
административното нарушение. Не е налице пълно и точно словесно описание
на същото, гарантиращо възможността на жалбоподателя да разбере
административното обвинение, респективно, да организира адекватно
защитата си. Съдебният състав прецени, че съставеният АУАН не съдържа
законовите реквизити по чл.42 от ЗАНН, а издаденото въз основа на него
НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН, касателно време и място на извършване на
административното нарушение, описанието му и обстоятелствата по същото.
Отразяването на неговите обективни характеристики е крайно лаконично и
пестеливо. В тази връзка съдът намира да са допуснати съществени
нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАН,
довели до засягане правото на защита на дружеството-жалбоподател. При
издаването на НП се установява нарушение на законовите разпоредби, като
същото не съдържа изискуемите реквизити, относно посочването, в частност,
на дата и място на извършване на нарушението и на обстоятелствата по
извършването му. В акта и в НП са посочени няколко различни дати, като не
4
се установява да се сочи изрично тази на извършване на нарушението; за
мястото също не е налице конкретно позоваване, като се чете писмено
отразяване като място и на с.Стряма, и на Калотина. Съдът отчете и че
липсва конкретизация на стоките, визирани и в акта, и в наказателното
постановление като: „стоки, попадащи в списъка на СВФР: ябълки, круши и
дюли, пресни: ябълки - 20586.72 кг. нето тегло“ /цитат/. Тази формулировка е
смислово несъдържателна и не носи информативна стойност касателно
инкриминираните стоки по артикул и вид, като при това положение съдът
обективно е възпрепятстван да извърши преценка относно обстоятелството,
попадат ли стоки в обхвата на тези с висок фискален риск. Ноторно известно
е, че волята на административнонаказващия орган не може да се извлича по
пътя на субективната човешка мисъл. Така за жалбоподателя не става ясно,
какво административно нарушение му се вменява и срещу какво
административно обвинение следва да се защитава, което представлява
безспорно отменително основание по отношение на процесния акт.
Не на последно място, не се установява да е обсъдена приложимост на
института на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното до тук мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
наказателното постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, се явява незаконосъобразно и необосновано, и
като такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството от
страна на въззиваемата страна е направено искане за присъждане на разноски.
Предвид изхода по спора, настоящият съдебен състав намира, че не следва да
уважи направеното искане. Обратно, претенцията на жалбоподателя в тази
посока следва да бъде уважена и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. предвид обстоятелството, че
производството се е развило в едно съдебно заседание, разпитан е един
5
свидетел и делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 778052-F762304 от
08.07.2024 г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София,
дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална
агенция за приходите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 127и, ал.1
от ДОПК, вр. чл.8, ал.1 от Наредба № Н – 5/29.09.2023г., на основание чл.
278б, ал.3 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер на 8088,07 лв.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА НАП да заплати на жалбоподателя сумата от 80.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6