РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 15.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА адм.д. № 118 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 54, ал. 6 от ЗКИР, във вр. с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Административен съд-Ловеч е постъпила жалба от Х.В.В. и Ц.А.В.,***, срещу Заповед № 18-3070 от 17.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, с която на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, ЕКАТТЕ ***, общ. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 27.03.2019 г.
Жалбоподателите сочат, че са носители на права на собственост върху сгради с идентификатор *****и идентификатор *****в гр. Ловеч, ул. „*****. Жалбоподателите сочат, че е налице спор за материално право, като сочат, че обжалвА.та заповед е незаконосъобразна, поради липса на предварително решаване на спора за материално право. Жалбоподателите сочат висящо гр.д. № 1048/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч за делба, което не е решено. Жалбоподателите сочат стара и отменена редакция на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР във връзка със съставянето на акт за непълноти и грешки, в който смисъл съдът констатира неправилно посочване на текстове от ЗКИР, които не са действащо право. Жалбоподателите сочат, че с издавА.та заповед са допуснати „нови непълноти и грешки“, като „неправилно са установени местоположението и размерите на двете сгради....., като разликата в квадратурата е за сметка на първата сграда.“ Сочат, че поради наличие на спор за материално право, обжалвА.та заповед е незаконосъобразна. В заключение се моли съда да отмени заповедта, като се претендират и направените по делото разноски съгласно списък на разноските и допълнително направените разноски за съдебно-техническа експертиза.
В съдебно заседание жалбоподателката Х.В.В., се явява лично и се представлява от адв. У., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц.А.В., се представлява от адв. У., който поддържа жалбата. Акцентира се, че „цялата процедура е без съгласието и без знанието на доверителите ми“, като поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски.
Ответникът Началникът на СГКК-Ловеч, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите страни П.В. Б.и П.Б. Б., се представляват от адв. А. Т. от САК, която в писмени становища вх. № 2134/24.06.2021 г., вх. № 2299/07.07.2021 г., вх. № 2573/03.08.2021 г. излага аргументи за недопустимост на жалбата, които аргументи са по същество във връзка с неоснователност на жалбата. Сочи се, че се променят границите на съществуващите обекти, като не се засягат вещните права на собствениците/съсобствениците. Заинтересованите страни претендират разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 лв., съгласно списък на разноските на л. 111 от делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на заинтересованите страни сочи, че видно и от заключението на СТЕ, се установяват непълноти и грешки, отрича са наличието на спор за материално право, сочи се, че делото за делба - гр.д. № 1048/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч – не води до извод за спор за материално право, като се сочи, че делбеното производство не е преюдициално на настоящото, като се поддържа искането за присъждане на разноски.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежни страни, поради което е допустима.
Жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения:
След изменението на ЗКИР - ДВ бр. 49/2014 г. от 13.06.2014 г. при отстраняването на непълноти или грешки законът не изисква като част от административното производство съставянето на акт за непълноти и грешки. В този смисъл следва да се посочи, че жалбоподателите се позовават на неприложими/отменени/разпоредби, които липсват в настоящата редакция на ЗКИР. Видно от служебно събраните от съда доказателства на л. 100-104, по искова молба на П.В. Б.и П.Б. Б.срещу Х.В.В. и Ц.А.В. е образувано гр.д. № 1048/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч за делба, като видно от протокол от съдебно заседание на 25.05.2021 г. по същото гр.дело на л. 131 от настоящото дело, производството по гр.д. № 1048/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по настоящото адм.д. № 118/2021 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Независимо от посочените от жалбоподателя основания за отмяна, на снование чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания ИАА на всички основания по чл. 146 от АПК.
Видно е, че обжалвА.та Заповед № 18-3070 от 17.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч е издадена от териториално и материално компетентния орган съгласно изричната разпоредба на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.
ОбжалвА.та Заповед № 18-3070 от 17.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч е издадена в противоречие с разпоредбите на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.к. не са посочени фактически основания за процесното/обжалвано/ изменение в КККР.
В заповедта е посочено единствено, че се издава по заявление вх. № 01-527311-10.11.2000 г. от П.В. Б., като е посочено бланкетно, че се оставя без уважение като неоснователно възражение рег. № 05-13162-29.10.2020 г. от Х.В.В. и Ц.А.В., като мотивите на издателя са единствено, че: „в законния срок от заинтересованите лице не е доказано, че делбените искове по гр.дело № 1048/2019 г. по описа на РС – Ловеч са съединени с иск за материално право по смисъла на чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за обектите, предмет на изменението“.
В обжалвА.та заповед са посочени единствено правни основания- разпоредбите на чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, като заповедта не съдържа фактически основания за издаването.
При това положение съдът намира, че обжалвА.та заповед страда от особено съществен порок във формата на акта предвид непосочването на каквито и да било фактически основания за издаването й. Съгласно константната практика на съдилищата липсата на мотиви е съществен порок, обосноваващ отмяна на оспорената заповед. Видно от приложената от ответника административна преписка, от същата не може да се направи какъвто и да било извод за фактическите основания за издаването на заповедта. В обяснителната част към заповедта е посочено единствено какви са измененията в КККР, но липсва каквато и да било информация за мотиви за същите изменения.
Ето защо съдът намира сочените нарушения на нормата на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неспазване на установената форма /не се сочат фактически основания за издаването на административния акт/ и само на това основание заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна. Следва да се отбележи, че липсата на мотиви съществено затруднява по-нататъшната проверка на акта относно остА.лите изисквания на чл. 146, т. 3-5 от АПК.
Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
След измененията в ЗКИР в ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. за административния орган отпадна задължението да съставя констативен акт за установяване на непълноти или грешки в кадастралната карта. Той обаче е бил длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми известните му заинтересовани лица за започналото пред него производство. Тази разпоредба е обща и касае всички административни производства, доколкото в специален закон не е изключено нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за правата на засегнатите от административния акт лица и дава възможност на заинтересовА.та стрА. да бъде информирА. за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си, като представи становище и доказателства в негова подкрепа.
Видно от л. 21 от делото е, че жалбоподателите Х.В.В. и Ц.А.В. са подали възражение срещу процесния проект за изменение на КККР с вх. № рег. № 05-13162-29.10.2020 г., което е прието за неоснователно от ответника със сочените по-горе бланкетни мотиви в обжалвА.та заповед: „в законния срок от заинтересованите лице не е доказано, че делбените искове по гр.дело № 1048/2019 г. по описа на РС – Ловеч са съединени с иск за материално право по смисъла на чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за обектите, предмет на изменението“.
Следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, а само съществено такова. В случая съдът намира, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради липса на съществено нарушение на административно-производствените правила.
Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи или обстоятелства. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните. С оглед на това в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че когато непълнотата или грешката е свързА. със спор за материално право, тя се отразява в комбинирА. скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Този спор се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в КККР и административният орган е бил длъжен да изчака разрешаването му по съдебен ред. /Така Решение № 7902 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2015 г., II о./
Оспорената Заповед № 18-3070 от 17.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, отделно от сочения порок във формата-чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - непосочване на фактически основания за издаването на акта - е издадена и в противоречие на материалния закон -чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид липсата на посочено фактическо основание в заповедта, съдът не дължи по-подробна аргументация относно нарушението на материалноправните разпоредби.
Съдебната практика е категорична, че е незаконосъобразно да се разширява кръга на предпоставките за изменение на КК и КР, извън тези, посочени в специалните текстове на чл. 51 и чл. 53 от ЗКИР, но по изложените по-горе съображения във връзка с липса на фактически основания, съдът не би следвало да обсъжда хипотези.
Видно от съдържанието на обжалвА.та заповед, както и от заключението на ВЛ К.К., което като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, с обжалвА.та заповед е одобрено следното изменение в КККР, изразяващо се в промяна на конфигурацията на сградите и на схемите на самостоятелни обекти в тях в ПИ с идентификатор ***.507.1353.
Предвидените в проекта изменения, спрямо КККР на гр.Ловеч се състоят в следното:
а/. В КККР е нанесен п.и. *******с площ 315 m2, записан на следните собственици:
П.В.Б. - 4/3 ид.ч. по н.а. ****г.;
Ц.А.В. - 1/6 ид.ч. по н.а. ****г.;
П.В.Б. - 1/3 ид.ч. по н.а. ****.;
Х.В.В. - 1/6 ид.ч. по н.а. ****г.;
В. Х.Д.- без ид.ч. по н.а. ****г.;.
В проекта е нанесен
п.и. *******с площ 315 m2,
записан на следните собственици:
П.В.Б. - 2/9 ид.ч. по н.а. ****г.;
Ц.А.В. - 1/6 ид.ч. по н.а. ****г.;
П.В.Б. - 1/3 ид.ч. по н.а. ****.;
Х.В.В. - 1/6 ид.ч. по н.а. ****г.;
В. Х.Д.-1/18 ид.ч. по н.а. ****г.;.
Ц.П.Д.-1/18 ид.ч. по н.а. ****г. /нов запис/.
б/. В КККР е нанесена двуетажна жилищна сграда *****с площ 112 m2, записА. на Етажна собственост, с нанесени две схеми на самостоятелни обекти на двата етажа както следва:
схема *******с площ 0 m2 по документ, записан на П.В.Б. по н.а. ****. /на етаж 1/;
схема *******с площ 0 m2 по документ, записан на Ц.А.В. и Х.В.В. по н.а. ****г. /на етаж 2/.
В проекта е нанесена двуетажна жилищна сграда *****с различна конфигурация спрямо КККР, с площ 73 m2, записА. на Етажна собственост, с нанесени две схеми на самостоятелни обекти на двата етажа какго следва:
схема *******с различна конфигурация спрямо КККР, с площ 70 m2 по документ, записан на П.В.Б. по н.а. ****. /на етаж 1/;
схема *******с различна конфигурация спрямо КККР, с площ 104 m2 по документ, записан на Ц.А.В. и Х.В.В. по н.а. ****г. /на етаж 2/.
в/. В КККР е нанесена едноетажна жилищна сграда *****с площ 36 m2, записА. на В. Х.Д.- без ид.ч. по н.а. ****г. и на П.В.Б. - 4/6 ид.ч. по н.а. ****г.. В тази сграда няма нанесени схеми на самостоятелни обекти, тъй като същата представлява едно жилище на един етаж, плюс стаи и мазе в полуподземен етаж /-1/, с вътрешно стълбище, без санитарни възли.
В проекта е нанесена едноетажна жилищна сграда *****с различна конфигурация спрямо КККР, с площ 67 m2, записА. на:
В. Х.Д.-1/6 ид.ч. по н.а. ****г.;
П.В.Б. - 4/6 ид.ч. по н.а. ****г.;
Ц.П.Д.-1/6 ид.ч. по н.а. ****г. /нов запис/.
В тази сграда също няма нанесени схеми на самостоятелни обекти, тъй като същата представлява едно жилище на един етаж, плюс стаи и мазе в полуподземен етаж /-1/, с вътрешно стълбище, без санитарни възли.
Видно от съдържанието на обжалвА.та заповед, от заключението на вещото лице, а и няма спор между страните, че с процесното изменение на КККР с обжалвА.та заповед се променя не само конфигурацията на сградите, но и площта на самостоятелните обекти в сградите, което е идниция за спор за материално право, поради което процесното изменение на КККР с обжалвА.та в настоящото производство заповед е незаконно.
При наличен спор за материално право, не са налице предпоставките за изменение на кадастралната карта и регистър, поради непълноти и грешки.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). Следователно сочената разпоредба изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за материално право между заявителя и някои от заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. В този случай при изричното възражение на жалбоподателите, собственици на засегнатия от изменението имот и представяне на противопоставими титули за собственост, цитирА.та разпоредба изисква постановяване на отказ за допускане на изменение на КККР. Нормата сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора за материално право по общия исков ред. Основание да се одобри промяна на КККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право – чл. 53а, ал. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни.
Съгласно константната съдебна практика, дори и да се приеме, че е налице непълнота или грешка, т. е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1, във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално право, първо се разрешава той /Решение № 12546 от 24.09.2019 г. по адм. дел № 13361/2018 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ/.
„Промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР“ /Решение № 7965 от 28.05.2019 г. по адм. дело № 13934/2018 г., ІІ-ро отд. ВАС/. Този спор не може да се разреши чрез представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересовА.та стрА., е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от 05.03.2020 г. по адм. дело № 1232/2019 г., ІІ-ро отд. на ВАС/.
В цитираното решение на ВАС на РБ е посочено също, че: „за да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено, а липсата на възражение против изменението на кадастъра в административното производство е без значение за този извод, след като не е постигнато съгласие между заинтересованите страни“.
В конкретния случай подобно съгласие липсва между страните, нещо повече – в административното производство е депозирано и писмено възражение от настоящите жалбоподатели рег. № 05-13162-29.10.2020 г. /на л. 21 от делото/, което не е било съобразено от Началника на СГКК-Ловеч, вместо което е издадена обжалвА.та заповед, която само на това основание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
В същия смисъл е практиката на ВАС, така: Решение № 3074 от 1.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2021 г., II о., докладчик съдията С.К., Решение № 2225 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11579/2021 г., II о., докладчик съдията З.Т., Решение № 1575 от 18.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2021 г., II о., докладчик съдията Б.М., Решение № 1419 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2021 г., II о., докладчик председателят З.Т. и др.
Поради гореизложеното съдът намира подадената жалба за основателна предвид отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, поради което следва да отмени оспорената заповед.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски, претендирани в списък на л. 133 от делото, както следва: 20 лв.- държавна такса /по 10 лв. за двамата жалбоподатели/, видно от преводни нараждания на л. 87-88 от делото, 1000 лв. – адвокатски хонорар /по 500 лв. за всеки жалбоподател/, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 116 – 117 от делото, 260 лв. – депозит за вещо лице, видно от преводно нареждане на л. 143 от делото, или общо сумата от 1280 лв. разноски по делото.
При този изход на делото не се дължат разноски на заинтересованите страни.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.В.В. и Ц.А.В.,***, Заповед № 18-3070 от 17.03.2021 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч.
ОСЪЖДА на чл. 143, ал. 1 от АПК Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч да заплати на Х.В.В. и Ц.А.В.,***, сумата от 1280 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: